Решение по дело №563/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 25 от 20.01.2025 г., постановено по АНД № 20245510201217 по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ №**********. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се направения от въззивния съд извод за непълнота на съдържащото се в издадения Електронен фиш описание на нарушението. Поддържа, че процесния ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно ЗДвП реквизити. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден като правилен и законосъобразен електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Христина-97-Д. Марев“ гр. Севлиево в представен по делото писмен отговор от пълномощника му адв. Л., оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска от съда да потвърди въззивното съдебно решение, с присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение и обжалваното определение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на ЕТ „Христина-97-Д. Марев“ гр. Севлиево, ЕИК107033356, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №**********, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лв., на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от същия закон, за това, че на 07.11.2023 г. в 15:07 ч. е установено нарушение №0A66FC98ED734502E0630011F160AA5AF с ППС ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ, рег. № [рег. номер], с техническа допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Мъглиж, за движение по път І-6, км. 331+828, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, т.1, ал. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-6, км. 331+828. Собственик на когото е регистрирано ППС/ползвател: ЕТ „Христина-97-Д. Марев“ гр. Севлиево, ЕИК107033356.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отменил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че в ЕФ не са посочени всички обстоятелства от значение за ангажиране на отговорността, което препятствало правото на защита на наказаното лице. Липсвала конкретизация относно размера на дължимата такса и размера на заплатената такава за процесното ППС. Отделно от това е следвало в издадения Еф да бъде посочено, че процесното ППС е от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, а в случая въобще липсвало отразяване на категорията на същото, независимо от направеното подробно описание с посочване на брой оси, техническа допустима максимална маса и др. индивидуализиращи белези. Въз основа на това съдът е направил извод за необоснованост на издадения Електронен фиш.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно, но не по изложените в него мотиви за незаконосъобразност на ЕФ № **********.

Не се споделя извода на въззивния съд, че електронният фиш не съответства на императивните изисквания за неговото съдържание. Според мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС по тълкувателно дело №1/2013г., електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е., както правилно сочи и въззивният съд, изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими за ЕФ. В процесния електронен фиш се съдържат задължителните реквизити, посочени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, поради което не намира законова опора поставеното от районния съд изискване към неговото съдържание. Непосочването в електронния фиш на данни, които не са въведени от закона като елемент от задължителното му съдържание, не могат да обусловят незаконосъобразността на електронния фиш.

Независимо, че не се установяват сочените от въззивния съд процесуални нарушения, настоящият касационният състав приема, че електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура, е издаден в противоречие с принципа на съразмерност, което също съставлява основание за неговата отмяна. Съобразно член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.05.2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008г. съгласно чл. 2 (Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, до 10 юни 2008 г.), държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата Директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В Решение на СЕС от 04.10.2018г. по Дело С-384/17г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, съдът е посочил, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (в този смисъл Решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68, C-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

В Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 (по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса"), СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Очевидно в случая наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лева и задължението за заплащане на такса и /или компенсаторна такава също в твърд размер, е явно несъответна на тежестта на извършеното нарушение, като без съмнение налагането на тази санкция би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, тъй като нарушението се изразява в неплащане на дължима пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението и единствено за конкретното място, посочено в ЕФ като такова на извършване на нарушението. Ето защо и при съобразяване на задължителното тълкуване на Съюзното законодателство се налага извод, че оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция във фиксиран размер на 2 500 лева, е издаден в противоречие с принципа на съразмерност, като самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, като незаконосъобразен.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилнокато краен резултат, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „Христина-97-Д. Марев“, сумата от 650 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в производството пред касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 20.01.2025 г., постановено по АНД № 20245510201217 по описа за 2024г. на Районен съд - Казанлък

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на ЕТ „Христина-97-Д. Марев“ с ЕИК ********* сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.