№ 372
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от Е. Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110213173 по описа за 2021 година
Производството е по член 58д и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 513р-70746 от 20.08.2021 година на
Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с което на В. Б. П. е
наложена глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на член
209а, ал.4, пр.2 ввъ връзка с ал.1 от Закона за здравето.
Подадена е жалба от В. П. срещу наказателното постановление, която е
бланкетна.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт С. оспорва жалбата по подробно
изложени в писмена защита доводи. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 01.08.2021 година старши инспектор Е. Н., старши полицай в сектор
1
„Общинска полиция“ ООП-СДДВР, изпълнявала служебните си задължения и
около 18,30 часа в град София, ул. „Бойчо Бойчев“ на СМГТ № 1813 ул.
„640“ установила в транспортно средство за обществен превоз – автобус с
инв. № 1412 по линия, че лицето В. Б. П. не е поставил защитна маска за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата в нарушение
на член 209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с точка 7 от Заповед на
Министъра на здравеопазването № РД-01-646 от 29.07.2021 година.
Свидетелката Н. сътавила за нарушението АУАН № 894777 на П., който бил
връчен при отказ, удостоверен с подписа на един свидетел. Свидетелката Н.
съставила и докладна записка от същата дата.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установи от
показанията на свидетеля Н., АУАН и докладна записка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона, доколкото компетентността на тези
лица се извежда от нормите на член 209а, ал.3 и ал.4 от Закона за здравето.
АУАН и НП са издадени в предвидените давностни срокове по член 34
от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.),
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие
на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
2
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена
извънредна епидемична обстановка по ал.1.
Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена
със заповед № РД-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., за първи
път са въведени противоепидемични мерки на територията на Република
България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена
от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с
Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България
извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.
Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до
13.05.2020 г. включително,е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9,
като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или
на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).
Предвид динамиката на епидемичната обстановка са последвали
множество заповеди на Министъра на здравеопазването, определящи
противоепидемичните мерки и тяхната продължителност, включително
посочената в наказателното постановление Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-646 от 29.07.2021 година, която въвежда
противоепидемични мерки за периода от 01.08.2021 до 31.08.2021 година и в
точка 7 въвежда задължение за лицата да носят маска за еднократна и
многократна употреба в закритите обществени места включително в
транспортните средства.
Действително, в АУАН е допусната неточност като е посочена като
нарушена разпоредбата на т.7 от Заповед на Министъра на здравеопазването
№ РД-01-343 от 27.05.2021 година, която дословно гласи: „Всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
3
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“
Посочената заповед е отменена със Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-646 от 29.07.2021 година, която въвежда
противоепидемични мерки за периода от 01.08.2021 до 31.08.2021 година и
съдържа точка 7 с идентично съдържание : „Всички лица, когато се намират в
закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3.“ В докладната записка от 01.08.2021 година
свидетелката и актосъставител Е. Н. е посочила коректния номер на заповедта
на Министъра на здравеопазването - Заповед на Министъра на
здравеопазването № РД-01-646 от 29.07.2021 година. Доколкото точка 7 и на
двете заповеди съдържа абсолютно идентично дори по отношение на
формулировката задължение за своите адресати съдът намира, че допусната
неточност в АУАН не е довела до ограничаване правото на защита на
нарушителя и по-конкретно да разбере в какво се състои вмененото му
административно нарушение и е налице хипотезата на член 53, ал.2 от ЗАНН,
която предвижда, че се издава наказателно постановление и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Разпоредбите на точка 7 на двете заповеди са идентични както
смислово, така и лексикално и пораждат едно и също задължение за
адресатите на заповедта, още повече, че самото нарушение е извършено и
установено на 01.08.2021 година тоест в първия ден от въведените със
Заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-646 от 29.07.2021
година противоепидемични мерки.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в
приложимата редакция към датата на нарешението – 01.08.2021 година (Нов –
4
ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г.,
в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение от 1000 до 2000 лв.
Съдът счита, че не е налице и маловажен случай по смисъла на член 28
от ЗАНН. Действително, с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93 т. 9 от НК, за да се определи един случай като
„маловажен” се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. Съдът не констатира такива обстоятелства и счита, че
наложената глоба в минималния размер от 300,00 лева е съответна на
тежестта на нарушението.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна на основание
член 63д, ал.4 от ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лева с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд, 21-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 513р-70746 от
20.08.2021 година на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи,
с което на В. Б. П. е наложена глоба в размер на 300,00 лева за извършено
нарушение на член 209а, ал.4, пр.2 ввъ връзка с ал.1 от Закона за здравето.
5
ОСЪЖДА В. Б. П., ЕГН **********, да заплати на СДВР,
представлявана от Директора, на основание член 63д, ал.3 от ЗАНН,
вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр чл.27е от Наредбата за правна помощ сумата от
80,00 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6