РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 13694 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.06.2018 г., постановено по гр.дело № 41717/2017
г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в е отхвърлен предявеният от А. И. И. срещу Център
за спешна медицинска помощ – София иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ
вр. чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за признаване за незаконно наложеното
ѝ със Заповед № ЗН № 37/26.05.2017 г. на Директора на Център за спешна
медицинска помощ – София дисциплинарно наказание „забележка“.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че
районният съд неправилно е приел, че не е допуснато нарушение на закона,
изразяващо се в неспазване на процедурата по изискване на обяснения от страна
на работника по чл. 193 КТ. В тази връзка се посочва, че жалбоподателя не
твърди, че обяснения не са поискани, а че не е установено кой ги е поискал,
като оспорват това да е извършено от гл. лекар д-р Г. Г.. Твърди се, че ищцата
не е била запозната с Правилника за вътрешен трудов ред в ЦСМП – София, поради
което жалбоподателят счита, че не може да се налага дисциплинарно наказание за
нарушение на правила, с които ищцата не е била запозната.
Моли се за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване
на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна Център за спешна медицинска помощ – София е депозирала
отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище за нейната
неоснователност и за правилност и законосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение. Поддържа се, че процесната заповед ЗН №
37/26.05.2017 г. на Директора на ЦСМП – София, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ е законосъобразна. Твърди се, че
работодателят е спазил изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ при издаването на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата
А.И.. Поддържа се, че извършването на описаното в Заповед № ЗН № 37/26.05.2017
г. на Директора на Център за спешна медицинска помощ – София нарушение е
безспорно доказано от събраните в хода на производството доказателства.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С молба от 12.04.2019 г. въззиваемата страна – Център за
спешна медицинска помощ – София е уведомила съда, че със Заповед №
ЗП-12/20.02.2019 г. на Директора на ЦСМП – София, трудовото правоотношение с
ищцата А.И. е прекратено по взаимно съгласия, като във връзка с горното се
излага становище, че предвид липсата на трудовоправна връзка между страните по
спора и естеството на наложеното дисциплинарно наказание за ищцата И. е
отпаднал правният интерес от водене на делото, поради което се моли за неговото
прекратяване.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата – въззивник – адвокат А.,
поддържа изложеното във въззивната жалба и моли за нейното уважаване и за
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. С., моли за
отхвърляне на въззивната жалба по съображения изложени в отговора на същата.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира следното:
Въззивната жалба срещу решение решение от 07.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 41717/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в е подадена в
срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на инстанционна
проверка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
По отношение на направеното с молбата на въззиваемата
страна от 12.04.2019 г. искане за прекратяване на настоящото производство,
поради липса на правен интерес за въззивницата А.И. от водене на делото, предвид
липсата на трудовоправна връзка между страните по спора и естеството на наложеното
дисциплинарно наказание, настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно, поради следните аргументи:
Обстоятелството, че в хода на делото трудовото
правоотношение е прекратено, не води до отпадане на правния интерес от
установяване на незаконосъобразността на дисциплинарното наказание и отмяната му.
Характерно за дисциплинарното наказание „забележка“ е, че то е дисциплинарно
наказание с морално съдържание. Поради това практическото значение на отмяната му
като незаконосъобразно от съда след прекратяване на трудовото правоотношение е
преди всичко морално, т.е. законодателят отдава значение и на моралното
съдържание на дисциплинарното наказание, поради което не се отрича правният
интерес на наказания работник и служител да иска отмяната му като
незаконосъобразно дори в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение,
когато отмяната има само морално значение /в този смисъл Определение № 100 от
20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г./. Отмяната на
дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците на
наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. Именно заради
обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието
работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на
т.нар. „морално наказание“, и за да се разреши повдигнатия спор за законността
на налагането му /в този смисъл Определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III
г.о. по гражд.д. № 3729/2013).
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно искането на въззиваемата страна, релевирано с молба от
12.04.2019 г., за прекратяване на производството по настоящото дело.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Въз основа на изводимата от събраните по делото
доказателства може да се формира обоснован извод за това, че конкретното
дисциплинарно наказание е извършено при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1
и чл. 195, ал. 1 от КТ. При налагане на наказанието работодателят е спазил
формалните изисквания на закона, както относно процедурата по налагането му,
така и по отношение съдържанието на заповедта за налагане на наказанието. При
издаване на атакуваната заповед работодателят е спазил изискването на чл. 193
от КТ, като преди налагане на дисциплинарното наказание е изискал и приел
писмените обяснения на ищцата. В тази връзка неоснователни се явяват
възраженията изложени във въззивната жалба за нарушения в процедурата по
изискване на обяснения по чл. 193 КТ. Видно от приобщената към доказателствата
по делото докладна записка от 16.05.2017 г. на д-р А.А.– отговорник на филиал
Нови Искър до Директора на ЦСМП – София, последният с резолюция върху
докладната от същата дата е постановил от ищцата А. И. И. да се изискат писмени
обяснения във връзка с изложеното в докладната. Видно от доказателствата по
делото правото на ищцата да даде устни или писмени възражения във връзка с
твърдените от рабодателя нарушения на трудовата дисциплина е осигурено от
последния и И. се е възползвала от него, като е депозирала обяснения на
22.05.2017 г.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„забележка“ е мотивирана и съдържа конкретика относно нарушението на трудовата
дисциплина, станало повод за нейното издаване, а именно проявено на 15.05.2017
г. поведение, изразяващо се в остри пререкания с отговорника на ФСМП – Нови
Искър – д-р А.А., по повод необходимост от извършване на проверка за употреба
на алкохол.
Преди да пристъпи към определяне и налагане на
дисциплинарното наказание, работодателят е предоставил възможност на
служителката А.И. да даде писмени обяснения по случая. Същата се е възползвала
от това си право и е дала писмени обяснения по случая, от съдържанието на които
е видно, че е разбрала във връзка с кое нейно поведение се искат конкретните
обяснения, т. е. в случая е изпълнено установеното и в съдебната практика
съдържателно изискване служителят да се е ориентирал в обстоятелствата /в този
смисъл решение № 722 от 03.01.2011 г. по гр. дело № 518/2009 г., ІV г. о., ВКС/
в такава степен, че да разполага с възможност за ефективна и своевременна
защита. Достатъчно е връчването на покана за даване на писмени обяснения, което
в случая се установява по несъмнен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното
нарушение следва да бъде индивидуализирано в заповедта за налагането му с
описание на неговите обективни и субективни признаци и времето на извършването
му, което изискване в процесния случай работодателят е спазил в достатъчна
степен с оглед гарантиране правото на защита на служителя.
При преценка законосъобразността на наложеното със заповед
ЗН № 37/26.05.2017 г. на Директора на ЦСМП – София дисциплинарно наказание
"забележка" следва, да се установи дали изложените от работодателя
факти и обстоятелства относно конкретното поведение на ищцата, което е
санкционирано, се установява, че последната е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, т. е. налице ли е виновно неизпълнение на трудовите ѝ
задължения.
В конкретния случай, от доказателствата по делото, в
това число докладна от 15.05.2017 г. на д-р А.А., отговорник на филиал на ЦСМП
в гр. Нови Искър до Директора на ЦСМП – София и свидетелски показания на д-р А.А.,
дадени в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, се установява, че на 15.05.2017
г., на територията на ФСМП – Нови Искър, ищцата А.И. е проявила арогантност и е
създала затруднения в работата на отговорника на филиала в гр. Нови Искър – д-р
А.А., изразяващи се в това, че при подканяне да започне проверка с уред за
наличие на алкохол от И. е последвала бурна реакция срещуА.и отправила
репликите: "На велик началник ли се правиш", „За какъв се мислиш“. С
това свое поведение, А.И. нарушила установеното в чл. 19, ал. 6 от Правилника
за вътрешния трудов ред в ЦСМП-София изискване работещите да съгласуват работата си с другите работещи,
в атмосфера на сътрудничество, координация и толерантност, и с поведението си
да не възпрепятстват изпълнението на техните трудови ангажименти, което
поведение съставлява виновно поведение и нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
Неоснователно се явява възражението, изложено във
въззивната жалба, че ищцата И. не е била запозната с Правилника за вътрешен
трудов ред в ЦСМП – София, поради което
не може да ѝ се налага дисциплинарно наказание за нарушение на правила, с
които ищцата не е била запозната. Това е така, тъй като по делото са приобщени
писмени доказателства, от които се установява, че за ищцата И. е възникнало
задължение за познаване на процесния Правилника за вътрешен трудов ред в ЦСМП –
София. По делото е приет като писмено доказателство Правилник за вътрешен
трудов ред в ЦСМП – София, както и длъжностна характеристика за длъжността
„фелдшер“ в ЦСМП – София, каквато е била и заеманата от ищцата И. длъжност.
Видно от раздел V, т. 6 от
длъжностната характеристика – изпълняващият длъжността „фелдшер“ в ЦСМП-София е
длъжен да познава правилника за устройството и дейността на центъра, правилника
за вътрешния трудов ред и другите вътрешни актове и заповеди на Директора, т.е.
за ищцата е възникнало задължение по силата на връчената ѝ трудова
характеристика за заеманата от нея длъжност да познава Правилника за вътрешен
трудов ред в ЦСМП – София. В тази връзка следва да се има предвид, че от
показанията на свидетеля А., дадени в хода на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд, се установява, че във филиала на ЦСМП в гр. Нови Искър
има Правилник за вътрешния трудов ред и същия стои на общодостъпно място във
филиала, а именно на таблото, където се обявяват бележки и заповеди, графици и
т.н., т.е. Правилникът за вътрешния трудов ред е бил поставен на достъпно за
служителите място, откъдето същите са могли по всяко време да се запознаят със
съдържанието му.
За осъщественото от жалбоподателката виновно нарушение
на трудовата дисциплина, ответника, в рамките на дисциплинарната си власт му е
наложил съответно наказание "забележка", при определяне на което е
отчел тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и конкретното поведение на ищцата, включително липсата на
каквато и да е критичност към собственото поведение. В допълнение на това
следва да се подчертае, че спрямо ищцата е наложено най-лекото по тежест
дисциплинарно наказание "забележка", което съпоставено с установените
факти, въззивният съд намира за съответстващо на тежестта на нарушението.
Освен гореизложеното, следва да се отбележи и фактът,
заявен от самата ищца в исковата молба, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание ѝ е била връчена на 01.06.2017 г., което
потвърждава изводът, че процедурата по определяне и налагане на дисциплинарното
наказание е спазена от страна на работодателя.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира
за неоснователен предявеният от А.И. иск за отмяна на наложеното й
дисциплинарно наказание "забележка". Предвид обстоятелството, че с
обжалваното решение първоинстанционният съд е достигнал до същия извод по съществото
на спора, то атакуваният от жалбоподателката съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен.
При извод за неоснователност на въззивната жалба и в
съответствие с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивницата няма право на разноски, а
такива съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК се следват в полза на въззиваемата страна
ЦСМП - София, от процесуалния представител на която е направено съответно
искане за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция,. Предвид горното и с оглед факта, че в
производството пред въззивния съд спрямо въззиваемата страна е осъществявана
правна защита и съдействие, в полза на страната следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което при фактическата и правна сложност на
делото следва да бъде определено в размер от 150,00 /сто и петдесет/ лева.
Поради това, ищцата А.И. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на ЦСМП-София сумата от 150,00 лева, представляваща направени
във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.06.2018 г.,
постановено по гр.дело № 41717/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК А. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Център за спешна
медицинска помощ – София сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: