РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20255001000241 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №4/03.01.2025г., постановено по т.д. №63/2023г. по описа на
окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените от Й. И. И., ЕГН
**********, против Б. Б. Н., ЕГН **********, П. Б. Н., ЕГН ********** и Б.
Б. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д.,
ЕГН **********, искове за връщане, като дадени без основание, на сумите от
по 1 033 000лв. от всяка от ответниците - общо 3 099 000лв., платени по
Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., поради обявяването му за
нищожен с влязло в сила на 24.10.2019г. решение №385/27.02.2019г.,
постановено по т.д. №176/2018г. по описа на СГС.
Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – Й. И. И.. Въведено е
оплакване, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на
1
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и е необосновано. Твърдяната недопустимост на решението се аргументира с
произнасяне от първостепенния съд по непредявен иск. Изложени са подробно
съображения в тази насока, както и съображения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с формирания от
окръжния съд извод, че договорът за цесия няма за предмет вземането на
цедента за връщане на дадено по нищожен договор за продажба на наследство,
като са наведени доводи, че този извод не съответства на действителната воля
на страните, както и че не съответства на наведените от страните факти и
обстоятелства и събраните доказателства. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено, като недопустимо, поради постановяването му по непредявен
иск и делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане; евентуално –
решението да бъде отменено, като недопустимо, поради постановяването му
по непредявен иск и спорът да се реши по същество, с произнасяне по
действително предявените искове; евентуално – решението да бъде отменено,
като неправилно и исковите претенции да бъдат уважени.
С постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемите
страни: А. П. Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на П. Б.
Н., ЕГН **********, Б. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********
/последната, след постановяване на първоинстанционното решение, след
подаване на въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, навършила
непълнолетие/, чрез адв. Г. К., се оспорва подадената въззивна жалба.
Изразено е бланкетно становище, че същата е недопустима. В отговора на
въззивната жалба се съдържа искане за присъждане на „направените за делото
разноски“, което се възприема като искане за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски /доколкото с първоинстанционното
решение такива не са присъдени и не е упражнено правото по чл.248 от ГПК/.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемите прави
изявление „няма да претендираме разноски в това производство“.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание. Ето защо бланкетно изразеното възражение в отговора на
въззивната жалба за недопустимост на същата е неоснователно.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
2
жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявена искова молба от Й. И. И. против Б.
Б. Н. /тогава – малолетна/, П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен
представител А. П. Д.. Фактическите обстоятелства, на които се основава
исковата претенция, са следните: Между ответниците и „М.А.“ ЕООД, ЕИК
*********, на 04.01.2018г., е сключен Договор за продажба на наследство, по
силата на който Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен
представител А. П. Д. продават на „М.А.“ ЕООД наследството си от
наследодателя Б.Н., починал на 14.05.2014г., за сумата от 3 099 000лв. общо -
по 1 033 000лв. за всяка от ответниците. Купувачът „М.А.“ е заплатил на всяка
от ответниците сумата от по 1 033 000лв. /като договорът за продажба на
наследство е допълван с два анекса – от 08.01.2018г. и от 11.05.2018г./. С
Решение №385/27.02.2019г., постановено по т.д. №176/2018г. по описа на СГС,
влязло в сила на 24.10.2019г., договорът за продажба на наследство от
04.01.2018г. е обявен за нищожен като привиден, прикриващ договор за
продажба на идеални части от акции. Ищецът И. черпи права от договор за
прехвърляне на вземания и права от 09.11.2022г., по силата който „М.А.“
ЕООД е прехвърлило вземането си спрямо ответниците Б. Б. Н., П. Б. Н. и Б.
Б. Н. във връзка с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. на
ищеца. Развити са подробно доводи относно института на нищожността по
смисъла на чл.17 ал.1 от ЗЗД. Въведени са и твърдения, че с разрешение на
СРС от 29.08.2019г. /по гр.д. №49159/2019г./ ответниците са продали своите
идеални части от акции /от дружества, в които наследодателят им е бил
акционер/ на Г. Б.Н., като са въведени доводи, че при това положение
изпълнението по прикрития договор за продажба на акции е станало
невъзможно. Вярно е посоченото във въвззивната жалба, че формулираното с
тази искова молба към съда искане е обективирано по следния начин: „На осн.
чл.89, изр.1-во от ЗЗД да установите, че договорът от 04.01.2018г. е развален
по право, поради невъзможност за изпълнение от страна на ответниците и да
осъдите всяка от тях, на осн. чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, евентуално – пр. второ,
евентуални пр. трето, да върне получената сума в размер на 1 033 000лв.,
3
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба; При условието на евентуалност – да постановите решение, с което, на
осн. чл.87 ал.1 от ЗЗД да развалите или установите развалянето на договора от
04.01.2018г., поради причина, за която ответниците отговарят; при условието
на евентуалност, на осн. чл.87 ал.2 от ЗЗД да развалите или да установите
развалянето на договора от 04.01.2018г., защото изпълнението по него е
станало невъзможно и да осъдите всяка една от ответниците, на осн. чл.55
ал.1, пр.1-во от ЗЗД, евентуално – пр. второ, евентуални пр. трето, да върне
получената сума в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба.
Констатирайки противоречие между обстоятелства, на които се
основава исковата молба и формулиран петитум /ищецът черпи права от
договор, за който е посочено, че е нищожен, но формулира искания за
разваляне на договор/, с разпореждане №318/07.02.2023г. окръжният съд е
оставил без движение исковата молба, с указание ищецът да отстрани
противоречията между обстоятелства и заявен петитум. Депозираната молба -
уточнение вх.№5804/21.02.2023г. съдържа кратко възпроизвеждане на
обстоятелствата, съдържащи се в първоначалната искова молба и изявление
„уточняваме исковата си молба по следния начин: да постановите решение, с
което, на осн. чл.55 от ЗЗД, във вр. с чл.89 от ЗЗД да осъдите /посочени са
имената на всяка от ответниците/ да заплати на ищеца И. сумата в размер на
1 033 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба“.
Тази „молба – уточнение“ съдържа и изявление – „суми, които ответничките
са получили по договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., сключен
между „М.А.“ ЕООД и трите ответници, който договор, чрез Решение
№385/27.02.2019г., постановено по т.д. №176/2018г. по описа на СГС, влязло в
сила на 24.10.2019г., е бил обявен за нищожен, прикриващ договор за покупко-
продажба на акции, който прикрит договор за продажба на акции е станал
невъзможен за изпълнение.
В отговора по чл.367 от ГПК на така предявената искова молба и
уточняваща такава се съдържа възражение по редовността й, както и
възражения по основателността й. Не се оспорват обстоятелствата, че между
ответниците и „М.А.“ ЕООД е сключен Договор за продажба на наследство от
04.01.2018г. и с Решение №385/27.02.2019г., постановено по т.д. №176/2018г.
4
по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019г., договорът за продажба на
наследство от 04.01.2018г. е обявен за нищожен. Възразява се по валидността
на договора за цесия от 09.11.2022г.: че същият е нищожен, поради липса на
предмет и на Й. И. не са прехвърлени имуществени права, тъй като се
прехвърлят права по нищожен договор; поддържано е и възражение за
нищожност на договора за цесия, поради нееквивалентност на престациите;
договорът за цесия е нищожен, поради заобикаляне на закона, тъй като се
злоупотребява с правото на иск, като се използва обстоятелството, че ищецът
не разполага със средства за заплащане на дължимата за производството
държавна такса и предявява иск, за да упражни правата на „М.А.“ ЕООД, ЕИК
*********; договорът за цесия е нищожен, поради абсолютна симулация, тъй
като страните не са целели прехвърлянето на права, а единствено при
предявяването на иск да се избегне заплащането на дължимата за
производството държавна такса. Оспорват се останалите изложени от ищеца
обстоятелства, като включително е въведено и възражение за погасяване
вземането по давност.
В проведеното на 07.06.2024г. първо съдебно заседание не е даден ход на
делото и на ищеца отново са дадени указания „да формулира адекватни
петитуми спрямо изложените в исковата молба фактически обстоятелства,
като при формулирането на петитумите, вместо използване на квалификации
от разпоредби на закона, да бъдат изложени обстоятелства, въз основа на
които съдът да квалифицира предявените искове“. В изпълнение на дадените
указания е постъпила молба – уточнение вх.№21360/20.06.2024г., която
съдържа петитум, възпроизвеждащ искането, съдържащо се в молба -
уточнение вх.№5804/21.02.2023г., а именно: „да постановите решение, с което
да осъдите /посочени са имената на всяка от ответниците/ да заплати на ищеца
И. сумата в размер на 1 033 000лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба“, като отново е посочено, че това са суми, получени
по договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г. /по отношение на
който договор пък в исковата молба са изложени факти за прогласяването му
за нищожен/.
При така предприетите процесуални действия, при заявеното искане, с
което е сезиран съдът и съдържащи се в обстоятелствената част на исковата
молба обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е определил
правната квалификация на пасивно субективно съединените осъдителни
5
искове, а именно - чл.55, ал.1, предл.1 във връзка с чл.34 ЗЗД или – връщане на
дадено при начална липса на основание – т.е., когато още при самото
получаване, липсва основание за приемане на блага от имуществото на едно
лице /в случая цедента на ищеца/ в имуществото на друго лице /в случая
ответниците/, /като за коректност може да се допълни „във вр. с чл.99 от
ЗЗД“/. Тази е правната квалификация, съответстваща, както на
обстоятелствената част на исковата молба /доколкото ищецът се позовава на
дадено по прогласен за нищожен договор/, така и на заявения петитум – за
връщане на суми, „които ответниците са получили по договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г. /Позоваването на привидността по смисъла на чл.17
от ЗЗД са само правни доводи, но не и фактически обстоятелства, от които
може да се изведе търсената защита./
Тази е правната квалификация - чл.55, ал.1, предл.1 във връзка с чл.34
ЗЗД /и това е възпроизведеното искане/ в проекто-доклада по делото,
обективиран в определението по чл.374 от ГПК - №1164/26.09.20204г.
Проекто-докладът по делото е обявен за окончателен в проведеното на
27.09.2024г. открито съдебно заседание, като от ищцовата страна не са
постъпили възражения по определената от съда правна квалификация на
претенцията, а процесуалният представител на ищеца е изразил становище „да
бъде приет докладът за окончателен“.
При това положение именно в съответствие с диспозитивното начало
първостепенният съд е разгледал и се е произнесъл съобразно очертания от
ищеца предмет на делото и търсената защита. Ето защо оплакванията на
жалбоподателя за произнасяне от първостепенния съд „по непредявен иск“,
съответно – недопустимост на решението, е неоснователно. Съдът е разгледал
претенцията на ищеца на плоскостта на неоснователното обогатяване при
хипотезата на чл.55 ал.1, пр. първо от ЗЗД – за връщане на дадено при начална
липса на основание – с оглед искането, формулирано в уточняващи молби,
след обездвижване на исковата молба, както и с оглед липсата на възражения
по определената от съда с доклада по делото правна квалификация на
претенцията на ищеца. Независимо че в исковата молба, както и във
въззивната жалба, ищецът навежда доводи за привидността по смисъла на
чл.17 от ЗЗД, то, според заявеното искане, нарушеното му и търсещо защита
материално право се извежда от прогласената нищожност на договора за
6
продажба на наследство от 04.01.2018г. или предметът на предявените искове
е връщане, като платено без основание, на даденото по Договор за продажба
на наследство от 04.01.2018г., тъй като този договор е признат за нищожен с
влязло в сила на 24.10.2019г. решение, постановено по т.д. №176/2018г. по
описа на СГС.
Успешното провеждане на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД в трите му хипотези
се обуславя преди всичко от установяване наличието на основния елемент от
фактическия състав – а именно неоправданото разместване на имуществени
блага. Неоправданото разместване на имуществени блага е обусловено от
обогатяване на едната страна за сметка на другата и то при липсата на правно
основание за това, както и от причинна връзка между обедняването и
обогатяването.
Безспорна е фактическата обстановка, която правилно е възпроизведена
в мотивите на обжалваното решение и в хронологична последователност тя е
следната: С Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. Б. Б. Н., П. Б.
Н. и Б. Б. Н., чрез тяхната майка и законен представител А. П. Д. са продали на
„М.А.“ ЕООД, наследството си от наследодателя Б.Н., починал на 14.05.2014г.,
за сумата от 3 099 000лв. общо - по 1 033 000лв. за всяка от ответниците.
„М.А.“ ЕООД е заплатило на всяка от ответниците сумата от по 1 033 000лв.,
съгласно представено извлечение от сметка с титуляр „М.А.“ ЕООД за периода
01.08.2018 г. - 31.08.2018г. С Решение №385/27.02.2019г., постановено по т.д.
№176/2018г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.10.2019г., договорът за
продажба на наследство от 04.01.2018г. е обявен за нищожен като привиден,
прикриващ договор за продажба на акции. С договор за продажба на вземания
и права от 09.11.2022г. „М.А.“ ЕООД е прехвърлило на Й. И. всички свои
права и вземания, произтичащи от Договор за продажба на наследство от
04.01.2018г., за сумата от 1 000лв.
Доколкото ищецът И. се легитимира като носител на вземането, предмет
на осъдителната искова претенция, решаващите мотиви на първостепенния
съд за неоснователност на тази претенция се свеждат до това, че ищецът не е
носител на правото да иска връщане на даденото по договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г., поради нищожността на този договор, тъй като
към момента на сключването на договора за цесия - 09.11.2022г. договорът за
продажба на наследство е обявен за нищожен, т.е. - цедентът „М.А.“ ЕООД не
7
е притежавал права и вземания, произтичащи от договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г., съответно – цесионерът – ищецът не е придобил
такива права.
Договорът за цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД е правен механизъм, чрез
който едно лице, което има право да получи плащане от друго лице /длъжник/,
прехвърля това право на трето лице, като вземането, което се прехвърля, може
да бъде всякакво задължение, което длъжникът има към кредитора. В случая,
съвпадението на насрещните воли на страните по договора за цесия от
09.11.2022г., формулирано в чл.1 от договора относно неговия предмет е:
„цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания и права,
произтичащи от договор за продажба на наследства от 04.01.2018г. …..“,
като е посочено и че вземанията и правата са възникнали от двустранния
договор /чл.1.2 от договора за цесия/. По правило цесията е каузален договор,
като основанието на страните може да бъде всякакво. Предмет на този
договор може да бъде парично вземане, както и други права, но
съществуващи, действителни такива. Могат да се прехвърлят права по
правоотношение с валидно действие, доколкото цесията прехвърля вземането
или правото от стария на новия кредитор и то се придобива в състоянието, в
което се е намирало в момента на сключването на договора за прехвърляне на
вземане. Имено тълкуване волята на страните, формулирана в чл.1 от договора
за цесия, относно предмета на този договор по недвусмислен начин сочи, че се
прехвърлят вземания и права произтичащи от договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г. Тази воля не може да се тълкува по начина,
тълкуван от жалбоподателя, че се прехвърлят права по друго правоотношение
/права по прикрита сделка/, доколкото в последния случай това би намерило
проявление при писменото обективиране на съвпадението на насрещните воли
на страните по договора за цесия. Извлечен при тълкуване волята на страните,
предметът на договора за цесия се свежда до правоотношения, произтичащи
от договор за продажба на наследство от 04.01.2018г. Но този договор е
прогласен за нищожен преди сключване на договора за цесия. И доколкото
нищожността е с обратно действие, то за цедента не съществуват валидни
права/вземания, произтичащи от договор за продажба на наследство от
04.01.2018г. и такива не биха могли да се придобият от цесионера. Или липсва
валидно частно правоприемство. След като цесионерът не е могъл валидно да
придобие субективни права по обявения за нищожния договор за наследство,
8
то и той не би могъл да ги реализира. В съответствие с тази фактическа
установеност са и изводите на първостепенния съд за неоснователност на
иска, предявен от цесионера, за връщане на дадено без основание. /Като при
липсата на валидно частно правоприемство по гореизложените съображения,
не следва да се подлагат на преценка останалите възражения на въззиваемите,
съдържащи в отговора на исковата молба/. Ето защо неоснователно е
оплакването на жалбоподателя за неправилност на формирания от окръжния
съд извод, че договорът за цесия няма за предмет вземането на цедента за
връщане на дадено по нищожен договор за продажба на наследство. Не може
да се направи извод за друга воля на страните по договора за цесия, което пък
от своя страна отрича материалноправната легитимация на ищеца да
претендира връщане на дадено без основание.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира предявените
искове за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете
инстанции, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4/03.01.2025г., постановено по т.д.
№63/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от Й. И. И., ЕГН **********, против Б. Б. Н., ЕГН **********,
П. Б. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител А. П. Д., ЕГН **********, /Б. Б. Н., ЕГН **********
понастоящем непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си А.
П. Д./ искове за връщане, като дадени без основание, на сумите от по 1 033
000лв. от всяка от ответниците - общо 3 099 000лв., платени по Договор за
продажба на наследство от 04.01.2018г., поради обявяването му за нищожен с
влязло в сила на 24.10.2019г. решение №385/27.02.2019г., постановено по т.д.
№176/2018г. по описа на СГС.
9
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10