Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.08.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На дванадесети юни година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 9448 по
описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 208 от КЗ /отм/. във вр. с чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства ищците Д.К.И. ЕГН **********
и Ц.В.И. ЕГН **********, са предявили
против ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к.
„В.”, ул. „********гр. София, п. к. 1301, искове с правно основание чл. 208,
ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да им заплати
сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди,
вследствие на настъпило застрахователно събитие – „пожар“ в застрахована
кравеферма в с.М., област М., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 20.07.2015 год. до окончателното изплащане, както и
сумата 52 006 лв., представляваща лихва за забава върху главницата на обезщетението, считано от
26.12.2012 год. до 20.07.2015 год. -
датата на предявяване на иска.
Твърди се в исковата молба, че на
20.03.2007 г., ищецът Д.И. заплатил на кооперация „КПЗП Липница“, цената за
придобиване на стопанска сграда „Краварник“, застроена върху 996 кв. м. в
поземлен имот частна държавна собственост в землището на с. М., ЕКАТТЕ - 48859,
община Вълчедръм, който е стопански двор № 4 с № 500298 по картата на землището,
в изпълнение на Решение
на УС и КС на КПЗП Липница от 20.03.2007 г., с които е определен за купувач на
сградата.
Твърди се,
че от 20.03.2007 г., закупеният Краварник е ползван съвместно от ищците съпрузи за осъществяване
на семейния им бизнес. Твърди се, че ищците с инвестиции и труд
го
превърнали в модерна Кравеферма с категория „Първа група” млекодобивно
стопанство, като им били издадени и всички нужни сертификати и удостоверения за
добив на сурово краве мляко от тази Кравеферма. Наведен е довод, че имотът
е заплатен на „КПЗП Липница“ през време на време на брака между ищците и със
семейни парични средства, като е владян добросъвестно и съвместно от ищците,
поради което е налице хипотезата на чл. 21, ал. 1 от Семейният кодекс и
процесната Кравеферма е придобита от
ищците в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи се, че за правото на
собственост на ищеца И. е издаден по реда на чл.587, ал.2 ГПК, Констативен
нотариален акт № 86/2013 г., на нотариус С.С.с рег.№577 от НК, с който е
признал ищеца Д.И. за собственик по давностно владение на процесната Кравеферма.
Твърди
се, че на 18.06.2012 г. между ищеца Д.И., като застрахован и ответника ЗАД „ОЗК
- З.“, като застраховател, със застрахователна полица № 0110-340-2012-00017 от
същата дата е учредено валидно застрахователно правоотношение по доброволна
имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия“, с договорено
застрахователно покритие по риска „Пожар” и други рискове по смисъла на Общите
условия /ОУ/ към застраховката, за периода от 00:00 часа на 19.06.2012 г. до
24:00 часа на 18.06.2013 г., имащо за предмет Кравеферма в с. М..
Договорената
застрахователна сума за кравефермата е в размер на 200 000 лв., а първа вноска от
разсрочената застрахователна премия е заплатена изцяло при сключване на
застраховката така, поради което ищците поддържат, че договорът е влязъл в сила
съгласно разпоредбата на чл. 187 от КЗ и е предоставял застрахователно покритие
за периода посочен в него.
Твърди се, че на 18.07.2012 г. е възникнал
пожар в застрахованата Кравеферма в .с.М., при който е изгоряла цялата покривна
конструкция на сградата (около 1 000 кв. м.), три
хладилни вани, централен млекопровод, около 4 000 бали сено, 9 телета и др.,
като във връзка с гасенето, опушването и високата температура от пожара е
напълно унищожено цялото застраховано оборудване което се е намирало в сградата
. Сочи се, че ищците незабавно са уведомили за възникналото събитие Районно
управление „Полиция” - гр. Лом, Районна служба „Пожарна безопасност и защита за
населението” - гр. Лом и застрахователя ответник. Твърди се, че пожарът бил
потушен от екип на Районна служба „Пожарна безопасност и защита за населението”
- Лом, а при ответника застраховател била образувана щета с № 0110-340-0005-
2012 за настъпилото застрахователно събитие.
Сочи
се, че във връзка с настъпилото събитие е образувано досъдебно производство №
742 по описа на РУ „Полиция" - гр. Лом за 2012 г., пр. пр. № 1877 по описа
на Районна прокуратура Лом за 2012 г., за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
Твърди се, че с Постановление от 28.11.2012 г. на РП Лом наказателното
производство е спряно поради неразкриване на дееца. Постановлението е получено
от ответника на 10.12.2012 г., която дата се явява тази от която започва да
тече срока по чл. 208 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ищците
добросъвестно са съдействали, както на PC „ПБЗН”
- Лом и останалите компетентни държавни органи във връзка с настъпилия пожар,
така и на ответника, представяйки всички изискани документи и информация нужни
за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото
събитие. Ищците също така считано от датата на сключване на застрахователното
правоотношение до неговото прекратяване, са изпълнявали стриктно и
добросъвестно всички задължения на застрахована страна.
Независимо от
горното, застрахователят отлага произнасянето си по претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение до приключване на наказателното производство
образувано във връзка с пожара, а от Районна прокуратура Лом сочат, че са
представили всички нужни документи за приключване на работата по преписката при
застрахователя. Ищците поддържат,
че не е налице нито една от хипотезите на чл. 211 от КЗ/отм./, на основание която
застрахователят би могъл да обоснове отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
С молба от 19.04.16г. ищците
са заявили, че първоначалните искови
претенции следва да се считат за предявени като частични за следните суми:
26 000 лв. при общ размер 200 000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение, вследствие на настъпило застрахователно събитие – „пожар“, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.07.2015 год. до
окончателното изплащане и 6782 лв. при общ размер 52 006 лв.,
представляващи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от
26.12.2012 год. до 20.07.2015 год. -
датата на предявяване на иска.
В хода на процеса по молби от
08.11.2017г. и от 08.05.2018г. на ищците за увеличение размера на главния иск,
на основание чл. 214, ал.,1 ГПК, след довнасяне на дължимата държавна такса е
допуснато двукратно увеличение на размера му, съответно в о.с.з. на 08.05.2018г. и в о.с.з. на 12.06.2018г.,
като претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение е увеличена
до 202 000 лв.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество З. „О.“ АД , в който предявеният иск е оспорен
по основание и размер. Поддържа, че сключеният застрахователен договор по
застрахователна полица 0110-340-20212-00017 е недействителен поради отпаднал
застрахователен интерес, като не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
застрахователно събитие. Във връзка с наведеното възражение за последваща
недействителност на договора твърди, че застрахован по него е ищецът Д.И., а не
Ц.И., тъй като не били представени от
последните доказателства за сключен граждански брак и за това, че Д.И. е бил
собственик на застрахования недвижим имот към датата на събитието. Сочи се, че
в процесния случай е липсвал правен интерес към момента на сключване на
застрахователния договор. При
евентуалност, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
твърди, че вредите са възникнали вследствие на нарушения на правилата за
пожарна безопасност. Сочи, че процесното недвижимо
имущество не отговаряло на изискванията на Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която е била в сила към
момента на настъпване на събитието. Поддържа също, че по изложените съображения
процесното събитие представлявало изключен риск съгласно чл.5 и чл.6 б.”в” от Общи условия по застраховка
„Пожар и природни бедствия“, секция I
„Индустриален пожар“. Твърди се, че застрахования е следвало да отговори на
поставените в заявлението-въпросник въпроси относно обстоятелствата, които са
от съществено значение за оценка на риска от застрахователя. Твърди се , че в
попълненото от ищеца Д.И. заявление въпросник е описана конструкцията на
сградата, но невярно е посочена застроената площ на сградата. Твърди, че е
налице основание да се откаже плащане на застрахователно обезщетение поради
неточно съобщаване на обстоятелство, а именно – площта на застрахования
недвижим имот, което имало значение за точната оценка на риска и което неточно
обявено или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на
събитието. Оспорва причинно – следствената връзка между твърдените вреди и
пожара.Твърди се, че е налице непокрит риск по съгласно раздел I I , чл.2, буква А, изр. второ от ОУ, като събитието
възникнало поради нарушение на техническите норми и изисквания за кабели и
проводници.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК,
ищцовата страна е депозирала
допълнителна искова молба, в която сочи, че застрахования имот –кравеферма се
владее от 20.03.2007г. от ищците, които го владеят съвместно и са го придобили
в режим на СИО и за тях е бил наличен застрахователен интерес. По отношение
заявената при сключване на полицата площ
, се твърди, че липсва връзка с настъпилото събитие и не се касае за умишлено
некоректно заявено обстоятелство.
В допълнителния отговор на З. „О.“ АД,
депозиран в срока по чл.373 ГПК, се твърди, че ответното застрахователно
дружество изцяло е изпълнило задължението си за плащане на застрахователно
обезщетение с превеждане на сумата от 9643.71 лв. на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез адв.Н.Д. – ШАК, поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез юрк.Х. поддържа писмения отговор. Представя списък на разноски.
Софийски
градски съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК във вр. с чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК , приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия неоспорен протокол
от 20.03.2007г., управителния съвет на „КПЗП Липница“, определил за купувач на стопанска
сграда „краварник” в района на трети стопански двор с.М., Д.К.И. при цена 3 624лв.
/л.16 от делото/ От приетите
неоспорени квитанция и фактура от
20.03.2007г., се установява, че ищецът Д.К.И. заплатил сумата от 3 624лв., представляваща
определената цена на стопанска сграда краварник на кооперация „КПЗП Липница“./л.18-л.19
от делото/
Не е спорно, че ищците Д.К.И. и Ц.В.И.
са съпрузи, като това се установява и от приетото удостоверение за сключен
граждански брак №072674/ 25.10.1997г. издадено от Община М../л.45
от делото/
Представен е нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение №
86/2013 г., на нотариус С.С.с рег.№577 от НК, в
който по реда на чл.587, ал.2 ГПК, ищецът Д.К.И. е признат за собственик по
давностно владение на масивна сграда -
краварник застроена върху 996 кв.м. , разположена в поземлен имот -
частна държавна собственост в землището на с. М., ЕКАТТЕ - 48859, община
Вълчедръм, с площ 153,139
кв.м. /л.14 от делото/
От прието
удостоверение за регистрация на животновъден обект №ЖО-000-200/ 09.06.2010г.на
РВМС гр.М., се установява, че животновъден обект „Ферма за крави”, предназначен
за едри преживни животни, капацитет 100бр., собственост на Ц.В.И.,***, „бивш стоп. двор” е одобрен с протокол от 31.05.2010г. и отговоря на ветеринарно-медицинските
изисквания и е вписан в регистъра на животновъдните обекти на РВМС гр.М../л.28 от делото/
Представена е застрахователна полица "Пожар и природни бедствия"
№ 0110-340-2012-00017, която е сключена на 18.06.2012г. между Д.К.И. и ответно З. „О.“ АД, касаеща
процесния обект- ферма краварник в с.М.. Уговорено е,
че застрахователната сума на застрахованото имущество по полицата възлиза на 200
000 лв., а периода на валидност на същата се разпростира за времето от 19.06.2012г.
до 18.06.2013 г. Уговорената сума, която е определена за дължима от
застрахованото лице, като застрахователна премия възлиза на стойност от 332 лв., платима на 4 бр.вноски, като видно от
съдържанието отразено в самата полица, първата вноска 84,66лв. е платена от
застрахования при сключване на застраховката. /л.11 от делото/ Според уговореното по полицата застрахователно
покритие, страните са постигнали съгласие, че основните покрити рискове са А – пожар,
Б2 –буря, градушка , наводнение, Б4 – измокряне на имущества, Б5 -авария, Б6
-замръзване, Д2 – умишлен палеж и/или експлозия, Д5 – злонамерени действия на
трети лица./л.11 от делото/ Неразделна част от полицата са утвърдените от
ответното дружество ОУ по застраховка "Щети на имущество", които също
са част от доказателствения материал събран по делото./л.81-л.90 от делото/
Според раздел II Общите условия по застраховка „Пожар и природни бедствия"
на З. „О.“ АД, „клауза
А”, обхваща покритие на рисковете пожар /вкл. последиците от гасенето му/.Според
понятието уредено в чл.2 от ОУ на ответника, пожар е поява на огън, който
образува пламък или жарава, възникнал на несъобразено за целта огнище или
излязъл от него и в състояние да се
разпространява чрез собствена енергия. Вредите се изразяват в пълно или
частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване.
От приетото удостоверение рег.№ 1238/19.07.2012г. на PC „ПБЗН”
– Лом, се установява, че на 18.07.2012г. около 16,49 ч. е възникнал пожар в кравеферма, намираща се в
с.М., собственост на Д.К.И., при който
пожар е унищожено: сграда 1000 кв.м., 2 бр. вани и агрегат, телета - 9 броя и
4000 бали сено. Отразено е още, че причината за пожара е неустановена, като РУП
– гр.Лом работи по случая./л.20 от делото/
Образувано е ДП № 742/2012г. по описа
на РУП – гр.Лом, срещу неизвестен
извършител, за това, че на 18.07.2012г. в с.М., обл.М., запалил селскостопанска постройка
собственост на Д.К.И., вследствие
на което изгоряла цялата покривна конструкция на сградата, както и други вещи
на значителна стойност – престъпление по чл.330, ал.1 НК./приложено ДП №742/2012г. по описа на РУП – гр.Лом /
С
уведомление от 19.07.2012г. ищецът Д.И. е известил застрахователя за настъпила
щета на имущество, което е предмет на обсъдения застрахователен договор, а
именно, че на 18.07.2012г. в 16,49 часа е
възникнал пожар в обор – кравеферма в с.М..
/л.140 /
Част
от изготвената по възникналото застрахователно събитие преписка е Констативен
протокол от 23.07.2012г., опис на
погиналите и увредени имущества по щета с № 0110-340-0005- 2012 съставен от представител на ответното дружество. Преписката по щета с №0110-340-0005- 2012г. е представена на л.144
до л.237 от делото.
Съгласно
постановление от 28.11.2012 г. на Прокурор при РП – Лом, на основание чл.244,
ал.1, т.2 НПК, поради неразкриване на извършителя, е спряно наказателното
производство по ДП №742/2012г., което е
започнато срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 330, ал.
1 НК. /л.22/
Ответното
дружество с окончателен доклад от 19.12.2012
г. е определило по образуваната пред него преписка по щета №0110-340-0005-
2012г, застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 9 778,37 лв./л.145 -л.146 от делото/
Според отразеното в платежно нареждане за
кредитен превод, което е издадено на 25.01.2013г. ответното дружество е превело
по сметка на Д.К.И., сумата в размер от 9559,05 лв.,
чието основание за плащане е отбелязано, като задължение по щета №0110-340-0005- 2012г./л.110 от делото/ Фактът на така
стореното плащане не е спорен между страните по делото.
По делото е назначена пожаро -
техническа експертиза с в.л. проф. инж.В.С..
Вещото лице сочи, че съобщението за
възникналия на 18.07.2012г. пожар в селскостопанска сграда в с.М. е
прието в център 112 в 16,49 часа
. Изпратен е дежурен екип от УПБЗН Вълчедръм, който пристига на произшествието в
17,00 часа. По това време цялата покривна конструкция на сградата е
разрушена (ДП № 742/12 г., л. 47, р.14 горе). От информацията за конструктивното изпълнение
на процесната сграда, вещото лице обосновава извод, че тя се отнася към трета степен на
огнеустойчивост. Експертът пояснява, че съгласно Таблица 6 към чл.13.(3) от
Наредба № 1з-1971 допустимата застроена площ сгради от този вид е до 2000
кв.м., което значително надвишава действителната застроена площ - 960 кв.м. От
приетото заключение се установява, че процесната сграда съответства на
изискванията на действащите към настоящия момент нормативни документи,
регламентиращи пожарната безопасност. Вещото лице инж.В.С. сочи, че причината за настъпилите
увреждания на процесната сграда е запалването на складираните бали със слама от
югоизточната страна на сградата.
Заключението на пожаро -
техническа експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
За установяване на състоянието на
застрахования обект преди настъпилото застрахователно събитие са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Цветимир Георгиев /57 г. без
родство/, сочи в показанията си , че през 2011 - 2012 г. работил в областна
дирекция „Безопасност на храни“, гр. М., офис гр. Лом и е посещавал с екип от
дирекцията кравеферма в с. М., община Вълчедръм, във връзка с регистриране на
помещение за съхранение на мляко. На външен вид фермата била стабилна сграда,
тип монолитна, с тухли, здрава постройка. Отговаряла на изискванията за регистриране с подове, стени
и тавани да са с гладка повърхност.Имало обособено място за съхранение на
фураж, бали със сено, слама. В съседство с обора имало топла връзка с помещението, което било обособено за
съхранение на суровото мляко. Фермата разполагала с две хладилни вани от
материал неръждавейка. Животните, около 50 броя били настанени в обор, който
отговарял на хигиенни изисквания за домуване на тези животни, за да може да се
добива качествено мляко. Помещението било оборудвано с вакуум инсталация за извършване
на доенето. Използвали се оборудвани доилни гюмове, с пулсатори, с маркучи.
Животните се отглеждали при добри условия. Фермата била снабдена с поилки за
пиене на вода. Електрическа инсталация била изградена. За да действа
оборудването в обекта, който се регистрира по законодателството, задължително
тези съоръжения вътре трябваше да бъдат снабдени с електричество. Свидетелят
уточнява, че е посещавал съм обекта към края на 2011 г. и началото на 2012 г.,
но преди пожарът, който сполетял фермата.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Георгиев, тъй като са непротиворечиви и кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства.
В
приетото заключение на съдебно –
техническата оценителна експертиза с в.л. инж.О.С., са дадени отговори, както
следва: че към датата на настъпване на пожара - 18.07.2012 г. стойността на
щетите по изгорялата Кравеферма и увреденият стопански инвентар възлиза на
311213 лева. Сочи се, че щетите възникнали по процесното застраховано имущество
в резултат на пожар от 18.07.2012 г. са отразени в УДОСТОВЕРЕНИЕ с Рег.№ 1238/
19. 07.2012 г. Районна служба “Пожарна безопасност и защита на населението”
гр.Лом а именно:унищожено
имущество:
сграда 1000 кв.м.;2 бр. вани и агрегат,едър рогат добитък- телета 9 броя и 4000
бали сено. При изслушването му в о.с.з. на 28.11.2017г. вещото лице инж. С.
пояснява, че сумата, която е необходима за възстановяване на сградата след
щетата е 311 213лв., тъй като ремонтът за възстановяване е по-скъп, спрямо ново
строителство.
Ответникът е оспорил заключение на съдебно оценителна експертиза, като е
допусната повторна СТЕ.
От приетото неоспорено заключение на повторната
съдебно- оценителната експертиза с в.л. Т.К. се установява, че Щетите,
настъпили вследствие на пожар възникнал на 18.07.2012г. в Кравеферма, с.М., възлизат на: 173 898лв., а стойност на щетите по изгорялата сграда-Кравеферма :173 898 лв., а стойността на застраховано имущество
- стопански инвентар и възлиза на:14300лв. В отговора на задача 2, след
направения анализ на изброени обективни показатели, вещото лице е обосновало
извод, че стойността на сградата към
датата на застрахователното събитие, като са взети предвид овехтяването на
сградата, преди пожара, възлиза: 202 561 лв. нейните инсталации, съоръжения,
необходими за функционалното й използване. Вещото лице пояснява при
изслушването и в с.з., че е използвала при оценката за еталон едноетажна
производствена сграда. В процесния случай , според вещото лице Т. К. не може да
се приеме надЗ..
Заключението на повторната съдебно-оценителна
експертиза
съдът възприема като обективно и компетентно дадено, изготвено от лице с
необходимите специални знания.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Изложените
фактически твърдения и искането за защита сочат на предявените при субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.208 от Кодекса за З.то/отм./.
В
случая е приложима хипотезата на реализиране на договорна отговорност на
застраховател по валидна имуществена застраховка при условията на този ред,
тъй като се касае до възникване на материалното спорно правоотношение
към момента на действие на Кодекса на З.то/отм./.
Исковете са процесуално допустими, предвид поддържаните фактически твърдения.
По
същество:
Относно иска по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) на
ищеца Д.И.:
Съгласно
чл. 208, ал.1, изр.І КЗ /отм./ "при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок".
По делото не се спори между страните относно
възникналото застрахователното правоотношение между тях. Не е спорно, а и се
установи от събраните по делото доказателства, че ищецът е заплатил
определената първата вноска с договора застрахователна премия още към датата на
сключването на полицата. Възражението за липса на застрахователен интерес и недействителност на договора за имуществена
застраховка е несъстоятелно. Извършеното доброволно частично плащане съставлява извънсъдебно признание за
валидно застрахователно правоотношение.
Между страните не се спори и относно
настъпването на застрахователното събитие, което се сочи от ищеца като източник
на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение - пожар станал на 18.07.2012 г., които е засегнал обекта на
имущественото З. – кравферма в с.М..
Ответното
дружество в рамките на надлежно реализирала се пред него ликвидационна
процедура и съобразно вида имуществена застраховка и установените в ОУ правила
е определило обезщетение на част от заявената сума по реализираните вреди във
връзка с образуваната при него щета, което действие говори за липса на спор
относно това, дали вредите са последица от реализираното на пожара, както и
относно възприетия обем на същите - засягане на конкретни части от обекта на З.,
притежаван от ищеца.
Ответното дружество навежда възражение, че
застрахователното обезщетение, което е определил и заплатил на ищеца,
кореспондира на действителния размер на понесените от застрахования имуществени
щети, доколкото са приложени критериите на чл. 203 КЗ/отм./. В тази насока при
съобразяване на приобщения по делото доказателствен материал, а имено
изготвените по застрахователната преписка книжа и заключението по повторната
съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на вредите по цитираната
щета е 202 561 лв.; дължимото обезщетение следва да се определи по пазарните
цени към датата на възникването на пожара, защото така обезщетението обхваща
средствата, необходими за възстановяване на щетите, поради което то следва да
съответства на средните пазарни цени на вложените материали и труд за ремонт на
засегнатия собствен на ищеца стопански обект . Съдът изцяло възприема
заключението на приетата по делото експертиза с в.л.Кошева относно стойността
на ремонтните дейности за привеждането на увредения обект в състоянието му
преди пожара, по средни пазарни цени към 29.12.2014 г., а именно че необходимия
паричен еквивалент възлиза на сумата от 202 561 лв. Лимита на отговорността на
застрахователя по см. на т.5, §1 от ДР
на КЗ/отм./ е застрахователната сума,
съставляваща определената в договора горна граница на отговорността. В случая в
процесната полица№ 0110-340-2012-00017 застрахователната сума е 200
000лв. и тя е лимита на отговорността по
имуществената застраховка.
Настоящата инстанция отчитайки извършеното от
ответното застрахователно дружество частично плащане по процесната щета
равняващо се на сумата от 9559,05 лв., която следва да се приспадне от размера на застрахователното обезщетение, то
съдебно предявеното от ищеца вземане за обезщетение относно реализиралия се по
отношение на него застрахователен риск в обхвата на действие на сключената на
14.02.2014 г. полица следва да се определи на сумата от 190 440,95 лв.
предвид уговорената застрахователна сума/,
която следва да му се присъди на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.);. Исковата
претенция за присъждане на обезщетение за разликата над сумата от 190 440,95
лв. до пълния заявен от ищеца размер на търсеното вземане от 202 000 лв.
подлежи на отхвърляне, поради недоказаност.
ІІ.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.:
Ответната
страна е изпаднала в забава в нормативно определения от чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.); срок от 15 дни от получаване на всички доказателства по претенцията на
ищеца, предвид на което искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е доказан по своето основание
и до предявения частичен размер от 6782 лв., при общ размер 49 627,60 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор, представляваща
лихва за забава върху застрахователното обезщетение от 190 440лв., считано
от 26.12.2012 год. до 20.07.2015 год. /Ищецът
не е заявил увеличение на размера на акцесорния иск/ В случаят началната дата
на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забава е 26.12.2012г. –
дата на която изтича 15 дневния срок по
чл.208, ал.1 КЗ/отм./ Акцесорната претенция следва да бъде уважена за периода
от 26.12.2012г. до 19.07..2015г.- датата предхождаща предявяване на исковата молба и за сумата в
размер от 6782 лв., частично от заявения глобален размер 52 006лв.
Относно
иска по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) на ищеца Ц.И.:
Настоящия състав на приема, че по предявения от единия съпруг
облигационен иск по чл. 208, ал. 1 КЗ, съпрузите нямат качество на необходими
другари. Правото на застрахователно обезщетение се поражда не от правото на собственост
върху застрахованото имущество, а от възникналото застрахователно
правоотношение по сключената застраховка от съпругът, като акт на обикновено
управление на общото семейно имущество по смисъла на чл. 24, ал. 2 от СК. Съпружеската общност върху застрахованото
и увреденото в случая МПС, не създава качество на задължителен необходим другар
на другия съпруг, който не е участник в застрахователното правоотношение. Съпругата
Ц.И., макар и собственик на застрахованото имущество не е страна по договора за
имуществена застраховка и за нея не са възникнали права да претендира
обезщетение на договорно
основание.Предвид липсата на активна легитимация, предявения иск по чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.) на ищеца Ц.И., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид акцесорния харктер, неоснователен е и предявения от Ц.И. иск за обезщетение за забава.
По възраженията на ответника:
С оглед приетата
фактическа обстановка, съдът намира възражението на ответника за наличие на
обстоятелства, изключващи носенето на риска, за неоснователно. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест
в процеса, ответникът носи тежестта да установи, че са налице изключенията,
посочени в общите условия и специалната клауза, които го освобождават от
отговорността му да обезщети имуществените вреди. В случая ответникът с доказателствената си
активност не се установи основание за отпадане на застрахователната отговорност
- не е налице неизпълнение на съществено задължение по смисъла на чл. 207 КЗ /отм/.
От заключението на пожаро- техническата експертиза се установи, че процесната
сграда съответства на изискванията на действащите към настоящия момент
нормативни документи, регламентиращи пожарната безопасност.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат
и двете страни в процеса.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца П.Д.се
дължат направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска от 9960
лева./Общо сторените разноски включващи
д.т. 10187 лв., и 400 депозит за СТЕ.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата И. следва се вменят напровените от ответника
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете от 95 лв./Общо сторените разноски са 1550лв,
депозити за СТЕ, СОцЕ и повторна СОцЕ, юрк. Възнаграждение./
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ОЗК
- З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „В.”, ул. „********да заплати на Д.К.И. ЕГН **********, на основание чл. 208, ал.1
от КЗ /отм./ - сумата от 190 440,95
лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети по застраховано
имущество – кравеферма в с.М., обл.М., настъпили в резултат на застрахователно
събитие - пожар от 18.07.2012г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.07.2015г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 6782 лв. частично от глобалната сума
52 006 лв., представляваща лихва за забава върху главницата на обезщетението, считано от
26.12.2012 год. до 19.07.2015 год., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно осн. чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от 190 440 лв. до пълния
заявен от ищеца размер на търсеното вземане от 202 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.В.И. ЕГН **********,
против ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „В.”, ул. „********гр. София, п. к.
1301, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 202 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за вреди, вследствие на настъпило застрахователно
събитие – „пожар“ в застрахована кравеферма в с.М., област М., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.07.2015 год. до
окончателното изплащане, както и сумата 6782
лв. частично от глобалната сума 52 006 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата на
обезщетението, считано от 26.12.2012 год. до 20.07.2015 год. - датата
на предявяване на иска.
ОСЪЖДА „ОЗК - З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „В.”, ул. „********да заплати на Д.К.И. ЕГН **********, сумата 9960лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Ц.В.И. ЕГН **********,
да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД,
ЕИК: ********, сумата 95.00лв., разноски
пред СГС, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
Съдия: