РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 10.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 454/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 263585/13.01.2021
г., предявена от А.Х.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против
„М.“ АД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищецът А.Х.А. твърди, че на
11.01.2010 г. е
бил сключен договор за кредит № 1-343-1/11.01.2010 г. между „МКБ Ю.“ АД, като
кредитодател, и „Х.89“ ООД, като кредитополучател. С договор за поръчителство
от същата дата, ищецът и В.Я.И., с ЕГН: ********** се задължили да отговарят
пред банката, като поръчители, за задълженията на „Х.89“ ООД по посочения
договор за кредит.
Поради неплащане
на дължимите вноски по договора за кредит, „МКБ Ю.“ АД депозирало
заявление по чл. 417 ГПК и на 12.05.2011
г. по ч.гр.д. №
1769/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Шумен била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед за изпълнение ищецът не
подал възражение.
Въз
основа на изпълнителния лист от 12.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1769/2011 г. на
РС–гр. Шумен
и молба на „МКБ Ю.“
АД, срещу „Х.89“ ООД, А.Х.А.
и В.Я.И., било
образувано изп. д. № 20118760400546 по
описа на ЧСИ, с peг. № 876 на КЧСИ, по което би извършени действия по
принудително изпълнение, като с постъпилите суми били погасени част от
дължимите по изпълнителния лист вземания.
С
Договор за цесия от 21.06.2012 г., „МКБ Ю.“ АД прехвърлило вземанията си по изпълнителния
лист от 12.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1769/2011 г. на РС–гр. Шумен, на „М.“ АД,
като за извършеното прехвърляне ищецът бил уведомен.
На 03.04.2014 г., изп.д. № 20118760400546
било прекратено, а въз основа на посочения изпълнителен лист и по молба на „М.“ АД, било образувано
изп.д. № 20148410408520 по описа на ЧСИ, peг. №841 на КЧСИ. В
молбата за образуване на изпълнителното било посочено, че се претендира
изпълнението на сумата от 30 333.61 лева, представляваща главницата по
изпълнителния лист, ведно със законната лихва върху същата до окончателното й
погасяване.
Ищецът
твърди, че не дължи сумата от
30 333.61 лева, тъй като вземането на ответника е било погасено поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Сочи, че изп.д. № 20148410408520 по описа на ЧСИ Н.М.е било образувано
на 21.04.2014 г., като на 29.07.2014 г., до ищеца била изпратена покана за
доброволно изпълнение и били изпратени запорни съобщения до няколко търговски
банки за запор на вземанията на ищеца по банкови сметки, открити при тях. С тези действия по принудително изпълнение,
давността за вземанията по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 1769/2011
г. била прекъсната. Считано от този момент, по изпълнителното производство не
били предприемани никакви изпълнителни действия, имащи за ефект прекъсване на
срока на погасителната давност спрямо ищеца, поради което вземанията за
главница по изпълнителния лист били
погасили по давност с изтичането на общия петгодишен давностен срок през
м. юли 2019 г.
Излага
съображения, с
ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила
Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, според което при образувано и висящо
изпълнително производство давност не тече. Следователно, давността продължавала
да тече и след образуване на изпълнително дело. Според
разясненията дадени с т. 10 от същото Тълкувателно решение, в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
Ищецът
счита, че молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. След месец
юли 2014 г., в изпълнителното производство били извършени действия, но същите
не представлявали валидни изпълнителни действия, с които давността да бъде
прекъсната.
Освен това, тъй като спирането и прекъсването на давността спрямо един
солидарен длъжник не произвеждало действие спрямо останалите солидарни
длъжници, релевантни били само действия, извършени спрямо ищеца, но не и тези
срещу другите длъжници в производството - „Х.89“ ООД и В.Я.И..
Ищецът твърди, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в двугодишен срок,
считано от 09.11.2015 г., поради което и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
към 09.11.2017 г. изпълнителното производство се е прекратило по отношение
на ищеца. Ето защо, всички извършени
след тази дата действия по принудително изпълнение били без правно значение, а давността изтекла
през м. юли 2019 г.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника:
сумата от 30 333.61 лева – непогасена главница по Договор за банков кредит
№ 1-343- 1/11.01.2010 г. сключен с „МКБ Ю.” АД, ведно със законната лихва върху
главницата, до окончателното й погасяване, за заплащането на които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1769/2011
г. по описа на РС – Шумен, въз основа на който е било образувано изп.д. №
20148410408520 на ЧСИ, peг. № 841 на КЧСИ .
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „М.“ АД е
депозирал отговор на искова молба.
Ответникът
не оспорва, че по гр.д. № 1769/2011 г. на Районен съд - гр. Шумен, в полза на
„МКБ Ю.” АД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист за посочените от ищеца вземания, че „МКБ Ю.” АД е прехвърлило тези
вземания на ответника с Договор за цесия
от 21.06.2012 г., както и че въз основа на изпълнителния лист, издаден по гр.д.
№ 1769/2011 г. на Районен съд - гр. Шумен е било образувано изп.д. № 20118760400546, а впоследствие
изп.д.
№ 20118760400546.
Ответникът
сочи, обаче, че А.Х.А. е бил не поръчител, а кредитополучател по договор за кредит №
1-343-1/11.01.2010 г. и по силата на
този договор, „МКБ Ю.“ АД е предоставило на ищеца кредит в размер на
50 000 евро. „Х.89“ ООД било солидарен длъжник по договора, изпълнението на
който бил обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, сключен с В.Я.И.,
с ЕГН: **********.
Ответникът
оспорва твърденията на ищеца, че за процесното вземане е изтекла петгодишната погасителна давност.
Сочи, че през 2015 г. е било поискано от взискателя налагането на запор
върху банковите сметки на А.А., през месец юни 2016 г. са били изпратени от
съдебния изпълнител и получени от банките запорни съобщения, през месец януари
2018 г. е насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника А.А., а през 2019
г. и 2020 г. са били депозирани молби от страна на взискателя по изпълнителното
дело с инкорпорирани искания за извършването на принудителни изпълнителни
действия (запор върху банкови сметки).
Излага
съображения, за да изтече погасителната давност следва да е
налице бездействие, от страна на кредитора, поради което и едно действие на
кредитора се счита за прекъсващо давността, В тази връзка, молбата, депозирана
от кредитора по изпълнителното дело на 12.11.2015 г. прекъсвала давността, в
който смисъл били и задължителните указания, дадени с т. 5 от ТР № 3/2015г. на
ВКС. Давността била прекъсната и с налагането на запор върху банковите сметки
на ищеца през 2016 г. Противен извод не следвал от това, че такъв бил наложен в
същата банка през 2014 г., тъй като повторното налагане на запор, върху каквото
и да било вземане на длъжника, не рефлектирало върху характера на запора, като
действие, прекъсващо давността. Липсвало и законово изискване да не се повтаря
изпълнителен способ доколкото всяко едно изпълнително действие, отговарящо на
условията да прекъсва давността било годно да прекъсне същата.
Давността била
прекъсната и с насрочения опис на движими вещи от 08.01.2018 г. Насрочването на
описа било извършено съобразно правомощията на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ и въпреки че това изпълнително действие не
било реално осъществено от съдебния изпълнител, самото насочване на
изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, а именно - „Изпълнение върху
движими вещи“, прекъсвало давността. В този смисъл били и указанията в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в което се приемало, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквото
изпълнително действие е насрочването на опис.
Евентуално, дори и
да се приемело, че последното валидно изпълнително действие е било от месец юли
2014 г. (налагането на запор върху банковите сметки на А.А.), то давността за
вземането отново не била изтекла, доколкото с молбата на взискателя от месец
април 2019 г. с искане за налагане на запор върху банкови сметки на А.А.,
петгодишната погасителна давност била
прекъсната.
Предвид
изложеното, ответникът счита, че са неоснователни твърденията на ищеца, че процесното вземане е
погасено по давност, поради което и моли,
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 11.01.2010 г.
между А.Х.А., в качеството му на кредитополучател,
„Х.89“ ООД,
в качеството му на солидарен длъжник, и „МКБ Ю.“ АД, в качеството му на кредитор,
е бил сключен Договор
за кредит № 1-343-1/11.01.2010 г. (л. 25 и сл. от делото), по силата но който кредиторът
се е задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 50 000
евро, с цел: задоволяване на текущи нужди, като кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека върху подробно описаните недвижими имоти: апартамент № 14 и офис № 3.
На същата дата –
11.01.2010 г., между „МКБ Ю.“ АД и В.Я.И., е бил сключен Договор за поръчителство, с
който В.Я.И., като поръчител, се е задължил да отговаря за изпълнение на
задълженията на главния длъжник А.Х.А..
Следователно, ищецът по делото е кредитополучател по
договора за кредит, а не поръчител, както се твърди в исковата молба.
На 12.05.2011 г.
по ч.гр.д. № 1769/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен, е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 49 771.31
евро – главница по Договор
за кредит № 1-343-1/11.01.2010 г., сумата от 3 924.16 евро – просрочена
редовна лихва от 11.06.2010 г. до 16.02.2011 г., сумата от 2465.70 евро –
просрочена наказателна лихва, сумата от 223.79 евро – такса управление, както и
за разноските по ч.гр.д. № 1769/2011 г. по описа на Районен съд -
Шумен.
Въз основа на
изпълнителния лист от 12.05.2011 г., издаден по гр.д. № 1769/2011 г. на Районен
съд – Шумен, на 30.05.2011 г. е било образувано изп. дело № 20118760400546
по описа на ЧСИ с рег. № 876 от КЧСИ.
За тези факти
страните не спорят, и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи се в
отношенията между страните по делото (с определението от 26.04.2021 г.), а и се
установяват от представените по делото документи.
С молбата си от 30.05.2011
г. за образуване на изпълнителното дело, взискателят „МКБ Ю.“ АД е направил
искане да бъде извършен опис и публична продан на ипотекираните имоти.
По изп. дело
№ 20118760400546 по описа на ЧСИ с рег. № 876 от КЧСИ, до А.Х.А. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение и подлежащия на принудително
изпълнение акт (л. 89 и сл.), които не
са били връчени, след което ЧСИ с рег. №
876 от КЧСИ е изпратил до ЧСЕ с рег. № 838 молба за връчване на книжата (л.
98).
На 16.06.2011
г., на известните по делото адреси на А.Х.А. са били залепени уведомления (л.
101 и л. 102), като връчителят е отбелязал, че никой не живее в апартамента.
На 27.06.2011
г., книжата са изпратени на електронната поща на А., за което е била направено
отбелязване по делото – л. 103 и л. 104 от делото.
На 29.06.2011
г., А. е подал молба, с която е заявил, че е получил поканата по имейл, но е
изложил съображения, че това връчване не отговаря на изискванията на закона (л.
121 и сл.).
По изп. дело
№ 20118760400546 е била проведена публична продан на ипотекираните имоти и
същите са възложени на обявените купувачи (постановление, л. 242 и
постановление, л. 287).
Длъжникът А. е
бил уведомяван по телефона – видно от извършваните отбелязвания – л. 244, л.
257, л. 291.
На 21.06.2012
г., „МКБ Ю.” АД е прехвърлило вземанията си по въпросния договор на „М.“ АД – видно от Договор
за цесия (л. 313) и след молба от 06.08.2012 г., цесионерът е конституиран като
взискател по изп.дело. Ищецът не оспорва, че е бил уведомен за извършеното
прехвърляне, а това се установява и от представеното уведомление и известие за
доставяне (л. 320 и сл.).
На 21.05.2014
г., изп. дело № 20118760400546 е било прекратено, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, а на 09.06.2014 г., оригиналът на изпълнителния лист е бил
предаден на взискателя „М.“ АД.
На 28.07.2014
г., по молба на „М.“
АД и въз основа на изпълнителния лист от 12.05.2011 г., издаден по
гр.д. № 1769/2011 г. на Районен съд – Шумен, е било образувано изп. дело
№ 20148410408520 по описа на ЧСИ с рег. № 841 от КЧСИ.
С разпореждането
от 28.07.2014 г. (л. 37 от изп.д. №
20148410408520), ЧСИ с рег. № 841 е наложил запор върху всички вземания на
длъжниците по откритите на тяхно име банкови сметки.
На 29.07.2014 г., до ищеца е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е била връчена на
12.08.2014 г., по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК (чрез баща) – л. 64 и л. 65.
С писмо
от 08.08.2014 г. (л. 95), „О.Б.Б.“ АД е уведомила ЧСИ, по реда на чл. 508 ГПК,
че признава вземането, върху което е наложен запор, и превежда (частично) на
ЧСИ дължимите суми.
С молба
от 12.11.2015 г. по изп.д.
№ 20148410408520
(л. 117), „М.“ АД е направило искане да бъде наложен запор върху банковите
сметки на А.Х.А..
С писмо
от 22.06.2016 г. (л. 123) „О.Б.Б.“ АД е
отговорило, че „липсват авоари“ (писмото от 22.10.2015 г. на „У.К.Б.“ АД на л.
118, касае Валери Иванов).
С молба
от 19.05.2017 г. по изп.д.
№ 20148410408520
(л. 124), „М.“ АД е направило искане да бъде извършена справка за банковите
сметки на „Х.89“ ООД и да бъде наложен запор върху тях. Идентична молба
е подадена на 30.11.2017 г. (л. 125).
С
разпореждане от 08.01.2018 г., ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника А.Х.А.,
който ще се състои на 05.03.2018 г., на адрес: гр. Шумен, ул. **********(л.
128).
С постановление
от 11.02.2019 г., изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК, по отношение на В.Я.И. и „Х.89“ ООД (л. 134). С молба от
18.02.2019 г., взискателят е поискал тези лица да бъдат конституирани като
длъжници по изпълнителното дело (л. 158).
С молба
от 30.04.2019 г. (л. 160), „М.“ АД е направило искане да бъде извършена справка
за откритите банкови сметки на името на А.Х.А. и да бъде наложен запор върху
тях.
На
13.11.2020 г. (л. 171), „М.“ АД е депозирало по изпълнителното дело идентична
молба.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на разглеждане по делото е отрицателен установителен иск - за установяване на несъществуването на
вземането в размер на 30 333.61 лева –
непогасена главница по Договор за банков кредит № 1-343- 1/11.01.2010 г., за
което в производството по ч.гр.д. № 1769/2011 г. по описа на РС – Шумен, е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Разпоредбата
на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното производство
да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на несъществуване на
неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай – след влизане в сила на заповедта
за изпълнение. (решение № 781/25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС III
г. о.).
В
настоящия случай, ищецът не оспорва
възникването на процесното вземане в полза на ответника и неговия размер, а
обосновава недължимостта му с последващото му погасяване поради изтекъл
давностен срок.
Погасителната
давност е сложен юридически факт, представляващ съвкупност от два елемента:
изтичането на определен период от време и бездействие на титуляра на правото.
Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на
давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят
е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай
настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Със същото ТР е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на
изп. производство, поради т.нар. “перемпция”, настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съобразно
разясненията, дадени с цитираното ТР, подаването на заявление за издаване на
заповед не прекъсва давността, но влязлата в сила заповед, поради неподаване на
възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване на давността по
отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД,
доколкото е налице конклудентно признаване на вземането по издадената заповед.
Ако се издаде заповед за изпълнение и срещу нея не се подаде възражение в срока
по чл. 414 ГПК, тя влиза в сила и от този момент насетне установеното в нея
вземане става ликвидно, а именно безспорно установено по основание и размер.
Този ефект настъпва по силата на презумпцията, че липсата на оспорване от
страна на длъжника по заявеното вземане от кредитора е признание на вземането,
поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено.
Влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнително основание, има
изпълнителна сила и има за последица преклудиране на всички възражения на
ответника, свързани със съществуване на вземането на кредитора. Тя се ползва
със стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е
недопустим. Ето защо, съдът приема, че влязлата
в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и новата давност за вземанията е започнала да тече отначало от датата
на влизане в сила на заповедта.
В
настоящия случай, съдът приема за установено по делото, че заповедта за
изпълнение, издадена на 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 1769/2011 г. по описа на
Районен съд – Шумен, е влязла в сила на
02.08.2011 г. - след изтичането на двуседмичния срок за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК (в редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила
от 1.03.2008 г.), считано от връчване й на А.Х.А. по изп. дело
№ 20118760400546 по описа на ЧСИ с рег. № 876 от КЧСИ. На 29.06.2011 г., А.
е подал молба по изп.дело, с която е заявил, че връчването е нередовно. Така
или иначе, този въпрос не е решаващ за изхода на делото, тъй като покана за доброволно изпълнение и подлежащия
на принудително изпълнение акт е бил връчен на ищеца (чрез неговия баща) отново на 12.08.2014 г. - по новообразуваното изп. дело
№ 20148410408520 по описа на ЧСИ с рег. № 841 от КЧСИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ГПК с получаването на съобщението от другото
лице се смята, че връчването е извършено на адресата. След изтичането на двуседмичния срок за
подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК (в редакция ДВ, бр. 59 от 2007
г., в сила от 1.03.2008 г.), заповедта
за изпълнение е влязла в сила най-късно на 27.08.2014 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Не е налице изрична правна норма, която да
предвижда какъв е срокът на давността за вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение. Както беше посочено, обаче, правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение.
В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV
ГО, изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение №
443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576
от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480
от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
По изложените съображения, погасителната давност за процесното вземане е общата 5-годишна давност.
Така давността е била прекъсната с изтичането на срока за възражение,
след връчването на заповедта за незабавно изпълнение, което е станало най -
късно на на 27.08.2014 г., като с разпореждането от 28.07.2014
г. (л. 37 от изп.д. № 20148410408520), ЧСИ с рег. № 841 е наложил запор
върху всички вземания на длъжниците по откритите на тяхно име банкови сметки, а
с писмо от
08.08.2014 г. (л. 95), „О.Б.Б.“ АД е уведомила ЧСИ, по реда на чл. 508 ГПК, че
признава вземането, върху което е наложен запор, и превежда (частично) на ЧСИ
дължимите суми, което изпълнително действие е същинско и с оглед дадените
разяснения по Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността за вземането.
Длед това, с молба от 12.11.2015 г. по изп.д. №
20148410408520
(л. 117), „М.“ АД е направило искане да бъде наложен запор върху банковите
сметки на А.Х.А., на „О.Б.Б.“ АД е отговорило, че „липсват авоари“ (л. 123).
Молбите на взискателя от
19.05.2017 г. (л. 124) и от 30.11.2017
г. (л. 125) съдържат само искане за извършване на справки и не прекъсват
давността за вземането.
С
разпореждане от 08.01.2018 г., ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на
длъжника А.Х.А.,
който ще се състои на 05.03.2018 г., на адрес: гр. Шумен, ул. **********(л.
128), но такъв не и извършен, като няма данни и да е започнало извършването му
и да е било осуетено по някаква причина.
Молбите на взискателя от 30.04.2019
г. (л. 160) и и от 13.11.2020 г. (л. 171), съдържат искане за извършване на
справки и за налагане на запор, но ведно с тях не е представен документ за
внесена държавна такса за исканото принудително действие, респ. запор не е
наложен.
С
цитираното и от ответника решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е
прието, че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение, като прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на
наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Новата давност започва да тече от
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или
признание на вземането от длъжника. Перемпцията
е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я
зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
В същото
решение е посочено още, че когато в молбата се съдържа и искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то това не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният
запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с описа, насрочен за
20.05.2019 г. – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
Поради изложеното, в настоящия случай, разпореждането от 08.01.2018 г. на
ЧСИ, с което е насрочен опис на движими вещи, не прекъсва давността, тъй като
нито опис е осъществен, нито има данни да е започнало
извършването му и да е било осуетено по някаква причина. Молбите на взискателя от 30.04.2019 г. (л. 160) и и от 13.11.2020
г. (л. 171), съдържат искане за извършване на справки и за налагане на запор,
но такъв не е наложен (като ведно с тях не е представен документ за внесена
държавна такса за исканото принудително действие, нито са давани указания в
тази връзка).
Така
последното по време валидно действие, което прекъсва давността е от 27.08.2014
г., поради което и
петгодишната давност е изтекла, както към момента на предявяване на иска, така
и към приключване на устните сътезания по делото. Следотователно процесното
вземане е погасено по давност и не се дължи от ищеца по настоящото делото.
Предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските: При този изход на
спора, право на разноски има ищецът, който е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, но не е представил доказателства за извършени такива.
По делото е представено пълномощно (л. 54), с което ищецът е упълномощил като
процесуален представител адвокат, но липсват данни за уговорено, респ.
заплатено адвокатско възнаграждение. Нормите на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК, а - тълкувана във връзка с тях - и нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ясно разпореждат, че
страната, в чиято полза е приключило делото, има право само на направените, т.
е. на реално заплатените от нея разноски по делото - внесени държавни такси,
внесени разноски за събиране на доказателства и пр., заплатено адвокатско
възнаграждение. При липса на доказателства страната да е направила такива
разноски, и конкретно - да е заплатила договореното адвокатско възнаграждение,
тя няма право да й бъдат присъдени такива. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
този смисъл при определяне на разноските адвокатското възнаграждение не следва
да се взема предвид.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и с оглед уважаването на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, сумата от 1213.34 лева - държавна такса, от внасянето на която ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че А.Х.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „М.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 30 333.61 лева –
непогасена главница по Договор за банков кредит № 1-343- 1/11.01.2010 г.
сключен с „МКБ Ю.” АД, ведно със законната лихва върху главницата, до
окончателното й погасяване, за заплащането на които е бил издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1769/2011 г. по описа на РС – Шумен, въз основа на който е
било образувано изп.д. № 20148410408520 на ЧСИ, peг. № 841 на КЧСИ.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1213.34
лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: