МОТИВИ към Присъда № 80 от
05.10.2017 г. по НЧХД № 81/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Дупница
Т.И.М., ЕГН ********** с адрес *** е
предявил обвинение срещу Г.И.А. *** за престъпление по чл. 130, ал. 1, чл. 144,
ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание на 05.10.2017 г. частният
тъжител е оттеглил обвиненията по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК и на
основание чл. 24, ал. 4, т. 4 от НПК съдът е прекратил производството досежно същите.
В
тъжбата се сочи, че на 17.01.2017 г. около 16:00 ч. при моста за гробищата на
с. Самораново, Г.И.А. чрез нанасяне на удари с бастун и с юмрук в областта на
челото и в основат на носа е причинил на Т.И.М. лека телесна повреда,
изразяваща се в оток в областта на челото с прилежащи охлузвания – две на брой
с диаметър около 1,5 см, оток в основата на носа със зачервяване и палпаторна болезненост.
С тъжбата е предявен и граждански
иск в размер на 15000 лв., представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК,
изразяващи се в претърпени болки и страдания. Претендира и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание на 04.05.2017 г.
съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск и е
конституирал тъжителя Т.И.М. като граждански ищец.
Повереника
на частния тъжител поддържа обвинението и претендира гражданския иск да бъде
уважен изцяло.
Подсъдимият и дал обяснения. Не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. излага доводи, че обвинението не е доказано и желае
съдът да признае подсъдимия за невиновен. Прави алтернативно искане, ако съдът
признае Г.А. за виновен по повдигнатото му обвинение, моли да се приложи
института на реторсията съгласно чл. 130, ал. 3 от НК.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели и писмените такива,
заключения на съдебно-медицински експертизи преценени поотделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Г.И.А. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, живущ
***, със средно техническо образование, женен,
пенсионер по болест, осъждан, ЕГН **********.
На 17.01.2017 г. около 16:00 часа
тъжителят Т.М. подкарал конете си на водопой при моста за гробищата на село
Самораново, където имало корито за водопой на животни. Минавайки
по пътя в близост до къщата на подсъдимия кучето му подплашило конете на
тъжителя, който взел едно кошче за боклук, което хвърлил по кучето. Виждайки
това, подсъдимият отишъл при М. и двамата се скарали, след което подсъдимият ударил
М. два пъти по челото с дървен бастун, в резултат на което последния паднал на
земята, а А. се нахвърлил върху него и го ударил няколко пъти в областта на
лицето. Пред М. на около 30 метра от него вървял неговия брат Борис И.М..
Тъжителят започнал да вика брат си за помощ, последният чул виковете му и се
върнал на моста при тях да помогне на брат си. Видял го притиснат на земята, а
подсъдимият бил върху него, след което започнал да ги разтървава, предприемайки
физическа саморазправа с нападателя А.. В този момент на около 70 метра от тях
се намирал св. Владимир И., който видял нападението над тъжителя и решил да
отиде да ги разтърве, но видял брата на тъжителя, който му се притекъл на помощ
и до намесата на И. не се стигнало. В момента, в който пристигнала и съпругата
на подсъдимия боят бил преустановен.
За случая бил подаден сигнал на
телефон 112, на който се отзовали служители на РУ Дупница – свидетелите А. и С.,
които на място установили подсъдимия, а след това в дома му и тъжителя като
всеки от двамата твърдял, че другият го е бил. По време на инцидента е имало и трето лице, но
то не било установено от полицейските служители, но от подсъдимия разбрали, че
си е тръгнал пеша за с. Бистрица. По случая били изготвени 2 бр. протоколи за
предупреждение на двамата. Когато тъжителят се прибрал в дома си, близките му като
го видели се изплашили, тъй като имал рани по главата и го попитали какво се е
случило. Той им разказал, след което съпругата му промила раните и сложила
компрес, тъй като имал силно главоболие, световъртеж и позиви за повръщане. Около
17.00 ч. съпругата на тъжителя го закарала до ФСМП гр. Дупница, където бил
прегледан от дежурен лекар, който обработил раните и бил насочен за консултация
с хирург. На тъжителя е издадено медицинско свидетелство на същата дата, в
което са посочени получените вследствие на побоя телесни увреждания.
По делото
е изготвена съдебно-медицинска експертиза от д-р Б. П. видно, от която при извършения преглед са
установени следните травматични увреждания на Т.М.: оток в областта на челото с
прилежащи охлузвания - две на брой с диаметър около 1,5 см и оток в основата на
носа със зачервявания и палпаторна болезненост.
Според експерта така описаните травматични изменения бих могли да бъдат
получени при удари с твърди тъпи предмети и/или падане върху такива. Възможно е
да бъдат получени при обстоятелствата, описани в тъжбата – а именно удари с
бастун, довели до одрасквания в областта на челото и удар с юмрук в основата на
носа. Възстановителния период е в рамките на две седмици. Представено е
експертно решение № 405 от 09.03.1989 г., видно от което Т.М. е с диагноза:
,,травми на гръбначно-мозъчните коренчета и плексуси“,
пожизнено.
По делото е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза от д-р Н. за получени увреждания и от подсъдимия и
те се изразяват в следното: четири разкъсно-контузни
рани в дясна теменна областта н главата, две разкъсно-
контузни рани на лицето пред дясна ушна мида и кръвонасядане по дясна ушна мида, които са причинени от
действие на твърди тъпи предмети. Възможно е да с получени чрез удари с юмрук в
областта на дясна ушна мида (за
кръвонасядането) и нанесени му удари с предмет (кофа, бастун и др.) по теменната област на главата и
лицето. Според вещото лице, така установените част от наранявания (рани в теменната област на главата –
отгоре)
не могат да бъдат получени при самонараняване н пострадалия чрез нанасяне на
удари от А. на друго лице, дърпане на същия за разтърваване и ,,сборичкване и
търкаляне по земята“ между А. и друго лице. Представено е медицинско
свидетелство от 19.01.2017 г., в което са описани констатираните при прегледа
телесни увреждания получени от А. при нанесен му побой на 17.01.2017г. Видно от
представеното по делото експертно решение № 113 от 2008 г. на ТЕЛК за общи
заболявания, Г.А. е с множество общи заболявания, едно от които е ,,десностранен симптоматичен лумбосакрален
радикулит“.
По делото е приложена справка за
съдимост видно, от която подсъдимият Г.А. е осъждан, както следва: с Присъда №
66/29.05.2014 г. по НОХД № 447/2013 г. по описа на РС гр. Дупница, в сила от
11.11.2014 г. за престъпление по чл. 356а във вр. с чл. 333 във вр. с чл. 330,
ал. 1 вр. с чл. 17, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 НК; Със споразумение №
208/01.11.2016 г. по НОХД № 405/2016 г. по описа на РС гр. Дупница, в сила от
01.11.2016 г. за престъпление по чл. 320 във вр. с
чл. 333 от НК.
Съдът прие горната фактическа
обстановка, като взе предвид писмените доказателства по делото – медицинско удостоверение № 64/17.01.2017 г.,
фиш за спешна медицинска помощ от 17.01.2017 г., медицинско удостоверение №
137/19.01.2017 г., амбулаторен лист № 137/19.01.2017 г., 2 бр. експертни
решения, писмо рег. № 348000-5491/19.07.2017 г. от Началника на РУ Дупница,
извлечение от книга за получени сигнали, писмо от 18.07.2017 г. от началник
сектор КСА при Дирекция ,,Национална система 112“, РЦ София, справка за
съдимост на Г.А., съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещите лица д-р Б.П.
и д-р В.Н..
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Елеонора
Ерещенко, Борис М., Владимир И. и С.Н.. Същите не си
противоречат и установяват приетата от съда фактическа обстановка и
последователност на събитията. По обвинението срещу подсъдимия се събраха
достатъчно доказателства, които разгледани в последователност и взаимовръзка
сочат извършването на престъплението. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ерещенко, Б. М., И. и Н., които предават
лични възприятия от протеклите събития на инкриминираната дата, същите
установяват по категоричен и безспорен начин механизма на получаване на телесни
увреждания, констатирани от вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза. Съдът кредитира показанията на св. Б. М., който е категоричен, че
докато се върне при брат си, видял как подсъдимия му нанася два удара с бастун
по главата. Същият заявява, че брат му не е имал възможност да се отбранява,
както и да нанася удари на А. поради позицията му спрямо последния, който го
бил затиснал на земята. Показанията на св. М. се потвърждават и от показаният
на св. И.: ,,....подсъдимият удари тъжителя с бастуна и започна да го бие,
натисна го…подсъдимият удари тъжителя с бастуна по главата…Т. падна, защото
подсъдимия го удари с бастуна, той залитна и падна..видях лично, че подсъдимия
удря Т., той падна на земята и подсъдимият беше върху него“.
Относно показанията на св. Ерещенко независимо от факта, че е съпруга на тъжителя, от
това не следва непременно, че посоченият свидетел е недобросъвестен при
свидетелстването си пред съда и дава показания изцяло в полза на тъжителя или
във вреда на подсъдимия. Законодателят не е въвел този род връзки между
свидетелите и някоя от страните като пречка за свидетелстване, от което следва,
че такава заинтересованост не се презюмира. Пред нея
тъжителят е разказал за случилото се, обстоятелствата, при които е станал побоя
и автора на деянието. Показаният на тази свидетелка съдържат както първични доказателствени факти (същата непосредствено е възприела
следите от побой по носа и главата ) така и производни такива, доколкото добросъвестно е
съобщил разказа на съпруга си. Съдът кредитира и показанията на св. С.Н., която
е възприела как подсъдимия и тъжителя започнали да се дърпат, а след това
търкалят по земята, идването на св. Б. М., който бил извикан за помощ от брат
си.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Емилия Атанасова, в частта в която твърди, че тъжителят и
подсъдимия се скарали, след което паднали на земята. Видяла как попа (брат на тъжителя) се затичал към тях и започнал да
налага съпруга й с пестници, ,,където свари“ (по главата и по лицето). Съдът намира за достоверни и
показанията й свързани с последвалите
събития – св. Борис М. продължил по пътя за с. Бистрица, тъжителят
тръгнал с конете си към тях, а съпругът й, останал на мястото на инцидента да
изчака идването на полицейските служители. Съдът не кредитира показанията й в
частта, в която твърди, че юмруци е размахвал и тъжителя. В тази им част
показанията й не кореспондират с действията й и репликите отправени към св.
Борис М. ,,Защо го биеш, ти нали си свещеник, на това ли те учат в Църквата!“.
Съдът кредитира показанията на
полицейските служители А. и С., които дават сведения за събитията след
спречкването и побоя, както и последиците от него за тъжителя и подсъдимия,
като не кредитира показанията им, че всеки от тях е нанесъл удари на другия,
тъй като същите не с възприели непосредствено побоя, а от друг страна се
установи от обсъдените по-горе гласни доказателства, че в резултат на побоя са
нанесени телесни увреждания на тъжителя, а неговия брат е нанесъл удари на
подсъдимия, за да предотврати побоя над
брат си.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, в частта в която твърди, че изобщо не е нанасял
удари на тъжителя. В тази им част същите се опровергават от показанията н
свидетелите М., И., Н. и Ерещенко, които пък от своя
страна кореспондират с издаденото на тъжителя медицинско свидетелство и със
заключението на вещото лице д-р П.. Съдът даде вяра на обясненията му в частта,
в която твърди, че брата на тъжителя – св. Борис М. му е нанесъл ударите по главата. В тази част
обясненият му се подкрепят от заявеното от св. Емилия Атанасова, която също
възприела такива удари от страна на брата на тъжителя.
С оглед
на така установеното, съдът счете, че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна следното:
ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Обект на престъплението са обществени отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. От събраните по делото
доказателства се установи, че подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК чрез действия – подсъдимият Г.И.А. чрез нанасяне на удари с
бастун и с юмрук в областта на челото и в основата на носа е причинил на Т.И.М.
лека телесна повреда, изразяваща се в оток в областта на челото с прилежащи
охлузвания – две на брой с диаметър около 1,5 см, оток в основата на носа със
зачервяване и палпаторна болезненост, които
представляват лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 НК, която е
причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Получените увреждания са пряка и непосредствена последица от действията по
осъществяване на изпълнителното деяние.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Начина на извършване на деянието – удари с бастун и юмрук в областта на челото
и в основат на носа обективира умисъла да се причини
болка и страдание.
С оглед
гореизложеното, съдът счете, че подсъдимият Г.А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна.
Относно
искането на защитника на подсъдимия за прилагане на чл. 130, ал. 3 от НК, съдът
намира същото за неоснователно.
От
събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият е получил четири разкъсно-контузни рани в дясна теменна областта на главата,
две разкъсно-контузни рани на лицето пред дясна ушна
мида и кръвонасядане по дясна ушна мида, но тези
телесни увреждания не бе доказано по един безспорен и категоричен начин да са
причинени от тъжителя Т.М..
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на подсъдимия съдът
определи наказание от вида ,,Пробация".
Предвиденото за извършеното от него деяние, наказание в чл. 130,
ал. 1 НК, е ,,лишаване от свобода“ до две години или ,,пробация“. При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието и дееца.
Безспорно е, че деянието, за което съдът го призна за виновен не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Съдът обаче взе предвид двете
предходни осъждания на подсъдимия. Видно от справката за съдимост, А. е осъждан
за престъпления от общ характер, което се явява отегчаващо отговорността
обстоятелство. Последното му осъждане е от 01.11.2016 г. з престъпление по чл.
320а във вр. с чл. 333 от НК, за което съдът му е
наложил наказание ,,пробация“ със следните пробационни мерки: ,,Задължителна регистрация по настоящ
адрес“, включващо явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 1
година и 6 месец и ,,Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за същия срок.
Съдът
счете, че следва да наложи на подсъдимия наказание от вида ,,пробация“ измежду алтернативно
предвидените такива в законовия текст. Съдът счете, че с налагане на наказание
именно от този вид ще бъдат постигнати целите на наказанието предвидени в чл. 36 НК. Съдът прие, че на подсъдимия не следва да бъде наложено наказание от
вида ,,Лишаване от свобода“, тъй като предвид съдебното му минало, това
наказание би следвало да бъде изтърпяно ефективно с привеждане в изпълнение и
на отложеното наказание по НОХД № 447/2013 г. по описа на ДнРС.
Съдът взе предвид възрастта (70
години)
и здравословното състояние на подсъдимия, предвид които и с налагане на този по
вид наказание би се повлияло предупредително и превъзпитателно спрямо него. Съдът
определи един по-продължителен срок на пробационните
мерки, именно съобразявайки се с обществената опасност на дееца, както и с цел
да му отнеме възможността да върши други престъпления.
При условията на чл.54, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия
наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес”*** с периодичност на срещите
два пъти седмично, за срок от 2 ( две)
години.
На основание чл. 42а, ал.2, т.2 НК
„Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от
2 ( две) години.
Такова по вид и размер наказание,
съдът приема, че е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, справедливо е и ще въздейства на подсъдимия поправително - възпитателно и
предупредително - възпиращо, а на останалите членове на обществото – предупредително-
възпиращо.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Искът намира правното си основание в
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и в
задължението всеки да репарира вредите, които виновно е причинил други му. По
безспорен начин по делото бе доказано виновното и противоправно
поведение на подсъдимия,
както и, че деянието му съставлява престъпление. Налице е причинна връзка между
деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат. Установено е, че в резултат
на противоправното деяние на подсъдимия Г.А.,
гражданският ищец Т.М. е претърпял неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за морални (неимуществени) вреди се определя от съда по
справедливост. В
този аспект съдът отчете степента на телесното увреждане и периода на пълно
оздравяване, както и интензитета на претърпените болки и страдания. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че на тъжителя са
причинени телесни увреждания, изразяващи се в оток в областта на челото с
прилежащи охлузвания - две на брой с диаметър около 1,5 см и оток в основата на
носа със зачервявания и палпаторна болезненост, като
възстановителния им период е около две седмици, през който пострадалият е
търпял болки и страдания с постепенно затихващ интензитет.
С оглед гореизложеното съдът е
осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 800 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
претъпените болки и страдания в резултат на престъплението, като искът за
разликата до пълния предявен размер от 1500 лв., съдът е отхвърлил гражданския иск като неоснователен.
По разноските:
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданския иск, а на тъжителя сумата в общ размер на 692 лв., от които 12 лв. държавна такса, 500 лв. адвокатско
възнаграждение и 180 лв. разноски за вещо лице.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: