№ 15193
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110139406 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2
ЗЕ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„[***] .“ ., ЕИК [***] срещу [***], ЕИК [***], с която ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 1250 лв., частично от общо дължимите 15000 лв., представляваща
неплатена цена за ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа
на жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ [***]-., [***], за периода от 24.06.2020 г.
до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 14.07.2022 г., до
окончателното изплащане. В съдебно заседание от 28.05.2024 г., след прието заключение на
СТЕ, ищецът увеличава размера на предявения иск до сумата от 4090,45 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът „[***] .“ ., ЕИК [***] твърди да е собственик, като възложител и изпълнител
на присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 70 мм и дължина по трасе 15 м. и на
абонатна станция с мощност 200 kW за О и В и 100 kW за БГВ, за захранване с топлинна
енергия на жилищната сграда в гр. София, [***] УПИ [***], кв. [***], към който са
присъединени етажните собственици на сградата. Владението на съоръженията е предадено
на ответника, който от издаване на разрешението за ползване на 17.05.2003 г. ги използва за
доставяне на енергия. Въпреки, че ищецът изпълнил предписанията на ответника,
последният отказвал да изкупи съоръженията. Поради това ответникът дължал цена за
ползване, определена по методика на ДКЕВР съгл. чл. 36 ал. 3 и чл. 137 ал. 2 ЗЕ. Моли се да
бъде осъден да заплати такава на ищеца за периода от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г.,
първоначално в размер на 1250 лв., заявен като частичен, а след предприето увеличение на
иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и до размер от 4090,45 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на
разноски. С исковата молба ищецът е приложил множество писмени доказателства, които са
1
допуснати и приети по делото, като относими и необходими за изясняване на релевантните
за иска факти и обстоятелства. По искане на ищеца е допусната и прието в хода на
съдебното дирене и заключение по съдебно-техническа експертиза по поставените в ИМ
въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***] е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез юрк. С.А., с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан.
Твърди, че от приложените по делото доказателства не може да се установи, че ищецът е
собственик на посочените присъединителен топлопровод и абонатна станция. В случай че се
установи по делото, че ищецът е собственик на процесните вещи, ответникът твърди, че не е
налице основание за заплащане на цена за ползване, с оглед поведението на кредитора. В
случая било налице неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в непредоставяне на
необходимите документи и неподаване на необходимото заявление, за да може да бъде
изкупено съоръжението от ответното дружество. Поддържа, че по този начин ищецът се
обогатява чрез стойността на дължимата цена за ползване, вместо да сключи договор за
продажба по отношение на процесната вещ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски. Ответникът също е представил писмени доказателства, които са
допуснати и приети по делото.
В съдебно заседание, страните се представляват от упълномощени адвокат за ищеца и
юрис. за ответника, като съответно поддържат исковата молба и отговора на исковата молба.
Въпреки приканването от съда за сключване на спогодба, такава до приключване на
съдебното дирене в производството пред тази инстанция не е постигната. Следва иска да се
разгледа по същество.
Съдът като взе предвид доводите на страните и при съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, на осн. чл.235,
ал.2 ГПК намира за установено следното:
Представен е договор от 15.12.2004 г. за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди, сключен между [***] и „[***] .“ . в качеството на
потребител за сграда и изградената в нея абонатна станция, находящи се в гр. София, УПИ
[***] -., [***]
Съгласно чл.8 от договора потребителят се задължава да изгради за своя сметка
строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в становището на
дружеството. До прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството (ответника),
потребителят е собственик на строежа.
От ангажираните от ищеца доказателства Удостоверение № 64/16.05.2005 г. на СО-
Район – [***] за въвеждане в експлоатация; виза за проектиране; становища на [***] относно
присъединяването на жилищната сграда на [***], скици, протоколи за проведена 72-часова
проба и за приемане на топлоизолация; констативен акт за установяване на годността за
приемане на строежа и списък на потребители на топлинна енергия в сградата, се установява
безспорно, че изградените външен и вътрешен топлопровод и абонатна станция в сградата,
са били присъединени към топлопреносната мрежа на град София и същите отговарят на
техническите изисквания.
Представено е удостоверение № 64/16.05.2005 г. за въвеждане в експлоатация на
строеж „топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“ находяща се в резиденция
„[***]“ кв. [***], м. [***]- .-та част по плана на гр. София, [***], в което като възложители са
посочени: за външен топлопровод - Столична община, а за абонатната станция – „[***] .“ .,
„[***] .“ ., [***] и етажните собственици – физически лица.
Представен е Протокол СМР /акт обр-19/ за установяване завършването и заплащането
на натуралните СМР от 15.02.2005 г., в който като Възложител и Изпълнител на обект
„топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда УПИ [***]-., местност
2
„[***]“, [***] отново е посочен ищеца по делото „[***] .“ ..
С покана вх. № П-8016/30.06.2022 г. „[***] .“ . е поканило [***] в 7-дневен срок от
получаването й да му заплати цената на процесното съоръжение, определена по Методиката
на КЕВР от 2008 г., както и да сключи Договор да прехвърляне собствеността на същото,
предвид, че сделка по изкупуването все още не била осъществена, като същевременно
няма и обоснован отказ по смисъла на пар.4, ал.4 ЗЕ. В поканата, ищеца се е легитимирал
като собственик на абонатната станция и присъединителния топлопровод в сградата,
изградена на горепосочения адрес.
Представена е Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно
или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ., одобрена от ДКЕВР с решение
по протокол № 27/04.02.2008 г., т.12.
От страна на ответника с рег. № П-8016/20.07.2022 г., в отговор на писмена покана на
ищеца от 30.06.2022 г., са заявили, че в резултат на извършена от тях проверка не са
установили да има надлежно подадено заявление от „[***] .“ . за изкупуване на енергийни
обекти на посочения адрес, нито пък има отказ от ответника да изкупи същите. Въпреки
това ответника е посочил, че на сайта на дружеството са публикувани процедурата и списък
на нужните документи за изкупуване на енергийни обекти, както и утвърдени образци на
заявление с подробно описани изискуемите документи, „с намек“, че ищеца все още не е
представил всички такива, нужни му за да се изпълни процедурата по изкупуване в цялост.
Същевременно, в същото писмо-отговор, ответника изрично посочва какви документи
следва да представи ищеца, но единствено във връзка с процедурата по изкупуване на
енергийните съоръжения и абонатната станция в сграда, находящи се на адрес в гр. София,
[***], т.е. различни от процесните, което е индиция, че за процесните съоръжения ищеца
вече е представил такива документи. От приетите по делото документи, се установява
безспорно, че ищеца още през м. 06.2020 г. е поканило ответното дружество да изкупи
процесните енергийни съоръжения, но и тогава, както и през 2022 г., е срещнал необоснован
отказ от изпълнение на процедурата по изкупуване.
Прието по делото е и заключение по съдебно-техническа експертиза, изпълнено от в.л.
Н. М., съгласно което сградата, в която са изградени процесните енергийни съоръжения и
АС, е изградена от и със средства на ищцовото дружество, като е включена към
централизираното топлоподаване на гр. София още през 2005 г., като от м.12. същата година
се използва от ответника. Вещото лице е установило след преглед на представените по
делото документи, че всички монтирани съоръжения в СЕС са изградени съгласно
одобрените инвестиционни проекти и предписаните от самия ответник изисквания, като за
въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и АС ищецът е представил всички
изискуеми документи, вкл. поисканите от ответника такива. По отношение на изкупната
цена на енергийните съоръжения, след запознаване с Методиката за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от потребители през
собствените им уредби и/или съоръжения, в която е указана и начина на определяне на
цените за предоставен достъп, вещото лице е дало заключение, че стойността за изграждане
и въвеждане в експлоатация на топлопровода и АС в сградата, находяща се в гр. София,
[***] е в размер на 15 434 лв. без ДДС, при годишна амортизационна норма от 4 %. При
използване на наличната информация за доставена и разпределена ТЕ в СЕС през процесния
период от м.07.2020 г. до м.07.2023 г. и определените от регулатора стойности на
коефициенти на обслужване на дейността в сектор пренос на топлинна енергия за същия
период, вещото лице е заключило, че размерът на цената за ползване на процесните
енергийни съоръжения за посочения исков период възлиза на сумата от 4 090, 45 лв. без
ДДС. Заключението на СТЕ е прието без възражения от страните, като съдът го намира
3
компетентно и обективно изготвено, с оглед на което го кредитира изцяло по поставените
му въпроси.
Ищецът съобразявайки определената от вещото лице цена е увеличил исковата си
претенция до размер от 4090,45 лв., претендирана за период на ползване на съоръженията
му от ответника от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ - за
заплащане на цена за ползване на енергийни съоръжения, изградени от ищеца, което по
същество представлява обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе
си за сметка на ищеца - собственик.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата
на ал. 2 изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
Следователно, нормата на чл.137, ал.2 ЗЕ въвежда принципа на възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и
абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за
битови нужди.
Разпоредбата санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в
хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на
топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за
сметка на потребител и все още не е изкупен от топлопреносното предприятие. В тези
случаи законът предвижда, че за времето до изкупуване на съоръженията (ал.3 на чл.137 ЗЕ),
топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка,
цена за ползването им. (в посочения смисъл - определение № 135 от 10.03.2020 г. по т. д. №
1264/2019 г. на ВКС, II ТО). Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е
съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.
В случая се установява безспорно от ангажираните по делото доказателства и най-вече
от заключението на СТЕ по делото, което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно дадено, че съоръженията са изградени от ищеца и то при спазване на всички
технически изисквания при изграждането на обекта, вкл. тези на ответното дружество.
Предвид представеното разрешението за ползване, поетото от ищцовото дружество
задължение по договора от 15.12.2004 г. за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди, е изпълнено изцяло. След като ищецът е изпълнил
задълженията си, в съответствие с чл.138, ал.1 ЗЕ, са възникнали основанията да бъде
сключен писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, респ. - ответникът
да придобие правото на собственост върху построените от ищеца съоръжения - чл.137, ал.3
ЗЕ.
Съгласно чл.8, изр.2 от договора до прехвърляне на собствеността на строежа на
дружеството-ответник, потребителят „[***] .“ . е собственик на строежа.
Съгласно чл.137, ал.3 ЗЕ собствеността върху съоръженията, изградени от
потребителите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора
за присъединяване по чл.138, ал.1 ЗЕ. Процесните енергийни съоръжения са включени в
топлопреносната мрежа още в края на 2005 г., като до изтичане на посочения 3 годишен
срок, ответника не ги е изкупил, макар да ги използва. По делото не е спорно, че не е
сключен договор за прехвърляне собствеността на съоръженията в полза на
4
топлопреносното дружество. От страна на ответника не се оспорва, че за процесния адрес
ищцовото дружество е подало заявление за изкупуване.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се установява съоръженията да са
собствени на ищеца. Следва да се има предвид, че топлопроводните съоръжения,
включително абонатната станция (разбирана като техническо съоръжение, а не като
помещението, в което е изградена), не са обща част на сградата - етажна собственост и не
стават съсобствени между отделните етажни собственици при придобиване на индивидуални
обекти в сградата. Такава обща част е сградната инсталация, която съгласно § 1, т. 3 от ДР
към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 2007 г. представлява съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, вкл. главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии - т. е. само тръбната инсталация след абонатната станция е обща
част на сградата.
Ответникът не доказа в производството възраженията си, че не подписването на
договор за прехвърляне собствеността на съоръженията се дължи на поведение на ищеца, в
частност, че същия не е представил изискани му от ответника документи. При изграден от и
за сметка на ищеца в съответствие с всички технически изисквания енергиен обект, в
изпълнение на чл.8 от сключения между страните Договор от 15.12.2004 г., за който е
издадено разрешение за ползване, и при изрично уговореното помежду им в чл.8, изр.2 „че
до прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството, потребителят „[***]
.“ . е собственик на строежа“, съдът намира, че условията за сключване на договор за
изкупуване са били налице още при въвеждане на СЕС в експлоатация. Предвид изложеното
не може да се направи извод за недобросъвестно поведение на ищцовото дружество или за
злоупотреба с негови права, каквито твърдения са изложени в отговора на исковата молба.
Въпреки отправената покана от ищеца до ответника за изкупуване на съоръженията,
ответното дружество не е изпълнило договорното си задължение за сключване на договор за
прехвърляне на собствеността.
При липсата на договорна обвързаност между страните, каквато не се установява да е
налице, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване, тъй като в случая е налице разместване на имуществени блага, без основание.
По реда на чл. 59 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване се присъжда ако
ползващото съответната вещ лице се е обогатило за сметка на нейния собственик без
основание (решение № 169 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 7213/2013 г. на Г. К., I ГО на ВКС).
Всички заявени от ответника възражения срещу иска останаха недоказани и
следователно са неоснователни. В производството не се установи, нито ответника да е
изискал конкретни документи, които ищеца да не му е предоставил за целите на
изкупуването, нито пък ищеца да е прехвърлил собствеността върху процесните енергийни
съоръжения на трето лице, поради което понастоящем да не се легитимира като собственик
на същите, респ. правоимащ да получи обезщетението за тяхното използване от ответното
дружество, а пък и в договора изрично страните са уговорили, че до изкупуването им от
ответника, за собственик на съоръженията се счита ищецът.
Индиция че всички изисквания са спазени и нужните документи представени е и факта,
че за процесната СЕС е било издадено разрешение за ползване, а ответникът от 2005 г. и до
настоящия момент използва съоръженията й и доставя топлинна енергия на абонатите в
сградата.
За абонатната станция и топлопровода е издадено разрешение за ползване, като от
заключението на СТЕ се установи, а не се и оспорва от ответника, че ги ползва според
тяхното предназначение за доставка на топлинна енергия на абонатите в сградата. След като
е безспорно, че ищецът е изградил съоръженията и се явява и понастоящем техен
5
собственик, а ответникът ги използва, по силата на чл. 137 ал. 2 изр. 2 ЗЕ, то ответникът
дължи обезщетение за ползване на съоръженията. Размерът му е определен от СТЕ на база
методиката, приета от ДКЕВР на 04.02.2008 г., при съобразяване на амортизационната цена
на съоръженията през всяка година и приетия от ДКЕВР коефициент на разходите.
Заключението не е оспорено от страните, обосновано е и съгласно с него съдът приема, че
дължимото обезщетение за периода от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г. възлиза на 4090,45 лв.
без ДДС, до която сума искът е увеличен по реда на чл.214 ГПК, и до който размер искът
като основателен и доказан, ще следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца. Претендират се и доказват
такива до размер от 1413,62 лв., които следва да се възложат в отговорност на ответника,
съобразно с уважената част от иска. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е близко до
минималния предвид в НМРАВ размер и е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото и реално извършените процесуални действия от представителя по пълномощие.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „[***] с ЕИК [***] да заплати на „[***] .“ . с ЕИК [***] на основание чл.
137, ал. 2 ЗЕ сумата 4090,45 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за ползване на
абонатна станция и топлопровод за присъединяване на жилищната сграда в гр. София, [***],
дължимо за периода от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от 14.07.2023
г. до окончателното заплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и сумата от
1413,62 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6