Р Е Ш Е Н И Е
№70
гр.Русе, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на девети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Маня Пейнова,
като разгледа докладваното от съдия Тараланска
търговско дело № 393 по описа за 2018 г. на РОС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Постъпила е искова молба от
„Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК ***, представлявана от изпълнителните директори и членове
на Управителния съвет П. Д. и Д. Ш. чрез пълномощника адв.
В.В. ***, с
която в обективно и субективно кумулативно съединение са предявени искове
против М.К.Т. ***, произтичащи от неизпълнение на задължения по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 11662 от 06.07.2006 г. и 5 бр. допълнителни споразумения към него,
кредитополучател по който договор е
ответникът. Искът е с правно основание чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 38 165,44 лева дължима главница по сключения
договор за кредит; 11 430,55 лв – възнаградителна лихва за периода от 10.12.2015 г. до
15.10.2018 г., дължима на основание чл. 5 от Допълнително споразумение от 30.05.2013 г.; 8 664,33 лв – мораторни лихви, дължими за
периода от 10.12.2015 г. до 05.12.2018 г. на основание чл. 3, ал.2 от договора;
117,93 лв – такси по договора за периода от
14.07.2016 г. до 05.12.2018 г., дължима на основание чл. 4, ал.2 от Договора
във вр. с чл. 10,т.; 75,81 лв
– застраховки по договора за периода от 27.07.2017 г. до 05.12.2018 г., дължими
на основание чл. 14 от Договора във вр. с чл. 10, т.3
и 276,15 лв -
разноски по кредита, дължими за периода от 15.06.2016 г. до 14.12.2018 г. за
подновяване на учредената ипотека, дължими на основание чл. 13, ал.2 и за
връчване на покана за изпълнение /предсрочна изскуемост,
дължими на основание чл. 10, т.3 от договора, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите.
Твърди, че поради забава в плащанията на една
вноска за главница с падеж 10.04.2015 г. и 40 вноски за договорни лихви и
главница, дължими в периода от 10.05.2015 г. до 10.10.2018
г., на основание чл. 18, ал.1 от Договора за кредит на 15.10.2018 г. вземанията
на банката са обявени за предсрочно изискуеми, за което кредитополучателят е уведомен чрез връчена му чрез залепване на
уведомление покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ М. М. на 18.11.2018 г. и му е даден седемдневен срок
за погасяване на задълженията. Прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
заключение по поставени в исковата молба въпроси. Претендира присъждане и на
направените в производството разноски.
Постановено е връчване на
препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на
ответната страна, с указание да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. Тъй
като ответникът не е могъл да бъде намерене на
посочения по делото в Регистъра на
населението – Национална база данни „Население“ постоянен и настоящ адреси и не
се е намерило лице, което да се съгласи да получи съответното съобщение, с
намерение да го предаде на адресата му, на 02.05.2019 г. връчителят
е залепил уведомление на входната врата на адреса на ответника Т. ***, за което е изготвена разписка.В уведомлението
е посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда, както и че те могат да бъдат получени там в
двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Този срок е изтекъл и не се е явило лице, което да получи
призовките. На основание чл. 47, ал.6 ГПК съдът е назначил особен представител
на ответника на разноски на ищеца.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК назначеният особен представител – адв. Г.Л. е
депозирала отговор на исковата молба, в който са развити доводи за
неоснователност на ищцовата претенция. Счита иска
за главница в размер на 38 165,44 лв за частично неоснователен и недоказан по размер,
доколкото общият размер на главницата по
кредита при отпускането му е бил в размер на 35 000 лв
и след извършвани плащания няма как да бъде увеличен и да достигне до
претендираните 38 165,44 лв. В тази връзка моли да бъде назначена съдебно
– счетоводна експертиза, която да установи дължимите суми. Освен това счита
клаузите в Допълнителните споразумения с
които страните се съгласяват „всички плащания във връзка с кредита“ да се „преоформят служебно“ от банката на датата на съответното
допълнително споразумение „чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предявения кредит“ за нищожни поради
противоречие със закона и добрите нрави. Счита, че същите водят до
неоснователно обогатяване на ищеца. В тази връзка прави възражение за
недействителност на клаузите в чл. 4 на
всяко от споразуменията поради
противоречие със закона и добрите нрави и унищожаемост
поради сключването им при „крайна нужда“, за което излага подробни доводи.
Прави възражение и за недействителност и на клаузите във всяко едно от
допълнителните споразумения, с които са предоговорени
лихвените надбавки.
Счита за изцяло
неоснователни предявените искове за възнаградителна лихва за периода от 10.12.2015 г. –
15.12.2018 г. в размер на 11 430,55 лв и мораторни лихви за периода 10.12.2015 г. – 05.12.2018 г. в
размер на 8 664,33 лв, за което излага подробни
доводи. Предявените претенции за заплащане на начислени такси по договора, застрахователни премии и
разноски по кредите признава за основателни в заявените размери.
Депозирана е допълнителна искова
молба, с която се поддържа изцяло заявените първоначално претенции и
направените доказателствени искания в тази връзка.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба особеният представител на ответника поддържа изложеното от него и направените
възражения и доказателствени искания.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
В подкрепа на предявените искове, както
и по възраженията на ответника са представени писмени доказателства и е
изслушана експертиза.
Съдът, като взе предвид разпоредбите
на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 06.07.2006 г. между ищеца „Ю.Б.“ АД
гр. София, ЕИК *** от една страна като кредитодател,
и М.К.Т. ***, от друга страна като кредитополучател, е сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 11662 от 06.07.2006 г., по силата на
който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 35 988 лв, със срок за издължаване 180 месеца, считано от датата
на неговото усвояване. Съгласно чл. 6,
ал.1 от договора кредитополучателят е следвало да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с
размер на всяка вноски 431,92 лв. В чл. 3 от договора, страните са договорили
променлив лихвен процент, формиран от базов лихвен процент за жилищни кредити в
лева, определян периодично от банката и надбавка от 5 пункта, като към датата
на сключване на договора, базовият лихвен процент е 7 % или общата лихва по
кредита е в размер на 12 %. Кредитът е обезпечен с ипотека върху жилище на
кредитополучателя. Приложен е и погасителен
план.
Страните не спорят, а и
от представените 5 бр. допълнителни
споразумения към договора за жилищен и ипотечен кредит се установява, че с
всяко от тях страните са предоговорили условията по
първоначалния договор за кредит – като просрочените суми за главница,
просрочена лихва, просрочени такси, просрочени плащания по застраховки и
останалата неплатена редовна главница са
сформирали
нова главница, плащанията по която, ведно със следващата се лихва са отразени в
нов погасителен план.Особеният представител на ответната страна е направил
възражение за нищожност на тези клаузи, както и възражение за недействителност
на клаузите, с които са предоговорени лихвените
надбавки във всяко едно от тях и предвидената в договора надбавка от 5 пункта е
увеличена с ДС от 23.11.2009 г. на 5,79 пункта; с ДС от 30.07.2010 г. на 7,73
пункта и с ДС от 30.03.2011 г. на 8,61 пункта.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съдът определя правната
квалификация на предявените искове – чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Вземането е основано на Договор за
банков кредит, който е
абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е
над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е
особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по делото
Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 11662 от 06.07.2006 г., ищецът „Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК *** в качеството му
на кредитодател е предоставил на ответната страна М.К.Т. ***, като
кредитополучател, кредит в размер на 35 988 лв,
със срок за издължаване 180 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Кредитът е обезпечен с ипотека върху
жилище на кредитополучателя и е договорено погасяването на равни месечни вноски
съобразно приложен към договора погасителен план. Договорен е променлив лихвен
процент, формиран от базов лихвен процент за жилищни кредити в лева, определян
периодично от банката и надбавка от 5 пункта, като към датата на сключване на
договора, базовият лихвен процент е 7 % или общата лихва по кредита е в размер
на 12 %. Договорената твърда надбавка от
5 пункта към базовия лихвен процент е променяна със сключени впоследствие
допълнителни споразумения, с които просрочените суми за главница, просрочена
лихва, просрочени такси, просрочени плащания по застраховки и останалата
неплатена редовна главница са сформирали нова
главница, плащанията по която, ведно със следващата се лихва са отразени в нов
погасителен план.
Страните не спорят неплащането на
дължимите вноски и настъпилата в резултат на това предсрочна изискуемост на
кредита.
Основните спорни моменти
между страните се свеждат до датата, на
която кредита е станал изцяло предсрочно изискуем, респективно размерите на
задължението за просрочена и предсрочно падежирала
главница, и следващите се задължения за договорна, мораторна
и законна лихва, както и действителността на договорките в сключените 5 бр.
допълнителни споразумения, с които се извършва капитализация на начислените до
подписването им лихви и включване на други задължения към главницата, върху
която се начислява нова лихва.
По първия спорен въпрос
относно датата на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита,
ищецът „Ю.Б.“ АД гр. София, развива
доводи и представя доказателства, като
твърди, че това е станало на 15.10.2018 г., докато особеният представител на ответната страна
счита, че предсрочната изискуемост е настъпила много преди тази твърдяната от банката дата, а именно на
10.08.2014 г., позовавайки се на невлизането в сила на Допълнително
споразумение от 28.04.2016 г. поради
неизпълнение на чл. 8 от него – неплащане на първата погасителна вноска от него
в размер на 1000 лв, което е довело до автоматична
изискуемост на целия кредит.
Настоящият съдебен състав не
споделя така изложените от особения представител на ответната страна доводи,
които не се споделят и от трайно установената и непротиворечива практика по
въпроса. Настъпването на предсрочната
изискуемост на задълженията на кредитополучателя следва да достигне до знанието
му като длъжника, т.е. същото следва му бъде
изрично съобщено. Съобразно чл. 60, ал.
2 от ЗКИ и ТР 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС – правото да превърне кредита в предсрочно изискуем следва
да упражнено от кредитора и кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост. В настоящия случай видно от доказателствата по делото
с покана за изпълнение, връчена от ЧСИ М.
М. след възлагане по чл. 18, ал.5 ЗЧСИ, длъжникът М.К.Т. е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост именно на 15.10.2018 г. като му е даден и седемдневен срок за погасяване на
задължението по процесния договор за кредит. Въз основа на изложеното,
настоящият състав намира, че вземането по процесния договор за кредит е станало
предсрочно изискуемо на 15.10.2018 г., когато са изпълнени и двете предпоставки
за настъпването на предсрочната изискуемост – кредитът е обявен от банката за
предсрочно изискуем и това волеизявление
е достигнало до длъжника. Водим от тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че датата на предсрочната изискуемост на кредита е
15.10.2018 г., към която дата следва да се съобразят дължимите суми, изчислени
от вещото лице в съответствие с поставените му задачи и варианти.
По втория спорен въпрос относно действителността
на сключените допълнителни споразумения и зачитане на договореното в тях, съдът намира за основателно направеното от
ответната страна възражение за нищожност.
Съдът намира, че така уговореното
капитализиране на възнаградителна лихва към главницата противоречи на
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което същото е нищожно на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В резултат на капитализирането на
договорните лихви практически са прибавени изтекли лихви към главницата и
повторното им олихвяване с уговорената договорна и наказателна лихва. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно
наредбите на БНБ – когато законът изрично го допуска и по реда и условията на
нормативен акт. Уговарянето на
лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци (чл. 294, ал. 2 ТЗ), в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. Действащата
нормативна база не е предвидила възможността в гражданските
отношения да бъде уговаряно начисляването на лихва върху лихва. В този смисъл
са Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К.; Решение № 108 от 28.10.2015 г. на БАС по в. т. д. №
224/2015 г.; Решение № 706 от 19.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1922/2003
г., II т. о.
Поради това уговорките в
споразуменията, в резултат на което има капитализация, са нищожни и не могат да
намерят приложение в отношенията на страните, съответно не следва да се взимат
предвид при определяне на размера на дължимия остатък. Тъй като прибавянето на
изтеклите лихви към главницата променя размера на същата, която е послужила и
за изготвянето на новия погасителен план, то същият поради констатираната
нищожност на клаузата, не би могъл да послужи при установяване размера на
задължението на ответника. Цитираната клауза е толкова съществена, че без нея
споразумението не би могло да съществува и да породи желаните от страните
правни последици, поради което нищожността й влече нищожност на цялото
споразумение.
Доколкото съдът приема за нищожни
споразуменията на това основание, респективно непораждащи правни последици, то
не следва да разглежда възражението за недействителност на клаузите, с които са
предоговорени лихвените надбавки във всяко едно от
тях и предвидената в договора надбавка от 5 пункта е увеличена с ДС от
23.11.2009 г. на 5,79 пункта; с ДС от 30.07.2010 г. на 7,73 пункта и с ДС от
30.03.2011 г. на 8,61 пункта.
За установяване размера на претендираните
суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна
такава, и двете приети и неоспорени от страните. Експертизите са изготвени във варианти към твърдяните от страните различни дати на предсрочна
изискуемост – 15.10.2018 г. и 10.08.2014
г., като по изложените по-горе мотиви
относно дата на предсрочна изискуемост – 15.10.2018 г. съдът кредитира
заключенията на вещото лице за размера
на задълженията на длъжника към тази
дата, прилагайки и ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело
№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно
от заключението на вещото лице при настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
15.10.2018 г., размерът на просрочената некапитализирана главница към
датата на исковата молба - 10.12.2018 г. е общо в размер на 32 676,74 лв, от която 21 287,10 лв
редовно падежирала некапитализирана просрочена
главница за периода от 14.11.2011 г. до 10.10.2018 г.
и 11 389,64 лв предсрочно изискуема от
15.10.2018 г. некапитализирана главница.
Извършвайки изчисления, прилагайки
първоначално договорените лихвени проценти без увеличение на надбавката след
всяко от допълнителните споразумения и съобразявайки, че изтеклите до
10.08.2014 г. договорни и мораторни лихви към датата
на входиране на исковата молба -10.12.2018 г. вече са
погасени по давност, а и същите не се претендират от ищеца, вещото лице дава
заключение, че размерът на дължимите договорни лихви върху некапитализирана
редовна главница за периода от 10.08.2014 г. до 15.10.2018 г. е 9 359,24 лв, като за същият период дължимите мораторни
лихви върху некапитализирана просрочена главница са в размер на 7 965,70
лв. Общият размер на законната лихва за периода от 15.10.2018г. до 10.12.2018
г. върху просрочена некапитализирана главница от 32 676,74 лв е в размер на 517,38 лв.
Следователно, исковете за главница, договорна
възнаградителна лихва, мораторна
лихва върху главницата и законна лихва за
претендираните периоди, се явяват
основателни до тези размери, а за
останалата част до пълните предявени размери се явяват неоснователни. При
установяване дължимостта на претендираните суми съдът се съобразява с изложеното в ТР №
3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, т.2, съобразно което размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането, поради което на ищеца следва
да бъде присъдена законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на главницата до окончателното й изплащане.
Съдът намира за основателни и
претенциите за заплащане на договорените в чл.4, т.2 във вр.
с чл. 10,т.2 от Договора такси в размер
на 117,93 лв, начислени за периода от 14.07.2016 г.
до 05.12.2018 г.; начислени застрахователни премии в размер на 75,81 лв за периода 27.07.2017 г. до 05.12.2018 г. на основание
чл. 14 от Договора във вр. с чл. 10, т.3 от същия,
както и направените разноски по кредита в размер на 276,15 лв,
дължими за периода от 15.06.2016 г. до 05.12.2018 г. за подновяване на
учредената ипотека, начислени на основание чл. 13, ал.2 от договора и за
връчване на покана за изпълнение/предсрочна изискуемост, дължими на основание
чл. 10, т.3 от договора, в каквито размери се установяват по безспорен начин и
от вещото лице в приетата първоначална експертиза, и които не се спорят по
делото и се признават от ответната страна.
С оглед изхода на спора и съобразно
уважената част от претенциите, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
по делото разноски
от ищцовата страна следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.К.Т. ***, ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК ***,
представлявана от изпълнителните директори и членове на Управителния съвет П. Д.
и Д. Ш. сумата от 32 676,74 лв, от която 21 287,10 лв
редовно падежирала некапитализирана просрочена
главница за периода от 14.11.2011 г. до 10.10.2018 г.
и 11 389,64 лв предсрочно изискуема от
15.10.2018 г. некапитализирана главница; 9 359,24
лв - договорни лихви върху некапитализирана
редовна главница за периода от 10.12.2015 г. до 15.10.2018 г.; 8 483,08 лв
/7 965,70 лв + 517,38 лв/ мораторни/законни
лихви за периода от 10.12.2015 г. до 05.12.2018 г. върху
некапитализирана просрочена главница от 32 676,74 лв;
всички произтичащи от неизпълнени задължения по
по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 11662 от
06.07.2006 г., по който ответникът Т. е кредитополучател, както и начислените
за периода от 14.07.2016 г. до 05.12.2018 г. такси в размер на 117,93 лв на основание чл.4, т.2 във вр. с чл. 10,т.2 от Договора; застрахователни премии в
размер на 75,81 лв
за периода 27.07.2017 г. до 05.12.2018 г. на основание чл. 14 от Договора във вр. с чл. 10, т.3 от същия, както и направените
разноски по кредита в размер на 276,15 лв, дължими за периода от
15.06.2016 г. до 05.12.2018 г. за подновяване на учредената ипотека, начислени
на основание чл. 13, ал.2 от договора и за връчване на покана за
изпълнение/предсрочна изискуемост, дължими на основание чл. 10, т.3 от
договора; ведно със законната лихва върху главницата от 32 676,74 лв от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
в останалата им част до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК М.К.Т.
***, ЕГН: **********, да заплати на „Ю.Б.“ АД гр. София, ЕИК ***,
представлявана от изпълнителните директори и членове на Управителния съвет П. Д.
и Д. Ш. сумата от 6 900,62 лева –
разноски в производството пред РОС съобразно уважената част на претенциите и
представената от ищеца справка по чл. 80 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: