РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 580
гр.Пловдив, 14. 03. 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 14,02,2019 година, в състав :
Административен съдия :
Стоил Ботев
с
участието на секретаря В. К. , като разгледа докладваното от съдията адм.
Дело № 2911/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 106а от
ЗАП.
Жалбоподателят - “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***“, представлявана от А.Г.К.– Т., чрез адв. Й.К.Л., със съдебен адрес в с.***обжалва
писмо с рег. № 32-06-00-271/1/15.08.2018 г. на изпълнителния директор на ИА
“Автомобилна администрация” – Д.В.с което на дружеството е указано , че му се отнема издаденото
многократно разрешително и че следва да
върне в ИА „АА“ предоставеното му ЕКМТ/СЕМТ разрешително ,
заедно с прилежащия към него бордови дневник.
В жалбата до АССГ /л.6/ се твърди че
оспорения акт е неправилен , незаконосъобразен , издаден от некомпетентен орган
, без мотиви и в несъответствие с целта
на закона. Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът -
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ, чрез
юк. Г.И., счита жалбата за процесуално недопустима , като подадена срещу акт
който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Алтернативно твърди неоснователност на жалбата, тъй като е налице законосъобразно приложение нормата
на чл. 32, ал. 12, т. 5 и 10 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002г . Твърди , че в случая писмото е издадено от компетентен орган в предвидената
от закона форма.
Претендира и присъждане на юк.
Възнаграждение.
Предвид направеното възражение по
допустимостта на жалбата , съдът счита че доколкото жалбоподателя е уведомен с
оспореното писмо, че му се отнема издаденото многократно разрешително и че следва да върне в ИА „АА“
предоставеното му ЕКМТ/СЕМТ разрешително , заедно с прилежащия към него
бордови дневник, то е налице ИАА по смисъл на чл. 21 от АПК с който акт се
създават задължения и се лишава от права
жалбоподателя.
Съдът счита жалбата, като подадена от
лице с правен интерес , в законоустановения срок за процесуално
допустима , а разгледана по същество за неоснователна.
От фактическа страна следва да се приеме за установено следното:
Жалбоподателят извършва автомобилен
превоз на товари срещу заплащане с
лиценз за Общността № 5151/29,10,2017г. В тая връзка ежемесечно представя справки отчет за извършените превози, като се
прилагат откъснати копия от съответните
страници от бордовия дневник и копия
от ЧМР товарителници.
Видно от приложената преписка /л. 12-58/ по ад. 9697/18г. на АССГ на л. 15
и 22 са приложени справки отчет от жалбоподателя подписани от управителя в
които се сочи , че за м. януари са извършени 3134км превоз , а за м. февруари
2950км превоз. Към справките са приложени
описаните по горе копия от бордови дневник и копия на ЧМР.
Приложените от жалбоподателя
доказателства са подписани от представляващия дружеството К., не са оспорени от ответната страна ,
поради което съдът счита че няма пречка да бъдат кредитирани напълно.
Спорът по същество е дали е налице
правно основание за отнемане на издадения лиценз , респ. извършено ли е от
компетентен орган и в предвидената от закона форма.
От правна страна съдът следва да посочи следното:
На основание т. 9.3 от Заповед №
РД-08-480/22.11.2017г. на министъра на Транспорта, информационните технологии и
съобщенията, при използване на ЕКМТ/СЕМТ разрешително, превозвачът се задължава
да извършва месечно не по -малко от три (3) превоза с товар на територията на
страни - членки на многостранната ЕКМТ квота или да извършва месечно не по
малко от пет хиляди (5000) километра пробег с товар на територията на страни -
членки на многостранната ЕКМТ квота. Не се признават превозите, извършени
изцяло на територията на Европейската икономическа зона (включително
Швейцария).
От друга страна на основание чл. 7, т. 2 и т. 6 от Устройствен
правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", приет с ПМС№2272 / 29.11.2013 г. Изпълнителния
директор организира изпълнението на нормативните и административните актове,
свързани с дейността на агенцията и издава, отказва издаването и отнема
лицензи, разрешения, удостоверения за регистрация, както и други актове във
"връзка с регулаторните функции на агенцията, предвидени в закон или за
които той изрично е оправомощен.
На основание чл. 106а от ЗАП се
отнемат заверените копия на лиценза на
Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници
или товари на територията на Република България – в случаите по ал. 1, т. 6.
Съгласно чл. 32, ал. 12, т. 10 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, отнемането на
многостранните разрешителни се извършва от изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
А съгласно чл. 32, ал. 12, т. 5 от
горната Наредба № 11 - Разрешителното се
отнема, когато при осъществяването на дейността си превозвача го е
използвал неефективно, изразяващо се в недостигане на месечен пробег с товар на
територията на страни, които са включени в многостранната квота, определян
ежегодно в заповедта по ал. 1.
Видно от изложеното по-горе следва да
се приеме че оспореното писмо е издадено
от териториално и материално компетентен орган в съответствие с нормата на чл.
7, т. 2 и т. 6 Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
Съдът установи, че от
образуването на делото пред АССГ-12,09,2018г. до момента жалбоподателят не е представил каквито и да е
доказателства , освен такива за направените съдебни разноски, при разпределение
на доказателствената тежест върху него.
Посочените в писмото факти и
обстоятелства , а именно отнемане използването на предоставеното на дружеството многократно разрешително, поради
неефективно използване , изразяващо се в недостигане на месечен
пробег с товар останаха необорени от
жалбоподателя.
Предвид горното съдът счита че
оспореното писмо е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма
, при правилно приложение на материалния закон , поради което жалбата срещу
него следва да се отхвърли. С оглед претенцията на ответната страна и предвид характера
на настоящото съдебно производство съдът следва да присъди на ИА
„АА“-София юк. Възнаграждение в размер
на 100 / сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***“, ***, представлявана от А.Г.К.– Т. против писмо с рег. № 32-06-00-271/1/15.08.2018 г. на
изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация” – Д.В.с което на
дружеството е указано , че му се отнема
издаденото многократно разрешително и че
следва да върне в ИА „АА“ предоставеното му ЕКМТ/СЕМТ разрешително ,
заедно с прилежащия към него бордови дневник.
ОСЪЖДА „ ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в *** база „***“, ***, представлявана от А.Г.К.– Т. да заплати на ИА “Автомобилна администрация” София ю.к. възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :