Решение по дело №336/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  24.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  девети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

 

Производството е образувано по искова молба от „Гаранционен Фонд  България" ЕООД ЕИК ****6  гр. Бургас против Н.Й.П. ЕГН: ********** за приемане за установено по отношение на Н.Й.П. ЕГН: **********, че  дължи на ищеца сумата от 1326,61 лв, от които: 556.44 лв остатъчна главница и 85.96 лв договорна лихва от 30.06.2017 до 30.01.2019 – по Договор за потребителски кредит №0001447 от 30.06.2017, 607.70 лв - остатъчна главница по т.1 и 26 лв - главница по т. II (за услуга „СМС известяване") от Договор за допълнителни услуги от 30.06.2017 г., 50.51 лв - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 01.08.2017 до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че „Гаранционен Фонд  България" ЕООД ЕИК *** гр.Бургас е търговец, който осъществява гаранционни услуги /поръчителство/ в ползва на „Фреш Кредит” ЕООД, с ЕИК ***, което пък е регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и свързани с тях допълнителни услуги. Между „Фреш Кредит”  ЕООД и длъжника са сключени Договор за потребителски кредит №0001447 от 30.06.2017 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 30.06.2017 г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника, кредитодателя „Фреш Кредит”  ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК *********, като поръчител, е сключен Договор от 30.06.2017 г. за гаранционна сделка (поръчителство) за задълженията на длъжника към „Фреш Кредит”  ЕООД по горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги). Съответно, на датата на подписване на посочените договори на длъжника е предоставена заемната сума в размер на 600 лв. Предвид това, длъжникът се е задължил да погасява разсрочено, съгласно подписаният от него график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението от 600 лв на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК ****), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.II от Договора за допълнителни услуги (с настоящото не се претендират такива). По двата договора до 30.01.2019 г.длъжникът е извършил следните плащания -43.56 лв главница и 14.84 лв договорна лихва - по Договора за потребителски кредит, 67.66 лв - главница по т.1 от Договора за допълнителни услуги, 23.94 лв - лихва за забава. След 30.01.2019 няма повече плащания. Относно Договора за допълнителна услуга (ДДУ) и дължимата по него главница: Съгласно чл.3, ал.2 от ДПК - „Обезпечения/гаранции" - в случаите, когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредите, изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице - дружество­ поръчител (в настоящият случай - ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД). Поемането от третото лице на поръчителството е срещу възнаграждение в ползва на поръчителя, което е посочено като размер в чл.3, ал.2 ДПК и което кредитополучателя се съгласява да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство. Сключен е договор за поръчителство (приложен към исковата молба) между
кредитодателят, кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител - ищецът
„Гаранционен фонд България" ЕООД - с който третото лице се задължава, срещу
посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към
кредитора по ДПК и по ДДУ.Кредитополучателят е заявил желанието си (чл.4 от ДПК) да полазва предоставена от Кредитодателя „Фреш кредит" ЕООД допълнителна услуга по договор (това е ДДУ), изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Ползването на допълнителната услуга не е условия за предоставяне на кредита (чл.4, накрая от ДПК)Съответно е сключен ДДУ, съгласно който кредитодателят „Фреш Кредит”  ЕООД е предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице - поръчител(„Гаранционен фонд България" ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък, съгласно ДДУ, кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК - съгласно График за плащанията, неразделна част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислява възнаградителна лихва. Следователно длъжникът следва да заплати на трето лице-поръчител възнаграждение (по Договор за поръчителство), но няма средства за това и желае кредиторът да му услужи със средства и да заплати вместо него това възнаграждение (чл.4 от ДПК и ДДУ); съответно кредиторът е задължен да заплаща на вноски на третото лице, а на свой ред длъжникът - да връща тази сума на кредитора. В крайна сметка, предвид просрочие на длъжника на задълженията по ДПК и ДДУ, кредиторът изисква плащане.

Предвид просрочените вноски на длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори, „Фреш Кредит” ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя (настоящият заявител), като на 30.01.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1326,61 лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане. Съответно, с платежно нареждане от 30.01.2019 г., настоящият заявител е заплатил по банков път на „Фреш Кредит” ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане. Предвид това и на основание на чл.74 от ЗЗД, настоящият заявител, изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, е встъпил в правата на кредитора „Фреш Кредит”  ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.За заплащане на сумите по ч.гр.д.№ 130/2019 г. по описа на РС-Харманли е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли съда да постанови решение с което да признае за установено между страните, че ответникът Н.Й.П. ЕГН: **********, дължи на ищеца „Гаранционен фонд България" ЕООД ЕИК *********, сумата от 1326,61 лв, от които: 556.44 лв остатъчна главница и 85.96 лв договорна лихва от 30.06.2017 до 30.01.2019 – по Договор за потребителски кредит №0001447 от 30.06.2017, 607.70 лв - остатъчна главница по т.1 и 26 лв - главница по т. II (за услуга „СМС известяване") от Договор за допълнителни услуги от 30.06.2017 г., 50.51 лв - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 01.08.2017 до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се разноските  в заповедното производство, както и по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. Не е взето становище по основателността на иска и не са ангажирани писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. От ищеца е постъпило писмено становище, с което прави искане за постановяване на неприсъствено решение, позовавайки се на разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника, намира следното:

За да се постанови неприсъствено решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно- ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на чл. 238, ал.1 от НПК.

На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр.  с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение по искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора да прецени вероятната основателност на иска, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предпоставките за възникване на задължение на „Гаранционен фонд България" ЕООД ЕИК ****, изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, е встъпил в правата на кредитора „Фреш Кредит” ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.

По делото е безспорно установено, че  между „Фреш Кредит”  ЕООД и ответникът са сключени Договор за потребителски кредит №0001447 от 30.06.2017 г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 30.06.2017 г., ведно с Общи условия към тях. Между длъжника, кредитодателя „Фреш Кредит”  ЕООД и трето лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК ****, като поръчител, е сключен Договор от 30.06.2017 г. за гаранционна сделка (поръчителство) за задълженията на длъжника към „Фреш Кредит”  ЕООД по горепосочените договори (Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги). На датата на подписване на посочените договори на длъжника е предоставена заемната сума в размер на 600 лв., като  длъжникът се е задължил да погасява разсрочено, съгласно подписаният от него график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т.1 от Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението от 600 лв на трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК ***), при съответните падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т.II от Договора за допълнителни услуги (с настоящото не се претендират такива). По двата договора до 30.01.2019 г. длъжникът е извършил следните плащания: 43.56 лв главница и 14.84 лв договорна лихва - по Договора за потребителски кредит, 67.66 лв - главница по т.1 от Договора за допълнителни услуги, 23.94 лв - лихва за забава. След 30.01.2019 няма повече плащания. Относно Договора за допълнителна услуга (ДДУ) и дължимата по него главница: Съгласно чл.3, ал.2 от ДПК - „Обезпечения/ гаранции" - в случаите, когато кредитополучателя не осигури обезпечения на кредите, изразяващо се или в двама поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице - дружество­поръчител (в настоящият случай - ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД). Поемането от третото лице на поръчителството е срещу възнаграждение в ползва на поръчителя, което е посочено като размер в чл.3, ал.2 ДПК и което кредитополучателя се съгласява да изплаща на равни месечни вноски за негово удобство. Сключен е договор за поръчителство (приложен към исковата молба) между кредитодателят,  кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител – ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД - с който третото лице се задължава, срещу посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя към кредитора по ДПК и по ДДУ. Кредитополучателят е заявил желанието си (чл.4 от ДПК) да ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш кредит" ЕООД допълнителна услуга по договор (това е ДДУ), изразяваща се във финансиране на възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Съответно е сключен ДДУ, съгласно който кредитодателят „Фреш Кредит”  ЕООД е предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя) на третото лице - поръчител(„Гаранционен фонд България" ЕООД) дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък, съгласно ДДУ, кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така предоставената сума, на равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК - съгласно График за плащанията, неразделна част от ДДУ. Следователно длъжникът следва да заплати на трето лице-поръчител възнаграждение (по Договор за поръчителство), но няма средства за това и желае кредиторът да му услужи със средства и да заплати вместо него това възнаграждение (чл.4 от ДПК и ДДУ); съответно кредиторът е задължен да заплаща на вноски на третото лице, а на свой ред длъжникът - да връща тази сума на кредитора.  При просрочие на длъжника на задълженията по ДПК и ДДУ, кредиторът изисква плащане, просрочените от длъжника задълженията по горепосочените договори, „Фреш Кредит” ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя (настоящият заявител), като на 30.01.2019г. писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 1326,61 лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане. Съответно, с платежно нареждане от 30.01.2019 г., настоящият заявител е заплатил по банков път на „Фреш Кредит” ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно поканата за плащане. На основание на чл.74 от ЗЗД, ищеца,  изпълнявайки чуждото (на длъжника) задължение, е встъпил в правата на кредитора „Фреш Кредит”  ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам е станал кредитор на длъжника за същите суми.За заплащане на сумите по ч.гр.д.№ 130/2019 г. по описа на РС-Харманли е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

 Видно от представеното по делото платежно нареждане от 30.01.2019г.  ищецът е заплатил на „Фреш Кредит” ЕООД  сумата 1326,61 лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане. Съгласно чл.74 от ЗЗД, този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес от изпълнението, встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само третото лице, което има правен интерес от изпълнението. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според съдебната практика е налице, когато облигационното правоотношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени права на третото лице. Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение, има и регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнено на кредитора. Поръчителят, който се е задължил да отговаря солидарно за задълженията към кредитора заедно с длъжника е изпълнил неговото задължение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор и от своя страна има право на иск срещу длъжника за сумите, които е платил. Ето защо и след като ищецът-гарант доказа, че е заплатил на кредитора претендираната и дължима от длъжника сума по договора, то за него възниква правото да иска от длъжника заплащане на тази сума, която представлява негово задължение по договора. Размерът на исковите претенции се установява от представените писмени доказателства, а именно, видно от приложената справка сумата от 1326,61 лв, от включва: 556.44 лв остатъчна главница и 85.96 лв договорна лихва от 30.06.2017 до 30.01.2019 – по Договор за потребителски кредит №0001447 от 30.06.2017, сумата 607.70 лв - остатъчна главница по т.1 и 26 лв - главница по т. II (за услуга „СМС известяване") от Договор за допълнителни услуги от 30.06.2017 г., сумата 50.51 лв - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 01.08.2017 до 30.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 27,00лв. за държавна такса в размер. В исковото производство направените от ищеца разноски са 173,00 лв. за държавна такса.  При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 200,00лв., като с оглед уважаваните искови претенции на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 200,00 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство, а на основание чл.77 от ГПК следва да заплати сумата в размер на 50,00 лева за държавна такса по сметка на РС - Харманли. В тази връзка правоотношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските по делото е процесуалноправно. Когато страна остане задължена за разноски, каквато е и държавната такса, съдът, на основание чл. 77 от ГПК, не само има право, но е длъжен служебно да ги събере, което може да стане, както по време на разрешаване на спора, така и след приключване на делото в рамките на давностния срок.

 Водим от горното и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК Харманлийският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Й.П. ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на „Гаранционен Фонд България" ЕООД с ЕИК ***  със седалище в гр.Бургас,ул.****представлявано от управителя П.С.С.  сумата в общ размер  1326,61 лв, от които: 556,44 лв за остатъчна главница ; 85.96 лв за договорна лихва от 30.06.2017 до 30.01.2019г. по Договор за потребителски кредит №0001447 от 30.06.2017; сумата 607,70 лв за остатъчна главница по т.І и 26,00 лв  за  главница по т. II (за услуга „СМС известяване") от Договор за допълнителни услуги от 30.06.2017 г.;сумата 50,51 лв  за лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от 01.08.2017 до 30.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.02.2019г. до окончателното изплащане за които суми е издадена Заповед № 72 от 06.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 130 по описа за 2019 г. на РС- Харманли.

ОСЪЖДА Н.Й.П. ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен Фонд  България" ЕООД ЕИК ***  гр. Бургас ул. ****представлявано от управителя П.С.С. сумата в размер на 27,00 лева разноски по ч.гр.д. № 130 по описа за 2019 г. на РС- Харманли и сумата от 173,00  лева, разноски за държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА Н.Й.П. ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.77 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Харманли сумата в размер на 50,00 лева.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: