Определение по дело №11/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе,взе предвид:

Производството е по чл.25 ал.4 във вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ.

Делото е образувано по исковата молбана Д. С. С. от Г.Д. /със съдебен адрес по делото в Г.Пловдив – А.Я. Хр.Р./, насочена срещу С.”ЛОВНО-РИБАРСКО Д. Г.Д., /непрецизно нар."жалба”/.Твърденията са за постановено от общо събрание на това сдружение решение от 20.05.2011 г., с което е потвърдено решение на управителния му съвет от 12.03.2011 г. и с което решение на ищеца е наложено наказание “изключване от членство в сдружението на основание чл.23 ал.3 във вр. с ал.2 от устава за срок от три години”.Изложени са твърдения и свързани с тях съображения за неправилността на това решение и искането е за отмяна на наложеното наказание.

Твърди се,че на 02.01.11 г. част от ловната дружинка /в която ищецът членува/ е провела лов в м.З.,землището на Г.Д.,по време на който лов били проверени от служители на Горско стопанство-Д. и РУП на МВР-Д. и че било констатирано,"че всичко около лова си е в рамките на закона и няма нарушения";че при прекратяване на лова в късния следобед ищецът и колегите му “ установили ,че има няколко убити животни",по които нито ищецът,нито които и да било от останалите участници в лова не са стреляли ;че "същите са били простреляни вероятно при предходен лов" и че са били открити на "различни места ; "че ги натоварили на колите и тръгнали към Д.,за да ги предадат в Горското стопанство - съгласно предписанията на закона”; че в м."Двата моста" автомобилите били спрени за проверка от служители на Горско стопанство Г.Д. и РУП на МВР Г.Д. и при проверката се констатирало, че в автомобилите им се превозват намерените от ловците животни — две сърни, един сръндак и една кошута;че ловците обяснили на проверяващите какво се е случило, но въпреки това всички от групата били откарани в РУП,където давали обяснения и било образувано наказателно производство по чл.237 ал.1 от НК — за убиване без надлежно разрешително на едър дивеч /по досъдебно производство № 2/2011 г. по описа на РУП на МВР Г.Д./;че впоследствие с прокурорско постановление от 07.06.2011 г. наказателното производство спрямо ищеца е прекратено поради недоказаност и е преобразувано срещу неизвестен извършител и което постановление е влязло в законна сила.Ищецът счита и твърди,че по несъмнен и категоричен начин е установено, че той не е извършил незаконен лов и за това и за него е необяснимо становището на ловно-рибарското дружество за налагане на наказание на него и на останалите участници в лова на 02.01.2011 г. ,като при това липсват мотиви защо наказанието е едно за него и друго за тях при еднакви обстоятелства.Сочи и че в жалбата си срещу решението на УС подробно е изложил защо не е възможно и чисто физически по здравословни причини да извърши отстрел на какъвто и да било дивеч, представил е и медицинска документация и въпреки това му е наложено без мотиви такова тежко наказание.

В депозирана по реда на чл.129 ал.2 ГПК молба ищецът е уточнил,че фактическата невъзможност да извърши отстрел на какъвто и да е дивеч,произтича от възрастта и заболяванията,които има: 80%-тна нетрудоспособност по решение на ТЕЛК;псориазис вулгарис разпространена кожна форма,псориатичен периатрит на дясна раменна става с контрактура в благоприятно положение,захарен диабет НИЗТ,цирозис хипатис,портална хипертония,артериални хипертония-умерена степен.Посочил е и че те не позволяват извършването на действия,свързани със зареждане на оръжие,държането му,прицелване и извършването на отстрел,тъй като са свързани с горните му крайници.

С тези твърдения ищецът е обосновал правен интерес от предявяване на исковата молба ,заявеното искане в петитума на която е отмяна на наложеното му с решение на УС и впоследствие потвърдено от Общото събрание на С."Ловно-рибарско Д. Г.Д.,наказание “изключване за срок от 3 години на основание чл.23 ал.З във вр. с ал.1 от устава”.

Предявеният иск се поддържа пред съда чрез пълномощниците А.Р. и А.Чепишев,като в с.з. на 07.12.2011 г. се поддържа искането за отмяна на решението на ОС за наказването на ищеца.

Претендират се и разноски по делото.

Ответникът по исковата молба е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,в който е взел становище,че искът е допустим,а по същество - неоснователен.Сочи се,че в случая е ловувано в допустимо време,място и час, но с разрешително за лов на дива свиня,а че всъщност става дума за ловуване на елен и сърни,за което ловната група е нямала съответните разрешения,издадени за такъв лов съгласно ЗЛОД /приложение № 4 към чл.54/ и правилника за приложението му.Взето е отношение и по другите твърдения на ищеца – ответникът счита твърденията му,че “животните са отстреляни при предходен лов”,за “меко казано наивни” и че ако са били намерени като трупно месо /отстреляни при предходен лов/,нямаше да бъдат разфасовани и разпределени по раниците и автомобилите на участниците в лова.

Сочи се и че ищецът е участник в груповия лов;че при извършената проверка от контролните органи ,в раницата му е намерено месо на елен и сърна,което го идентифицира като участник в "бракониерска проява";че отговорността,която ангажира налагането на наказанието "изключване" , е лична и че следва да има и умисъл в действията на ищеца,както и че в конкретния случай наказателната отговорност по чл.237 ал.1 НК трябва да бъде разграничена от отговорността по ЗЛОД и правилника за приложението му.Според ответника всеки участник в групов лов,какъвто е бил и процесния лов /но с разрешително за групов лов на дива свиня/, ако е извършил действията,посочени в протокола за проверката на групата,се счита,че е осъществил тези действия,в т.ч. и “бракониерски” прояви – чл.43 ал.2,чл.44 ал.2ЗЛОД ,чл.55 ал.2 и ал.3 ППЗЛОД. Още – според ответника “бракониерство” съгласно чл.23 ал.4 от устава в една от хипотезите, е “лов и риболов в забранен сезон” съгласно Приложение № 4 към чл.54 ЗЛОД ,както е и в сл. – 02.01.2011 г. .

Макар че ищецът няма твърдения за незаконосъобразност на решенията поради пороци при свикването и провеждането на заседанията на дружествените органи,поради липса на кворум и мнозинство, поради немотивираност и др. ,в ответниковия отговор е изразено становище и че взетото на 12.03.11 г. решение на УС на сдружението е подробно и мотивирано,с взето отношение по случая от почти всички негови членове,което не е задължително,а е важно решенията да се вземат с необходимото мнозинство.

За законосъобразността на решението на общото събрание /ОС/,с което е потвърдено решението на УС,становището на ответника в отговора е,че то също е взето с необходимото мнозинство ,че провеждането му е законосъобразно – в тази вр.са представени протоколи от събранията на дружинките,членове на сдружението,за избор на делегати за ОС;че решението на УС е докладвано и дебатирано и според него - обстоятелството,че делегатите са го потвърдили единодушно,говори също за законосъобразността му.

След обсъждане на твърденията в исковата молба,на възраженията и доводите в отговора на ответника,на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на разпитаните свидетели,съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Д. С. С. е редовен ловец и член на ответното ловно-рибарско дружество.В това качество с още 12 души ловци,също членове на дружеството,е участвал в групов лов на 02.01.2011 г. в м.”З.” в землището на Г.Д.,като е бил и ръководител на лова.За ловуването в този ден групата е имала надлежно издадено разрешително за лов на дива свиня /№ 026413/28.12.10 г. – л. 49/.

Спор по тези обстоятелства няма.

След приключване на лова в края на деня и при връщане от него, в м.”Т. ч. “ /или нар. още ”Д. м.”/ над града, на ловната група била извършена проверка от надлежно оправомощени за това лица - В. Г. – полиц.инспектор към РУП-Д.,в присъствието и на С.,също полиц.служител / вж.св.показания/,В. П. – ловен надзирател и специалист по лова в ответното дружество,а след това и от допълнително дошлите на мястото специалисти - И.С. Д. – ст.лесничей в ДГС-Д. и Ю. Г. – горски стражар в същото горско стопанство и в присъствието и на директора на същото,както и на дознател /вж.св.показания/.

При тази проверка,за която били спрени четирите автомобила,превозващи ловците от групата и при която ловците казали – преди ръководителят Д. С. да покаже/даде разрешителното и преди да бъдат отворени колите - че са отстреляли дива свиня,в три от тях било установено наличие на голямо количество дивечово месо,одрано,разфасовано и разпределено в раници,чанти и чували,за което в разрешителното за лов не е имало отразяване – не е било вписано,че е отстрелян дивеч и какъв е той /дива свиня според разрешителното/ и за което отстрелване ловците казали преди да се отворят колите и да се намери месото. В автомобила на ищеца Д. С.,шофиран от него и в който пътували още А. А.,И. А.,С.Ж. и К.К. – също ловци от групата,било установено наличие на месо в една от раниците /с кафяв кожен капак,за която А. казал,че е негова и той е я предоставил за проверката/,за което месо у проверяващите възникнало съмнение,че е от дива свиня – поради наличие на широки кости /на дивата свиня костите са тесни/ и на косми,които не са били от дива свиня.Тъй като според проверяващите месото не било от дива свиня и на мястото те го оприличили на такова от сърни и елен, се обадили на дежурния дознател и на директорите на РПУ и на Горското стопанство,които също дошли на мястото заедно с други специалисти от полицията и стопанството.Решено било колите да се закарат в двора на РПУ и да се запечатат,а проверката да се извърши на другия ден,което било сторено.Там ловците направили писмени обяснения,като според св.показания по делото,Д. още вечерта както устно признал,така и написал в своето обяснение,че е отстрелял мъжки елен /мъжки приплод/.Че това е било така,се потвърждава и от писменото му обяснение,изготвено на 03.02.2011 г. във вр. със заседанието на УС / на л.196/.От св.показания по делото се установява,че и по думите и на други ловци от групата,казани още вечерта,Д. /Д./ отстрелял елен.

На закараните в двора на РУП-Д. и запечатани коли,на следващия ден след разпечатването им била извършена по-обстойна проверка ,при която проверка - вече в три от автомобилите - било установено наличие на месо от сърни и елен - одрано,разфасовано,разпределено на дялове – от всеки вид животно и според броя на ловците във всяка от колите /каквато е и традицията при групово ловуване – месото да се дели на дялове и всеки ловец да получи приблизително равностойно по вид и качество месо ….- вж.св.показания/.Месото било в раници,в найлонови чанти,сложени в багажниците,в купетата също имало месо - освен в чанти,и в джобовете и в кухините на вратите,по пода.В чувал в джипа,управляван от А. Х.,била намерена една неодрана сърна без крака и глава.

Отварянето на колите станало и в присъствието на водачите им,в т.ч. и на Д. С.,който също управлявал единия от джиповете. В неговата кола също било намерено разпределено на дялове месо, както и глава от елен и глава от сърна /св. по делото сочат и за традицията главата да се взема от ловеца,отстрелял животното.../.

Месото било претеглено и иззето,а по-късно и изследвано от експерти,като при експертизата било потвърдено,че е от сърни и елен,както и било установено,че животните са отстреляни /убити,а не умрели.

Тези обстоятелства също не се оспорват по делото.

Така посочените обстоятелства се установяват от съставените във вр. с проверките и във вр. с резултатите от тях документи – констативен протокол от 02.01.2011 г.,съставен от тримата първоначално извършили проверката лица /л.50/,докладна записка от 03.01.2011 г. от ловния надзирател В. П. /л.91/,докладна записка от 04.01.2011 г. от ловния надзирател Х. П. /л.86/,както и от данните в докладната записка на Комисия по законността към ответното дружество ,на която комисия е било възложено извършване на проверка и събиране на данни за установяване на обстоятелствата относно този лов и изготвена след осъществяването им /л.88/.

Установяват се и от показанията на разпитаните като свидетели по делото лица,извършили проверката на ловната група в посочената местност и в двора на РУП и констатирали тези обстоятелства,за които констатации са съставени и посочените документи – св.В. Г.,В. П.,Ю. Г. и С. Д..

От свидетелските показания се установява още,че вечерта в деня на проверката и след закарване и запечатване на колите в двора на РУП,от част от проверяващите лица-специалисти,отишли в местността на ловуване /по разрешителното …/ и било намерено мястото,където е станало дрането на животните и разфасоването на месото,а на следващия на ловуването ден са били намерени и кожите на животните.Установяват се и обстоятелствата,при които е станало намирането им – на мястото ги завел един от ловците,участник в лова,който ги е скрил – Я.Б. /това се потвърждава и от неговото обяснение на л.217/ .Според св.показания,ако този ловец не ги беше завел на място, намирането на кожите би било трудно и дори невъзможно – толкова старателно били скрити и замаскирани.

Част от така посочените обстоятелства се установяват и потвърждават и от обясненията на ловците,вкл. и на ищеца Д. С.,дадени във вр. със заседанието на УС и приложени по делото – потвърждава се провеждането на груповия лов на тази дата с ръководител ищеца Д. С.,участието на всички тези 12 ловци в него,дране и разфасоване на месо от сърни и елен,разпоредено от ръководителя Д. С.; разпределянето му в колите – пак по негово разпореждане; извършването на проверките от специалистите и намирането на месото,вкл. и в автомобила на ищеца,което месо не е било от дива свиня;намирането на кожите с помощта и съдействието на участника в лова Я. Б..

По делото се установява още,че след възложеното и съответно извършеното изясняване от Комисията по законността при ответното дружество на обстоятелствата относно този лов,на 12.03.2011г. е проведено заседание на УС,на което е преценено,че действията на ловците са извършени в нарушение на ЗЛОД и устава и е взето решение от този орган,с което ищецът Д. С. С. е изключен от членство в сдружението за срок от три години – т.1 от решението на л.71.Посоченото основание в протокола,в който е обективирано решението, е чл.23 ал.3 във вр. с ал.2 от устава – за това,че като ръководител на лова заедно с другите членове на групата /чиито имена са посочени/,в предоставения ловностопански район Д. 1,ловище 1,местност “З.”,е извършил бракониерство по смисъла на устава на сдружението,като са ловували в неразрешено за лов време и без надлежно издадено разрешително за лов и са убили два бр.женски и един бр. мъжка сърна и един бр.бл. елен /кошута/,след което ги обработили,като ги разфасовали на по-малки парчета месо,разпределили месото и го поставили в раници и торби,натоварили месото в три автомобила ,с които го превозили към Г.Д..Посочени са трите автомобила и водачите им,като между тях е и управляваният от ищеца автомобил.

От този протокол се установява също,че Комисията е изяснила релевантните за приетото решение обстоятелства,като е взела предвид: констативния протокол на проверителите , докладната записка на ловния надзирател към ответното дружество В. П.,докладната записка на В.Г. /св.В. Г.,служител от РУП-Д. и участник в проверките/,които са приложени и по делото,както и писмени обяснения на ловците /стр.2 от протокола – л.68/.

От него е видно още,че тези установени и изяснени от комисията обстоятелства, са били изложени и на заседанието,както и че ловците от групата,които са участвали в заседанието на УС /всички са били уведомени и са участвали,без Е.Б./ ,са били изслушани съгласно чл.23 ал.5 от устава – л.69 по делото.

Ищецът също е участвал на заседанието на УС и от протокола е видно,че е изразил : несъгласие с “всичко,което се пише и говори по вестниците и интернет” – че “изобщо не е вярно,че са извършили нарушение”; несъгласие с теглото на намереното месо – според него “отстреляните животни не са по –тежки от 65 кг.,а не както е описано,че месото тежи 200 кг.”.На заседанието е казал и че след привършване и на последната гонка и след събиране на сборния пункт,е “видял,че има отстрелян елен”,но че според него “като ловец с голям опит,еленът е бил отстрелян по-отрано”,защото е бил “втвърден”.И на заседанието,както и в писменото си обяснение за него /от 03:08.02.11 г. - л.196-199/ ,Д. е посочил причината за направеното в полицията признание,че той е отстрелял елена - влошеното му здравословно състояние.А в писменото обяснение е посочил и причини,поради които той не “може да стреля” /л.198-199/ - те отново са свързани със заболявания,които има.

От представения по делото протокол се установяват и мотивите на дружествения орган за определяне наказанието на Д.,различно по продължителност от това на другите ловци : той е изключен за срок от три години поради факта,че е бил ръководител на груповия лов и в това качество е допуснал да се случи /л.70-71/.

Решението на УС ищецът Д. С. е обжалвал пред общото събрание на дружеството,което в заседание на 20.05.2011 г. е взел свое решение № 4 и в т.1 от него е потвърдил решението на УС относно наказанието му – потвърдил е наказанието за изключването му от членство в сдружението за срок от три години,наложено от УС на 12.03.2011 година.

От протокола от заседанието на този дружествен орган е видно,че преди приемане на решението, В.П. /св.В. П.,който е член на УС и организира общите събрания – вж. показанията му в с.з./ е запознал членовете с взетото решение от УС,като е изяснил фактическата обстановка и обстоятелствата,при които е извършено нарушението,както и мотивите за взетото решение от УС,след което били разгледани поотделно всички молби /л.58 по делото/.

Ищецът е бил е поканен и за заседанието на ОС на 20.05.11 г..- чрез връчване на лична покана /л.195/,получаването на която не се оспорва /вж. и показанията на св.Вл.П./.

След обсъждане на установеното от фактическа страна и след преценка,съдът прави следните правни изводи:

При посочените твърдения и възражения на страните счита, че правното основание на предявения от Д. С. иск е чл. 25 ал.4 във вр. с ал.6 от ЗЮЛНЦ - на това основание могат да се оспорват незаконосъобразните и приети в нарушения на закона и устава решения на върховния орган на юридическо лице с нестопанска цел.Съдът приема,че в случая се атакува решението на ОС на ответното дружество,взето в заседанието на 20.05.2011 г., с което е потвърдено наложеното на ищеца от УС наказание за изключване от членство в сдружението за три години – т.1 от решение № 04,обективирано в протокола от заседанието,тъй като поддържаното в хода на делото искане /вж.с.з. на 07.12.11 г./ ,за което има заявяване и в петитума,е за отмяна на това решение.Затова макар в ИМ да има твърдения и съображения за решението на УС,както и искане в петитума и за неговата отмяна,съдът счита,че предмет на настоящото производство е решението на ОС и това е така не само с оглед посоченото по-горе,а и защото на съдебен контрол подлежи само решението на ОС.А доколкото ищецът има съображения и доводи относно решението на управителния орган на дружеството,счита,че това е сторено, защото атакуваното решение е във вр. с първото по време решение и защото в протокола за него са посочени нарушенията на ищеца и причините,обосновали наказването му за срок от три години.

Ищецът е редовен ловец в ответното дружество и поради това е активно легитимиран да предяви иска – съгласно чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ всеки член на сдружението може да повдигне спор пред съда по регистрацията му, актовете на върховния орган на което сдружение подлежат на съдебен контрол – ал.4.

Съобщението за решението е получено от него на 13.06.2011 г.,поради което с атакуването му чрез така нар. “жалба” ,депозирана в съда на 11.07.2011 г.,е спазен и преклузивния срок по ал.6 на чл.25 ЗЮЛНЦ.Затова искът му се явява процесуално допустим.

По същество съдът счита иска за недоказан и неоснователен.

Съгласно чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ съдът може да извърши проверка за законосъобразност на решението на ОС и за съответствие с устава на сдружението и в случая – с оглед твърденията в ИМ, счита,че атакуваното решение е законосъобразно и съответства на закона и на устава на ответното сдружение .В обобщение твърденията на ищеца за порочност на атакуваното решение са свързани с : неизвършване на нарушение по закона и устава – поради това,че животните са били намерени ,както и че той по здравословни причини “не може да стреля”. Може да се приеме и наличие на твърдение,че без мотиви му е наложено различно от наказанието на другите ловци по-тежко наказание .

Тъй като предметът на делото се определя от твърденията на ищеца в ИМ и тъй като съдът е обвързан от тези твърдения,в съдебния процес следва да се провери и докаже дали те съответстват на обективната действителност. С оглед твърденията на ищеца в случая,които са за отрицателни факти – липса на нарушение и на мотиви за налагането му на различно от това на другите ловци наказание,доказателствената тежест е на ответника – той трябва да докаже законосъобразността на взетото решение и че има мотиви за налагането му на наказание,различно от това на другите участници в лова. В случая с оглед наличните в отговора твърдения и доводи за законосъобразност на атакуваното решение ,както и с оглед основанието за наложеното на ищеца наказание,ответникът трябва да докаже,че нарушение от страна на ищеца е извършено,че за такова нарушение има в устава предвидено наказание от вида на наложеното му и че има причини то да е различно по размер от другите наложени наказания на ловците от групата.

Съдът счита,че релевантните по делото факти и обстоятелства са доказани.Доказа се ,че ищецът Д. С. е участвал в груповия лов на 02.01.2011 г. и то в качеството на негов ръководител ,както и че в неговата кола и в още две коли на ловци от групата,е намерено дивечово месо.От тези факти съдът прави извод,че при този лов са били преследвани и убити животни ,т.е. че е извършено ловуване ,тъй като съгл. чл.43 ал.2 ЗЛОД ловуване е убиване,улавяне,преследване и нараняване на дивеч .... и че ловуваните животни /сърни и елен/ не са били от разрешените – нито според даденото на групата разрешително за този лов,нито според Приложение № 4 към чл.54 ЗЛОД сезонът за лов на сърни и елени е бил разрешен.Или ловуването е в нарушение на ЗЛОД и ППЗЛОД,за каквото нарушение в устава на ответното дружество е налице квалификацията “бракониерство” и за него е предвидено наказание изключване – съгласно чл.23 ал.1 б.”в”,ал.2 б.”а”,ал.3 и ал.4. При установените от Комисията по законността факти и обстоятелства, дружествените органи е трябвало да преценят налице ли е нарушение от ищеца,какво е то,предвидено ли е за такова нарушение наказание в устава и какво и при положителни отговори на тези въпроси,да наложат наказание.Точно такава преценка е била извършена и при прието наличие на извършено нарушение,представляващо бракониерство,е наложено предвиденото за него наказание.

Съдът прави горният извод за осъществено и от ищеца ловуване в нарушение на закона и устава от фактите и от поведението му към тях – при безспорното установяване още от проверките в деня на лова и в следващия го ден,че намереното дивечово месо не е от дива свиня,нито ищецът,нито другите участници в лова,са имали обяснение как това от други животни месо се е намерило в колите им /вж.св.показ./.Тезата им,че е от намерени от тях животни,убити вероятно от други и при предходен лов,поддържана в обясненията на всички тях,е формирана на много по-късен етап / чак след един месец/ и е във вр. с поканата им да дадат писмени обяснения за заседанието на УС и устни обяснения на него /изслушването им е в съответствие с устава – чл.23 ал.5/.При това положение е явно,че тезата ,вкл. и на ищеца и в исковата му молба по делото,е само защитна и изцяло в техен/ в негов интерес и полза.А и при този общ за всички участници в лова интерес от защита и при липса на очевидци с различен от този интерес,при липса на технически начин да се установи с кое и какво оръжие са убити животните /дори при експертиза….- поради начина на ловуване…/,доказването следва да се проведе с други доказателствени средства /освен обясненията им/ и събраните доказателства да се обсъдят в съвкупност.Затова съдът счита,че по делото за действителните релевантни факти и обстоятелства следва да се даде вяра на установеното от отразеното в констативния протокол и в докладните записки,изготвени при самите проверки и от извършилите ги лица,на свидетелските показания по делото на същите лица ,които съответстват на отразеното в тях – поради непосредствените възприятия на тези лица. Пак поради тази непосредственост на възприятията,както и поради непосредственост по време,съдът дава вяра и на показанията им относно казаното от ищеца, че той е отстрелял елена. А това съответства и на записаното от него в обяснението му от същия ден /което не се отрича в приложеното по делото обяснение/,както и на казаното от другите участници пак още в деня на проверката за отстрелването на елена “от Д.".

В подкрепа на този извод са и другите установени по делото обстоятелства: липсата на отразяване на отстреляно животно/животни в разрешителното за лов; разпределянето на месото на дялове съобразно превозващите се в колите ловци,вкл. и на намереното в колата на ищеца месо /сторено според традициите/; намиращите се в колите глави от животни от превозваното в тях месо,вкл. и главите в колата на ищеца /и тяхното разпределяне е пак според традицията…/; фактът,че кожите са били старателно скрити и без помощта на укрилия ги ловец,намирането им едва ли би било успешно /по думите на св./.

За такова ловуване обаче групата,в т.ч. и ищеца като участник в нея, не е имала право в този ден - надлежно даденото разрешение за лов е било за дива свиня,а не разрешение за друг дивеч.Затова проведеното,осъщественото ловуване на дивеч,различен от посочения в разрешението за лов,както и в неразрешен за такъв дивеч сезон, е ловуване без писмено разрешително.Ловуването на дивеч,различен от посочения в разрешителното,е ловуване без разрешително,а в случая - и в забранено за лов време.Това ловуване е в нарушение на ЗЛОД и Правилника за прилагането му – чл.84 ал.1 и ал.2 ЗЛОД,в които разпоредби е посочено какво представляват нарушенията по см.на този текст; чл.54 ал.1 ЗЛОД,съгласно която разпоредба сроковете за ловуване на дивеч, обект на лов,са определени по видове в Приложение № 4 . Преценени спрямо приложимите правни норми ,те обосновават изводите за участие на ищеца в неразрешено ловуване.

Съдът не дава вяра на ищцовите твърдения и обяснения,че животните не са били отстреляни от ловците по време на този лов,а че са били намерени и че са ги превозвали да ги предадат в горското стопанство,макар тези обяснения на всички от групата да съвпадат – както се посочи и по-горе, те са дадени в един много по-късен момент и е явно и логично,че това съвпадащо обяснение представлява последващата им защитна реакция. А в подкрепа на това становище на съда е и обстоятелството,че ловците не са процедирали по предвидения в закона за такива случаи начин.Това поведение е още по-неоправдано и неприемливо за ищеца,който е бил ръководител на лова .

А в сл. е важно да се отбележи и това ,че по делото са доказани извършените от ищеца действия по “вземане,пренасяне,превозване на намерен,ранен и убит дивеч ….”, които съгласно разпоредбата на чл.43 ал.2 ДЛОД са също действия по ловуване и тъй като по безспорен начин се установи,че животните са били одрани и месото разфасовано и разделено на дялове от ловците,в т.ч. и от ищеца и най-важното – по негово нареждане /явно пак в качеството му на ръководител на лова/, отново означава,че в случая е осъществено ловуване и че то е в нарушение на закона – съгласно чл.43 ал.1 ЗЛОД ловуване е и “вземане,пренасяне,укриване,съхраняване,обработване,превозване на намерен, ранен и убит дивен или на разпознаваеми части от него,а съгласно чл.85 ЗЛОД “който взема,пренася,превозва или укрива намерен жив,ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов,се наказва….”,т.е. тези действия са нарушение на закона.

Относно твърдението за невъзможност да стреля по здравословни причини,тежестта на доказване е на ищеца и съдът счита,че това твърдение е недоказано.Само наличието на заболявания,за които по делото са представени многобройни медицински документи,не налага извод,че поради тях лицето не може да стреля с ловно оръжие.Те отново не съвпадат с казаното от Д. в деня на лова и в записаното пак в този ден от него – относно убития елен… А и от установеното от св.показания по делото,че Д. е “най-запаленият ловец”,че “не пропуска лов”, че “е с най-много индивидуални разрешения за лов”,се налага извод,че той извършва ловуване,в което неминуемо се включват и действията “убиване,преследване и нараняване на дивеч…” съгл. чл.43 ал.2 ЗЛОД.

Недоказано е и ищцовото твърдение за немотивираност на наложеното ме “тежко наказание”,различно от наказанието на другите ловци.На заседанието на УС той е присъствал лично ,а от протокола е видно,че неговото наказание е за три ,а не за две години /минимално според устава/ ,поради това,че е бил ръководител на лова и че в това качество е допуснал всичко случило се. А от отразеното в протокола за заседанието на ОС ,че В. П. /член на УС и на Комисията по законността/ е запознал членовете с взетото решение от УС от 12.03.11 г.,като е изяснил фактическата обстановка и обстоятелствата,при които е извършено нарушението,както и мотивите за взетото решение от УС,след което са били разгледани поотделно всички молби,следва ,че и този орган е разгледал релевантните факти и обстоятелства за приемане на решението за наказание на ищеца .

От изложеното е явно,че съдът счита за доказано по делото,че ищецът е ловувал в нарушение на закона и че в устава е предвидена възможност за такова ловуване /нар. бракониерство/ да се наложи наказание.Затова наказанието му за изключване му от сдружението за срок от три години е законосъобразно и не подлежи на отмяна – съгласно чл.23 ал.2 от устава наказание “изключване” се налага на членове,които са извършили деяния,квалифицирани като бракониерство и срокът за изключване се определя от УС,като не може да бъде по-малко от две години /ал.3/ , а в ал.4 е посочено какво е бракониерство по смисъла на устава – лов и риболов с неразрешени начини и средства,лов и риболов в забранен сезон,лов и риболов ….и ловуване без разрешително за лов /”бракониерствам” – ловувам дивеч или риба в забранено време,в забранено или чуждо място или по непозволен начин – вж. стр.60 ”Съвременен тълковен речник на бълг.език”,трето изд.,изд.GABEROFF/. Атакуваното решение ще е незаконосъобразно,ако липсва нарушение /ако в сл. няма ловуване в нарушение на закона / и ако не е доказано участието на ищеца в него .

А и за приетото решение е спазен не само устава,а и закона – съгласно чл.21а ал.1 ЗЛОД изключването на ловец от ловното сдружение се извършва с решение на УС ,а според устава на ответника - решението на УС подлежи на обжалване пред ОС /чл.23 ал.5 и ал.9/,както е процедирано и в случая.

Обстоятелството,че наказателното производство срещу ищеца е прекратено /по представеното постановление на Районна прокуратура –Д./ ,е ирелевантно по делото – наказателната отговорност е различна и не е във връзка с отговорността по уставните разпоредби на дружеството,които са съобразени със ЗЛОД и Правилника за приложението му и които съдът прие по-горе,че са спазени в случая.

С оглед изхода по делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 200 лева.

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска на Д. С. С. от Г.Д.,ул.”Х.Г.Данов” № 43,ЕГН *,за отмяна на т.1 от решение № 4,взето на 20.05.2011 г. от ОС на С. “ЛОВНО – РИБАРСКО Д. Г.Д.,с което е потвърдено решение на УС на дружеството от 12.03.2011 г. за налагане на наказанието “изключване от членство в сдружението за срок от три години”.

ОСЪЖДА Д. С. С. да заплати на С. “ЛОВНО – РИБАРСКО Д. Г.Д., сумата 200 лв.разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: