О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .260213
гр.Шумен ,
18.06.2021г.
Шуменски окръжен съд,
в закрито заседание на осемнадесети юни ,
през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
К.Моллов
Членове:1.З. И.
2.мл.с.
С.Стефанова
като разгледа докладваното от
окръжния съдия З.И., в. ч.гр. д. №85 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 и сл.
от ГПК
Настоящото
производство е образувано по частна жалба вх.№260542/ 25.01.2021г., подадена от
М.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сграда 4, офис 1- адв.П.Х., срещу
Определение №260011/07.01.201г. , постановено по гр.д.№791/2020г. по описа на
НпРС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост. В
частната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен,
поради което моли да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Направено е възражение по чл.78,ал.5 от ГПК .
В срока
по чл.276,ал.1 от ГПК , насрещните страни Р.С.Х., М.М.И., М.Н.З. и З.М.З. заемат
становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно .Претендират
разноски.
Съдът, след като се запозна с доказателствата
по делото, намира частната жалба за основателна
по следните съображения :
Производството
по гр.д.№791/2020г. по описа на НпРС е образувано въз основа на искова молба
подадена от М.Х.И. срещу Р.С.Х., с която е предявен иск по чл. 26, ал. 2,
предл. второ от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор за
покупко-продажба на недвижим имот,
сключен с нотариален акт №..../2015г. на Нотариус П.А., рег.№346 на НК, с район
на действие НпРС, поради липса на съгласие изразено от ищцата като продавач по
договора. В условие на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на описания договор поради накърняване
на добрите нрави и в условия на евентуалност, ако не бъдат уважени горните
искове, да бъде постановено на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД разваляне на договора поради неплащане на
продажната цена. Последният предявен иск
е по чл.108 от ЗЗД , а именно ищцата да бъде призната по отношение на
ответниците М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., за
собственик на имотите предмет на договора за покупко-продажба и да бъдат
осъдени да и предадат владението. В исковата молба се твърди, че в резултат на измама ищцата е била подведена
от ответника Р.С.Х. да подпише договор за покупко-продажба на собствените й две
ниви в землището на с. Каспичан без в действителност да има намерение да даде
съгласие за подобна сделка. Твърди, че на същата било обяснено, че подписват
разваляне на договор за аренда, за който отново била подведена от същия
ответник да сключи при неизгодни условия. След като му казала, че уговорката им
била различна от това, което било посочено в договора, който тя подписала без
да чете, той й предложил да развалят договора за аренда и тя да го упълномощи
да й намери купувач на нивите при изгодни условия – по
1500 лв. на декар. Ищцата се съгласила и когато била заведена при нотариуса,
подписала документите отново без да ги чете. На въпросът получила ли е парите
отговорила утвърдително, тъй като наистина била получила парите за арендното
плащане по договора, който си мислела, че ще развалят. Едва по-късно
установила, че подписаните пред нотариуса от нея документи представлявали
договор за покупко-продажба на двата имота и то на цена, която е много по-ниска
от цената, на която Р.Х. обещал да намери купувач, а и била многократно
по-ниска от пазарната. Освен това подобни суми не били получавани от нея.
Установила още, че едната нива била вече прехвърлена на М.М.И., а другата на М.Н.З.,
която по време на купуване на нивата била в брак със З.М.З.. Моли съда да
признае сделката, с която ищцата е прехвърлила имотите на Р.С.Х. за нищожна
поради липса на съгласие, тъй като измамните действия засягали съществени
елементи на сделката и реално ищцата не е давала съгласие за покупко-продажба.
При условията на евентуалност моли съда да я признае за нищожна поради
нарушаване на добрите нрави, тъй като предвидената в договора цена е много
по-ниска от пазарната цена на имотите. При условията на евентуалност моли съда
да развали сделката при условията на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като насрещната
престация (плащането на цената) не е получена. При това положение моли съда да
установи по отношение на М.М.И., М.Н.З. и З.М.З., които са придобили имотите от
ответника Р.С.Х., че ищцата е собственик на двата описани в исковата молба
имоти и да ги осъди да й върнат владението.
В срока
по чл.131 от ГПК всички ответници са представили отговори, в които оспорват
предявените искове. С отговора си ответника Р.С.Х. оспорва иска по същество. В
изложението в частта, касаеща съществото на иска заявява, че изложените в
исковата молба твърдения не отговарят на истината като един от изложените
аргументи в тази насока е свързан с това, че с решение № 298 от 03.10.2017 г.,
постановено по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС ищцата е предявила иск по чл. 26 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК срещу същите ответници, касателно същата сделка и същите
имоти. Исковете й били отхвърлени и решението на съда е влязло в законна сила.
Посоченият факт на проведеното между същите страни гр.д. № 122/2017 г. на НПРС
е коментирано и от другите ответници.
След
размяната на книжата, съдът е постановил обжалваното Определение
№260011/07.01.201г., с което производството по гр.д.№791/2020г. по описа на
НпРС е прекратено на основание чл.130 от ГПК- поради недопустимост. За да постанови съдебния акт, НпРС е приел,
че предявените искове са недопустими, поради силата на пресъдено нещо
установена с решение № 298 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д. № 122/2017 г.
на НПРС
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Частната
жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално
легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт – Определение по чл. 130 ГПК,
в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.
1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество се явява неоснователна , като съображенията за това са следните:
В обжалваното
определение е посочено, че след направена служебна справка, съдът е
констатирал, че по гр.д. № 122/2017 г. на НПРС, че М.Х.И. е предявила срещу Р.С.Х. иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД като е твърдяла, че същата сделка,
която е предмет на иска по настоящото производство е нищожна на основание липса
на форма, тъй като нотариалното производство е било опорочено до степен същото
да бъде нищожно. Поискала е освен това от съда да я признае спрямо М.М.И., М.Н.З.
и З.М.З. за собственик на основание наследство на същите имоти, които са
предмет на настоящото дело. С решение № 298 от 03.10.2017 г., постановено по
гр.д. № 122/2017 г. на НПРС съдът е отхвърлил предявените искове. Решението е
обжалвано, а въззивният съд с решение № 233 от 18.12.2017 г. по в.гр.д. №
309/2017 г. на ШОС е обезсилил решението само в частта, в която
първоинстанционният съд се е произнесъл по иска по чл. 26 от ЗЗД спрямо М.М.И.,
М.Н.З. и З.М.З. (тъй като те не са страни по сделката) и по иска по чл. 124 от ГПК спрямо Р.С.Х. (тъй като спрямо него иск за собственост нямало заведен), а в
останалата част исковете са потвърдени. Следователно решението на
първоинстанционният съд в влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен
искът по чл. 26 от ЗЗД срещу Р.С.Х. и са отхвърлени исковете с правно основание
чл. 124 от ГПК срещу М.М.И., М.Н.З. и З.М.З.. Настоящият съдебен състав, също
след извършена служебна справка установи, че е било образувано и водено гр.д. №
122/2017 г. на НПРС, приключило с описания по-горе резултат. При наличието на
това обстоятелство, съдът намира, че изводите за недопустимост на предявените
искове са правилни и законосъобразни. Предявените претенции са недопустими,
т.к. е налице е отрицателна процесуална
предпоставка за завеждането им – сила на
пресъдено нещо. Както правилно е
посочил първоинстанционният съд създадена
е трайна съдебна практика (решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 525/2014 г.
на 4 г.о. на ВКС, определение № 780/23.10.2014, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. №
5990/2014 г. и решение № 112/07.11.2014 г. по гр.д,. № 1394/2014 г. на 2 г.о.
на ВКС ), в която се възприема
становището, че , че ако в отговора на исковата молба по предявен иск по чл.108
от ЗС ответникът се позове на придобивна
сделка, ищецът е длъжен в първото заседание по делото да изчерпи всички реплики
срещу действителността на сделката. Съдът е длъжен да приеме за разглеждане
всички реплики срещу действителността на сделката, предявени с исковата молба,
както и всички реплики срещу действителността на сделката, направени в първото
заседание по делото. След приключване на първото заседание по делото ищецът не
може чрез нови реплики да предявява нови основания за недействителност на сделката и ако съдът погрешно разгледа такива
преклудирани основания, постановеното решение по ревандикационния иск ще е
неправилно, а ако преклудираните основания са предявени с иск - недопустимо в
съответната част. Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен ищецът не
може да предяви с нови искове в отделно производство други основания за недействителност, тъй като те ще са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск. В
настоящият случай е осъществена именно горната хипотеза. В производството по гр.д.
№ 122/2017 г. на НПРС , М.Х.И., в качеството на ищец е предявила положителен
установителен иск за собственост, срещу което твърдение ответниците М.М.И., М.Н.З. и З.М.З. са противопоставили възражението, че са собственици на имота, на
основание покупка от Р.С.Х., който се е легитимирал като собственик въз основа
на сделката атакувана в настоящото производство . Под страх от преклузия, за
ищцата е възникнало задължение да изчерпи всички реплики за недействителност на
сделките, както на тази от която черпят права ответниците, така и на
праводателя им Р.С.Х.. В този смисъл са и Определение № 456 от 13.06.2018 г. на
ВКС по т. д. № 887/2018 г., II т. о., ТК и Определение №120/26.02.2020 г. на ВКС по гр.д.№4161/2019г., ІV г.о., в които се възприема
за правилна съдебната практика, съгласно която след като въпросът за
собствеността върху имот, придобит чрез конкретна сделка, е решен с влязло в
сила решение (при преклузията на основанията за обявяване нищожността на
сделката), то не е допустимо придобивната сделка да се атакува впоследствие
чрез иск за нищожност въз основа на факти, предхождащи постановения съдебен
акт. От мотивите цитираното Определение на ВКС се изяснява, че тази
недопустимост – поради преклузия на претенцията за недействителност е относима както за ответника по
ревандикационен иск , който твърди , че сделката от която ищецът черпи правата си е недействителна (в
съответствие със задължението на ответника по ревандикационния иск да изчерпи
всички възражения срещу иска), така и в отклонение от общото правило, че ищецът
не е необходимо да заяви всички основания за собственост, в случая когато
ответникът противопостави сделка сключена с него , ищецът е длъжен да изчерпи
репликите за недействителност на сделката .
Жалбоподателят
възразява, че в цитираното от първоинстанционния съд определение №
780/23.10.2014, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014 г. е прието „съществуването
на правото на собственост не може да бъде признато в нов процес на същото
основание, но това не изключва възможността съществуването на правото на
собственост да се претендира в нов процес, но на друго основание, тъй като
ищецът не е длъжен да изчерпи основанията, от които извежда правото си“.
Цитатът е правилен, но изводите на жалбоподателя показват, че не се прави
разграничение между основание на иска и основание на правото на
собственост. В чл.77 от ЗС са уредени
начините, по които се придобива право на собственост - чрез
правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона. Основанието, въз основа на което ищцата твърди, че
е придобила собственост, както в приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 122/2017 г. на НПРС, така и настоящото
е наследяване, т.е. напълно идентични. Фактът, че основанието на исковете е за
нищожност , евентуално разваляне на договора са различни от предходното дело, не променя придобивното
основание .
Поради всичко изложено по-горе съдът
намира, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
В
отговора на частната жалба всички ответници са направили искане за присъждане
на извършените деловодни разноски. С оглед формулировката на искането, съдът
приема, че се касае за разноските извършени във връзка с производството по
частната жалба. От приложените доказателства е видно, че само ответникът Р.С.Х.
е направил такива разноски, а именно съгласно
приложения Договор за правна защита и съдействие, същият е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева . От друга страна в частната
жалба се съдържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, което съдът е необходимо да
прецени предвид надлежното му въвеждане. Срещу ответника Р.С.Х. е предявен иск
по чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД , в условия на евентуалност искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и по
чл.87,ал.3 от ЗЗД . Цената на главно заявения иск, съобразно чл.69,ал.1,т.2 и 4 от ГПК е в размер 6 150 лева. Предвид горното, минималното
адвокатско възнаграждение определено на основание чл.7, ал.1, т.7 вр. чл.чл.7,ал.2,т.3
вр. чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
в размер на 212,50 лева. От посоченото се установява, че адвокатското
възнаграждение е над двукратния размер на минималното възнаграждение. От друга
страна обаче съдът намира, че не са налице основания за намаляването му , т.к. не
може да се приеме и, че заплатеното възнаграждение е прекомерно. Според
съдебната практика ( Определение №
284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 70 от
5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о., ТК, Определение №
477/04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г. на ВКС, 1 ТО и др.)
когато между едни и същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, адвокатското
възнаграждение е едно , доколкото
последното е уговорено за защита на едно благо, но фактът, че са предявени
повече искове е основание съдът да възприеме извод за по-висока фактическа и
правна сложност на делото. В настоящият случай е налице точно такава хипотеза,
срещу ответника Р.С.Х. е предявен главен иск и два иска в условия на евентуалност.
В отговора на частната жалба на ответника Р.С.Х. са развити множество доводи,
съобразени със значителния доказателствен материал . Поради посоченото съдът
намира, че предвид изхода на спора по частната жалба и на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 4
и чл. 81 от ГПК,
в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят в пълен размер извършените от
ответника Р.С.Х. деловодни разноски от
500 лева .
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260011/07.01.201г., с
което поради недопустимост е прекратено производството гр.д.№791/2020г. по
описа на НпРС .
ОСЪЖДА М.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
сграда 4, офис 1- адв.П.Х. да заплати на Р.С.Х. , ЕГН **********, адрес: ***
сумата 500 (петстотин) лева- деловодни разноски извършени в производството по чл.
274 и сл. от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.