Определение по дело №1687/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 101
Дата: 15 януари 2020 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20197050701687
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

         №……………………         2020 година      гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело 1687 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр.143 от АПК и пар.2 от ДОПК.

Постъпила е молба с.д. № 18896/19.12.2019г. от Людмила Тодорова, като процесуален представител на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане да се измени решението в частта за разноските, като им бъде присъдено ю.к.възнаграждение. 

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съставът на съда, след преценка на изложените твърдения, намИ., че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, но същата е недопустима, поради следното:

Съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните права съставляват процесуални предпоставки. Те са определяни обикновено с императивна правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За наличието или липсата им, съдът следи служебно. Следователно, ако изискуема от процесуалния закон предпоставка не е налице, действието е опорочено и като такова не може валидно да сезИ. съда, т. е. да породи задължение за произнасяне по него. Тази зависимост между регламентИ.но и надлежно упражнено право, определя допустимост на действието, когато те са в съответствие, а когато е налице несъответствие между тях - недопустимост. Основателността като правна категория предполага съответствие между вече предприето процесуално действие и неговия фактически състав. За това по нея съдът е длъжен да се произнесе чрез разглеждане на конкретните предпоставки, установяващи наличието или липсата на факти, относими към този фактически състав.   

Следователно преценката за допустимостта, която съдът извършва служебно, винаги предхожда тази по основателността, тъй като е нейна предпоставка и съставлява пречка за обсъждане на доводите по същество, ако не е налице.

В случая делото е приключило в с.з. на 13.11.2019г. В това заседание не се е явил процесуален представител на ответника и няма направено искане за присъждане на ю.к.възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Людмила Тодорова, като процесуален представител на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане за изменение на решение № 2346/04.12.2019г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1687/2019г. в частта за разноските.

 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

 

                          Административен съдия: