Р Е Ш Е Н И Е
№ 550
Гр. Перник, 25.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна Миткова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00251 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Е.Б.А.
*** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, кумулативно обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 3 135,28 лв.,
представляваща стойност на главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлофициран
недвижим имот, находящ се в *** и сумата от 1 200,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01.03.2004 г. до 07.10.2009 г., за които суми по ч. гр.
дело № 3304/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен
лист от 18.01.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
1160/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие
Окръжен съд – Перник.
Ищцата Е.А. твърди, че в хода на гр. дело №
3304/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд срещу нея бил издаден
изпълнителен лист от 18.01.2010 г., с който същата била осъдена да заплати в
полза на ответното дружество сумата от 3 135,28 лв., представляваща
стойност на главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***и сумата от 1 200,34 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 01.03.2004 г. до
07.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането и направените разноски по делото в общ размер от 200,07
лв. Посочва, че въз основа на този изпълнителен лист първоначално било
образувано изпълнително дело № 208/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б., прекратено с
постановление от 14.08.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В хода на
същото била събрана сумата от 700 лв.
Впоследствие за събиране на вземанията по изпълнителния лист по молба на
„Топлофикация – Перник“ АД от 18.08.2017 г. било образувано второ изпълнително
производство № 1160/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 на КЧСИ и с район
на действие Окръжен съд – Перник. По същото съдебният изпълнител със запорно
съобщение с изх. № 18243/21.09.2017
г. наложил запор върху вземанията на ищцата по банковата ѝ сметка. Твърди
се, че сумите по издадения изпълнителен лист са недължими. Ищцата оспорва
същите по основание и размер с доводи, че страните не са били във валидно
облигационно правоотношение, до имота реално не е доставена топлинна енергия в
сочените количество и качество, а районният съд недопустимо е присъдил
мораторна лихва. Изложени са подробни съображения за погасяване на процесните
вземания с тригодишна погасителна давност, както към момента на издаване на
процесните заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист,
така също и в по-късен такъв, следващ го по време. Сочи се, че от датата на
образуване на първото изпълнително дело и от датата на последното изпълнително
действие по него до образуване на второто изпълнително дело са изтекли повече
от 5 години, което е достатъчно време за погасяването на сумите по давност.
Твърди се, че ответното дружество не е предприело действия, водещи до нейното
спиране или прекъсване. С погасяване на главното вземане следва да се считат
погасени и акцесорните такива. Ищцата твърди, че не е извършвала доброволни
плащания, а с внесената сума от 700 лв. следва да се считат погасени единствено
разноските по изпълнителните дела. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В
съдебното заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, а се
представлява от пълномощника си адв. Б.В.. От името на доверителката си същият
поддържа предявените искове съобразно уточнението, направено по реда на чл.
129, ал. 2 ГПК. Посочва, че по делото е доказан правният интерес от търсената защита
чрез установяване наличието на образувано от ответника изпълнително
производство за събиране на процесните суми, което е било висящо към момента на
депозиране на процесната искова молба. Намира за установено и, че вземанията на
ответното дружество по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като от
момента на прекратяване на предходното изпълнително дело до образуването на
второто такова са изминали повече от три години. Поддържа се, че с отразената
като платена сума в размер от 700 лв., която доверителката му не е внасяла, следва
да се считат за погасени разноските по двете изпълнителни дела, както и тези по
изпълнителния лист, като общо всички дори я надвишават по размер. Твърди се, че
главницата и лихвите не са платени, а са погасени по давност, поради което
исковите претенции, обусловени на това основание за недължимост, се явяват
доказани. С тези доводи се отправя искане за уважаването им и за присъждане на сторените
разноски в производството съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество „Топлофикация – Перник“
АД, чрез пълномощника си юрк. М., оспорва исковете като неоснователни и
недоказани, като отправя искане за отхвърлянето им. Поддържа, че последното
плащане в хода на изпълнително дело № 208/2010 г.
по описа на ЧСИ Бадев, образувано във връзка със събиране на процесните
вземания, е реализирано на 20.03.2014 г. Намира, че давността за тях е била
прекъсната с подаването на редовна молба за образуването на второто
изпълнително дело, която е била приета от съдебния изпълнител. Счита, че са
налице и други основания, довели до многократно прекъсване на давностния срок. Претендира
присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от материалите, съдържащи се в приложеното по делото ч. гр. дело № 3304/2009 г. по
описа на Районен съд – Перник и тези в приетото като писмено доказателство
заверено копие от изпълнително дело № 20177530401160/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б.с
рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник се установява, че
въз основа на разпореждане от 13.10.2009 г. по ч. гр. дело № 3304/2004 г. по
описа на Пернишкия районен съд, ГК, II-ри състав, образувано
по депозирано заявление, по делото е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от
13.10.2009 г., с която е разпоредено длъжникът и ищца в настоящото
производство Е.Б.А. да заплати на кредитора – ответното дружество „Топлофикация
– Перник“ АД /тогава ЕАД/ сумата от 3 135,28 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.012004 г. до 30.04.2009 г. за топлофициран
имот, находящ се в ***
и сумата от 1 200,34 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 07.10.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2009 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от 200,07 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Изяснява се, че препис от
заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 01.12.2009 г., а след влизането
ѝ в сила по разпореждане на съда от 18.01.2010 г. за присъдените със
същата суми е издаден изпълнителен лист от 18.01.2010 г.
Между
страните не се спори, че въз основа на последния и за събиране на
материализираните в него вземания първоначално е било образувано изпълнително
дело № 208/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Б., което е било прекратено с постановление на органа по
принудителното изпълнение на 14.08.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК
– поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Това обстоятелство следва и от данните,
съдържащи се в приетото като писмено доказателство заверено копие от
изпълнително дело № 1160/2017 г. по описа на ЧСИ Бадев, конкретно от информацията,
отразена на л. 4 от същото, върху който са обективирани удостоверителните
изявления на съдебния изпълнител. От последните се установява, че в хода на
това изпълнително производство общо изплатените суми възлизат на 700 лв., от
които 500 лв. изплатени на
22.06.2010 г., конкретно 428 лв. на взискателя и 72 лв. в полза на съдебния
изпълнител и 200 лв. на 20.03.2014 г. Фактът на плащане на последната сума
именно на взискателя не се оспорва от последния в качеството му на ответник в
настоящото производство.
Не
е спорно, а и от писмените доказателства по делото се изяснява, че по молба на
„Топлофикация – Перник“ АД от 18.08.2017 г. пред ЧСИ С.Б.на 21.08.2017 г. е
образувано ново изпълнително производство № 1160/2017 г. за събиране на сумите
по изпълнителния лист от 18.01.2010 г., издаден срещу настоящата ищца Е.А. в
хода на ч. гр. дело № 3304/2009 г. по описа на РС – Перник. От съдържанието на
молбата се установява, че взискателят е поискал извършване на справка в
регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника, както и справка в НОИ
за наличието на секвестируем трудов доход или пенсия, а в случай на наличието
на такива – налагането на запор върху сумите до пълното погасяване на дълга.
Установява
се, че в хода на изпълнително дело № 1160/2017 г. с акт на съдебния изпълнител от
20.09.2017 г. е разпоредено да бъде наложен запор върху вземанията по банковите
сметки на длъжника Е.А., открити при „Банка ДСК“ ЕАД, като запорното съобщение
е изпратено до търговската банка, в качеството ѝ на трето за процеса лице,
на 21.09.2017 г. От данните, скъдържащи се в писмо с вх. № 15366/09.10.2017 г. на
това лице от 29.09.2017 г. до частния съдебен изпълнител се изяснява, че
запорът е наложен по разплащателна сметка на длъжника, с оглед наличните по
същата средства, придобили характер на спестявания. По делото е изготвена
икономическа експертиза с вх. № 14545/20.09.2017 г. за изчисляване на дължимите
суми по изпълнителния лист. В заключението е отразено, че до 20.03.2014 г. е
внесена сума в общ размер от 700 лв. На 13.11.2017 г. съдебният изпълнител е
разпоредил до длъжника да бъде изпратено съобщение, с което да се уведоми
относно присъединяването на Държавата като взискател в производството във
връзка с дължимите ѝ непогасени публични вземания.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва чрез иск
изпълнението. По своята правна
същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна форма
на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително изпълнение
срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за предмет
оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да бъде
основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или
на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на същия законов текст. От изложеното следва, че в хипотеза на
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи правния си интерес от търсената искова защита – наличието
на спор между страните относно съществуването на вземането, а в тежест на ответника е
да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящо изпълнително производство и оспорването на исковите претенции,
направено в съдебното заседание, свидетелстват за правния интерес на ищцата от
предявяване на отрицателните установителни претеции. В настоящия случай същата излага
твърдения за недължимост на сумите по изпълнителния лист на различни правни
основания – поради липсата на облигационно правоотношение между страните,
неправилно изчисляване стойността на топлинната енергия, неправилно присъждане
на законната лихва за забава върху същата, както и на погасяването им по
давност към различни моменти, в т. ч. към момента на издаване на соченото
изпълнително основание – заповед за изпълнение на парично задължение. С определението от 13.04.2018 г.
съдът се е произнесъл и е приел, че тези основания за недължимост са
недопустими по характера си в производство, образувано по отрицателни искове,
предявени по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК, доколкото не се отнасят до факти,
чието проявление следва по време влизането в сила на заповедта за изпълнение или съдебното
дирене в случай на постановено решение. Ето защо, предмет на разглеждане
остават исковите претенции, основани на твърденията за погасяване на процесните
суми по давност, започнала да тече след този момент.
Установи
се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу ищцата Е.Б.А. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Изясни се също, че за
събиране на сумите по изпълнителния лист именно срещу нея е било образувано и
процесното изпълнително производство. Следователно, последната се явява активно
материалноправно легитимирана да отрича дължимостта на вземанията на ответното
дружество за главница в размер на сумата от 3 135,28 лв. за периода от
01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. и в размер на сумата от 1
200,34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.03.2004 г.
до 07.10.2009 г., които суми са предмет на предявените отрицателни
установителни искове.
Както
вече беше изяснено, ищцата отрича вземанията с твърдението за погасяването им
по давност, изтекла преди образуване на второто по ред изпълнително
производство с молба на взискателя от 18.08.2017 г. С оглед така наведеното
основание за недължимостта им в доказателствена тежест на ответното дружество е
да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на давностния
срок.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва, че
погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността
да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 3 135,28 лв., представляващо
стойност на топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. има
характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е принципно
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за
съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно мотивите на последното, вземанията на
топлофикационните дружества за предоставяните от тях стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, без значение от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането в размер на
сумата от 1 200,34 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
01.03.2004 г. до 07.10.2009 г., тъй като се касае за законна мораторна лихва,
включена в хипотезата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото за
принудително събиране на паричните притезания.
Както
вече беше изяснено, първоначално въз основа на изпълнителния лист от 18.01.2010 г. срещу ищцата Е.А.
и по молба на ответника е било образувано изпълнително дело № 208/2010 г. по
описа на ЧСИ С.Б., прекратено с постановление на органа по принудителното
изпълнение от 14.08.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК – поради това,
че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, което от своя страна е проявна форма на неговото
бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му. Процесното
прекратително основание настъпва ex lege – по силата на
закона, считано от момента на изтичане на две години от последното действие,
като постановлението на съдебния изпълнител има само декларативно действие, в който смисъл са и задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.
дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. В тази хипотеза съгласно тълкуването, дадено в
решението, за вземанията започва да тече нова погасителна давност, считано от
датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител въз основа на негово възлагане.
В настоящия случай по делото са налице данни единствено за момента на издаване
на постановлението на съдебния изпълнител, с което се прекратява изпълнително
дело № 208/2010 г., а именно 14.08.2014 г. Доколкото страните не спорят за
основанието за прекратяване, а и ответното дружество, в качеството си на взискател не твърди и не са
ангажирани доказателства да се е възползвало от правото си да оспори
законосъобразността на прекратяването чрез обжалване на постановлението на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК, то въпросът за
законосъобразността на последното – наличието на предпоставките, обуславящи
прилагането на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпване на перемпцията, не може да
бъде пререшаван от настоящия съд. Ето защо, съдът намира, че като най-късен
момент, в който от страна на взискателя е било предприето активно поведение
следва да се приеме датата 14.08.2012 г. /две години преди издаване на
постановлението/ и от тогава да е започнал да тече новият давностен срок,
приложим към процесните вземания. Този извод не се разколебава от наличните по
делото данни, че последното изплащане на сума към взискателя по изп. дело №
208/2010 г. е било на 20.03.2014 г., тъй като същото по характера си не
представлява същинско изпълнително действие, а превод на парична сума, събрана
вследствие от такова. Изясни се, че в хода на това производство общо събраната
сума възлиза на 700 лв. Доколкото обаче тези плащания са резултат от
принудително изпълнение, а не представляват доброволно плащане от длъжника
/такова не се твърди и не се установява по делото/, то същите не биха могли да се
възприемат като признание по смисъла на
чл. 116, б. „а“ ЗЗД, представляващо самостоятелно основание за прекъсване на
погасителната давност.
Следователно,
в конкретния случай съдът намира, че по отношение на вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен лист от 18.01.2010 г. и предмет на отрицателните искови
претенции е започнал да тече нов давностен срок, считано от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие по изпълнително
дело №
208/2010 г. по описа на ЧСИ Б.или както вече беше посочено считано от
14.08.2012 г. Неговата продължителност е тази за самото вземане – главницата за
ползвана топлинна енергия и лихвата за
забава, или тригодишна. Този извод следва от обстоятелството, че влязлата в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист, се ползва с изпълнителна сила, но
няма характера на съдебно решение за установяване съществуването на вземанията.
Действително, по нея длъжникът не може да оспорва задълженията си въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са му били известни и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение, но тъй като липсва
изрична законова разпоредба в този смисъл, заповедта не може да бъде приравнена
на решение по спора и тя не може да се ползва от всички негови последици. Това
от своя страна прави неприложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
предвижаща, че при установяване на вземанията със съдебно решение срокът на
новата давност е всякога пет години.
Предвид
изложеното, съдът намира, че вземанията на ответника спрямо ищцата в размер на
сумата от 3 135,28 лв., представляваща стойност на главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. и в размер на сумата
от 1 200,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 01.03.2004 г. до 07.10.2009 г. са погасени с изтичането на тригодишна
давност, считано от 14.08.2012 г. или на 14.08.2015 г.
Изясни
се, че ответното дружество оспорва основателността на исковете с твърдението,
че погасителната давност за вземанията е била прекъсвана многократно,
включително с действието по подаване на редовна молба за образуване на
изпълнителното производство, която е била приета от съдебния изпълнител.
Установи се, че изп. дело № 1160/2017 г. по описа на ЧСИ Б.е образувано по
молба на „Топлофикация-Перник“ АД от 18.08.2017 г., както и, че със същата
дружеството-взискател е поискало извършване на справки и налагането на запори
върху вземания на длмъжника, в случай, че такива бъдат установени.
Изпълнителният
процес не съществува сам по себе си, а само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността в
изпълнителното производство се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС изрично е посочено кои
действия в изпълнителния процес имат характера на същински такива по
принудително изпълнение, съответно с предприемането на които се прекъсва
давността, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, като е изяснено, че такива не
са образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга. Прието е обаче, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ също води до прекъсване на давностния
срок за вземанията.
В
настоящия случай съдът счита, че молбата на ответното дружество, в качеството
му на кредитор по изпълнителния лист, за образуване на второто по ред
изпълнително производство № 1160/2017 г., с която е било поискано извършването
на конкретно изпълнително действие – налагането на запор и която е била приета
от органа по принудителното изпълнение като редовна такава по см. на чл. 426,
ал. 3 ГПК, е първото действие след 14.08.2012 г., респ. след прекратяване на предходното
изпълнително дело, което по своя характер е от естество да доведе до прекъсване
на давността по отношение на процесните вземания. Същата обаче е депозирана на
18.08.2017 г., т. е. след като вече процесните вземания са били погасени с
тригодишната давност, изтекла на 14.08.2015 г.
Всички
останали изпълнителни действия, осъществени в хода на изпълнително дело № 1160/2017 г. – налагането на
запор върху вземанията на ищцата по банковата ѝ сметка в „Банка ДСК“ ЕАД,
респ. присъединяването като взискател на Държавата, доколкото са реализирани в
по-късен момент от подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство също не могат да доведат до прекъсване на давностен срок, който
вече е бил изтекъл.
Предвид
изложеното и с оглед това, че ответното дружество, въпреки разпределената му
доказателствена тежест, не установи извършването на изпълнителни действия в
периода до изтичане на давността, които да спрат или да прекъснат последната,
то вземанията следва да се считат за погасени на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Изясни
се, че в хода на първото изпълнително дело, образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист са изплатени, съответно събрани суми в общ размер от 700 лв., изплатени на 22.06.2010 г. и на
20.03.2014 г., т. е. всички плащания са реализирани в момент, предхождащ по
време погасяване на вземанията по давност. С оглед размера на платената сума и
общия размер на вземанията по процесния изпълнителен лист, съдът намира, че със
същата е извършено частично погасяване на последните, тъй като нейният размер е
недостатъчен да погаси същите изцяло.
В
тази връзка съдът съобрази данните, съдържащи се в приетото по делото заверено
копие от изп. дело № 1160/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., а именно, че от тази
сума 428 лв. са изплатени на взискателя, а 72 лв. като разноски на съдебния
изпълнител. По отношение на останалата сума, изплатена на 20.03.2014 г. в
размер от 200 лв. съдът намира, че същата е изплатена на взискателя, доколкото няма
отразяване за друг вид плащане, а и предвид признанието в тази насока,
направено от процесуалния му представител в съдебно заседание. Следователно, с
една част от събраните пари от 700 лв., конкретно със сумата от 72 лв. са
погасени разноските в първото изпълнително дело, а с останалата част в размер
от 628 лв. вземанията по процесния изпълнителен лист в полза на взискателя.
Съдът,
след като съобрази разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, утвърждаваща реда за погасяване
на конкуриращи се вземания в полза на един кредитор в случаите, при които
събраната сума е недостатъчна, за да покрие всички изцяло и по този начин
обуславя частично плащане и конкретно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
предвиждаща, че при вземания за разноски, лихва и за главница най – напред се
погасяват разноските, след това лихвите и след тях главницата, приема, че със
сумата от 628 лв. е погасена изцяло дължимата от ищцата Е.Б.А. сума от 200,07
лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 3304/2009 г. по описа на
ПРС за юрисконсултско възнаграждение на кредитора. С останалата сума от 427,93
лв. е налице частично погасяване на дължима по изпълнителния лист лихва.
Съдът
споделя разбирането, че в чл. 76, ал. 2 ЗЗД законодателят не прави
разграничение между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна,
договорна или законна, поради което същата включва и лихвата за забава, какъвто
характер има процесното вземане в размер на сумата от 1 200,34 лв. В този
смисъл са и разясненията, дадени в Решение № 86 от 14.08.2014 г. по гр. дело №
6766/2013 г. по описа на IV г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
По
отношение на лихвата за забава, дължима върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 12.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата,
съдът счита, че макар по своята правна същност последната да е законна
последица от уважаване на искането за присъждане на главницата – по арг. от чл.
116, ал. 3 ГПК (отм.), респ. 214, ал. 2 ГПК, то с оглед възприетото по-горе
разбиране за дефиниране на понятието лихва по см. на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва
да се приеме, че и това вземане се погасява по описания ред – след разноските и
преди главницата. Предвид това и с оглед обстоятелството, че се касае за
вземания, предмет на изпълнителен процес, конкуренцията между двете лихви –
тази в размер на сумата от 1 200,34 лв. и
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
01.03.2004 г. до 07.10.2009 г. и тази, която по същността си е законна
последица от уважаване на искането за присъждане на главницата, следва да бъде
разрешена съгласно правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2-ро ГПК и по-напред да се погаси по-обременителното по своя характер задължение. В
тази връзка съдът, след като съобрази данните, съдържащите се в писмените
доказателства по делото, конкретно, че последният превод на сума към взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД е бил на 20.03.2014 г. счита, че именно до тази дата
следва да бъде изчислен и размерът на законната лихва върху главницата, дължима
от 12.10.2009 г. и същият да бъде съпоставен с лихвата в размер на 1 200,34
лв. при преценка кое от двете задължения се явява по-обременително. Съдът, след
като на основание чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор изчисли
размера на тази лихва, намира, че същата възлиза на сумата от 1 435,98
лв., поради което част от нея следва да се счита за погасена чрез извършеното
плащане от 427,93 лв. преди лихвата в размер на сумата от 1 200,34 лв.
От
изложеното следва изводът, че със сумата от 628 лв. първо са погасени
разноските по гражданското дело, в хода на което е издаден процесният
изпълнителен лист – в размер на сумата от 200,07 лв., а след това само една
част от законната мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2009 г.
до 20.03.2014 г. в размер на сумата от 427,93 лв. от общо дължимите 1 435,98
лв. Следователно, процесните вземания за лихва в размер на сумата от
1 200,34 лв. и за главница в размер на сумата от 3 135,28 лв. не са
погасени чрез плащането, реализирано в хода на първото изпълнително
производство, а по силата на настъпилото действие на погасителната давност. Ето
защо, предявените искови претенци се явяват изцяло основателни и като такива
следва да бъдат уважени. Тук е мястото да се посочи, че искането на ищцата за
обезсилване на изпълнителния лист като последица от уважаването на исковите
претенции, е неоснователно, доколкото не е налице никоя от законоустановените
хипотези, налагащи това. От друга страна последиците от уважаването на исковете
по чл. 439, ал. 1 ГПК са приложими от органа, ръководещ изпълнителното
производство, а не от съда, постановяващ съдебното решение.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателността на предявените
искове, право на разноски има само ищцата. Същата е претендирала присъждане на
такива в общ размер от 796,62 лв., от които 182,62 лв. за внесени държавни
такси по делото /за разглеждане на исковете и за издаване на съдебно
удостоверение/, 24 лв. за заплатена такса по реда на ТТРЗЧСИ за издаване на
копие от изпълнителното дело /с оглед представеното по делото копие от
квитанция към ПКО №
11145/09.05.2018 г./ и 590 лв. за адвокатско възнаграждение. Заплащането на
последното следва от отразеното в представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 17.05.2018 г. /л. 29 от делото/ плащане на сумата в
брой, който в тази част има характера на разписка, удостоверяваща плащането –
арг. т. 1 от Тълкувателно № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени поисканите в пълен размер разноски по делото от 796,62 лв. Направените от
ответното дружество разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от Е.Б.А., с ЕГН: **********
***, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино, кумулативно обективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Е.Б.А. не дължи на „Топлофикация
– Перник“ АД сумата от 3 135,28 лв.,
представляваща стойност на главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлофициран недвижим имот, находящ се в ***
и сумата от 1
200,34 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.03.2004 г. до 07.10.2009 г., за които суми по ч. гр. дело №
3304/2009 г. по описа на Пернишкия районен съд е издаден изпълнителен лист от
18.01.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1160/2017
г. по описа на ЧСИ С.Б.с рег. № 753 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд –
Перник, поради новонастъпил факт – погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.Б.А., с ЕГН: **********
***, ап. 36, сумата
от 796,62 лв., представляваща
сторени разноски по делото за държавна такса, такса за издаване на копие от
изпълнително дело и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: