Решение по дело №6793/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4621
Дата: 16 октомври 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110206793
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4621
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206793 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) по жалба, подадена от Р. И. Ковачева -
Славова – представител на „ВИ ТИ ВИ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
чрез адв. М. Ангелова, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
(ЕФ), серия К, № 5394524, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.
4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло обжалвания електронен фиш
като незаконосъобразен и недоказан. Излагат се подробно доводи за
противоречие с материалния закон, а също и свързани с издаване на
електронния фиш след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.
Счита, че при издаване на електронния фиш не е отчетен толеранс за
съответния тип АТСС. Посочва се липса на яснота относно вида на
използваното средство за контрол - стационарно или мобилно, като намира,
че това обстоятелство поставя под съмнение реда за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
1
писмено становище оспорва по същество въззивната жалба, като излага
подробно съображения за законосъобразност, правилност и обоснованост на
електронния фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претенцията за разноски на ответната
страна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 02.11.2021г., в 20:30 часа, в гр. София, по бул. „История
Славянобългарска“ срещу № 2 с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул.
„Заводска“ била установена и заснета от АТСС тип ARH CAM S1 с
идентификационен номер 11743f0, скорост на движение от 64 км/ч на
лек автомобил марка “Фиат 500“ с рег.№ ***, собственост на „ВИ ТИ
ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със законен представител на дружеството
Р. И. Ковачева - Славова, при общо ограничение на скоростта от 50км/ч за
населено място.
Въз основа на тези констатации е издаден Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К № 5394524, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
е наложена глоба за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за установена
стойност на скоростта на движение от 61 км/ч.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК:
Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 5394524, снимка към ЕФ,
справка от АИС на КАТ, Заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на вътрешните работи на Р. България относно утвърждаване на образци за
електронни фишове, протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021г. на БИМ,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване
на АТСС с рег. № 4332р-55871 от 03.11.2021г., списък с фишове, копие на
нотариално заверен договор за продажба на моторно превозно средство от
10.02.2022г.
От протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-55871 се
установява, че АТСС ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743f0,
което регистрирало процесното нарушение, на 02.11.2021г. за времето от
19:00 до 21:00 часа било стационирано на бул. „История Славянобългарска“
2
№2, отчитайки в автоматичен режим скоростта в посока на движение от бул.
„Рожен“ към ул. „Заводска“. Налице са и надлежни доказателства за
техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта,
както и за вида му. Съгласно Удостоверение № 17.09.5126 използваната
система за контрол ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване на
скоростта на моторни превозни средства. Според Протокол № 10-С-
ИСИС/08.03.2021г. към момента на нарушението автоматизираната система
за наблюдение ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743F0 е
преминало последваща метрологична проверка за техническа изправност и е
годно за ескплоатация до 08.02.2022г.
От приложения списък с намерени фишове се установява, че същият е
издаден на 03.11.2021 г.
Съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира с
доверие изцяло приложения по преписката снимков материал. На кадъра
радар АТСС ARH CAM S1 с идентификационен номер 11743F0, с
местоположение на 02.11.2021г. в гр. София на бул. „История
Славянобългарска“ №2 е разпознал процесното МПС и е записал в 20:30:28
часа измерената скорост на движението му от 64 км/ч при ограничение на
скоростта 50 км/ч.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП от процесуално легитимирано лице – процесуален
представител на жалбоподателя, в срока за обжалване на обжалваем акт,
поради което разглеждането и е допустимо.
́
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
3
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“. В конкретния
случай издаденият електронен фиш формално отговаря на изискванията чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат
вписани в него, и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931 от
30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България образец.
За регулиране на процедурата по издаване на електронен фиш след ТР
№ 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС е прието изменение на ЗДвП
(ДВ, бр.19/13.03.2015г.) относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта чрез добавяне в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на термина "автоматизирано"
техническо средство. Определение за „автоматизирани технически средства и
системи“ се съдържа в т. 65 на §6 от ДР на ЗДвП (нова, ДВ, бр.19/2015г.),
съгласно която норма това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията
(ЗИ), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Във връзка с новосъздадената
делегация по чл. 165, ал. 3 ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.) е издадена
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от
2015г.), в сила от 23.05.2015 г. С чл.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
изрично се предвижда, че стационарните и мобилните АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата
за движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015г. се издават
електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
Следователно, мобилните системи за видеоконтрол след законодателните
изменения представляват годно средство за констатиране и заснемане на
4
нарушения на установените ограничения на скоростта, при спазване на
въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, като след преустановяване на
контрола да го изключва и демонтира. Съгласно съставения по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Протокол с рег. № 4332р-55871 от
03.11.2021г., нарушението е било заснето с преносима мобилна система за
видеоконтрол в стационарен режим на измерване и не се установяват
нарушения на изискванията за работа с вида на техническото средство. С
оглед на това съдът намира, че системата, заснела процесното нарушение, е
правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен
фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Изложеното обосновава прилагането към случая на предвиденото в чл.
189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП съкратено производство и изключва реда, предвиден
в ЗАНН по отношение ангажиране на административнонаказателна
отговорност посредством съставяне на АУАН.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС
„Съкратеното производство за административнонаказателна отговорност чрез
издаване на ЕФ, въведено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите
правила по ЗАНН, поставящи началото на производството с акт за
установяване на административно нарушение и завършването му с
наказателно постановление“. Според цитираното ТР електронният фиш се
приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Противното би противоречало на закона и на
тълкувателната практика. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставяне на актове,
издаването и обжалването на наказателни постановление и по изпълнение на
наложените наказания, поради което електронните фишове и съкратената
процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращаща
норма.
5
Съгласно ТП №1 от 27.05.2015г. по т.д. №1/2014г. на ОСНК и ОСС на
Втора колегия на ВАС „уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Общата част на НК намира приложение в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН“. Поради това, доколкото в закона не са
предвидени срокове за издаване на ЕФ, следва да се прилагат давностните
срокове по НК. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието,
като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл срокът по
чл. 80, ал.3 от НК, а именно четири години и шест месеца.
Независимо от времевата отдалеченост на деянието от датата
на сезиране на съда, ЗАНН не предвижда срок за връчване, а негативните
последици от непредприети надлежни действия в тази насока биха могли да
се изразят в хода на давността за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 от ЗДП за
съобразяване скоростта на движение с общите ограничения на скоростта в
рамките на населено място. От приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че “Фиат 500“ с рег.№ *** е бил заснет с
автоматизирано техническо средство при спазване на изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. - контролът да се осъществява с АТСС,
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало първоначална и
последваща проверка от Българския институт по метрология. Съставен е и
протокол по чл. 10 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г., в който е посочено
мястото за контрол (бул. „История Славянобългарска №2“), посоката на
движение на МПС (от бул. „Рожен“ към ул. „Заводска“), както и общото
ограничение на скоростта, установено за населено място - 50 км/ч. В хода на
производството на жалбоподателя е обезпечена възможността да се запознае
със снимковия материал, от който се установява, че АТСС е регистрирало
моментна скорост на движение от 64 км/ч. Спазена е и разпоредбата чл. 16,
ал.5 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г, която гласи, че „При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение за превишена скорост,
издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за
установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост
се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС,
6
посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“, като видно от ЕФ, в същия
се констатира отчетен толеранс от 3 км/ч.
Справката от АИС на КАТ, а също и договорът за продажба на МПС от
10.02.2022г., според който правото на собственост върху процесното МПС е
прехвърлена известно време след момента на извършване на нарушението, не
обосновават съмнение относно собствеността на превозното срество към към
датата на извършване на нарушението, регистрирано на „ВИ ТИ
ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със законен представител на дружеството
Р. И. Ковачева- Славова, видно и от регистрационните данни на автомобила.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установява пределната скорост на
движение според категорията на превозното средство и според това дали се
касае за движение в населено място, извън населено място, по автомагистрала
или по скоростен път. За леките автомобили пределно допустимата скорост
на движение в населено място е 50 км/ч. В разглеждания случай скоростта на
автомобила е установена в населено място, поради което и въведеното по
силата на закона ограничение е 50 км/ч.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.“. Поради това са налице
предпоставките за ангажиране на административнонаказателната
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Според
разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на
лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
7
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.“ В случая жалбоподателят не е
посочил друго лице, на което да е предоставил управлението на процесния
автомобил. Това е достатъчно, за да се приеме, че правилно именно той в
качеството на законен представител на дружеството, в чиято собственост е
процесния автомобил, е санкциониран за това нарушение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност на
административнонаказващият орган за маловажни случаи на
административни нарушения да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК,
за да се определи един случай като маловажен, следва да се вземе предвид
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици в сравнение
на обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид това, че
нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е формално и в състава му не е
предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че обществената
опасност на нарушението е достатъчно висока, за да бъде въздигнато в такова
със самият факт на осъществяване. В конкретния случай нарушението е
застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата,
и се отличава с типичната степен на обществената опасност на
административните нарушения от съответния вид, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред.
Административното наказание „глоба“ е определено правилно в
абсолютно определения от закона размер.
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция
на осн. чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал.1 от ЗАНН с оглед защитата от
юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната
страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът
следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, чийто размер съдът определя на 80 лева.
8
При този изход на делото искането за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя се явява
неоснователно.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за
отмяна или изменение на оспорения акт по чл. 58д, т.4 от ЗАНН, същият
следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К, №
5394524, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата на Р. И. Ковачева- Славова
е наложено административно наказание за нарушение на 21, ал.1 от ЗДвП
глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Р. И. Ковачева - Славова, да заплати на СДВР сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в
полза на жалбоподателя.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9