Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 02 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 27.09.2019 г. в състав:
Павел
ПАНОВ
при участието на секретаря Косачева и прокурор Бецова, като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.о.х.д. № 2315/19 г., намери за установено
следното:
Защитникът на подсъдимия С.Г.К. (ЕГН: **********) – адв. В.М.,
е подал в срока и по реда на глава ХХІ от НПК въззивна жалба срещу постановената
от СРС (НО, 104 с.) по н.о.х.д. № 3588/16 г. присъда от 10.04.2019 г., с която К.
е бил признат за виновен в две престъпления – съответно по чл. 354в, ал.1 и по
чл. 354а, ал.3, т.1 НК, и санкциониран с общо наказание (чл. 23, ал.1 НК) две
години лишаване от свобода (ЛС) при първоначален строг режим и глоба от 5000
лв., като цитираното осъждане е довело и до приложение на чл. 68, ал.1 НК, с
привеждане в изпълнение на наказанието от 11 месеца ЛС по н.о.х.д. № 2498/14 г.
на Варненския районен съд.
Жалбата, поддържана в
с.з. пред СГС от другия участващ защитник – адв. В., е с оплакване за допуснати
от първата инстанция съществени процесуални нарушения в две насоки – абсолютни (липса
на мотиви по основни въпроси, включени в съдържанието на присъдата – деянието,
авторството и доказателствата, от които те се извеждат) и пороци при оценката
на доказателствата (протокола за претърсване и изземване от 09.09.2015 г.,
договора за наем на процесния апартамент от 02.09.2013 г., показанията на
свидетелите П. и В.), довели до грешни изводи по фактите.
Прокурорът при СГП
пледира за неоснователност на оплакването относно липсващите мотиви, а що се
отнася до другите претенции на защитата (провеждането на разпит на поемните
лица във времето, в което е продължавало наблюдаваното от тях претърсване и
изземване на апартамента), предлага свидетелите А. и И.да бъдат преразпитани от
втората инстанция.
Въззивният съд намери, че
следва да отмени обжалваната присъда.
Допуснати са съществени
процесуални нарушения, налагащи повторно разглеждане на делото от първата
инстанция – чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3 НПК.
Присъдата в
действителност страда от липса на мотиви – чл. 348, ал.3, т.2 НПК. Такива
Районният съд не е изложил, на първо място, по отношение на „установените
обстоятелства“ (чл. 305, ал.3 НПК). С обявения на 10.04.2019 г. диспозитив
подс. К. е бил признат за виновен в това, че на 09.09.2015 г. в жилище (гр.
София, бул. „**********) е отглеждал
в нарушение на чл. 27 от ЗКНВП конопени растения, с маса от 46, 72 гр. и стойност - 280, 32 лв. (чл. 354в, ал.1 НК),
както и че на същите място и време без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества
– два обекта коноп, с общо тегло 124, 62 гр. и стойност – 747, 72 лв. (чл.
354а, ал.3, т.1 НК). Това е налагало във фактологичната част на мотивите
(„установените обстоятелства“) съдът изрично да посочи какъв е личният принос
на подсъдимия към двете описани деяния, т.е. да установи фактите във връзка
авторството. Или казано по друг начин – недвусмислено да отрази как на
инкриминираната дата К. е полагал трайни грижи, насочени към „отглеждането“ на
откритите в процесния апартамент конопени растения и дали именно той е
упражнявал фактическата власт (държането) върху намерената в същото помещение
готова продукция – 124, 62 гр. коноп. СРС обаче не изпълнил дори и в минимум
тези стандарти, защото от мотивите не става ясно нито какви изпълнителни деяния
са били извършени, нито кой е техният автор. Посочено е единствено, че след м.
март 2015 г. подс. К. е бил единствен обитател на адреса; че при проведено там
на 09.09.2015 г. полицейско претърсване и изземване са били открити засадени
конопени растения, въздухопроводи, система за капково напояване и готово
конопена продукция; и че по време на това действие по разследването подсъдимият
се явил неочаквано в жилището. Няма и дума за това дали именно той (а не друго
лице) е бил съпричастен към съхранението на отглеждания коноп и дали той е
упражнявал фактическата власт върху отделно откритите 2 конопени обекта.
Декларативната
констатация какво е намерено в жилището, съчетана с извода, че след м. март
2015 г. К. бил единственият негов ползвател, не съставлява нито описание на
отразените в диспозитива на присъдата изпълнителни деяния на двете
престъпления, нито извод за тяхното авторство. Така, на практика жалбоподателят
е бил признат за виновен без да се дефинират фактите, на които се основава
осъждането му.
Мотиви липсват и по
отношение на дължимия отговор „въз основа на кои доказателствени материали“ са
установени фактите, както и относно задължението да се изяснят противоречията в
отделните източници на информация. В тази част първата инстанция декларативно е
изброила имената на разпитаните свидетели (без никакъв анализ на достоверността
на казаното от тях в съдебното следствие), споменала е телеграфно, че кредитира
протокола за претърсване и изземване, изготвените експертизи и писмените
доказателства. Подобен подход би могъл да бъде донякъде задоволителен и
допустим в случаите, в които фактите са безспорни и самият подсъдим не ги
отрича. В случая обаче, защитата е имала редица възражения по достоверността и
годността на доказателствените източници (вж. л. 217-218, гръб от н.о.х.д.), на
които е следвало да бъде даден изричен отговор – живял ли е в действителност на
процесния адрес подс. К.; бил ли е единственото лице с достъп до това
помещение; годно доказателствено средство ли е приложеният на л. 18/21 от д.п.
протокол за претърсване и изземване, при условие, че при извършването на това
действие по разследването е бил провеждан паралелен разпит на участващите в
него поемни лица (свидетелитеИ.и А.); и изобщо – кои са конкретните
доказателства, от които първостепенният съд е извел, че „след м. март 2015 г.
единствен подс. К. продължил да обитава адреса …“ (л.225 от н.о.х.д.).
Всички възражения на
двамата защитници, на които СРС не е отговорил, са преповторени и в
разглежданата от СГС въззивна жалба, но втората инстанция е в невъзможност сама
да отстрани първоинстанционните пороци (по аргумент от чл. 335, ал.2 НПК). Така
е, защото тяхното заличаване изисква на първо място чрез установяването на
„нови фактически положения“ (чл. 316 НПК) за първи път във въззивната инстанция
изрично да се посочи кои обстоятелства обвързват пряко подс. К. с отглежданите
и държани в претърсения апартамент наркотични вещества, респ. - да се изложат
конкретни факти във връзка с авторството на деянието. Това щеше да е възможно,
ако по делото имаше „съответен протест“ на прокурора, но при така създалата се
процесуална ситуация, в която разглеждането му от СГС е единствено по жалба на
подсъдимия, е недопустимо (с оглед забраната за „refotmatio on
peius“) положението на
жалбоподателя да бъде влошавано чрез изтъкване на допълнителни факти в негова
вреда.
Изложеното дотук налага ново
(повторно) разглеждане на делото от Софийския районен съд от стадия на
разпоредителното заседание, поради което и на основание чл. 335, ал.2 НПК, СГС,,
НО, ІІ въззивен състав:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 10.04.2019 г. по н.о.х.д. № 3588/16 г. на СРС (НО, 104 с.).
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: