Определение по дело №32/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260039
Дата: 26 януари 2021 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20215000500032
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И    Е № 260039

                                            гр. Пловдив, 26.01.2021 г. 

 

Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и шести  януари две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                             Председател: Вера Иванова

                                                                    Членове: Катя Пенчева

                                                                                    Величка Белева

 

            като разгледа   докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 32/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производство по чл. 274 ал. 2 предложение второ във вр. ал. 1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба от М.Г.М., ЕГН – ********** против  протоколно Определение от 09.12.2020 г. г., пост. в открито съдебно заседание от същата дата по в.гр.д. № 2357/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което на основание чл. 633 вр. чл. 631 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на дело № С – 262/2020 г. на С. на Е.с.. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за даване по нататъшен ход на производството.

            От ответната по частната жалба страна – Г.Д. „ П.б.и з.н.н. *** е депозиран отговор за нейната неоснователност.

            Съдът установи следното:

            Частната жалба е в срок, от надлежна страна, откъм съдържание и приложения е редовна, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като се приема че нормата на чл. 631 ал. 1, предложение второ от ГПК е в случая неприложима, тъй като не се касае за спиране, постановено от отправилия преюдициалното запитване съд.  Следователно е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Производството, в което е постановено обжалваното определение е образувано по въззивна жалба н.Г.Д. „ П.б.и з.н.н. *** срещу Решение от 02.09.2020 г. по гр.д. № 3130/2020 г. на РС - Пловдив, с което Г.Д. „ П.б.и з.н.н. ***  е осъдена да заплати на ищеца М. възнаграждение за положен от последния в периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. извънреден труд от 226 часа, получен след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху това възнаграждение, считано от предявяването на иска и мораторна лихва върху същото за периода 01.04.2017 г. - 25.02.2020 г..

            Спирането на производството по спора от въззивния съд е постановено на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК – до приключване на дело № С – 262/2020 г. на С. на Е.с. / СЕС /, образувано по преюдициално запитване от Районен Съд – Л..

В частната жалба като доводи за неправилност на определението се поддържа че: Решенията на Съда  на ЕС са задължителни за всички съдилища и учреждение в Б., но едва след като бъдат постановени, а към настоящия момент производството по посоченото дело С – 262/2020 г. е висящо и съдебен акт не е постановен; Основанието за спиране по чл. 631 ал. 1 от ГПК е относимо само досежно производството по делото, по което е отправено преюдициалното запитване – гр.д. № 606/2019 г. на РС – Л., по настоящия спор такова запитване не е отправено; С решение на СЕС по преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, поради което въпросите по преюдициалното запитване, предмет на образуваното пред СЕС Дело С – 262/2020 не са относими към настоящия спор, съответно отговора по тях на Съда на ЕС не е във връзка и не обуславя разрешаването на спора по спряното дело; Наличието на висящото производство по преюдициалното запитване не е предвидено като основание за спиране от разпоредбата на чл. 229 ал. 1 от ГПК. Поддържа се още че е налице противоречива съдебна практика относно необходимостта от спиране до разрешаването на преюдициалното запитване на многобройните висящи производства по въпроса подлежи ли на заплащане като извънреден положения от служители на ответника нощен труд, като в тази насока се представя Решение от 03.12.2020 г. на ОС – Пловдив като въззивна инстанция, постановено по негово в.гр.д. № 2360/2020 г., с което спорът е разгледан по същество – тоест не е спрян на основание чл. 633 вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК.

Възраженията са неоснователни.

Основният спорен между страните по делото въпрос е за приложението на материалния закон във връзка с това каква е нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през нощта, дали тя е същата като за работниците и служителите по КТ и ако е така – подлежат ли на преобразуване нощните часове в дневни, при което би се стигнало да надвишаване на установената продължителност на работното време, съответно до възникване правото на служителя в МВР да иска заплащане на извънреден труд за получените след преобразуването часове над нормалната продължителност.

Факта на отправеното от РС – Л. / Б./ преюдициално запитване не се оспорва и се и установява от извършена служебна справка – Преюдициално запитване на 15.06.2020 г. -  VB / Г.Д. „ П.б.и з.н.н. „ към МВР – въз основа на което пред СЕС е образувано и висящо Дело № С – 262/20 с предмет следните преюдициални въпроси:   „Ефективната защита по чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня? Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари? Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО — да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?“

Поставените за разрешаване преюдициални въпроси се отнасят до тълкуване на правото на СЕС и конкретно на норми от Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и същите са относими към спора по делото във връзка със заплащането на положения от ищеца на заеманата от него длъжност нощен труд, поради което отговорите на въпросите в отправеното до СЕС преюдициалното запитване са относими към предмета на спряното въззивно производство, а решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване ще е задължително за въззивния съд, на основание чл. 633 от ГПК. Именно защото това решение все още не е постановено се налага спирането на настоящото дело до постановяването му.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.7 от ГПК съдът спира производството по делото в изрично предвидените в закон случаи. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК решението на съда на СЕС по отправено при условията на чл. 628-630 от ГПК преюдициално запитване е задължително за всички съдилища в Р.Б.. Несъмнено е, че преюдициалното запитване има за цел да осигури еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС на територията на всички държави членки. Нормата на чл. 633 от ГПК изисква конкретно при отправено преюдициално запитване от друг български съд всички съдилища в страната да се съобразят с решението на СЕС по него. За спазването на това законово изискване логично следва, че български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС, трябва да спре разглежданото от него дело до произнасянето от СЕС по запитването, отправено от друг български съд. Съдебна практика в противен смисъл и конкретно на въззивния състав на ОС – Пловдив, постановил представеното към частната жалба решение по същество по иницииран от друг ищец спор със сходен предмет, не се споделя от състава на настоящия съд и не е задължителна за него. Правното основание на спирането в настоящия случай е нормата на чл. 229 ал. 1 т.7 във вр. чл. 633 във вр. с чл. 631,ал.1,изр.1 от ГПК. На това именно основание е и постановеното с обжалваното определение спиране на производството по делото.Така са неоснователни оплакванията за неприложимост в случая но нормата по чл. 631 ал. 1 от ГПК – доколкото не постановилия спирането съд е отправил преюдициалното запитване, както и за липса на хипотеза по чл. 229 ал. 1 от ГПК.  

           Предвид изложеното подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което съдът

 

                                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 09.12.2020 г., пост. в открито съдебно заседание на 09.12.2010 г. по в.гр.д. 2357/2020 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по Дело С-262/20.

            Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

            Председател:                                               Членове: