Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр. Варна, 2019 година
В името на народа
Административен
съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Даниела
Недева
при
участието на прокурора Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като
разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно
дело № 2277 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение № 1342/03.07.2019
г. на Варненски районен съд, ХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2083 по
описа на съда за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление №
23-0000136/13.03.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ – Варна, с което на „Ем
Транс“ ЕООД, за нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози
и на основание чл. 97, ал. 1, предл. последно от същия закон е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът възразява по-конкретно
срещу изводите на районния съд за неправилно определена дата на извършване на
нарушението. Счита, че датата на извършване на нарушението е била правилно
определена от страна на административнонаказващия орган и в съответствие със
срока за извършване на комплексната проверка, по повод на която са изискани
непредставените документи. С тези доводи се моли за отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът в производството „Ем Транс“
ЕООД – гр. Бяла, обл. Варна, ЕИК ****, представлявано от управителя Д.В.К., не излага
становище по касационната жалба.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното
от ВРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на
обжалване в производството пред Варненския районен съд е било Наказателно
постановление № 23-0000136/13.03.2019 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ – Варна, с
което на „Ем Транс“ ЕООД, за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр и на
основание чл. 97, ал. 1 предл.последно от същия закон е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лв.
От доказателствата в
преписката, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
22.10.2018 г., в хода на извършвана проверка на превозвача „Ем Транс“ ЕООД,
притежаващ лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република
България № 06912, издаден на 14.06.2011 г., валиден от 14.06.2016 г. до
13.06.2026 г., била връчена покана в срок до седем дни да представи изрично
изброени документи, сред които и заповеди на ръководителя на предприятието за
извършените превози за собствена сметка. Поканата била получена от пълномощник
на дружеството на 22.10.2018 г. В декларация Д.К., управител на дружеството,
заявил, че са били извършвани само превози за собствена сметка, но не може да
представи заповеди, тъй като същите не били съхранени. Тези документи не били
представени до края на проверката, която приключила на 29.10.2018 г. На 24.01.2019
г. срещу дружеството бил съставен АУАН за това, че не е представило за проверка
до 29.10.2018 г. заповеди на ръководителя на предприятието за извършените
превози за собствена сметка, което било квалифицирано като нарушение на чл. 91б,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството и надлежно предявен. При предявяването управителят посочил, че не е
съгласен с така съставения акт, но в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не депозирал
писмени възражения. Въз основа на АУАН, на 13.03.2019 г. било издадено и оспореното
пред районния съд наказателно постановление.
При така установените
факти, от правна страна районният съд приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, съставен от компетентно лице. С обжалваното решение
обаче ВРС е отменил процесното наказателно постановление, като е приел, че при
издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е
приложен материалния закон. Посочва, че наказващият орган неправилно е
определил датата на извършване на нарушението, тъй като съобразно изискванията
на Наредба № Н-14/27.08.2009 г. на МТИТС, издадена на основание чл. 91а, ал. 11
от ЗАвтПр, и по-точно чл. 12 от наредбата, на дружеството е била връчена покана
за представяне на заповеди на ръководителя на предприятието за извършените
превози за собствена сметка. Поканата е била получена на 22.10.2018 г. и до
29.10.2018 г. дружеството е било длъжно да представи тези документи, като не е
спорно, че те не са били представени от превозвача. Поради това районният съд
приема, че срокът за представяне на документите е изтекъл на 29.10.2018 г. и
съответно нарушението е извършено на 30.10.2018 г., като предвид изрично
определения в наредбата и в поканата до дружеството срок, който индивидуализира
нарушението, не може да бъде налагана санкция за това, че превозвачът не ги е
представил в по-къс или по-дълъг срок. Освен това е посочил, че АНО неправилно
е приложил и материалния закон, доколкото нарушението не е извършено на 29.10.2018
г. В допълнение е посочил, че нарушението е недоказано, тъй като за да е налице
отказ от представяне на информация, то такава следва да съществува и да се
съхранява от превозвача, за което също няма изложени факти и обстоятелства,
както и надлежно обвинение.
Решението е правилно.
Настоящият касационен състав споделя
правните изводи на въззивния съд за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са опорочили атакуваното наказателно постановление до степен, довела до
неговата незаконосъобразност. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка са направени обосновани изводи относно приложението на материалния и
процесуалния закон. Доводите, изложени в касационната жалба, са неоснователни.
Съгласно чл. 57, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В случая правилен е изводът в мотивите
на въззивното решение, че както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление не са изложени факти, от които
да стане ясно защо административнонаказващият орган е избрал за дата на нарушението
именно 29.10.2018 г. При това положение, не само е засегнато правото на защита
на привлеченото към отговорност дружество, но и то е наказано за нещо, което не
е извършило, тъй като на 29.10.18 г. не е осъществен състав на нарушение.
В тази връзка следва да се има в предвид,
че административнонаказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони,
които определят различните видове административни нарушения и наказанията за
тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Именно стриктното спазване на
императивните правила е гаранция за справедливост на процедурата и липса на
произвол. В конкретния случай, когато се ангажира административнонаказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение,
оправомощените органи са задължени съобразно посочените правни норми да опишат
точно и ясно самото нарушение, включително и да конкретизират датата, на която
считат, че е налице осъществено съставомерното деяние. Изпълнението на това
задължение е от съществено значение не само за защитата на лицето, което има
право да научи кога, коя точно правна норма е нарушена от него, и с кое му
поведение е сторено това, за да организира защитата си в пълен обем, но и с
оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на
административнонаказателното производство. Отделно от това неизпълнението на
тези задължения от страна на наказващия орган поставя в невъзможност и съда да
прецени законосъобразността по същество на атакувания акт.
Предвид изложеното, следва да се приеме,
че са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които
са довели до опорочаване на производството. Същите не могат да бъдат изправени
в хода на обжалването, поради което правилно и законосъобразно районният съд е
отменил наказателното постановление.
Касационният състав споделя и останалата
част от мотивите на районния съд, обусловили крайния му извод за недоказаност
на повдигнатото спрямо „Ем Транс“ ЕООД обвинение, поради което на основание чл.
221, ал. 2, изр. последно от АПК, препраща към тях. Обжалваното решение не
страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената извън обхвата
на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се
установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
Предвид горното и на основание чл. 222,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1342/03.07.2019 г.
на Варненски районен съд, ХХVІІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 2083 по
описа на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.