№ 153
гр. Шумен, 13.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500072 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба на „Юробанк
България“ АД срещу Разпореждане № 3667/15.12.2022 г. по гр. д. №
2986/2021 г. на Районен съд гр. Шумен, с което е върната въззивната жалба,
подадена от „Юробанк България“ АД срещу Решение № 801/02.11.2022 г. по
гр. д. № 2986/2021 г. на ШРС, поради неизпълнени указания за отстраняване
на нередовности във въззивната жалба.
В частната жалба се твърди, че постановеното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателят в Определение №
2633/2022 г. по гр. д. № 2986/2022 г., с което въззивната жалба е оставена без
движение, първоинстанционния съд е дал едноседмичен срок на
жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на съда, като след това
имало допълнение, че следвало да се представи доказателство за внасянето й
пред ШРС, но за това не бил определен срок. Излага се още, че съобщението
за това определение било получено на 07.12.2022 г., като още на 09.12.2022 г.
държавната такса била внесена, което било видно от представеното по делото
платежно нареждане. Поради това указанията на съда били изпълнени в срок.
Тъй като указанията на съда били само в седмичен срок да се внесе
държавната такса, но не било посочено, че в същия срок следвало
жалбоподателя да представи доказателства за извършеното плащане, то и
разпореждането било неправилно и незаконосъобразно. Излага се довод, че
указанията на съда били двусмислени и неясни, поради което за
жалбоподателя неизпълнението на тези указания не следва да влече
1
неблагоприятни последици за него. Моли атакуваното разпореждане да бъде
отменено
Ответниците по частната жалба Р. И. В., А. В. В., Т. В. В. и В. В. В.
депозират становище чрез процесуалния си представител – адв. С. С. от
ШАК. В същото се сочи, че частната жалба е неоснователна. Излагат се
конкретни доводи за това. Прави се искане да не се уважава частната жалба.
Съдът, след като се запозна с доводите изложени в жалбата и
приложените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По гр. д. № 2986/2021 г. по описа на ШРС е било постановено Решение
№ 801/02.11.2022 г. Срещу това решение от „Юробанк България“ АД била
депозирана въззивна жалба. С Определение № 2633/2022 г.
първоинстанционният съд установил, че към въззивната жалба не са
представени доказателства за внесена държавна такса в размер на 573. 97 лв.
На това основание оставил въззивната жалба без движение, като указал на
жалбоподателя „Дава едноседмичен срок на ищеца по делото да внесе
държавна такса в указания по горе размер по сметка на съда, като представи
доказателства за внасянето й по номера на делото в деловодството на ШРС“.
Това определение било връчено на жалбоподателя на 07.12.2022 г. На
15.12.2022 г. в ШРС била депозирана молба от „Юробанк България“ АД в
която се посочвало, че са изпълнени указанията на съда за внасяне на
държавната такса. Към молбата било приложено платежно нареждане от
09.12.2022 г., с което по сметката на ШРС от жалбоподателя „Юробанк
България“ АД е внесена сумата от 573. 97 лв.
С разпореждане № 3667/15.12.2022 г. по гр. д. № 2986/2021 г.
докладчика по делото е констатирал, че доказателствата за платената
държавна такса са представени след изтичане на едноседмичния срок от
връчване на съобщението и е върнал въззивната жалба, поради
неотстраняване в срок на нередовностите на въззивната жалба.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция
приема, че частната жалба е процесуално допустима и основателна.
Едно от изискванията за редовност на въззивната жалба е към нея да се
приложи документ за внесените държавни такси ( чл. 261 т. 4 от ГПК) и
доколкото това изискване касае допустимостта на въззивната жалба, то за
2
внасянето им съдът следи служебно - чл. 262 ал. 1 от ГПК. В случай, че
констатира, че такъв документ не е приложен към въззивната жалба, съдът
дължи указания за отстраняване на констатираната нередовност като
предупреди ищеца, че при неизпълнение в срок на указанията, въззивната
жалба подлежи на връщане.
Константната съдебната практика приема, че съгласно разпоредбата на
чл. 261 т. 4 ГПК, във вр. чл. 262 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 ГПК, законодателят
категорично е предвидил като изискване за привеждане в редовност на
въззивната жалба прилагането към нея на документ за внесена държавна
такса, а не самото й внасяне. От значение е самото прилагане /представяне по
делото на документа удостоверяващ плащането/ и същото изключва
задължение за съда да издирва информация за извършеното плащане по друг
начин.
Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на
констатирани от съда нередовности в подадена въззивна жалба, за които
районният съд е посочил, че страната е била уведомена, могат да настъпят
само, ако съдът е дал надлежни указания на страната. Когато съдът оставя без
движение подадена жалба и дава срок за отстраняване на констатирани от
него нередовности, той може да приложи чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК само, ако е
дал ясни, точни и недвусмислени указания на страната за всички
предоставени й от закона процесуални права и задължения.
В конкретния случай това не е направено. Видно от Определение №
2633/2022 г. първоинстанционният съд е дал следните указания на
жалбоподателя „Дава едноседмичен срок на ищеца по делото да внесе
държавна такса в указания по горе размер по сметка на съда, като представи
доказателства за внасянето й по номера на делото в деловодството на ШРС“.
Така дадените указания въззивната инстанция приема, че не са ясни и точни, а
са двусмислени. От една страна – тези указания могат да се тълкуват като
даден срок за внасяне на дължимата държавна такса и представяне в съда на
доказателства за внасянето и в указания срок. От друга – те могат да се
тълкуват и в смисъл, че районния съд е дал на страната седемодневен срок за
внасяне на държавната такса, но не е посочил срока за представяне в съда на
доказателствата, че тази такса е внесена.
При липсата на ясни и точни, но и недвусмислени указания касаещи
представянето на доказателства за внесената държавна такса в срок,
разпоредбата на чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК е приложена неправилно, поради което
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
Районен съд гр. Шумен за администриране на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Разпореждане № 3667/15.12.2022 г. постановено по гр. д. №
2986/2021 г. на Районен съд гр. Шумен, с което на основание чл. 262, ал.2, т. 1
от ГПК е върната въззивната жалба подадена от „Юробанк България“ АД
срещу Решение № 801/02.11.2022 г. по гр. д. № 2986/2021 г. на ШРС, поради
неизпълнени указания за отстраняване на нередовности във въззивната
жалба.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Шумен за администриране на
същото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4