Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260211
гр. С., 26.03. 2021 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3316/2020
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430-432 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.11.2015 г. бил сключен договор за банков
кредит продукт „Бизнес кредит“ между ищеца и Д.М.Ф., упражняващ търговска
дейност като ЕТ „К.- Д.Ф.” с размер на кредита 22 000 лева и срок на
ползване и погасяване 60 месеца.
На 24.09.2019 г. кредитополучателят
преустановил плащанията на дължимите вноски, като изпаднал в забава. Допуснато
е било просрочие на 9 вноски за главница и лихва за периода от 24.09.2019 г. до
14.05.2020 г., както и просрочие на дължими такси за периода от 10.10.2029 г.
до 06.10.2020 г. Съгласно чл. 26, б. Г от договора, банката имала право да
направи кредита изцяло и предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не
изпълни което и да е задължение по договора. Банката упражнила това свое право,
като на 14.05.2020 г. направила кредита изцяло и предсрочно изискуем. Изпратена
била покана до Д. Фирипов чрез ЧСИ Павел Г., връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. До момента ответникът не се явил да получи поканата.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 6 380.73 лева -
главница за периода от 24.09.2029 г. до 06.10.2020 г., сумата 297.56 лева - възнаградителна
лихва за периода от 24.09.2029 г. до 14.05.2020 г., сумата 640.46 лева - мораторна
лихва за периода от 21.10.2019 г. до 06.10.2020 г., сумата 76.58 лева - такси
по договора за периода от 10.10.2019 г. до 06.10.2020 г. и сумата 35.99 лева - застраховки
за периода от 07.05.2020 г. до 06.10.2020 г. Претендира законна лихва, считано
от датата на предявяване на иска и разноски по делото.
Претендират се разноските по делото.
В дадения едномесечен срок не е постъпил
отговор от ответника и не е изразено становище.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител.
В
с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На 03.11.2015 г. между
ответника Д.М.Ф., упражняващ търговска дейност като ЕТ „К. - Д.Ф.” и ищцовото
дружество – „Юробанк България” АД бил сключен договор за банков кредит продукт
„Бизнес кредит“ с разрешен размер на кредита 22 000 лева и срок на
ползване и погасяване 60 месеца.
На 24.09.2019 г. ответникът преустановил
плащанията на дължимите вноски за главница и лихва по Договора, като изпаднал в
забава. На 14.05.2020 г. банката направила кредита изцяло и предсрочно
изискуем. Изпратена била покана до Д. Фирипов чрез ЧСИ Павел Г., връчена по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. До настоящия момент ответникът или негов
упълномощен представител не се е явил , за да получи поканата.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че към 07.10.2015 г., задълженията на ЕТ „К.- Д.Ф.”
са в общ размер 7 431,32 лева, от които: главница – 6380,73 лева;
възнаградителна лихва – 297,56 лева до 14.05.2021 г.; мораторна лихва – 640,46
лева; такси – 76,58 лева и застраховки – 35,99 лева.
Към 14.05.2020 г. – датата на обявяване на предсрочна
изискуемост, задълженията на ЕТ „К.- Д.Ф.” са в общ размер 7 008,45 лева,
от които: главница – 6380,73 лева; възнаградителна лихва – 297,56 лева до
14.05.2021 г.; мораторна лихва – 217,59 лева; такси – 76,58 лева и застраховки
– 35,99 лева.
Няма направени плащания след датата на извлечението към
06.10.2020 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск
за осъждането на ответника да заплати дължими суми по договор за банков кредит е основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи.
Безспорно се установи в производството, че на
03.11.2015 г. между страните бил сключен договор за банков кредит продукт
„Бизнес кредит“ с размер на кредита 22 000 лева и срок на ползване и
погасяване 60 месеца.
На
24.09.2019 г. кредитополучателят преустановил плащанията на дължимите вноски,
като изпаднал в забава. Допуснато е било просрочие на 9 вноски за главница и
лихва за периода от 24.09.2019 г. до 14.05.2020 г., както и просрочие на
дължими такси за периода от 10.10.2029 г. до 06.10.2020 г.
Съгласно чл. 26, б. Г от договора, банката има
право да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем, в случай че
кредитополучателят не изпълни което и да е задължение по договора. На 14.05.2020
г. банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем. Изпратена била
покана до Д. Фирипов чрез ЧСИ Павел Г., връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
До момента ответникът не се явил да получи поканата.
Към момента договорът е прекратен с изтичане
на срока му, а именно на 03.11.2020 г.
От приетата и неоспорена по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че към 14.05.2020 г. – датата на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, задълженията на ЕТ „К.- Д.Ф.” са в общ
размер 7 008,45 лева, от които: главница – 6380,73 лева; възнаградителна
лихва – 297,56 лева до 14.05.2021 г.; мораторна лихва – 217,59 лева; такси –
76,58 лева и застраховки – 35,99 лева.
Няма направени плащания след датата на извлечението към
06.10.2020 г.
Предвид изложеното предявеният от
ищеца положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи посочените суми, се явява основателен и като такъв следва
да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 355.22
лева д.т. , адв. хонорар в размер на 841,88 лева с ДДС и
възнаграждение за вещо лице в размер на 350 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЕТ „К.
– Д. Ф. ” с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Дружба” бл.22
вх.ДС ет.2 ап.4, представляван от Д.М.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”,
ул. „Околовръстен път” № 260, както следва:
- сумата 6 380.73 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит
Продукт „БИЗНЕС КРЕДИТ” BL53306 от 03.11.2015 г., за периода от 24.09.2029 г. до
06.10.2020 г.;
- сумата 297.56
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 24.09.2029 г. до
14.05.2020 г.;
- сумата 640.46
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2019 г. до 06.10.2020
г.;
- сумата 76.58
лева, представляваща такси по договора за периода от 10.10.2019 г. до
06.10.2020 г.;
- сумата 35.99
лева, представляваща застраховки за периода от 07.05.2020 г. до 06.10.2020
г.
ОСЪЖДА ЕТ „К. – Д. Ф.” с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „Дружба” бл.22 вх.ДС ет.2 ап.4,
представляван от Д.М.Ф., ДА ЗАПЛАТИ
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260 разноски в производството
в размер на 1547.10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: