№ 384
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000158 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по молба с вх. № 6332 от 15.08.2022 г. от адвокат Ш. Б.
представител „П. Т.“ ООД – в ликвидация и на „П. ****“ ЕООД – в
ликвидация, за допълване на реШ.е № 392 от 03.08.2022 г., постановено по
в.т.д. № 158 от 2022 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, в частта за
разноските. Изразено е становище, че като назначен от съда особен
представител на посочените две дружества – в ликвидация, на адвокат Б. се
дължи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на
всяко от тях, а от ищеца е внесен депозит само за едно възнаграждение. В
този смисъл моли да се допълни постановеното реШ.е в частта за разноските
и на особения представител да се присъди допълнително възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на двете дружества.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор по молбата от
ищеца „П. и. б.“ АД, както и от третото лице –помагач на страната на
ответниците Б. А. С..
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в производството,
в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и
допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна.
С определение № 260707 от 09.04.2021 г. Окръжен съд Пловдив е
определил депозит за възнаграждение на особения представител на всяко от
ответните дружества - „П. Т.“ ООД – в ликвидация и „П. ****“ ЕООД – в
ликвидация, задължавайки ищеца „П. и. б.“ АД да внесе депозита. С молба с
вх. № 275896/27.05.2021 г. ищецът е отказал да внесе определеният депозит в
двоен размер, позовавайки се на обстоятелството, че дружествата са страни
по едно и също правоотноШ.е; че делото не се отличавало с висока
фактическа и правна сложност, че дружествата могли да се представляват от
1
един и същ представител, както и че банката нямала интерес да води дело
срещу „П. ****“ ЕООД – в ликвидация, тъй като дружеството нямало никакво
имущество. Въпреки това, поради липсата на изрично изявление от
представителя на ищеца за оттегляне или отказ от предявените срещу тези
дружества искове, производството с тяхно участие е продължило.
С определение № 261081 от 15.06.2021 г. по т.д. № 179/2017 г. на
Окръжен съд Пловдив, адвокат Ш. Б. е била назначена за особен представител
на "П. Т." ООД - в ликвидация, а с определение от 25.01.2022 г., адвокат Б. е
назначена за особен представител и на „П. ****“ ЕООД – в ликвидация, като
във второто определение е отбелязано, че назначението е в рамките на
възнаграждението, внесено от ищеца общо в размер на 3552.47 лева, което е
изплатено на адвокат Б. на 25.01.2022 г.
Във въззивното производство, всяко от дружествата - ответници е било
самостоятелно представлявано от адвокат Б., като в случая не се касае за
общо представителство, доколкото и „П. Т.“ ООД – в ликвидация, и „П.
****“ ЕООД – в ликвидация, като ответници по иска и солидарни длъжници
са защитавали самостоятелни права и интереси. Обстоятелството, че двете
дружества са защитавани от едно и също лице, не променя извода, че това са
различни страни, за чието самостоятелно процесуално представителство и
защита, на адвоката се дължи отделно адвокатско възнаграждение - чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Това е и редът за определяне на възнаграждението на
особения представител, съгласно със съдържащото се в т. 6 от Тълкувателно
реШ.е № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
задължително тълкуване на разпоредбите, по които се определя размера на
такова възнаграждение. Тези обстоятелства са били съобразени от
администриращия първоинстанционен съд, при определяне на особен
представител за всяка от тези страни на възнагражденията за всеки от тях и
при задължаването на ищеца за внасяне на депозит за определените
възнаграждения. В следващото определение от 25.01.2022 г. по т.д. №
179/2017 г., Окръжен съд Пловдив е отстъпил от тези правила, поради което
условието, че „назначението е в рамките на възнаграждението, внесено от
ищеца общо в размер на 3552.47 лева“, не е било съобразено с изискванията
на процесуалния закон и на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не следва да се взема предвид при
определяне размера на възнаграждението на особения представител.
Крайният извод е, че като не е изпълнил определението на съда от 09.04.2021
г. в неговата цялост, ищецът е останал частично задължен за разноски, поради
което и на основание чл. 77 ГПК съдът следва да постанови принудителното
им събиране, като следва да се коригира дължимия размер на
възнаграждението. Възнаграждението, предвид цената на отделните искове -
61 699.31 лв., 3 674.33 лв. и 31547,34 лв., възлиза общо на 4344.60 лева
/2380.98+1476.42+487.20/ и следва да се присъди на представлявалия във
въззивното производство „П. Т.“ ООД – в ликвидация и „П. ****“ ЕООД – в
ликвидация адвокат Ш. Б..
В съответствие с изложеното, Апелативен съд Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА реШ.е № 392 от 03.08.2022 г., постановено по в.т.д. № 158
от 2022 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „П. и. б.“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на адвокат
Ш. М. Б., ЕГН ********** от АК-П., сумата 4344.60 лева - адвокатско
възнаграждение, за осъщественото от нея в качеството й на особен
представител процесуално представителство и защита на „П. ****“ ЕООД – в
ликвидация, в производството по в. т. д. № 158 по описа за 2022 г. на
Апелативен съд Пловдив.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3