РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2610
гр. Пловдив, 10.12. 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XІІ състав в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1885
по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2.
Образувано е по жалба на М.К.П., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и по
чл.8 от ДОПК : ******, против Ревизионен акт № Р-16001616002721-091-001/13.03.2017г.,
издаден от Т.В.П., на длъжност Началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив,
възложил ревизията и Е.К.С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД
на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 322 от 06.06.2017г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно
управление на Национална агенция за приходите, в частта, с която са определени
следните задължения за данъци и осигурителни вноски, ведно със съответните
лихви за забава : Годишен данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 4 937,41 лв. и прилежащи лихви
за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 958,82 лв.; Годишен
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 5 063,44 лв. и
прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 509,70
лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 5 039,14
лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1 980,94
лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 4 854,04
лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1 415,02
лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се
лице за 2011г. в размер на 1 577,27 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 969,96 лв.; вноски за Здравно
осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 977,98 лв. и
прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 681,84 лв.;
вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен
фонд на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 611,23 лв. и прилежащи
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 378,82 лв.; вноски за
Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2012г. в
размер на 1 701,21 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с
бюджета в размер на 747,33 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на
самоосигуряващо се лице за 2012г. в размер на 1 063,25 лв. и прилежащи
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 449,44 лв.; вноски
за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на
самоосигуряващо се лице за 2012г. в размер на 664,53 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 291,93 лв.; вноски за
Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2013г. в
размер на 1 920,08 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с
бюджета в размер на 607,15 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на
самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 1 200,05 лв. и прилежащи
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 379,46 лв.; вноски
за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на
самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 750,03 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 237,16 лв.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата
отмяна от съда.
Поддържаните
оплаквания се субсумират в твърденията, че в случая не са налице предпоставките по чл.122, ал.1,т.7 от ДОПК за
извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което и
незаконосъобразно както облагаемите основи за задълженията за данъци, така и
осигурителния доход за задължителните осигурителни вноски, са определени по
този ред. Сочи се, че направените изводи от ревизиращите са в резултат на
неправилна преценка на събраните доказателства в хода на ревизията и при
неправилно приложение на материалния закон.
Иска се
оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се
и присъждане на сторените разноски по производството.
3.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител юрк.П., е на становище, че жалбата е неоснователна
и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното
юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и
правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го
решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”
гр. Пловдив. Прави се и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
4.
Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред
горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението
си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така постановеният от
Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата
в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
5. Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р - 16001616002721-020-001/21.04.2016г.,
издадена от Т.В.П. - Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено
извършване на данъчна ревизия на М.К. П. с обхват установяване на следните
видове задължения за следните периоди : Данък върху доходите на ФЛ - свободни
професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2010г. – 31.12.2014г.;
Вноски за ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО - Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2010г. – 31.12.2014г. Определен е
краен срок на извършване на ревизията от три месеца, считано от връчване на
ЗВР, което е направено на 09.05.2016г. С последваща Заповед за изменение на ЗВР
№ Р - 16001616002721-020-002/30.05.2016г. в обхвата на ревизията са включени
задължения за Данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански
договори и др. за периода от 01.01.2015г. – 31.12.2015г.; Вноски за ДОО,
Здравно осигуряване и ДЗПО - Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се
лица за същия период и срокът на ревизията е удължен до 09.08.2016г. Крайният
срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед за изменение
на ЗВР № Р - 16001616002721-020-003/09.08.2016г. и Заповед за изменение на ЗВР
№ Р - 16001616002721-020-004/07.09.2016г., издадени от същия орган по приходите
до 09.10.2016г.
Преди
изтичане на крайния срок на ревизията със Заповед № Р – 16001616002721-023-001/04.10.2016г.
производството е спряно на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, след което
е възобновено със Заповед № Р – 16001616002721-143-001/20.12.2016г., като е
посочен срок на ревизията след възобновяването: 27.12.2016г.
Преди
изтичане на крайния срок на ревизията, със Заповед за изменение на ЗВР № Р –
16001616002721-020-005/21.12.2016г. обхвата на производството отново е
променен, като негов предмет са задължения за Данък върху доходите на ФЛ -
свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2010г. –
31.12.2013г.; Вноски за ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО - Универсален пенсионен
фонд – за самоосигуряващи се лица за същия период. Крайният срок на ревизията е
непроменен: 27.12.2016г.
Заповедите
са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на
ревизираното лице.
В хода на
ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р- 16001616002721-092-001/10.01.2017г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице. В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение от страна на
ревизираното лице вх. № 94-00-2644/24.02.2017г., с приложени към него писмени
доказателства. Въз основа на констатациите в РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни
подписи и надлежно връчен на ревизираното лице.
В тази
насока следва да се констатира, че от приобщените по делото доказателства,
съставляващи данни от технически носител на информация на л. 1385, том 5 от делото се установява, че
ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК,
по делото са представени Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г., Заповед №
РД-09-1400 от 04.10.2016г. и Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив.
Ревизионния
акт е обжалван от ревизираното лице на основание и в срока по чл.152 от ДОПК с
жалба вх. № 94-00-3739 от 31.01.2017г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив,
като с Решение № 322 от 06.06.2017г. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция
за приходите е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата
инстанция част.
Последвало е
подаването на жалба на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която
спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е
отнесен пред Административен съд - гр. Пловдив, по повод на която жалба е
образувано и производството по настоящото дело.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и
съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно
снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния
доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това форма. Ревизионният акт е валиден административен
акт, като издаден от материално компетентен, териториално компетентен и
компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от
Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно
решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г. (Съгласно което,
ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119,
ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата
по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен).
ІV.За фактите:
6. Относно допълнително определените задължения за
Данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.,
ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.
Като местно
физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, М.П. е данъчно задължено
лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея
през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията. За периода от
01.01.2010г. – 31.12.2013г. е работила на трудов договор в „Професионална
гимназия по машиностроене“ – гр. Пловдив. Лицето няма регистрация като ЕТ и не
участва в търговски дружества.Жалбоподателката е семейна – съпруг О.И.П..
С Протокол №
1022245/22.12.2016г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П
– 16001615155874-073-002/29.03.2016г.
На основание
чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на
П. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, с което са
изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към
източниците и размера на доходите й, както и направените разходи за издръжка на
лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови
активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания
период.
От страна на
лицето са представени документи и обяснения във връзка с връченото искане.
Констатирано
е, че с Разрешение за строеж № 103/19.12.2007г., О.и М. П., в режим на СИО,
започват строителство на жилищна сграда с магазини и подземен гараж със
застроена площ от 193.60 кв. м. и РЗП 679.94 кв. м., находящ се в с. Равда, ул.
„Русалка“ № 1.
Присъединен
е сключен договор за наем срещу задължение за строителство от 30.03.2008 г.,
между М. и О.П., като наемодатели и възложители, и Г. П. В., като наемател и
изпълнител. Съгласно договора, наемодателят/възложителят възлага на
наемателя/изпълнител да изгради сграда, находяща се в с. Равда, състояща се от
подземен паркинг, партерен етаж, включващ магазини и заведение, три жилищни
етажа и мансарден етаж, съгласно одобрени архитектурни проекти. Подземният
паркинг и партерният етаж се финансират от наемодателя/възложителя за негова
сметка. Съгласно чл.3 от договора, вместо плащане на наемна цена,
наемателят/изпълнител се задължава да изгради изцяло със свои средства, труд и
материали, организация и съоръжения трите жилищни етажа и мансардния такъв,
както и да предаде на наемодателя/възложител обектът с удостоверение за
въвеждане в експлоатация – Акт обр.16 в срок до м.май 2009 г. Срокът за наем на
описаните етажи започва да тече от м.май 2009 г. за период от 3 години – до м.
май 2012 г., като може да бъде продължен по взаимно съгласие. Според чл.5 от
договора, всички разходи за ток, ел. енергия, вода, консумативи и други, са за
сметка на наемателя/изпълнител. След изтичане срока на договора,
наемателят/изпълнител се задължава да предаде владението върху описаните етажи
на наемодателя/възложителя, в състоянието, в което са му били предадени.
От
ревизираното лице са представени писмени обяснения, в които е посочено, че
строителството на сградата, от страна на Г.В., започва през м.04.2008 г. и
приключва през м.03.2009 г. на етап груб строеж с частично измазване на външни
фасади, частично полагане на В и К и ел. инсталация и вътрешно измазване.
От РЛ е
изискано представянето на документи във връзка с притежаван недвижим имот, находящ
се в с. Равда, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 1 – разрешение за
ползване/удостоверение за въвеждане в експлоатация на недвижимия имот, акт за
въвеждане в експлоатация или акт, удостоверяващ степен на завършеност. Изискани са документи за получени приходи от
„Къща за гости П.“, находяща се в с.
Равда, за ревизирания период. Изискано е удостоверение за категоризация на
„Къща за гости П.“ или подадено заявление за категоризация на обекта.
От
ревизираното лице относно сградата в с. Равда, ул. „Русалка“ № 1 са
представени: - акт за установяване на всички видове СМР /обр.12/ от
28.05.2010г. и акт за приемане на конструкцията /обр.14/ от 01.06.2010г.,
писмени обяснения и други документи. В обясненията РЛ твърди, че сградата
функционира като „Къща за гости П.“. През 2014 г. къщата е предлагала 8 стаи,
от които 6 двойни и 2 студия за 3-ма човека, а през 2015 г. са предлагани общо
14 стаи – 8 бр. двойни, 2 бр. студия за 3-ма човека и 1 апартамент за 4-ма
човека. Относно цените за нощувки е посочено, че те са динамична величина.
Представена
е нотариална покана от 31.03.2009 г. от О.И.П. до Г. П. В., в която е посочено,
че Г.В. не изпълнява задълженията си по чл.5 във връзка с чл.3 от сключения
договор от 30.03.2008 г. и поради това, на основание чл.14 от договора, същият
се прекратява изцяло едностранно с всички произхождащи от прекратяването
последици.
На Г. П. В.,
вписан като наемател/изпълнител в договора от 30.03.2008 г., е извършена
насрещна проверка, документирана с Протокол №
П-16001616142912-141-001/02.09.2016 г. От него са изискани сключени договори,
анекси, протоколи, споразумения, количествено-стойностни сметки /КСС/, актове,
строителна документация, документи за извършени плащания от О. и М. П. и всички
други документи, касаещи строителството на сградата в с. Равда, ул. „Русалка“ №
1. При извършените посещения на адреса за кореспонденция, лицето не е открито.
По данни от баща му, Г. П. В. е в чужбина от м.09.2008г. и не е стопанисвал
обект. Документи и обяснения от В. не са представени.
От община
Несебър са изискани удостоверения за завършеност на строежа на сградата в с.
Равда и документи да категоризация на „Къща за гости П.”В отговор на искането е
получено писмо вх. № 06-00-533/22.08.2016г., в което е посочено, че съгласно
данните от общински туристически регистър на категоризираните места за
настаняване и заведения за хранене и развлечение на територията на общ. Несебър
няма вписан търговски обект тип къща за гости с наименование „Петрови“, находящ
се в с. Равда, ул. „Русалка“ № 1, и ревизираното лице не е вписано като
търговец или собственик в посочения обект. Няма издадено и удостоверение за
въвеждане на обекта в експлоатация.
На основание
чл.63 от ДОПК е възложено изготвянето на експертиза за определяне
себестойността на извършеното строителство на сграда, представляваща къща за
гости с търговски обекти на партерния етаж и подземен гараж, находящ се в с.
Равда, ул. „Русалка“ № 1, собственост на М. и О.П.. От вещото лице Г.е
представена вх. № Д1/РД-21-2988/09.09.2016г. експертиза за определяне
себестойността на извършеното строителство на посочения в акта за възлагане
обект по години за периода от 2007г. до 2014г. включително. Същата е определена
общо в размер на 708 524лв. без ДДС, като по години за периода 2010г. –
2013г. себестойността на обекта е по 107 965лв. на година.
В „Къща за
гости П.и“ за периода от 04.08.2016г. до 12.08.2016г. са извършени 7 оперативни
проверки. Установено е, че обектът работи сезонно от 01.08.2014г., като
наемателите правят резервации от ел. сайт: www.********. Представено е споразумение с Booking.com. В.Т. с VAT № NT *****от
27.07.2014г. за място за настаняване П., в с. Равда, ул. „Русалка“ № 1,
съгласно което комисионната на ел. сайт www.********. е 15%.
В отговор на
изпратено запитване до холандската данъчна администрация на Кралство Холандия е
получен отговор, в който са приложени документи – договор, фактури и
резервационни справки. Посочено е че е сключено споразумение от 27.07.2014г.
с *******.com. В.Т. с VAT № NT ********. Обектът е използван от м.август 2014г., през
месеците – юли – септември 2015г. и юни - септември 2016г. Прието е, че в
случая, получените приходи от настаняването в „Къща за гости П.“ чрез платформа
*******.com. са извън ревизирания период.
След
извършен анализ на наличната документация в архива и информационната система на
ТД на НАП – Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената
информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ
и други, подробно описани в РД, органите по приходите са приели, че
жалбоподателката не е разполагала с декларираните и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от нея разходи за периода на ревизията.
Установено е, че жалбоподателката е извършвала строителство на сграда в с.
Равда, в режим на СИО, без да е имала декларирани и получени доходи в такива
размери.
Въз основа
на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че към
01.01.2010г. РЛ не разполага с налични парични средства в брой с доказан
произход, тъй като строителството на сграда в с. Равда, ул. „Русалка“ № 1
започва през 2007г. и приключва през 2014г., както и обстоятелството, че
подземният гараж и партерният етаж с магазини и заведения се финансира от О. и М.
П.
На М.П. е
извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи и анализ на
всички събрани доказателства. Установено е несъответствие на паричните средства
за 2010г. в размер на 49 374,08 лв.,
за 2011г. в размер на 53 800,84 лв., за 2012г. в размер на 53 820,36 лв.
и за 2013г. в размер на 52 410,59 лв. Посочено е, че основно
несъответствие се формира от извършени разходи за строителство на сграда –
„Къща за гости П.“ – с. Равда.
След
извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации,
отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други
контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с
получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди –
наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, според която
„декларираните и/ли получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период“, което води до определяне на данъчните основи за
посочения период по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед на това, на основание
чл.124 ал.1 от с.к., на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че
при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за
2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид
установеното обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК, органите по приходите са
пристъпили към определяне на основата за облагане с данъци, като са взели
предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, а
именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.5., т.6., т.7., т.8., т.9., т.10., т.14. и
т.16.
След
извършения анализ, ревизията е определила данъчна основа за облагане с данък
върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане
на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и
задълженията, а именно:
За 2010г.
При
извършена съпоставка на доходите на РЛ с направените разходи е установено
несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 49 374,08 лв. На лицето не са установени
дължими вноски за ЗОВ, предвид на което и несъответствието е прието за данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Върху данъчната основа е
определен допълнително данък в размер на 4 937,41 лв., ведно с прилежащите лихви
за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 2 958,82 лв.
За 2011г.
При
извършена съпоставка на доходите на РЛ с направените разходи е установено
несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 53 800,84 лв. На
лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 3 596,38 лв.,
като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 50 204,45 лв. Върху данъчната основа е
определен допълнително данък в размер на 5 063,44 лв., ведно с прилежащите
лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 2 509,70 лв.
За 2012г.
При
извършена съпоставка на доходите на РЛ с направените разходи е установено
несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 53 820,36 лв. На
лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 3 428,99 лв.,
като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 50 391,37 лв. Върху данъчната основа е
определен допълнително данък в размер на 5 039,14 лв., ведно с прилежащите
лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 1 980,94 лв.
За 2013г.
При
извършена съпоставка на доходите на РЛ с направените разходи е установено
несъответствие на разходите спрямо доходите в размер на 52 410,59 лв. На
лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в общ размер на 3 870,16 лв.,
като след приспадането им е определена данъчна основа за облагане с данък по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 48 540,42 лв. Върху данъчната основа е
определен допълнително данък в размер на 4 854,04 лв., ведно с прилежащите
лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 1 415,02 лв.
За да
потвърди РА в тази част, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил още, че предвид факта, че експлоатацията на
сградата е започнала през м.08.2014г., то правилно органите по приходите са
приели, че строителството на къщата за гости е започнало през 2007г. и е
завършило през 2014г. В подкрепа на горното е приел, че свидетелстват и
представените от ревизираното лице доказателства, а именно – договор от
24.03.2014г. с „К.и с.“ ООД за изработка, доставка и монтаж на балконски
парапети и приемо -предавателен протокол от 18.04.2014г. за извършена работа по
договор и изплатена сума по същия.
7. Относно допълнително определените задължения за
задължителни осигурителни вноски за 2011г., 2012г. и 2013г., ведно с
прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.
В хода на
ревизията е констатирано, че през процесните ревизирани периоди жалбоподателката
е разполагала с доход с неустановен източник, предвид извършеното строителство
по стопански начин на недвижим имот къща в с. Равда. При това положение е
прието, че през периода П. е осигурявана на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като получател на доходи по извънтрудови правоотношения и като член на
секционна избирателна комисия, съответно не е внасяла авансови вноски като
самоосигуряващо се лице. При съблюдаване на Тълкувателно решение № 1 от
18.05.2016г. на ВАС са изчислени вноски за ЗОВ за 2011г. за периода от
15.02.2011г. до 31.12.2011г., съответно за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2013г.
Авансовите
вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ са определени върху минималния годишен размер на
осигурителния доход съгласно ЗБДОО за 2011г., 2012г. и 2013г. Вноските за ЗОВ
за годишно изравняване са определени върху разликата между максималния годишен
размер на осигурителния доход за всяка една от годините в размер на
24 000лв. и осигурителния доход, за който през всяка една от годините са
се дължали авансово осигурителни вноски. Изчисленията на ревизиращия екип са
направени на л. 142 гръб – 151 по делото.
Както вече
бе казано по-горе в т.6 от настоящото решение, ревизиращите органи са
определели облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за процесните
ревизирани периоди по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл.122 от ДОПК,
поради което и на основание разпоредбата на чл.124а от ДОПК, са определили
окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на
чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. В тази връзка органите по приходите са приели, че
доколкото събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не дават
основание за противното, то ревизираното лице е извършвало трудова дейност, за
която на основание чл.6, ал.8 от КСО и
чл.40, ал.1,т.2 от ЗЗО дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се
лице.
Така,
ревизиращите органи са определили и следващите се задължения за внасяне на
осигурителни вноски на ревизираното лице и прилежащите лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета, а именно : вноски
за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице; вноски
за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице, вноски за ДЗПО - УПФ на
самоосигуряващо се лице за процесните ревизирани периоди на 2011г., 2012г. и 2013г., и
прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.
8. В
съдебно заседание на 19.12.2017г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, за изготвянето на която вещото
лице инж. Р., и проучила всички документи по делото, допълнително представени
от жалбоподателя такива, проучила е местоположението на процесната сграда по
различен картен материал, намиращ се в интернет мрежата и отразяването му през
различните години от 2004г. досега.
Така според
експертизата се установява, че жалбоподателката е построила сграда в
урбанизираната територия на с. Равда, общ. Несебър, която съгласно издадените
за нея строителни книжа е: „жилищна сграда с магазини и подземен гараж в УПИ II- 518, кв.57а по плана на с. Равда, общ. Несебър, с
административен адрес: с. Равда, ул. „Русалка“ № 1.
Сградата е
отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ.
Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на ИД на АГКК. Вещото
лице е посочило подробно данните за имота и сградите в него по кадастрална
карта. Описало е подробно всички строителни книжа, договори, приемо -
предавателни протоколи и други по години на създаване на съответния документ. В
експертизата подробно по години, вещото лице е посочило нивата на строеж на
процесния имот, вкл. с посочени договори и приемо - предавателни протоколи
/ППП/, като е приложило и снимков материал от сателитни снимки за всяка една от
процесните години от 2007г. до 2015г., при което е установило, че през 2010г.
са съставени Акт обр.12 от 28.05.2010г. за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване – извършени всички СМР за грубия строеж, и Акт обр.14 за
приемане на конструкцията. – на 01.06.2010г. Експертът е посочил също, че от
снимковия материал се установява, че за периода 2010г. – 2012г. строежът е
забавен. От сателитна снимка от 03.09.2013г. е установено, че сградата е
завършена и значително е подобрено околното пространство в двора на имота. През
2014г. е възложено на „К. и синове“ ООД с договор от 24.03.2014г. изработка,
доставка и монтаж на балконски парапети на тераси.Сградата е завършена в средата
на 2014 г., за което свидетелства снимков материал и споразумение за
настаняване на гости между съпругата М.П. и интернет сайта www.*******com B.V.
От анализа
на приложените по делото писмени доказателства, в комбинация с информацията от
географските и картографски данни от интернет, които експертизата е успяла да
намери относно процесния имот и сградата, построена в него от жалбоподателя и
неговата съпруга, вещото лице е отговорило на поставената задача по следния
начин: - реално начало на строителството на сградата – от 30.03.2008г.; период
на изпълнение на грубия строеж - на подземния етаж, първия етаж и втория етаж –
до средата на 2009г.; - на цялата сграда – до средата на 2010г. Изпълнение на
довършителни работи – частично – до средата на 2009г. за първите етажи и до
средата на 2014г. – за цялата сграда.
Към
експертизата е приложен снимков материал – 27 бр. снимки.
В съдебно
заседание на 20.02.2018г. е изслушана и приета без възражения от страните
съдебно - оценъчна експертиза /СОЕ/, за изготвянето на която вещото лице инж. Р.
е използвала приложените по делото документи, допълнително представените
такива, без да е извършила оглед на място. Вещото лице сочи, че представените
експедиционни бележки за доставка на бетони и инертни материали за обекта, само
потвърждават извода, че грубият строеж на сградата е изпълнен основно през
2008г. и 2009г., окончателно завършен през 2010г. Монтажът на интериорните
врати е отнесен към 2012г., тъй като представените разходни документи за
закупуване на врати са от тази година. В експертизата подробно е описано
състоянието на сградата, от което описание се установява пълната степен на
завършеност на същата. Експертът сочи, че проектно - сметна документация за сградата,
в която да са описани всички видове и количества СМР с техните прогнозни
стойности, няма. Вещото лице е посочило, че експертизата е използвала списания
„Строителен обзор“, ежемесечни издания на „Стройексперт - СЕК“ за годините от
2008г. до 2014г. и подробно е обяснило
как точно е калкулирало стойностите. Изготвило е подробни таблици за всеки един
вид СМР и е представило пак в табличен вид резултатите за окончателните
стойности за цялостното изпълнение на СМР в сградата, без да са приспаднати
стойностите за: интериорни и метални врати, гранитни плочи за облицовка,
проводници за ел. инсталация и консумативи за ел. инсталация, санитарни прибори
и труд за изпълнение на ел. инсталацията. Така е определена обща стойност на
разходите за периода от 2007г. до 2014г. в размер на 669 991лв. без ДДС и
печалба за строител, с включени разходи за проектиране и за инвеститорски
контрол, отнесени към 31.12.2007г.
Като
приложения към заключението са представени и три броя подробни таблици.
В разпита си
в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че в
таблица № 3, колона 3 от ляво на дясно, за 2014г. има посочени стойности за
отоплителни тела, инсталация и вентилация. Тези елементи са необходимо присъщи
при строителството на сградата и данните от тях са с източник справочника на
СЕК. Не може да даде отговор дали са изпълнени, тъй като не е правила оглед на
място на сградата.
В съдебно
заседание на 10.04.2018г. е изслушана и приета без възражения от страните
допълнителна съдебно - оценъчна експертиза /СОЕ/, за изготвянето на която
вещото лице инж. Р. е извършила оглед на място. При огледа е констатирано, че
всички стаи за гости в сградата са напълно завършени като строително – монтажни
работи и са обзаведени с необходимите мебели. Санитарните възли също са напълно
завършени с фаянс по стените, теракота по подовете и оборудване със санитарни
прибори и ел. бойлери. В сградата няма изпълнена отоплителна инсталация и при
необходимост от отопление се използват електрически печки. В стаите за гости
няма монтирани климатици за охлаждане, като в някои от стаите са поставени
подвижни вентилатори, а в други – вентилатори са монтирани към таванното
осветително тяло. В санитарните помещения са изградени вентилационни вертикали
от коминни тела, но в отворите в помещенията не са монтирани вентилатори, а
само вентилаторни решетки.
При така
направените констатации, е преработена таблица № 3 към заключението на
основната СОЕ. След изчисляване на себестойността на СМР за сградата са
добавени под таблицата цените за проектантски хонорар през 2007г. и цената на
инвеститорски контрол. Отчетени са като неизпълнени отоплителна инсталация,
вентилация и отсъствието на климатици.
Посочена е
обща стойност на СМР за сградата без ДДС, без печалба за строител, без проектантски
хонорар и без цена за инвеститорски контрол в размер на 565 612,60лв.,
съответно с включени разходи за проектиране и за инвеститорски контрол – в
размер на 601 191,89лв. Направена е разбивка на разходите за СМР по години
с изключване, съответно включване в тях на разходи за проектиране и
инвеститорски контрол. Към 31.12.2010г. разходите са съответно в размер на
442 310,46лв. и 477 889,74лв., към 31.12.2011г. – в размер на
22 034,95лв., към 31.12.2012г. – в размер на 49 186,40лв. и към
31.12.2013г. – в размер на 16 849,93лв.
Като
приложения към заключението са представени и три броя подробни таблици и 127бр.
снимки.
Във връзка с
направените експертни изводи на вещото лице по делото са представени
доказателства за закупени строителни материали, санитарни изделия и други стоки
за обзавеждане (л. 1448 – 1453 и л. 1467 - 1468).
9. В
хода на съдебното производство е изслушано и прието, без заявени резерви от страните по делото, заключение по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза (ССЕ) на назначеното вещо лице П.П.П..
Вещото лице
е извършило преизчисления на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и
на вноските за ЗОВ, въз основа на стойностите на изпълненото СМР, според
заключението на СТЕ и с данни от представените документи за покупки. При
първият вариант на изчисленията е установен недостиг на парични средства за
2010г. в размер на 45 655,62лв., за 2011г. – в размер на 10 835,82лв.,
за 2012г. – в размер на 24 431,06лв. и за 2013г. – в размер на 16 043,52лв.
Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, след приспадане на вноските за ЗОВ
за съответните години, е в следните размери: за 2010г. главница 4 196,45лв.,
лихва – 2 515,60лв.; за 2011г. главница 804,01лв., лихва – 398,66лв.; за
2012г. главница 2 100,20лв., лихва – 826,01лв. и за 2013г. главница 1 279,25лв.
и лихва –373,15лв. Направени са изчисления и на вноските за ЗОВ, ведно с
прилежащите лихви (л. 1461 гръб – 1462).
При втория
вариант на изчисленията вещото лице е констатирало, че съгласно заключението на
СТЕ разходите за закупени врати са отнесени към 2011г., а по делото са
представени доказателства за закупуването им през 2012г. При този начин на
изчисления е установен недостиг на парични средства за 2010г. в размер на 45 655,62лв.,
за 2011г. – в размер на 804,57лв., за 2012г. – в размер на 26 112,75лв. и
за 2013г. – в размер на 12 994,02лв. Въз основа на тези изчисления са
определени размерите на дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и вноските за
ЗОВ, ведно с прилежащите лихви (л. 1462 гръб – 1463).
10. В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата: Т.К. Г.,
брат на съпругата М.П. и В. Р.Д..
От
показанията на свидетеля Грудев се установява, че започнали строежа на къщата в
с. Равда през 2008г. - 2009г. Имали проблеми със строежа през един известен
период, но през пролетта на 2012г. стигнали до поставянето на вратите. В тази
връзка ходили заедно и ги купили от „Баумакс“, защото там били по-евтини.
Строежът бил изпълняван от фирма. Вратите взели от склада в Бургас и превозили
с бус, собственост на сестра му и зет му. Закупени били 30 бр. врати на
стойност около 200лв. бройката. Монтажът е извършил самият той, тъй като във
фирмата, в която работи, се занимава именно с монтажи.
От
показанията на свидетеля Д. се установява, че е работил на строежа на къщата
през 2009г., където лепил плочки и правил санитарията. През тази година къщата
била с поставена дограма, имало и две обзаведени стаи, с баня и тоалетна, в
която живеели докато изпълнявали довършителните работи. Самият той е извършвал
работи за периода от месец май, месец юни до края на годината. По време на
неговото пребиваване се изпълнявали В и К и ел. инсталации, а братът на М.П.
монтирал врати. О.П. не присъствал през цялото време, но работи по ел.
инсталацията изпълнявал синът на семейство П. И., който имал такава
специалност.
V.За правото :
11. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен
в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити
съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
Впрочем спор
по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.
12. Относно административноправния спор, касаещ допълнително
определените задължения за Годишен
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., ведно
с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.
Разрешаването
на административноправния спор по същество, в случая, на първо място налага да
се съобразят разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени
правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии при особени случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата,
визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК
данъчната основа по чл.122 ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне
на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по
приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в
нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ
на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно
най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по
ал.2, които са приели за относими към
данъчната основа, и които допринасят за определянето й по възможно най -
достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект. В обсъжданата насока е необходимо да се
посочи, че разпоредбата на чл. 122 от ДОПК не съставлява самостоятелна
материално-правна уредба за възникване на данъчни задължения, а по своята
същност е набор от особени доказателствени правила, които позволяват
прилагането на материално - правните норми на съответния данъчен закон при
съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на
фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на
данъчни задължения. Естествено това заместване на изискуемите от материалния
закон данни (декларации, отчети и т.н.) с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, води много често до само приблизително установяване на данъчната основа.
Все пак, в крайна сметка целта е да се получи цялостна, макар и косвена,
представа за дейността на задълженото лице, а оттам и някакво, макар и само
приблизително и относително, съвпадение на данъчната основа, определена по реда
на чл. 122 от ДОПК и данъчната основа, която би била установена, ако бяха
налице липсващите доказателства и данни.
Неминуемо
при това положение, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК,
ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е
резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, е
укрило приходи и/или доходи. Същото обаче разполага с процесуална възможност, в
хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае
установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства,
във връзка с обективно осъществения фактически състав на материалния данъчен закон и докаже, че
размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите
органи.
Как се
разпределя при това положение доказателствената тежест между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Решаващо е
обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила.
Относно факта, обуславящ тази последица страната носи доказателствената тежест.
Доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение,
въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото
по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в
обжалваната част или отхвърли жалбата (чл. 160, ал. 1 от ДОПК), независимо от
тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви
доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда,
означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом
юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които
съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
В
обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази и правилото възведено в чл.
124 ал. 2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена
отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него
констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на
жалбоподателя.
Как
изложеното до тук се съотнася към конкретиката на настоящия случай?
Каза се, че
с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, органите
на приходната администрация са приели, че е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
В тази насока данните, съдържащи се в документите и останалите
доказателствата, приобщени в хода на ревизионното производство, са наложили
несъмнения извод, че през процесните ревизирани периоди П. е разполагала с
недекларирани доходи в значителен размер, тъй като е извършила по стопански
начин строителство на сграда – къща за гости в с. Равда. Този факт не се
отрича, като се излагат само и единствено твърдения за завишен размер на
разходите за строителство и изпълнение на значителната част от СМР извън
ревизирания период – през 2007г. – 2009г.
Правният
извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122,
ал.1, т.7 от ДОПК, което е предопределило определяне на основата за облагане с процесните преки
данъци по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Именно констатираните в хода на
ревизията обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.7
от ДОПК са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, налице е
едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от
проявлението на някой от фактите възведени в чл.122, ал.1 от ДОПК, и което е
предопределило прилагане на особения ред за извършване на ревизионно
производство.
Изложеното
до тук обосновава крайният извод на съда, че в конкретния случай са били налице
основания за провеждане на ревизия по реда на чл. 122 ДОПК и съответно за
определяне на следващите се фискални задължения по ЗДДФЛ за процесните
ревизирани периоди. Установяването на основанията за провеждане на ревизия по
реда на чл. 122 ДОПК несъмнено следва да е доказано с допустимите от ДОПК
доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите при
условията на пълно и главно доказване и не е допустимо прилагането на
разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание, какъвто обаче не е
настоящия случай. Оплакванията на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни
и не се споделят от състава на съда.
13. При това положение релевантния в случая въпрос е относно размера на
облагаемите основи за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за процесните
ревизирани периоди. Каза се, че съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК
данъчната основа по чл.122 ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне
на данъчната основа по особения ред, на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по
приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в
нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ
на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно
най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран
субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по
ал.2, които са приели за относими към данъчната основа, и които допринасят за
определянето й по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение
ревизирания субект.
В тази
насока и относно определяне на стойността на извършените от ревизираното лице разходи за СМР
на сградата, органите по приходите обосновано са се позовали на заключението на
назначената в хода на ревизионното производство оценъчна експертиза, като
обективна и компетентно изготвена в съответствие с нормативноустановените
изисквания.
В този смисъл, по отношение на приетите по делото
заключения на СТЕ и СОЕ съдът намира за необходимо да изложи следните аргументи
:
Предвид
възраженията на жалбоподателката, че сградата е изпълнена през 2009г. и факта,
че СТЕ безспорно е установила, че през 2009г. сградата е изградена на груб
строеж, а като цяло – същата е завършена през 2014г., необходимо е да се
отбележи, че в заключението е изрично посочено, че акт обр. 14 е издаден на
01.06.2010г. и не са издадени акт обр. 15 и акт обр. 16.
Съдът не кредитира приетите основно и допълнително
заключение на вещото лице Р. по СОЕ, като необосновани, некореспондиращи с
останалите доказателства по делото и в голямата си част основани на
предположения и недоказани твърдения на жалбоподателката. В подкрепа на това е
установеното от експерта обстоятелство, че проектно - сметна документация за
сградата, в която да са описани всички видове и количества СМР с техните
прогнозни стойности, няма. Наред с това, при изготвяне на заключението не е
приложен нито един от методите за определяне на пазарна стойност на имота така,
както е регламентиран в Наредба № Н – 9
от 14.08.2006г. на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени. Видно от изготвеното заключение е, че вещото лице е използвало данни от
източник списания “Строителен обзор“, ежемесечни издания на „Стройексперт –
СЕК“ за периода 2008г. – 2014г. и е използвало данните в сп. „Строителен
обзор“, където е публикувана информация за промяна за размера на хонорарите за
проектна еталонните сгради на СЕК за годините от 2006 до 2016г.; отчетени са и
данните за 2007г. за „Еталон 20“ – проектиране, инвеститорски контрол и
строителен надзор. Въз основа на това
съотношение е изчислена и себестойността
на СМР на сградата към всяка една от годините, през които е извършван строежът,
представени в табличен вид два варианта – без приспадане и след приспадане на
стойностите на материали и труд за довършителни работи.
В настоящия
случай, по делото не е спорно между страните, че през цялото времетраене на
строителството не са издадени актове и документи по време на строителството, с
изключение на актове обр.12 от 28.05.2010г. и обр.14 от 01.06.2010г. Не са
представени и разходо – оправдателни документи за закупуване на строителни
услуги и заплащане на извършените СМР по видове, което е наложило и възлагане
на експертиза в хода на ревизионното производство с цел определяне на
извършените разходи по различните етапи на строителството. Жалбоподателката при
административното обжалване възразява против заключението на първоначалната
експертиза с твърдението, че вещото лице не е анализирало пазара на предлагане
на СМР чрез съпоставими неконтролирани сделки, от които да изходи при изготвяне
на експертизата. Абсолютно същите доводи се излагат и в жалбата до настоящото
инстанция, но прави впечатление, че подобна задача не е поставена на вещото
лице по СОЕ.
Тези твърдения
са израз на заеманата защитна позиция в хода на ревизионното производство и в
хода на съдебното обжалване, но, от друга страна, за да бъде оборена
презумптивната доказателствена сила на ревизионния акт, следва да бъде
проведено пълно насрещно доказване на твърдените факти и обстоятелства. В хода
на настоящото производство съдът намира, че такова пълно насрещно доказване не
е извършено. В тази насока следва да се съобрази и следния факт: дори да се
приеме за доказано твърдението на П. за неизпълнение на СМР, свързани с
мазилки, замазки и различни видове инсталации, тъй като е налице спиране на
строителството, през периода 2010г. – 2012г., което обстоятелство се
потвърждава и от СТЕ (че е налице времеви период от 2010г. – 2012г., когато
темповете на строителството са забавени), каза се, наличен е акт обр. 14 за
приемане на конструкцията – 01.06.2010г. Предвид наличието на такъв времеви
период, не може да се приеме за категорично твърдението, че не са изпълнявани
никакви СМР по мазилки, замазки, интериорни врати, полагане на фаянс и теракота
и изпълнение на различни видове инсталации през този период, като изпълнението
им е извършено в средата на 2014г. Дори напротив, съгласно данните в
свидетелските показания, и през този период, макар и с по-бавни темпове са
извършвани строителни дейности. Недоказани, обаче, са твърденията на
свидетелите, относно извършени разходи за изпълнение на СМР, тъй като ел.
инсталацията е изпълнена от сина на семейство П. И., а монтажът на интериорните
врати – от брата на жалбоподателката Т.Г.. Тук следва да бъде посочено, че не
може да бъде определен и моментът на извършения монтаж на вратите, тъй като
според свидетелските показания на свидетеля Д. вратите са монтирани докато
самият той е работил на обекта, според заключението на вещото лице по СТЕ
монтажът на вратите следва да е извършен през 2011г., а съгласно представеният
по делото документ за закупени стоки от „Баумакс“ част от тях са закупени през
2012г.
Въз основа
на доказателствата по делото, по-вероятен е друг извод, а именно, че през
времевия период от 2010г. до 2014г. са извършвани СМР, като за тях не са
съставяни актове и документи по време на строителството, което обстоятелство се
подкрепя и от изводите на вещото лице по СТЕ.
Предвид на
това, съдът намира, че дори посредством заключенията на вещото лице по
допуснатата в хода на съдебното обжалване и СОЕ, не се опровергават
констатациите в ревизионния акт относно извършването на определени СМР по
строителството на сграда през процесните години от 2007г. до 2014г.,
остойностяването им чрез експертна оценка в хода на ревизионното производство и
оттам последвалият извод на органите по приходите за превишение на разходите
над доказаните доходи за всички ревизирани периоди.
Горните
изводи не се променят в никаква степен с оглед заключението на вещото лице по
приетата съдебно - счетоводна експертиза, което не следва да бъде кредитирано, не
само поради некредитиране на експертните изводи по приетите СОЕ, на които
същото се основава, но и поради извършени неточни изчисления. Така, например
при изчисленията на вещото лице на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2010г. е посочено, че са съобразени с подхода на ревизиращия екип, но от
констатирания недостиг на парични средства са приспаднати вноски за ЗОВ, което
не е направено от ревизиращия екип, като е съобразено Тълкувателно решение № 1
от 18.05.2016г. на Първа и Втора колегия на ВАС.
На следващо
място, при изчисленията си вещото лице отново е възприело различен подход от
този на ревизиращия екип при изчисляване стойностите на вноските за ЗОВ за
2011г., 2012г. и 2013г. При ревизията подходът на ревизиращия екип е
изчисляване на авансови вноски за ЗОВ върху минимален размер на годишния
осигурителен доход съобразно ЗБДОО за всяка една от процесните години, който е
в непроменен размер – 5 040лв. Върху този размер на осигурителния доход са
определени авансови вноски в размер на по 645,12лв. на година.
При
изчисляване на размера на вноските за ЗОВ за годишно изравняване е съобразено
обстоятелството, че П. е осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и са
внасяни месечни осигурителни вноски върху получавано от нея трудово
възнаграждение. През 2011г. и 2013г. РЛ е реализирала и осигурителен доход по
извънтрудови правоотношения, а през първата година и осигурителен доход като
член на секционна избирателна комисия. Получаваният от нея осигурителен доход
през годината е прибавен към осигурителния доход, върху който се дължат
авансови вноски за ЗОВ и вноските за ЗОВ за годишно изравняване са определени
върху разликата между максималния годишен размер на осигурителния от
24 000лв. за 2011г. и 2012г. и 26 400лв. за 2013г.
Не на
последно място, в заключението на вещото лице при изчисленията на вноските за
ЗОВ за годишно изравняване не е съобразено обстоятелството, че същите са
дължими само за периода от 15.02.2011г. до 31.12.2011г., като са изчислени за
цялата 2011г. и по този начин са изкривени изчисленията за данък по чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ за годината. При ревизията това обстоятелство е съобразено и са определени
вноски за ЗОВ в по-малък размер от този, съгласно заключението на вещото лице.
По този
начин заключението в никаква степен не допринася за изясняване на спора от
фактическа страна в поддържания от жалбоподателя аспект, с оглед
характеристиката на експертното заключение съгласно разпоредбата на чл.195 от ГПК, субсидиарно приложим във връзка с нормата на §2 от ДР ДОПК.
14. В заключение, и с оглед коментирания
по - горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая
да се посочи, че жалбоподателката, която носи доказателствената тежест, не
ангажира в настоящото производство доказателства, с които успешно да
опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване нормативно
установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му
от разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК.
Обратно, в
случая органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и
обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчните основи
за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им
са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния
закон.
15. Относно административноправния спор, касаещ
допълнително определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011г.,
2012г. и 2013г., ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с
бюджета.
На следващо
място спорният въпрос по отношение на който се концентрират противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство се свежда относно
наличието на предпоставките на чл.124а от ДОПК за допълнително определяне на
задължителните осигурителни вноски на
жалбоподателя за ДОО, здравноосигурителни вноски и вноски за ДЗПО - УПФ
на самосигуряващо се лице за процесните ревизирани периоди.
Каза се
вече, че като последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за
облагане с преки данъци ревизиращите органи са определили при условията на чл.
124а от ДОПК окончателният размер на осигурителния доход за
тези периоди, съгласно реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски, като са приели, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски.
Обратно
разбира се е становището на жалбоподателката, която счита, че както не са налице
основания за определяне на задължения за данъци на основание разпоредбата на
чл.122 от ДОПК, така и не са налице основания за определяне и на осигурителни
вноски при условията на чл.124а от ДОПК.
В случая съвкупната преценка на приобщените в хода на
административното и съдебно производство доказателства налага да се приеме, че
констатациите на органите по приходите относно задълженията за ЗОВ са
законосъобразни Съображенията са следните :
В случая на първо място следва да се съобрази
Тълкувателно решение № 1/18.05.2016г. на Върховния административен съд, ОСС
на I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 3/2015г., съгласно което: „Разпоредбите
на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни
осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.“ Съгласно тълкувателното
решение, определените с РА задължителни осигурителни вноски за годишно
изравняване са дължими, предвид на което, следва да намерят отражения и при
определяне на данъчната основа за облагане на доходи с неустановен източник. С
чл.122 се установяват специални предпоставки за възникване и определяне размера
на публичните задължения на данъчните субекти. Тоест, с тази норма се засяга
именно съдържанието на субективни права и задължения и с нея се замества
прилагането на съответните материални закони като напр. ЗДДФЛ. Следователно,
като е материалноправна по естеството си в частта, препращаща към чл.122 от ДОПК, разпоредбата на чл.124а от ДОПК няма обратно действие и е неприложима за
само за правоотношения, възникнали преди влизането й в сила на 15.02.2011г. В
случая обаче се касае за установени размери на задължителни осигурителни вноски
за 2011г., 2012г. и 2013 г., т.е. след
15.02.2011 г., поради което и нормата на чл.124а от ДОПК е приложима.
Предвид
изложено правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.124а от ДОПК и са преминали към установяване на окончателния размер на осигурителния
доход за процесните три отчетни периоди на основание посочената разпоредба. В
случая доколкото събраните доказателства по делото не дават основание за
формиране на друг извод, то органите по приходите правилно са приели, че
доходите на лицето са от дейност, която се субсумира в понятието трудова дейност, за която са дължими
задължителни осигурителни вноски. Правният извод е, че в случая е проявен съставът,
предвиден в хипотезите на чл. 122, ал.1, 7 от ДОПК,
което предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк
данък по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, а оттам и оределяне на
окончателния резмер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни
вноски, в хипотезата на чл. 124а от ДОПК. В този смисъл наведените от страна на жалбоподателката
доводи за липса на основания за
определяне на окончателния размер на осигурителния доход по реда на чл.124а от ДОПК, се явяват
неоснователни.
Осигурителният
доход, върху който жалбоподателя дължи ЗОВ за ревизирания период правилно е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно
приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за
самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си
доход на основание разпоредбите на чл.
6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от
ЗЗО.
В случая при определяне на окончателния размер на
осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя е взето
предвид обстоятелството, че същата не е внасяла авансови осигурителни вноски
върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице. Взет
е предвид максималният размер на
осигурителния доход на самоосигуряващото се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години. Разпоредбата,
която конкретизира начина на изчисляване на окончателния размер на
осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за
общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на
работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят
осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за
допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя помесечно върху разликата между средномесечния
осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през
предходната календарна година и избрания осигурителен доход, върху който са
внесени или се дължат осигурителни вноски, но не повече от максималния месечен
размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна
година.
Съобразявайки
посочените нормативни правила,
законосъобразно органите по приходите са начислили следващите се
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО
и ДЗПО - УПФ за процесните ревизирани периоди.
Съответно на
основание чл.113, ал. 1 от КСО,
законосъобразно от страна на органите по приходите са начислени и лихви
за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ,
като лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на
основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК.
Тоест, и по
отношение на допълнително установените задължения за внасяне на задължителни
осигурителни вноски за процесните периоди 2011г., 2012г. и 2013г. следва да се
констатира, че жалбоподателката не е опровергала нормативно установената
материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от
разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, като и тук важи напълно изложеното в т.11
от настоящото решение относно заключението на вещото лице по приетата съдебно -
счетоводна експертиза. Обратно, в случая органите на приходната
администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите и
обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят допълнителни
задължения за осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите
им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон.
16. Следва в случая да се посочи и това, че по отношение на останалите факти,
които са от значение за определяне на данъчната основа за облагане по чл.122,
ал.2 от ДОПК, респективно осигурителния доход по чл.124а от ДОПК спор не се
формира между страните. Няма причина при това положение да не се приеме, че
тези факти са точно установени от органите на приходната администрация. С оглед
точното определяне на конкретния размер на съответните данъчни основи за
облагане и осигурителен доход за обсъжданите периоди и съответното изчисление
на размера на дължимите данъци, осигурителни вноски и лихви за просрочие,
следва да се приеме, че в тази насока от страна на ревизиращите органи също не
са допуснати нарушения на закона. Конкретния размер на облагаемите основи,
осигурителния доход, и дължимите данъци и осигурителни вноски, и съответно
прилежащите лихви за просрочие, са определени в ревизионния акт, и срещу тези
изчисления също няма конкретно заявени възражения. Не са налице доказателства, които да подлагат на съмнение
така възприетите изводи на ревизиращите органи.
17. Крайният извод, който се налага е, че ревизионният акт, като правилен и
законосъобразен ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
VІ. За разноските :
18. С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на основание чл. 161,
ал. 1, изр. 3 от ДОПК на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 1 849,02лв., изчислено,
съобразно правилото на чл. 8, ал.1, т.4
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.).
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.К.П., ЕГН **********, с адрес за
кореспонденция и по чл.8 от ДОПК : *******, против Ревизионен акт №
Р-16001616002721-091-001/13.03.2017г., издаден от Т.В.П., на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Е.К.С., на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 322
от 06.06.2017г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за
приходите, в частта, с която са определени следните задължения за данъци и
осигурителни вноски, ведно със съответните лихви за забава : Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за
2010г. в размер на 4 937,41 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното
разчитане с бюджета в размер на 2 958,82 лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 5 063,44 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 2 509,70 лв.; Годишен
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 5 039,14 лв. и
прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1 980,94
лв.; Годишен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 4 854,04
лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 1 415,02
лв.; вноски за Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се
лице за 2011г. в размер на 1 577,27 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 969,96 лв.; вноски за Здравно
осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 977,98 лв. и
прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 681,84 лв.;
вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен
фонд на самоосигуряващо се лице за 2011г. в размер на 611,23 лв. и прилежащи
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 378,82 лв.; вноски за
Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2012г. в
размер на 1 701,21 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с
бюджета в размер на 747,33 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на
самоосигуряващо се лице за 2012г. в размер на 1 063,25 лв. и прилежащи
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 449,44 лв.; вноски
за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на
самоосигуряващо се лице за 2012г. в размер на 664,53 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 291,93 лв.; вноски за
Държавното обществено осигуряване /ДОО/ на самоосигуряващо се лице за 2013г. в
размер на 1 920,08 лв. и прилежащи лихви за несвоевременното разчитане с
бюджета в размер на 607,15 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на
самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 1 200,05 лв. и прилежащи
лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 379,46 лв.; вноски
за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на
самоосигуряващо се лице за 2013г. в размер на 750,03 лв. и прилежащи лихви за
несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 237,16 лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА М.К.П., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция и по чл.8 от ДОПК : гр. ********
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив,
при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 1 849,02 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева
и две стотинки), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :