Решение по дело №5837/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2173
Дата: 8 август 2022 г.
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20211100105837
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2173
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100105837 по описа за 2021 година
Ищецът А.Ш. поддържа в исковата молба, че на 07.10.2019г. с
ответника В. Н. Ч. сключили договор за комплексен строителен ремонт на
къща, находяща се в Мало село, община Бобов дол. Видовете работи,
количества и срокове били определени в оферта, неразделна част от договора.
Общата стойност на ремонта била договорена на 45 000 евро. С последващи
оферти страните уговаряли и допълнителни СМР. Ищецът заплатил на
ответника на няколко пъти суми в общ размер на 31 000 евро, за което
представя разписки. Първоначалният срок за изпълнение на уговорените СМР
бил 4 месеца. След като на 21.05.2020г. ответникът преустановил работа по
къщата, без да е изпълнил договора, ищецът посетил обекта и установил, че е
извършено минимално количество СМР, за които изготвил рекапитулация,
съвместно с техническия ръководител на бригадата, която наел да извърши
ремонта вместо ответника. На 26.11.2020г. ищецът отправил нотариална
покана до ответника, в която се съдържало изявление за прекратяване на
договора поради неговото пълно неизпълнение и връщане на получената сума
от 31 000 евро, която била връчена по реда на чл.47 от ГПК. До момента
ответникът не му е възстановил недължимо платеното, поради което
предявява иск за връщане на платената въз основа на отпаднало основание
сума от 30 000 лева – част от сумата в общ размер на 31 000 евро в тяхната
левова равностойност от 60 630,73 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, в който
оспорва иска изцяло. Сочи, че приложеният към исковата молба писмен
договор за ремонт е само проект, което е видно и от липсата на подпис от
страна на възложителя, и не възпроизвежда уговореното между страните.
1
Офертата бил изготвена по базови цени с цел да ориентира ищеца за
стойността на предстоящия ремонт, като уговорката между страните,
базирана на дългогодишните им приятелски отношения, била ищецът да
плаща в брой за конкретни дейности, извършени от ответника – труд и
материали. Твърди, че всичко, което му е било възложено и платено от
ищеца, е извършил, поради което и не дължи връщане на никакви суми.
Изтъква, че причината да не завърши ремонта на обекта докрай, са влошените
му отношения с лицето Г.М., което по възлагане от ищеца следвало да
уточнява с него конкретните СМР, но с което не могли да постигнат съгласие
по съществените елементи на отделните строителни дейности, поради което и
ответникът преценил, че не желае по-нататъшни отношения с ищеца във
връзка с процесния ремонт.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на
07.10.2019г. между страните по делото е бил сключен договор за комплексен
ремонт на обект - къща в с. Мало село. Видовете строително-монтажни
работи са посочени в оферта на изпълнителя /базова оферта/, неразделна част
от договора, като цените са посочени в офертата и са формирани на база
първоначално замерване на количествата. Общата посочена сума на ремонта е
100 607,60 лв., от която е приспадната отстъпка в размер на 10% и така е
формирана общата цена в размер на 90 000 лв. или 45 000 евро. Плащането й
е уговорено на 4 етапа – авансово в размер на 10 000 евро – при подписване на
договора, две междинни плащания по 11 000 евро съответно на 15.11 и
15.12.2019г. и окончателно плащане от 8 000 евро. Липсва уговорка относно
оставащите 5 000 евро от цената. Уговореният срок за извършване на СМР е 4
месеца при подходяща температура. Страните не спорят, че в хода на
ремонта, на изпълнителя са възлагани и допълнителни дейности – съгласно
приложени към исковата молба в табличен вид „анекси“, които не носят
подписа на нито една от тях.
От представените по делото разписки, неоспорени от ответника, се
установява заплащането на суми по договора в общ размер на 31 000 евро.
По делото са събрани гласни доказателства чрез проведения разпит на
петима свидетели.
Свидетелката Г.М. заявява, че живее на съпружески начала с ищеца от
десет години. Собственик е на процесната къща в Мало село. Тъй като в
периода около 2019г. била ангажирана в чужбина, му възложила ремонта на
къщата. Знае за сключения договор с ответника, на когото ищецът имал
пълно доверие поради приятелските им отношения. Тъй като ремонтът бил
предвиден като сериозен, със събаряне на носещи стени, събаряне на
вътрешно и външно стълбище, многократно настоявала пред ответника за
представяне на проект, но такъв не бил предоставен. За първи път посетила
къщата през март 2020г. и установила „пълен ужас“. Имало поставена
дограма, като над вратата имало около 20 см дупка. Фасадата била с
2
поставена външна изолация – зелен стиропор. Окачен таван над остров в
кухнята бил направен по начин, който би пречил да се отварят вратите на
бъдещите кухненски шкафове. По целия двор имало разпилени железа. Чичо
й, който живее в съседство, я уведомявал по телефона, че на обекта не се
работи. В периода до май-юни 2020г. многократно молила ответника да отиде
да работи на обекта. Около юли-август му казала, че лятото е минало и какво
смята да прави с къщата. Попитала го дали да търси нови майстори и той й
казал да си търси. Свидетелката в електронно съобщение възразила, че е
платено къщата да бъде завършена докрай, но ответникът спрял да
комуникира както с нея, така и с ищеца. Не отговарял и ел.поща и не си
вдигал телефона. Затова свидетелката намерила други майстори и заедно с тях
и човек от селото през м. август отишли на обекта, направили оглед и
калкулация на това какво е свършено и какво не. След това започнали работа
новите майстори.
Посоченият от свидетелката протокол е приет по делото и е подписан от
лицата Г. Г., А.Г. и З.Б.. Протоколът не носи подписа на ответника, като
свидетелката твърди, че го е поканила да присъства, но той не се е отзовал.
Свидетелят К.Е. заявява, че познава и двете страни по делото. През
юли-август 2020г. посетил къщата по молба на свидетелката М., като целта
била да видят заедно в какво състояние е къщата. Присъствали и новонаетите
от нея майстори З.И А.. Заварили къщата във вид на строителна площадка. По
двора имало разхвърляни тухли, керемиди, боклук и железа. Имало изкъртени
стени, на тухли, пусната нова ел. инсталация с издълбани канали в стените.
Старото стълбище било бутнато, но ново стълбище нямало. Липсвала и плоча
между първия и втория етаж в областта между двете бани, после новите
майстори я изливали. Имало стени с неотстранени стари тапети, заявява, че
може и да е имало шпакловка на места, но не навсякъде, защото и новите
майстори после шпакловали. Отвън къщата била с поставена изолация – бял
стиропор. Очевидец е на съставянето на протокола за състоянието на къщата с
новите майстори, но не го е подписвал.
Свидетелят К.Р. заявява при разпита, че е работил по къщата в Мало
село, заедно с ответника от октомври 2019г. до май 2020г. като шофьор и
снабдител. Прекарвал материали за ремонта /цимент, вар, пясък, лепило/ и
извозвал боклуци с микробус, собственост на фирмата на ответника.
Пазарувал от гр. София и се отчитал на ответника с фактури и др. документи.
Виждал е работници на обекта. Имало сглобено скеле, къщата била облепена
със стиропор, не си спомня дали е било шпакловано.
Свидетелят С.Б. заявява, че с ответника са съученици и работели заедно
по къщата в Мало село около 2-3 месеца през 2019г. Твърди, че е била
свалена старата и поставена нова дограма, изолацията е била завършена
навсякъде, вкл. с шпакловка, както и вътрешната шпакловка. Били изкъртени
канали за тръби, не може да каже дали инсталацията е била завършена.
Обръщали прозорци, правили окачен таван, който събаряли и преправяли,
понеже началникът им се скарал. Не си спомня точно, но мисли, че нещо са
били объркали в нивата и на госпожата не й харесало. Негов колега къртел
нещо вътре в баните и заедно копали канал за тръба. Твърди, че при
3
напускането на обекта за били замазани всички ел. – инсталационни канали.
Счита, че обектът е бил годен за обитаване, но същевременно не помни дали
баните са били готови.
Свидетелят Л.Д. заявява при разпита, че е работил на обекта от
октомври 2019г., но не помни докога – докъм май 2020г. Работата му възлагал
ответника. Слагал външна топлоизолация и шпакловал, правил скеле,
обръщал прозорци, къртил тухли за нови светли отвори /за допълнителни
прозорци/, подмазвал след поставянето на ел. инсталацията и слагал гипс
картон. В един момент му станало неприятно да работи, защото Галя
/свидетелката М./ правела скандали, всеки път, когато дойде на обекта.
Поискала да се свали един таван, причината свидетелят не знае. Виждал е
ищеца също няколко пъти, но той винаги се държал приветливо и не
коментирал работата. Когато за последно е бил на обекта през м.май 2020г. не
били готови двете бани, дограмата била поставена, шпакловката била готова
за шкурене почти навсякъде, таванът трябвало да се преправя, нямало
изградена вътрешна стълба между двата етажа, не било боядисано, нямало
завършена ВиК инсталация, отвън имало изолация и две ръце шпакловка, без
мазилка и финиш.
По делото е изслушано заключението на СТЕ. Вещото лице инж. К.
сочи в заключението си, че при извършения оглед на място процесните
ремонтни СМР за завършени, което е превърнало голяма част от тях в скрити.
И двете страни са представили по делото само архитектурно разпределени на
двата етажа, без да са приложени проектите по частите Конструкция, ВиК,
Ел. и ОВК, няма и приложени подробни количествено – стойностни сметки.
Не са представени по делото свързаните с тях актове за приемането на
изпълнените ремонтни СМР.
Съдът приема от фактическа страна, че такива актове най-вероятно
изобщо не са били изготвяни. Установява се по делото, че страните са били в
близки, приятелски отношения, като е мислимо поради тази причина голяма
част от отношенията, свързани с процесните СМР, да не са оформяни
документално.
Затова изводите си касателно степента на завършване на обекта съдът
основава на събраните по делото гласни доказателства, като в частите, в
които последните си противоречат, съдът дава вяра на заключението на
вещото лице, което подробно и компетентно е обяснило защо е приело
съответните стойности относно количество свършена работа и съответната й
цена. Така съдът приема от фактическа страна, че на обекта са били
извършени СМР на обща стойност 44 530 лв., в което са включени: изработка,
доставка и монтаж на ПВЦ дограма, без обръщане на всички прозорци
отвътре; фасадна топлоизолация със стиропор – като съдът кредитира
заключението на СТЕ относно незавършеността на този вид работа в някои
части от сградата, като и липсата на финишна мазилка; обработка на стени и
тавани – както е посочено в заключението, като съдът кредитира извода на
вещото лице относно приложимата в случая площ за отстраняване на тапети,
изчислена като от общата площ са извадени площите на прозорци, тавани,
бани и пр.; както и всички останали СМР, съгласно заключението на СТЕ.
4
Съдът намира, че описаните като „алтернативни“ дейности, които според
вещото лице могат да бъдат признати при представяне на допълнителни
доказателства, не следва да се считат за извършени. Липсват доказателства за
изготвянето на цялостен дизайнерски проект от страна на изпълнителя, който
да е бил приет от възложителя, както и за консултантски услуги извън
приетите от СТЕ на стойност 675 лв., а що се касае до окачения таван в
кухнята – липсва основание за признаване на разходите, предвид безспорно
установения по делото факт, че таванът е бил премахнат от самия
изпълнител. Показанията на свидетеля Б., че „началникът им се скарал“
косвено подкрепят твърденията на свидетелката М., че окаченият таван е бил
поставен по начин, несъответстващ на изискванията на възложителя и
несъобразен с тях, поради което на изпълнителя не се следва възнаграждение
за тази работа /чл.265 от ЗЗД/
По делото е представена обилна електронна кореспонденция, водена
между ответника и свидетелката М., която съдът не обсъжда подробно,
поради ниската й информативност и като цяло неотносимостта й към
подлежащите на доказване по делото факти. Липсват представени
доказателства за водена кореспонденция между ищеца и ответника.
По делото е ангажирана нотариална покана от 26.11.2020г., с която
ищецът уведомява ответника, че приема забавеното му и негодно изпълнение
за пълно неизпълнение на договорните отношения, поради което прекратява
договора между страните и приканва ответника да му върне платената сума в
размер на 31 000 евро. Няма данни нотариалната покана да е била връчена по
предвидена за това ред. Ответникът не е бил открит на адреса, но след
оставено съобщение, в поканата е отразено, че същият е позвънил в кантората
на нотариуса и е поел ангажимент да се яви за връчване в кантората, което не
е сторил.
По делото са ангажирани писмени доказателства, които се подкрепят от
показанията на свидетеля Енчев и установяват, че през м. август 2020г.
ремонтът на процесната къща е бил поет от други лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.87, ал.2, вр. с чл.
262, ал.2 от ЗЗД.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор
ответникът не е изпълнил задължението си по причина, за която той отговаря;
ищецът е развалил договора; по сключения договор ищецът е престирал
парична сума. Доколкото в процесния случай става дума за договор за
извършване на ремонтни СМР, който по правната си същност е договор за
изработка, с оглед твърденията на страните следва да се приеме, че
приложеният ред за разваляне на процесния договор е този по чл.262, ал.2 от
ЗЗД - Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок
работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин,
поръчващият може да развали договора.
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието
5
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е
необходимо ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване,
надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие на
волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната
страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от
страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на
кредитора. При валидното разваляне на договора за СМР възложителят има
правото да получи обратно платените на отпаднало основание суми за
договорените, но неизвършени СМР.
Установява се по делото, че между страните е валидно възникнала
облигационна връзка по силата на сключения договор за комплексен ремонт.
Въз основа на обсъдените подробно при установяване на спора от фактическа
страна доказателства, съдът приема за доказано, че към датата на изтичане на
срока за изпълнение е налице пълно неизпълнение на част от
възложените СМР, частично неизпълнение по отношение на други, а с оглед
на събраните свидетелски показания следва да се приеме за установено, че
изпълнението на договора е окончателно преустановено около м. май 2020г.
Към тази дата първоначално уговореният срок за изпълнение е бил изтекъл.
Няма данни по делото изпълнителят да е правил изявления или да е
предприемал действия, сочещи намерение продължаване на изпълнението.
Напротив, в самия отговор на искова молба ответникът заявява, че към този
момент за него е станало ясно, че няма да може да работи и се е уточнил с
ищеца относно връщането на оставените на обекта инструменти и строителен
инвентар. Следователно за ищеца – поръчващ е станало явно, че
изпълнителят няма да изпълни работата надлежно и в срок, поради което за
него е възникнало потестативното право да развали договора. Дори да се
приеме, че нотариалната покана от страна на възложителя към изпълнителя за
връщане на платената по договора сума не съставлява валидно извършено
изявление за разваляне, предвид нередовното й връчване, то това е станало
най-късно с връчване на преписа на исковата молба. Искът е доказан по
основание.
Съдът не споделя виждането на ищцовата страна, че всички платени по
договора суми подлежат на връщане, т.к. по делото не се установи твърдяното
от него пълно неизпълнение на договора. Съдът намира, че размерът на
подлежащата на връщане сума следва да бъде определен съобразно разликата
между платената сума и цената на извършените СМР, установени по делото
от заключението на СТЕ. Няма основание за ангажиране отговорността на
ответника за връщане на суми за извършени СМР, за които по делото няма
данни да са били безполезни за ищеца или да са били некачествено
извършени в степен, която да е наложила повторното им извършване. Съдът
приема, че в тази си част, по отношение на приетите за извършени СМР,
съобразно уговореното между страните, договорът е бил изпълнен и не
подлежи на разваляне – напр. относно монтираната дограма, поставена
външна изолация /без финишна мазилка/ и др., както е прието от съда при
установяването на спора от фактическа страна. Стойността на тези СМР,
6
съобразно заключението на СТЕ и приетото от съда по-горе, е 44 530 лв., към
която стойност вещото лице е приложило отстъпката от 10%, уговорена
между страните и така е определило цената на извършените СМР – 40 077 лв.
Ето защо съдът приема, че на връщане подлежи разликата между платените
60 630,73 лева /равностойността на 31 000 евро/ и цената на извършените
СМР от 40 077 лв. – или на връщане подлежи сумата от 20 553,73 лв. Искът е
основателен до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изхода на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят разноските по делото, съгласно доказателствата и представения
списък по чл.80 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска, а именно
сумата от 1 370,25 лв.
Ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът намира възражението на
ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за
неоснователно, предвид фактическата сложност на делото, проведените
няколко съдебни заседания, в които е проведен разпит на множество
свидетели и е изслушано заключението на вещо лице. Ето защо, на ответника
следва да се присъдят разноски е размер на 818,68 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******,
ап.3 да заплати на А.Ш., ЕГН ********** следните суми: сумата от 20 553, 73
лева на осн. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, ведно със законната лихва от
07.05.2021г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер на
иска от 30 000 лв. – частичен от 60 630,73 лева - левовата равностойност на
31 000 евро, ОТХВЪРЛЯ иска; сумата от 1 370,25 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Ш., ЕГН **********, чрез адв. К.А., сл. адрес: гр. София,
ул. ******* да заплати на В. Н. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******, ап.3 сумата от 818,68лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7