ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 18.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ:
П.Пенкова
К.Големанова
като разгледа докладваното от съдия
Пенкова в.ч.гр.д. №75 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба
от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт А.,
срещу Разпореждане № 18/02.01.2019г. по ч.гр.д. №2029/2018г. на Габровски
районен съд, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление
за издаване на заповед за изпълнение.
В жалбата се излага, че съдебният акт е неправилен. Относно искането на заповедния
съд, заявителят да посочи клаузите за ГПР и ГЛП по договора за потребителски
кредит, като жалбоподателят счита, че това не е съобразено с целта на
заповедното производство в хипотезата на чл. 410 ГПК, в която не се проверява
дали вземането съществува, а се проверява само дали то е спорно. Вземането било
за парична сума. Подаденото заявление било съобразено с изискванията за
неговата редовност, като не било необходимо към заявлението да бъдат прилагани
доказателства за установяване на вземането. Съдът дължи проверка на формалната
външна редовност и необходимите реквизити на заявлението по чл.410 ГПК, а споровете
по обективираните в него материални субективни права ,следвало да се решат по
исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение. ГПР и ГЛП били
конкретизирани на първа страница от договора и били в размери съответстващи на
законодателството към момента на сключване на договора. Оспорва се и начина на
определяне на държавната такса,като се сочи,че правилото на чл.72,ал.1 ГПК е
неприложимо в заповедното производство.Оспорва се и приемането на клаузата за
административна такса за недействителна.
Моли да бъде отменено разпореждането и да се издаде
Заповед за изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
за които е постановен отказ.
Въззивният съд, като взе предвид наведените
в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.413,
ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
От приложените по делото доказателства
се установява, че производството по ч.гр.д. №2029/2018г. по описа на Районен
съд – Габрово е образувано по постъпило заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу длъжника С.И.К., за парични
вземания по договор за потребителски кредит.
С Разпореждане №5528/24.10.2018г.
Габровски районен съд е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да
отстрани допуснати нередовности като посочи договорните клаузи,на които основава искането за присъждане на ГЛП и ГПР
по договора за потребителски кредит;да внесе държавна такса в размер на още 75лв.-по 25лв. върху всеки от претендираните интереси /при общо дължима
държавна такса от 100,00лв. е внесена такса от 25,94лв./.постановено е и
разпореждане от 20.11.2018г. №6153,с което е указано на заявителя в три дневен
срок от съобщението писменно да
посочи обстоятелствата,индивидуализиращи
всяка от претенциите.
С молба от 20.11.2018г. и от
19.12.2018г., във връзка с дадените указания, заявителят
е посочил, че е внесъл дължимата по чл.12, т.1 от Тарифата държавна такса и че
е неприложимо правилото на чл.72, ал.1 ГПК в заповедното производство,
позовавайки се и на съдебна практика. Отново обосновава, на какво основание се
претендират заявените суми.
С обжалваното Разпореждане №18/02.01.2019г.,
съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК против длъжника за
присъждане на 509,83лв. - главница по договор за потребителски кредит; 43,45лв.
- договорна лихва; 374,93лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги; 109,07лв.
- мораторна лихва, поради неизправяне на нередовности на заявлението, на
основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК и поради противоречие със закона и добрите
нрави на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК
Обжалваното разпореждането е
неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Подаденото по ч.гр.д. №2029/2018г. по
описа на Районен съд – Габрово заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания на заявителя за довнасяне на
държавна такса от 75лв. и да посочи договорните клаузи, на които основава
претенциите си - конкретните ГЛП и ГПР на договора за потребителски
кредит,както и обстоятелствата,индивидуализиращи всяка от претенциите, като с
неизпълнение на тези указания е мотивирал своя отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
От приложения към заявлението платежен
документ е видно, че е внесена за заповедното производство държавна такса от
25.00лв. Размерът на внесената от заявителя държавната такса е съобразен с
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ТДТГПК, съгласно която по заявлението за
издаване на заповед се събира държавна
такса в размер на 2% върху интереса, но
не по-малко от 25,00лв. В случая заявеният интерес, формиран от сбора на
отделните вземания, обуславя като дължим внесения от заявителя размер на
държавната такса. Неправилно районният съд е приел, че дължимата такса по
заявлението следва да се изчисли като по исково производство, по правилата на
чл.72, ал.1 ГПК, върху всеки претендиран интерес (общо четири) и е указал на
заявителя да довнесе държавна такса в размер на 745.00лв. (по 25,00лв. върху
всеки интерес и при вече внесена с
подаване на заявлението държавна такса от 25лв.). По въпроса за таксите в
заповедното производство ВКС е дал категоричен и непротиворечив отговор (Определение
№379/11.05.2010г. по ч.т.д.№215/2010г., І т.о. на, ВКС) в следния смисъл:
Когато с едно заявление по чл.410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение
за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се
определя в размер на 2% върху интереса, а не върху цената на всяка претенция.
Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания - напр.
главница плюс лихви. Предвид изложеното по ч.гр.д. №2029/2018г. по описа на
Районен съд – Габрово заявителят не дължи довнасяне на указаната от заповедния
съд допълнителна държавна такса от 75.00лв. и неправилно обжалваното
разпореждане по чл.413, ал.2 ГПК на ГРС е обосновано с невнасянето на такава
такса.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1
от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно
представени такива – в този смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е
ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото
се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В случая в подаденото заявление по
чл.410 ГПК в т.9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични
вземания като главница, договорна лихва, неустойка, законна лихва, а изложените
в т.12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит
и за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно
конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и
дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се
изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. От външна страна е
налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за
издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.
При посочените в заявлението
обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница, договорна
лихва, такси и комисионни, мораторна лихва необосновано районният съд е приел,
че претенцията за сумите, следва да се отхвърли поради противоречие със закона
и добрите нрави.
При данните, посочени от заявителя и
съгласно правомощията на съда по чл.410 ГПК при дадените указания в т.2б от ТР
№4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която
се намира производството – развиващо се като формално и едностранно на този
етап, без събиране на доказателства и предоставена на страните възможност за
становище, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя
обстоятелства относно претенциите за договорна, мораторна лихва, главница и
др., с оглед техните размер, заявения период, за който се претендират, сочат на
противоречие със закона и добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата
възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение
и в исково производство съдът вече ще разполага с договорите и ще може да
преценява точно и подробно клаузите от същите.
На основание гореизложеното
обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се разпореди да се издаде
заповед за изпълнение за сумите, посочени в заявлението по чл.410 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №18/02.01.2019г.
по ч.гр.д.№2029/2018г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК********** за издаване на заповед за изпълнение против С.И.К.
за сумите: 509,83лв. - главница по договор за потребителски кредит; 43,45лв. -
договорна лихва; 374,93лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги; 109,07лв.
– мораторна лихва, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК********** със седалище и адрес на управление гр. София, *********************, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника С.И.К., ЕГН**********,***,ПК****,п.код*** за
сумите: 509,83лв. - главница по договор за потребителски кредит,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 23.10.2018г. до
окончателното й изплащане; 43,45лв. - договорна лихва за периода 03.10.2015
-09.11.2016; 374,93лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги; 109,07лв. –
мораторна лихва за периода 20.11.2016-17.10.2018г.както и направените разноски
в заповедното производство в размер на 225,лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово
за издаване на Заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: