Определение по дело №568/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №260800

 

 

гр.Пловдив, 26.03.2021 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, Х – ти граждански състав, в закрито заседание на  двадесет и шести март през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА 

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева ч.гр.д.№ 568/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ ЕАД против разпореждане № 1577 от  04.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 17201/2021г. на ПРС, ІV гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълвнение по чл.410 ГПК против Б.Б.А. за сумата от общо 218,63 лв., формирани както следва: сумата от 36,46 лв. – неустойка за предстрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  от 11.03.2019 г.  за моб.№ ++359*********; 27,48 лв. -  неустойка за предстрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  от 09.08.2018 г.  за моб.№ ++359********* и 158,69 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на  договор за мобилни услуги  от 22.01.2018 г.  за моб.№ ++359*********. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузата за неустойка в договора за неравноправна, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техен размер не накърнявал добрите нрави.

Пловдивският окръжен съд, Х гр.с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д.№ 17201/2021г. на ПРС, ІV гр.с-в е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Теленор България“ ЕАД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Б.Б.А. за сумата от общо 218,63 лв., формирани както следва: сумата от 36,46 лв. – неустойка за предстрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  от 11.03.2019 г.  за моб.№ ++359*********; 27,48 лв. -  неустойка за предстрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  от 09.08.2018 г.  за моб.№ ++359********* и 158,69 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на  договор за мобилни услуги  от 22.01.2018 г.  за моб.№ ++359*********.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.411, ал.2, т.3  от  ГПК  съдът  следва  да  откаже  издаването  на заповед за изпълнение,  ако  искането  се основава на неравноправна  клауза  в  договор,  сключен с потребител,  или  е  налице обоснована  вероятност  за  това.

 В случая  заявителят  е  поскал  издаването  на заповед  за  изпълнение  за  вземане  за неустойки  по три  договора за мобилни  услуги, подробно  описани  в заявлението.  Видно  от приложените  към заявлението  заверени копия  от договорите  и  допълнителните споразумения,  в тях  са налице  идентични  клаузи,   съгласно които  в случай  на прекратяването  им   преди  изтичане  на срока им  по  вина  или  искане  на потребителя  той  дължи неустойка  в размер  на оставащите до  изтичане на   уговорения  срок, но не повече от трикратния  им  размер,  месечни  абонаменти  по  техния  стандартен  размер. Уговорено е в допълнение на тази неустойка потребителят да дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.

 Според  настоящия  съдебен състав е  налице  обоснована  вероятност  посочените  клаузи  да  са неравноправни  съгласно  чл.143, ал.1  във връзка  с  ал.2, т.5    от ЗЗП.  Предвидената   неустойка при прекратяване  на договора  в размер  на три  стандартни  месечни  абонамента, допълнена със сума за възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове  е необосновано висока,  тъй  като  не е  съобразена  с  размера  на евентуалните  вреди,  които  операторът  би претърпял.  Размерът  на неустойката  е  обвързан  не  с уговорените  в самия  договор,  а  с т.нар.  „стандартни“  месечни  абонаменти,    които  са  в по- висок  размер, като същият не е указан в договора. Така формулирана уговорката за неустойка създава неяснота относно размера на задължението. Ето защо не може да се сравни обема на неизпълнението от страна на потребителя с евентуалните вреди, които произтичат от това неизпълнение за доставчика на мобилните услуги.

Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че е налице обоснована вероятност по смисъла на нормата на чл. 411, ал.2, т. 3, предл. второ от ГПК клаузата за неустойка в посочените договори да е неравноправна по чл. 143, т.5 от Закона за защита на потребителите.

По тези съображения обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1577 от  04.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 17201/2021г. на ПРС, ІV гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълвнение по чл.410 ГПК против Б.Б.А. за сумата от общо 218,63 лв., формирани както следва: сумата от 36,46 лв. – неустойка за предстрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  от 11.03.2019 г.  за моб.№ ++359*********; 27,48 лв. -  неустойка за предстрочно прекратяване на договор за мобилни услуги  от 09.08.2018 г.  за моб.№ ++359********* и 158,69 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на  договор за мобилни услуги  от 22.01.2018 г.  за моб.№ ++359*********.                                                                                                                                                                                                                      

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: