Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
18.09.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ АВГУСТ, през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА Д.
при секретаря………ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 510 по описа на съда за 2020година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 465 от 22.04.2020година.,
постановено по гр.д. № 6079/2016г. Плевенски районен съд е признава за
установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че В.Ц.Д. *** дължи на “***” ЕАД,гр.Плевен,
следните суми: сумата от 1 112,65лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.10.2016г. до 30.04.2019г. и сумата от 139,01 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 02.12.2016г. до 03.07.2019г., за които вземания е издадена
Заповед №2500 от 10.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№4571/2019г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
09.07.2019г. до окончателното й изплащане. Разсрочил е, на
основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което се установява вземането на „***” ЕАД с към
В.Ц.Д., в общ размер на главница и лихва – 1 251,66лв., като е постановил ответницата да заплати
сумата на 24
последователни месечни вноски, от които 23 вноски в размер на по 52,15лв., включващи: 1.главница
от 46,36лв., която е дължима ведно със законната лихва, считано от 09.07.2019г.
до окончателното плащане и 2.мораторна лихва в размер на 5,79лв., а последна 24-та изравнителна
вноска в размер на 52,21лв., включваща главница в размер на 46,37лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.07.2019г. до окончателното
изплащане и мораторна лихва в размер
на 5,84лв. Всяка вноска е платима на 30-то число на
месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.Присъдил е в полза на “***” ЕАД сумата от 125лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство и сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в
частта му, с която е допуснато разсрочване на задължението, е подадена въззивна
жалба от ищеца „***“ ЕАД, чрез юрисконсулт Ц.В.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят
счита, че правният му интерес да обжалва решението в тази част произтича от
правото му на кредитор да получи изпълнение на цялото задължение. Счита, че районният
съд необосновано, само въз основа на удостоверение
за дохода на ответницата в размер на 589лв., издадено от работодателя „***“ е
приел, че молбата за разсрочване е основателна. Изложени са доводи, че
разсрочването на задължението противоречи на интереса на кредитора, като
същевременно за длъжника в ГПК е предвидена друга защита–нормите за
несеквестируемост на определени имущества на длъжника.Жалбоподателят счита, че
защитата на интереса на длъжника би следвало да се прояви в един по-късен етап
от гражданско-процесуалните правоотношения, а именно в изпълнителния процес,
където да се съобразят доходите и имуществото на длъжника и съобразно тях да се
предприемат принудителни изпълнителни действия.Счита, че съдът е увредил
кредиторовия интерес, тъй като в момента на постановяване на решението
длъжникът разполага с определен актив, който обаче може значително да нарасне в
бъдеще.Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на Плевенски
РС в обжалваната му част и да постанови друго, с което да остави без уважение
молбата за разсрочване на изпълнението, на основание чл.241, ал.1 от ГПК. Претендира
и разноски.
Въззиваемата страна В.Ц.Д. е
взела становище, че жалбата е неоснователна, тъй като районният съд правилно е
взел предвид ниските ѝ доходи и невъзможността да изплати дължимата сума
изцяло, а е определил месечни вноски.Твърди, че е вдовица и че освен дохода от
заплата няма други доходи или имущество.Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени
събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана
по същество се явява неоснователна. За да разсрочи изпълнението на основание
чл.241, ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, въз основа на представеното
от ответницата и неоспорено от насрещната страна удостоверение, изд. на
04.03.2020г. от „***” ООД-гр.София, че тя има трудов доход от 589лв. месечно, с
оглед на което са налице основанията по чл.241 от ГПК и следва да се разсрочи
изпълнението на решението по отношение на установените вземания за главница и
лихва. Посочено е в мотивите, че по този начин ще се осигури изцяло изпълнение
на установения с решението дълг, с оглед възможностите на длъжника и без
допълнителни разходи за кредитора, свързани с принудително изпълнение, като ще
се предостави възможност на ответника да заплаща и текущите разходи за топлинна
енергия след процесния период.
Въззивният
съд счита, че решението на ПРС в обжалваната му част е правилно и съобразено
със закона.Допуснатото разсрочване е постановено при баланс на интересите на
длъжника и кредитора. Кредиторът има интерес да получи изпълнение на цялото
задължение и това кореспондира с желанието на длъжника да плаща доброволно и
регулярно. А такова доброволно плащане е възможно само когато е съобразено с
имотното състояние/финансовите възможности/ на страната. В тази връзка
жалбоподателят не твърди ответницата да разполага с имущество или доходи
по-големи от заявените от нея пред първата инстанция и затова не е било нужно
да се събират други доказателства. Настоящата инстанция приема, че определените
от РС части от задължението/месечни вноски/ ще осигурят възможност на кредитора
да получи плащане както на минали задължения, така и да не загуби клиент, който
да е в състояние да погасява и текущите си сметки за топлоенергия. Районният
съд е приел, че дългът следва да се разсрочи на 24 месечни вноски, от които 23
вноски в размер на 52,15 лв., включващи два компонента: 1.главница в размер на
46,36лв., върху която е дължима законна лихва, считано от 09.07.2019г. до
окончателното плащане и 2.мораторна лихва в размер на 5,79лв., върху която не е
дължима законна лихва, и последна изравнителна 24 вноска в размер на 52,21лв.,
включваща главница в размер на 46,37лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 09.07.2019г. до окончателното изплащане и мораторна лихва в
размер на 5,84лв., като вноските са дължими до 30 число на месеца, считано от
влизане в сила на решението.
Въззивният
съд не споделя становището на жалбоподателя, че правата на финансово
затруднения длъжник са в достатъчна степен защитени в изпълнителния процес чрез
института на несеквестируемост и поради тази причина не е нужно да се допуска
разсрочване във вреда на интереса на кредитора. Именно за такива случаи като
настоящия е предвидена разпоредбата на чл.241, ал.1 от ГПК за частично или за пълно отлагане на
изпълнителната сила на осъдително решение. Макар че решението на Плевенски РС не е с такъв
характер, с т.14 от Тълкувателно
Решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 Г., ОСГТК на ВКС - заповедно производство е прието, че разпоредбата на чл.241 ГПК намира приложение в исковото
производство по чл. 415, ал. 1, респ. Чл.422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането.
Поначало съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни
решения, които подлежат на изпълнение, т.е. на осъдителните съдебни решения /ТР
№ 129 от 01.11.1966 г., гр. д. № 98/66 г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск
по чл.422 ГПК обаче не може
да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е
уважен осъдителен иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е
факултативно и поставено на разположение на кредитора по негов избор - същият
може направо да предяви осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване
на заповед за изпълнение. Правата по чл.251 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от
волята на кредитора относно избрания от него ред на защита.
Още един аргумент в
подкрепа на тезата за приложимост на разпоредбата на чл.241 ГПК е приетото в
ТР, че разпоредбата на чл.454 ГПК не е аргумент за неприложимост
на чл.241 ГПК в исковото
производство по чл. 415, ал. 1, вр. Чл.422 ГПК поради наличие на друг ред за защита, тъй като спирането
на изпълнението от съдебния изпълнител се постановява при различни предпоставки
- необходимо е длъжникът доброволно да внесе част от вземанията по
изпълнителния лист. Нещо повече – със същото ТР е
прието, че разпоредбата
на чл.241 ГПК намира приложение при уважаване на установителния иск по чл.422 ГПК и в хипотезата
на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
Възможността да се иска спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК не изключва
интереса от отсрочване или разсрочване, тъй като основанията са различни.
Обикновено длъжникът, който иска отсрочване или разсрочване на изпълнението, не
разполага с достатъчно средства за погасяване на дълга, докато спирането по чл.420 ГПК в хипотезата,
при която задължението не се оспорва, предполага представяне на обезпечение,
изискващо средства. Освен това длъжник, срещу когото е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ, не може да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от длъжник по чл.410 ГПК, тъй като релевантно за
преценката по чл.241 ГПК е имущественото или друго състояние на длъжника, а не
редът, по който е издадена заповедта за изпълнение.
Поради
изложеното, решението на Плевенски районен съд, в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено, на основание чл.271
ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК решение № 465 на Плевенския районен съд,
постановено на 22.04.2020г. по гр.д. № 6079/2019г. по описа на съда, в
обжалваната му част, с която е допуснато
на основание чл.241, ал.1 от ГПК разсрочване на изпълнението на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: