Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
01.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд–Шумен, в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова Бистра
Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор С.Александрова
при Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от съдията Б.Бойн
КАНД № 237 по описа за 2021г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Е.В.С.“ ЕООД- гр.Шумен, с ЕИК
*********, депозирана чрез адвокат Д.А.С.от ГАК, срещу Решение № 260044/31.05.2021г.
на Районен съд– Нови пазар, постановено по АНД № 74/2021г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 8/26.01.2021г.,
издадено от Директор на „Регионална инспекция по околна среда и води“-
гр.Шумен, с което на дружеството касатор за извършено нарушение по чл.135 ал.1
т.1 предложение първо, във вр. с чл.44 ал.1 и ал.2 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита съдебния
акт за недопустим с оглед обстоятелството, че е постановен при наличие на
основание за спиране на производството до приключване на делото по оспорване на
предписанията, дадени с КП № ПП-53/24.10.2020г., с влязъл в сила съдебен акт.
Поддържа и становището за незаконосъобразност на решението на РС– Нови пазар. В
тази насока приема, че вмененото му нарушение се явява недоказано, като излага
съображения, че на площадката на дружеството не се съхраняват отпадъци с опасен
характер с код 15 02 02*. В противоречие със съдебната практика, съдът бил допуснал
промяна на правната квалификация на деянието посочено в НП, като приел, че
същата е неправилна. Поради това, отправя искане за отмяна на процесното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител.
Ответната страна, РИОСВ– Шумен, в
съдебно заседание изпраща процесуален представител- юриск.Е.Г., която оспорва
жалбата като неоснователна.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 24.10.2020г., служители
от РИОСВ- гр.Шумен, сред които актосъставителят П.П., извършили проверка на
място на площадка за дейности с отпадъци в гр.Нови пазар, стопанисвана от „Е.В.С.“ЕООД-
гр.Шумен, при което установили наличието на контейнер пълен с отпадъци от
текстилен произход, миришещ на боя и разредители, който се съхранявал на
площадката. Отпадъкът бил класифициран от контролните органи като такъв с код-
15 02 02- абсорбенти, филтърни материали, включително маслени филтри, неупоменати
другаде, кърпи за изтриване и предпазни облекла, замърсени с опасни вещества. В
представените при проверката отчетна книга по Приложение №2 и № 4 от Наредба №1
от 04.06.2020г. нямало записи за извършено приемане на отпадък, отговарящ на
вида и количеството установени на площадката отпадъци. Констатациите на
органите били обективирани в Констативен протокол № ПП-53/24.10.2020г., с който
на „Е.в.с.“ ЕООД били дадени конкретни предписания във връзка със съхранението
на отпадъците, намиращи се на площадката и представяне на документи във връзка
с отчетността. Въз основа на констатираното на място, бил съставен на
дружеството Акт за установяване на административно нарушение № ПП-10/23.12.2020г.
в присъствието на свидетелите Д.Й. и З.К., за това, че дружеството жалбоподател,
в качеството си на оператор на площадка за дейност с отпадъци в гр.Нови пазар,
ул.Цар Освободител, съгласно Решение №15-ДО-257-05/22.12.2017г., е извършило
административно нарушение, изразяващо се в неводене на отчетност съгласно
изискванията на чл.44 ал.1 от ЗУО, с което е осъществен състав на чл.135 ал.1
т.1 предложение първо от Закона за управление на отпадъците. Срещу АУАН нарушителят
депозирал писмено възражение, което не било уважено от административнонаказващия
орган, който издал процесния санкционен акт.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобразил приобщените писмени и гласни
доказателства районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от съответните длъжностни
лица, в рамките на тяхната териториална, материална и функционална
компетентност и при издаването им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя. Обсъждайки
законосъобразността на наложената санкция по същество, съдебният състав счел,
че на стопанисваната от юридическото лице площадка, към момента на извършване
на нарушението, са се съхранявали отпадъци, за които липсва редовно водена
отчетност в книгите по чл.44 ал.1 от ЗУО. С това, според съдебния състав,
дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.135 ал.1 т.1 предл.
първо от ЗУО, във връзка с чл. 44 ал.1 от с.з.. Деятелността съдът не възприел
за „маловажна“, поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен
акт.
При извършената служебна проверка
съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира, че решението на
районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално
компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора
районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване
наказателно постановление, поради което е допустимо. В контекста на изложеното,
касационният състав не споделя възражението в касационната жалба за неправилност
на съдебния акт на районния съд, поради променена от същия правна квалификация
на нарушението, каквато всъщност липсва в оспореното решение.
Настоящата инстанция не споделя и
твърдението за недопустимост на решението на въззивния съд. Предмет на съдебен
контрол в хода на въззивното производство е била проверката на законосъобразността
на Наказателно постановление № 8/26.01.2021г., издадено от директор на
„Регионална инспекция по околна среда и води“, гр.Шумен, чрез което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за
установено неизпълнение на задължението за отчетност на съхраняваните отпадъци.
Инициираният съдебен контрол по отношение законосъобразността на дадените на
дружеството предписания с КП № ПП-53/24.10.2020г., които по т.4 и т.6 визират
единствено задължения на дружеството да представи документи удостоверяващи
приемането на процесните отпадъци и отчетните книги, което съдебно производство
е висящо към момента пред настоящия съд, протича по друг законов ред. Същото
няма връзка с предмета на конкретното административнонаказателно производство, като
при което евентуалното противоправно неизпълнение на дадените предписания, деянието
би могло да бъде основание за приложение на друг санкционен текст от ЗУО. Поради
това, касационната инстанция намира, че с постановяването на процесното съдебно
решение Районен съд– Нови пазар не е постановил недопустим съдебен акт.
Касационният състав не
споделя и твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на
районния съд. Правилни и обосновани са изводите на съда, че допуснатото
нарушение на ЗУО от страна на дружеството е доказано по безспорен начин. Според
сочените като нарушени нормативни разпоредби, дружеството, в качеството си на
оператор на площадка за дейности с отпадъци и притежаващ съответното разрешение, е длъжно да води
отчетност за отпадъците по реда, определен с този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Нормата е препраща, поради което АНО я е
обвързал с конкретната хипотеза на Наредбата № 1 от 04.06.2014 година за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри. В случая описанието на нарушението
съответства точно с определената му правна квалификация– неводене на отчетност,
изразяващо се липса на записи за установен на място отпадък в отчетните книги. В
този смисъл са и показанията на актосъставителя, за които не са налице
основания да не бъдат кредитирани. Свидетелката Н.Т., служител на
санкционираното дружество, заявява в съдебно заседание, че процесните текстилни
отпадъци са били сортирани от друг получен отпадък- пластмаса и каучук, поради
което и били заведени с код 191204, който е за пластмаса и каучук. По делото не
са ангажирани доказателства от страна на задълженото лице, които да подкрепят тезата
му, че липсва осъществено нарушение и отпадъкът е бил заведен със съответния му
код в отчетни книги. По тези съображения настоящият съдебен състав достига до
извод, че дружеството е допуснало описаното в акта и в НП нарушение. Санкционната
норма на чл.135 от ЗУО предвижда налагане на имуществена санкция в размер от
2000 до 6000 лв. на юридическо лице, което не води отчетност на отпадъците или
не предостави документи относно отчета или информация за управление на
дейностите по отпадъците съгласно изискванията на този закон или наредбата по
чл.48 ал.1 от с.з. На жалбоподателя е определена минимална по размер санкция,
която съдът намира, че съответства на вида и тежестта на нарушението, както и
на степента му на обществена опасност.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с
материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260044/31.05.2021г.
на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 74/2021г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.11.2021 г.