№ 166
гр. Благоевград, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500096 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Агенция „П.И.” /АПИ/, чрез
С.П. - началник на отдел „Административно обслужване“ при Областно пътно управление -
Благоевград, което е специализирано звено на АПИ, с адрес за призоваване: гр.
Благоевград, ул. „Т.А., с пълномощно по делото, Решение № 715 / 31.10.2023 г., постановено
по гр. дело № 766 / 2023 г., по описа на PC - Благоевград.
Във въззивната жалба се твърди, че по делото не е установено наличие на валиден към
момента на ПТП застрахователен договор, като не са ангажирани доказателства, че
застрахователната премия е била платена. По делото не са представени доказантелства за
извършен оглед и заснемане на автомобила, като задължително условие за влизане в сила на
застрахователния договор.
Излага се, че в задължителната съдебна практика се приема, че застрахователят,
суброгирайки се в правата на увредения застрахован може да упражни регресното си право,
както срещу прекия причинител на вредата, така и срещу собственика на вредоносната вещ
(Решение № 152 / 02.02.2011 г. на ВКС, ТК, I т. отд по т. д. № 51 / 2010 г., пост, в
производство по реда на чл. 290 ГПК). Елементите на фактическия състав на
суброгационното право на застрахователя включват наличия на валидна имуществена
застраховка; покритие на съответния застрахователен риск; плащане на застрахователно
обезщетение по застрахователното правоотношение на застрахования;причиняване на
застрахователно събитие от трето лице или вещ, чийто собственик отговаря пред
застрахователя.
Изразява становище, че от представените застрахователна полица и общи условия не би
могло да се приеме, че е налице действащ застрахователен договор към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
В случая застрахователното обезщетение е платено от застрахователя на собственика на
застрахования автомобил по невалиден застрахователния договор - т. е. при отсъствие на
основание за плащане.
1
В жалбата се твърди, че по делото не е установен механизма на ПТП, тъй като приетите по
делото частни документи не установяват механизма на ПТП. Липсват доказателства за
механизма на ПТП и не може да се приеме за установена причинно - следствената връзка
между обезщетените вреди и твърдяното произшествие, явяваща се необходим елемент от
правопораждащия регресното право фактически състав.
В жалбата се излага, че е налице безспорна причинна зависимост между виновното
поведение, извършено от водача на автомобила, управлявайки с несъобразена скорост и
настъпилия вредоносен резултат. Не е установено по несъмнен начин причинно -
следствената връзка между настъпилите щети и твърдяното произшествие, явяваща се
необходим елемент от фактически състав на непозволеното увреждане, поради което искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение на експертизата се твърди, че вещото лице е изготвило изцяло заключението
си единствено по данни на застрахователя, ищец в настоящето съдебно производство. По
категоричен начин обаче от заключението на вещото лице не се установява дали точно тези
описани щети на автомобила са в следствие на попадането му в конкретната дупка на пътя.
В заключението липсват точни параметри за възстановката му - например вероятни
дълбочина и размери на дупката, скорост на движение на автомобила - и съответно няма
обективна преценка на проявилите се механични и физични закони, възможностите за
настъпване на описаните вреди, и - съответно потвърждение или изключване на причинната
връзка с твърдяното събитие. При това положение не може да се приеме за непререкаемо
доказано наличието на деликта, като стоящ в основата на правото на обратния иск
юридически факт.
След като не са установени без съмнение присъствието на няколко от елементите на
сложния фактически състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД - начинът на възникване на
твърдяната вреда, причинната връзка между нея и виновното противоправно поведение на
служители на ответника, на които той е възложил определена работа, както и въобще такова
поведение, то не е настъпил и правопораждащият притезанието факт.
Предвид горното намират искът за недоказан, а оттам - и неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Претендират юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ГПК, от „Д.О.З." ЕАД, ЕИК*, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „В., представлявано от К.Ч. - Главен изпълнителен директор, и Б.В. - изпълнителен
директор, действащи чрез пълномощника си адв. Г. С. Я., АК - гр. Благоевградсъдебен
адрес: гр.С., ул. „Х.А., Адвокатско дружество „С." по делото е постъпил отговор по
въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че от събраните по делото доказателства се установяват
всички предпоставки на чл. 410 от КЗ, а именно наличие на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско" по отношение на увредения
автомобил. Настъпването на вредоносното събитие, както и че същото представлява покрит
риск по застраховката. От приетата и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза е
установен размерът на причинените вреди, които отговаря на изплатеното застрахователно
обезщетение. По делото не е спорно, че
отговорност за причинените вреди носи ответникът - Агенция „П.И.", на когото е възложено
поддържането на пътя.
Считат, че от събраните по делото доказателства - Протокол за ПТП, свидетелски
показания и съдебно- автотехническа експертиза, при условията на пълно и главно
доказване искът е установен. Вредите са настъпили вследствие на попадане в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно, отговорност за чието поддържане носи
жалбоподателят.
2
Намират за неоснователно е и възражението за съпричиняване, тъй като ответникът
не е представил никакви доказателства за съпричиняване на вредите поради
несъобразяване на пътната обстановка и скоростта. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като предвидимо е само това препятствие,
което закономерно може да се очаква. За предвидимо препятствие не може да става дума в
настоящия случай, тъй като не може да се очаква, че по пътищата на страната с
републиканско значение има препятствия от такъв характер. Ответникът е този, който е
бездействал, като не е поставил знак за ограничаване на скоростта и сигнализиращ за
наличието на препятствие, което да бъде заобиколено.
По отношение възраженията за липсата на валидно застрахователно правоотношение
поради непредставени доказателства за заплащане на застрахователната премия и документ
за оглед и заснемане на автомобила, в отговора се изтъква, че същите се правят за пръв път
въззвната инстанция. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такива
твърдения и възражения не са въведени, поради което разглеждането им в настоящото
производство се явява недопустимо. Освен това считат възраженията и за неоснователни.
Видно от представената по делото Сметка N° 210503303885540/03.05.2021г. цялата дължима
премия в размер на 814.37 лв. е изплатена на дата 03.05.2021г. Същото се потвърждава и от
приложения по делото Ликвидационен акт от 20.10.2021г., в който е отбелязано
заплащането на посочената сума. Цитираните документи, в които е материализирано
изявлението на „Д.О.З." ЕАД относно получаването на сумата представляват извънсъдебно
признание на този факт. Същият е неизгодно за кредитора по застрахователното
правоотношение факт, поради което има висока доказателствена стойност. Следва да се има
предвид, че посочените документи не са оспорени от ответника. С отговорът на въззивна
жалба се прави признаване изплащането за застрахователната премия. По отношение на
заснемането на автомобила, намират че съгласно предвиденото в Раздел I, т.4 от Общите
условия. Съгласно посочената клауза не във всички случаи се извършва оглед и заснемане.
С отговора е представен протокол Протокол за оглед № 99127616, от който е видно, че оглед
и заснемане на автомобила е извършено на дата 04.05.2020г.
Изразяват, че оспорването действителността на договора представлява упражняване
на чужди права, което по аргумент от 26, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Доколкото самата
страна по договора не оспорва наличието им, то не би могло да се приеме, че трето за
застрахователното правоотношение лице може да го стори. В този смисъл Решение № 24 от
12.01.2024г. по в.гр.д. 675/2023г., по описа на Окръжен съд гр. Благоевград.
Намират за неправилно и твърдението на жалбоподателя, че процесното събитие не
представлявало покрит застрахователен риск. Съгласно отбелязаното в полицата
застраховката е сключена при клауза „Пълно каско". Тази клауза обхваща рисковете
3
посочени в клауза „Супер", в която пък е включен рискът ПТП / Раздел II, т. 2.1.З./.
Съгласно дадените в Раздел I, т. 14 от Общите условия дефиници „Пътно-транспортно
произшествие (ПТП) е неочаквано събитие, възникнало в процеса на движение или в
паркирано състояние на застрахованото МПС, предизвикало повреда на МПС, други
имуществени или неимуществени вреди". Преминаването през дупка, при което се увреждат
части по автомобила, представлява именно такова събитие.
Претендират сторените по делото разноски и пред настоящата инстанция.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Страните не направиха искания за приемане на доказателства от въззивния съд. Не се
наложи ново изслушване на свидетелите и вещото лице по реда на чл. 267, ал. 2 от ГПК. Не
беше необходимо и служебно събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно, като в тази връзка и
на основание чл. 272 от ГПК, настоящият въззивен състав препраща към мотивите на
районния съд. Фактите и обстоятелствата по казуса, релевантни за неговото правилно
решаване, са изяснени и описани в акта на първата инстанция, поради което настоящата
няма да ги повтаря. Доказателственият материал е анализиран задълбочено. Изводите и
констатациите на районния съд са правилни и обосновани. Окръжната инстанция напълно
ги споделя.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Възраженията за неплащане на застрахователната премия и неизвършване на оглед и
заснемане на автомобила се правят едва пред втората инстанция, поради което са
преклудирани и не подлежат на разглеждане от страна на окръжния съд. Не се касае за
възражения, които се основават на новонастъпили или новоузнати факти. Ето защо същите
се явяват недопустими /така постулира и актуалната правна доктрина - „Въззивно обжалване
на съдебни решения и определения - проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната
практика“ от К.В. и Т.Г., ИК „Труд и право“, С., 2023 г., стр. 293-294/. Споменатите
възражения не следва да бъдат обсъждани във въззивното производство и на още едно
основание. АПИ се явява трето лице спрямо договора за застраховка и за нея липсва правен
интерес да се позовава на недействителност на същия /аргумент по аналогия с изложеното в
мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
5/2014 г., ОСГТК, докладвано от съдията Б.Ц./. Отделно от изложеното, дори и въпросните
възражения да бяха допустими, то те са неоснователни. Видно от представената пред
районния съд автомобилна застраховка „каско плюс“, същата е валидна от 00.00ч. на
04.05.21г. до 23.59ч. на 03.05.22г., като дължимата сума от 814.37 лв. е платена от А.
еднократно в брой, видно от сметка №21050330385540 от 03.05.21г.
Неоснователно е и възражението, че не е извършен оглед и заснемане на автомобила към
датата на сключване на застраховката. Видно от Протокол за оглед№99127616 от 04.05.20г.,
от който е видно, че оглед на автомобила е извършен.отделно от това, оглед и заснемане на
автомобила се изискват по преценка на застрахователя и се отбелязват в самата полица
4
/раздел I, т. 3.9 от общите условия/. Видно от процесния застрахователен договор, в
условията за влизането му в сила няма подобни изисквания.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че настъпилото събитие не
представлява покрит застрахователен риск. Съгласно отбелязаното в полицата,
застраховката е сключена при клауза „каско плюс“. Тази клауза обхваща рисковете,
посочени в Общите условия, където е включен рискът „ПТП“. Съгласно дадените в общите
условия дефиниции, пътнотранспортното произшествие /ПТП/ е неочаквано събитие,
възникнало в процеса на движение или в паркирано състояние на застрахованото МПС,
което е предизвикало повреда на МПС и/или други имуществени или неимуществени вреди.
Преминаването през дупка на пътното платно, при което се увреждат части по автомобила,
включително гуми и джанти, несъмнено представлява именно такова събитие.
Не следва да се споделят и възраженията за неустановяване на механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между инцидента и вредите. Вярно е, че липсва протокол за
станалото ПТП, но в казуса не е следвало да бъде съставян такъв, защото не се касае за нито
една от хипотезите, описани в чл. 125 от ЗДвП. Във всички случаи, за страната съществува
правна възможност, в рамките на спорното съдебно производство, да установи факта на
настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него, с всякакви доказателствени
средства /Определение № 419 от 07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 850/2017 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Д.П./, включително и гласни такива. В тази връзка показанията на
свидетелката Десислава А. в достатъчна степен изясняват какво се е случило на 19.10.21г. с
автомобила й при преминаването през Кресненското дефиле, каква причина го е
предизвикала и какви са били пораженията по колата. Няма основания за некредитиране на
разказаното от тази свидетелка. Действително, същата е получила застрахователното
обезщетение, но въпросният факт, взет сам по себе си, не води до автоматично
компрометиране на споменатите гласни доказателства. Съдът прави фактически и правни
изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно
убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за
установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона.
Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и
съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички
обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ,
виелица, дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални
способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за
възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във
времето/ и волята на свидетеля да каже истината. Съдът трябва да прецени дали свидетелят е
възприемал осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време,
дали впечатленията му са спорадични или системни, както и доколко показанията му са
5
подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на
думите на свидетеля следва да се изхожда от: а/ степента им на съответствие с безспорните
доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/
степента на автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Ц.Ц.,
„Сиела“, С., 1997 г., стр. 48/. Погледната от този аспект, съобщената от свидетелката А.
информация следва да се приеме за характеризираща се с висока степен на достоверност,
тъй като разказаното от нея е вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /други
от водещите критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в
гражданското производство“ от Ц.Ц., „Сиела“, С., 1997 г., стр. 55/. Свидетелката подробно
описва каква е била релевантната ситуация на терен. Показанията й не оставят съмнение, че
тя е била очевидец на това, което обрисува, и има необходимите пълни, преки и
непосредствени впечатления за произтеклия пътен инцидент. Същите по никакъв начин не
се опровергават от разказаното от свидетеля М.И. или от някой друг елемент на
доказателствената съвкупност. Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка са
напълно изяснени от приетото и неоспорено от страните експертно заключение. Ако
жалбоподателят е бил несъгласен с констатациите и изводите на вещото лице, то е следвало
да поиска назначаване на повторна експертиза, но същият не е сторил това.
Неоснователно се явява и последното оплакване в жалбата, свързано с неуважаването на
възражението за съпричиняване. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че за да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое противоправно
поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение № 50072 от 01.11.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г. Н./. В такава насока
разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в
България“ от С.С., „Сиела“, С., 2020 г., стр. 149-150. В конкретния случай не са ангажирани
каквито и да било доказателства, които да сочат, че водачът е нарушил разпоредби на ЗДвП.
Жалбата се оказа неоснователна. Атакуваното с нея решение е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
На застрахователя се следват направените пред втората инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, размерът на които е много под нормативно предвидения минимум.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и с оглед на цената на иска, настоящият въззивен
съдебен акт няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 715 / 31.10.2023 г., постановено по гр. дело № 766 / 2023 г.,
по описа на PC – Благоевград.
6
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „М.“ № 3, представлявана от Я.Й., да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление гр. С., р-н „Т., представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В., сумата от 168 /сто
шестдесет и осем/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителството
пред въззивната инстанция /с включен ДДС/.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7