Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 271

гр.П., 25.09.2019 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…осемнадесети септември…през…две хиляди и деветнадесета година,…………….в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

     ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                          Цветелина Георгиева

 

при участието на секретаря…Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №366 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №242/08.05.2019г., постановено по търг. д. №528/2018г. по описа на  Окръжен съд П., е отхвърлен предявеният от Н.Г.Т., ЕГН ********** против А.Н.Т., ЕГН ********** иск за прогласяване нищожност, поради липса, на основание на джиро, извършено на 15.11.2003г., с което Н.Г.Т. е прехвърлил на А.Н.Т. временно удостоверение №***/15.11.2003 г., обективиращо притежание на 2 660 поименни акции с номинална стойност 10лв. всяка една от тях, на обща стойност 26 600лв., от капитала на „Л.“ АД, гр.П., ЕИК ***. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 2 000лв.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Н.Г.Т.. Счита, че решението е неправилно и необосновано. Изложени са съображения, свеждащи се до несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че зад извършеното джиро стои дарствено намерение, в която насока са били твърденията на ответника. Въведени са оплаквания, че това възражение е несвоевременон заявено, едва в хода по съществото на спора и в този смисъл съдът се е произнесъл по несвоевременно въведено възражение, без да е валидно сезиран. Освен това се твърди, че този фактически извод на съда не съответства с депозираните по делото доказателства. На следващо място са наведени доводи, че в случай че се касае за намерение за прехвърляне чрез сделка – покупко – продажба, каквато била своевременно въведената защитна позиция на ответника с отговора на исковата молба, то по делото липсвали доказателства, че такава сделка е със завършен фактически състав, поради непостигане на съгласие относно продажната цена и незаплащане на такава. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен. С въззивната жалба не са представени писмени доказателства, не се предявяват други доказателствени искания. Жалбоподателят претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В подадения в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от въззивяемата страна – А.Т., се оспорва предявената въззивна жалба. С отговора на въззивната жалба не са предявени доказателствени искания. Въззиваемата страна претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271, чл.270 от ГПК и след преценка на данните по делото, прие за установено следното:

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо по следните съображения:

Същото е постановено по предявен иск от Н.Г.Т. срещу А.Н.Т. за прогласяване за нищожно джирото, извършено на 15.11.2013г., с което ищецът е прехвърлил на ответника временно удостоверение №***/15.11.2003г., обективиращо притежание на 2 660 броя поименни акции на обща стойност 26 600лв. от капитала на „Л.“АД, ЕИК ***, гр.П.. Обстоятелствата, на които се основава така предявеният иск, са следните: Ищецът е акционер в „Л.“ АД, ЕИК ***, гр.П., с капитал - разпределен в 26 093 броя поименни акции с номинална стойност 10лв. всяка, като на всеки акционер са издадени временни удостоверения за притежаваните акции. На ищеца е издадено временно удостоверение №***/15.11.2003г. за притежавани от него 2660 броя поименни акции от капитала на дружеството. Това удостоверение ищецът е прехвърлил чрез джиро от 15.11.2003г., в полза на ответника. Твърди се, че прехвърлителната сделка – джиро, е нищожна, поради липса на основание.  Порокът нищожност на джирото, поради липса на основание се основава на твърдения, че между страните никога не е съществувало каузално правоотношение, което да служи за основание за прехвърлянето на материализираните в удостоверението права и предвид липсата на каузалност, е налице нищожност на прехвърлителната сделка, извършена на 15.11.2003г. посредством джиро. Наведени са доводи, че само абстрактният характер на джирото не е достатъчен, за да се изключат като недопустими в отношенията между джирант – джиратар възраженията за липса на основание за извършеното имуществено разместване, а съществуването или не на каузално правоотношение помежду им има пряко отношение към валидността на джирото.

В представения отговор на исковата молба ответникът А.Н.Т. оспорва иска. Възраженията по основателността на иска се свеждат до твърдения, че в деня на извършване на джирото ищецът му е дарил 2 660 броя акции от капитала на „Л.“ АД, за да стане акционер и да бъде избран за член на съвета на директорите на дружеството. А в действителност уговорката между тях била ответникът да закупи акциите, като ги изплати разсрочено по номинала от 10лв. на акция. Наведени са и твърдения за наличие на гр.дело между страните с предмет отмяна на дарение, по което ищецът също е поддържал, че е дарил притежаваните от него 2 660 броя поименни акции на ответника.

В допълнителна искова молба ищецът отрича наличието на договорни, както и преддоговорни отношения между страните за покупко-продажба на акции.

При така въведените твърдения и възражения от страните, въззивната инстанция намери за установено следното:

Предвид оплакванията в жалбата и становището на насрещната страна, следва да се приеме, че страните не спорят по отношение на приетите за установени от първоинстанционния съд факти, а именно: Страните са акционери в „Л.“АД, ЕИК ЕИК ***, гр.П.. На ищеца е издадено временно удостоверение №***/15.11.2003г. за 2 660 броя поименни акции с номинална стойност 10лв., съответстващи на внесен капитал в размер 26 600лв. Правата по ценната книга са прехвърлени с джиро, обективирано на гърба на временното удостоверение, с писмен текст, с подпис на джиранта, на А.Т. на дата 15.11.2003г.

Правото си на защита на твърдяното нарушено право ищецът реализира посредством установителен иск за нищожност на джирото. Касае се за джиро - едностранна, формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, на временно удостоверение, възпроизвеждащо съдържанието на акцията, която замества, чиито функции са да удостоверява членството в дружеството и да легитимира приносителя си като притежател на акцинерните права. По смисъла на чл.187 от ТЗ временното удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, удостоверяващо направените от акционерите имуществени вноски, прехвърля се по реда, по който се прехвърлят акции – чл.187 ал.2 от ТЗ и е ценна книга, каквато ценна книга на заповед е и поименната налична акция. Съгласно чл.175 ал.1 от ТЗ, акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала. Съдържанието на акцията се припокрива със съдържанието на членственото правоотношение, като съвкупност от всички членствени задължения и права на акционера, последните - групирани в две големи групи - имуществени и неимуществени. А членството в АД представлява наличие на членствено правоотношение между акционера и АД.  В този смисъл, оспорвайки валидността на транслативния ефект на джирото, ищецът оспорва и възможността на ответника да противопостави членствени права, в обема, инкорпориран в акцията/временното удостоверение, не само на самия ищец, но и на акционерното дружество. С позоваването на нищожност на джирото се оспорва собствеността върху акцията, като ценна книга, материализираща членствени права, едновременно с това обема членствени права на ответника в акционерното дружество. А страна по членственото правоотношение са акционерът и дружеството. Едновременно с това спорът се свежда и до спор за оспорване собствеността върху капитала на акционерно дружество, който капитал е собственост на самото АД. И доколкото се касае за правоотношения със специфичен характер, ищецът може да защити правата си върху акциите /за които го легитимира временното удостоверение/ по специалния ред, предвиден в ТЗ за защита на членствени права, при което искът следва да е насочен и срещу акционерното дружество. Или спорът подлежи на разглеждане и при участието на третото лице – акционерното дружество, собствеността върху капитала на което е предмет на установяване. При наличието на спор за собствеността върху част от акциите от капитала на АД, той следва да бъде разрешен едновременно с участието на акционера, чиито права се отричат с доводи, че не е придобил валидно акциите на ищеца, но и с участието на търговското дружество. Т.е. – доколкото спорът се свежда и до това – коя е насрещната страна по членственото правоотношение /правоотношението акционер – дружество/, предпоставено от собствеността върху акциите на спорещите лица, спорът следва да се разреши с участието на всички спорещи страни – лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции и самото акционерно дружество, чрез установителен иск срещу лицето, чиито обем акционерни права се отричат и чрез установителен иск по чл.71 от ТЗ срещу самото дружество. Без участието на последното в исковия процес, то – акционерното дружество, което е насрещната страна по членственото правоотношение, няма да бъде обвързано от силата на пресъдено нещо, при което, евентуално позитивно решение по иска по чл.26 от ЗЗД, не би му било противопоставимо. В този смисъл за самия ищец установяване нищожността на джирото само спрямо ответника А.Т. със сила на пресъдено нещо, ще бъде лишено от правен интерес, тъй като това няма да рефлектира върху правната му сфера като акционер в самото дружество, доколкото, както се посочи, членствените правоотношения съществуват не между самите акционери, а между акционера и дружеството. Или искът за нищожност на джирото, предявен от джиранта само срещу джиратаря, който се свежда и до установяване права върху капитала на трето – неучастващо по делото лице – самото търговско дружество, чиято собственост е капиталът, е недопустим, доколкото искането, без участието на самото дружество като ответник, да се установи със сила на пресъдено нещо наличието или липсата на дадено членствено правоотношение или обемът на членствените права, е лишено от правен интерес. /В този смисъл Определение №745/25.11.2014г. на ВКС по ч.т.д. №312/2014г., второ т.о.; Решение №257/11.04.2017г. на ВКС, по т.д. №2745/2015г., първо т.о.; Решение №13/02.08.2018г. на ВКС, по т.д. №1014/2017г., второ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. В цитираното от първоинстанционния съд Решение №133/14.01.2016г. по т.д.№1834/2014г. на ВКС, второ т.о., касаещо обусловеност на абстрактната сделка джиро от каузална сделка, исковото производство се е провело при участието като пасивно легитимирани страни, както на лицето, чиито права, инкорпорирани в ценната книга, предмет на джиро, се оспорват, така и на акционерното дружество, част от капитала на което са джиросаните акции/.

По изложените съображения така предявеният иск от Н.Т. срещу А.Т. за прогласяване нищожност на джиро, извършено на 15.11.2003г. на временно удостоверение №***/15.11.2003г., за 2 660 поименни акции с номинална стойност 10лв. всяка една от тях, на обща стойност 26 600лв., от капитала на „Л.“ АД, е недопустим.

При това положение, обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск – прекратено. Като последица от това, първоинстанционното решение следва да се обезсили и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 2 000лв. С въззивното решение тези разноски следва да се присъдят на основанието по чл.78 ал.4 от ГПК. С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна претендира присъждане на разноски за въззивното производсткво, но тъй като по делото не са представени доказателства за реално сторени разноски, такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК, П.ският апелативен съд

Р       Е       Ш       И       :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №242/08.05.2019г., постановено по търг. д. №528/2018г. по описа на  Окръжен съд П., с което е отхвърлен предявеният от Н.Г.Т., ЕГН ********** против А.Н.Т., ЕГН ********** иск за прогласяване нищожност, поради липса на основание, на джиро, извършено на 15.11.2003г., с което Н.Г.Т. е прехвърлил на А.Н.Т. временно удостоверение №***/15.11.2003г., обективиращо притежание на 2 660 поименни акции с номинална стойност 10лв. всяка една от тях, на обща стойност 26 600лв., от капитала на „Л.“ АД, гр.П., ЕИК *** и с което решение Н.Г.Т. е осъден да заплати на А.Н.Т. разноски по делото в размер на 2 000лв. и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА Н.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А.Н.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.78 ал.4 от ГПК, разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 000лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: