Р Е Ш Е Н И Е
№ 177 26.05.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на девети май две хиляди двадесет
и трета година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева, като разгледа докладваното
от съдията Михаил Русев административно дело №182 по описа за 2023 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл.118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „Мацколона“ЕООД
– гр. Стара Загора, представлявано от управителя З.Н.С. против Решение №1040-23-18/14.03.2023
год. на Директора на ТП на НОИ- гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на
дружестевото срещу задължителни предписания на контролен орган на НОИ №ЗД-1-23-01296144/10.02.2023
год. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
подадени от осигурителя за д-р Х. Н. К. в срок двадесет работни дни от
получаването им.
Жалбоподателят релевира
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен
акт, поради противоречие с материалния закон. Сочи, че органът неправилно издал
обжалваните задължителни предписания за заличаване на данните за назначеното в
дружеството лице, тъй като в случая са били налице всички законово изискуеми
предпоставки за декларирането им. Излага съображения, че са неправилни изводите
на административният орган, че не е налице реално изпълнение на трудовите
договори. Не съществува спор относно факта на изплащане на трудовите
възнаграждения и внесените върху тях осигуровки. В хода на проверката е
доказала реалното изпълнение на трудовия договор. Трудовият договор Х. К. е
прекратен едностранно от страна на работодателят, тъй като е бил със срок на
изпитване и поради намаляване на обема на работа в оптиката. Налице са надлежно
оформени документи по сключения договор, като за това е са били своевременно
изпращани и съответните уведомления до НАП, акт за встъпване в длъжност,
трудовите възнаграждения са били реално изплатени, като са внесени и
съответните осигурителни вноски. Въз основа на направените оплаквания, счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния
закон, в каквато връзка отправя искане за отмяна на оспорения административен
акт и на потвърдените с него задължителни предписания, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебното заседание
оспорващият се явява лично и с адв. Н.Г., който поддържа жалбата и подробно
аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт.
Ответникът, Директор на ТП
на НОИ – гр. Стара Загора, чрез процесуалният си представител юриск. Т. К.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Съгласно чл.26а, ал.4 от ЗЗ,
в оптиките могат да бъдат назначавани само лекари със специалност офталмология,
каквато обаче д-р К. не притежава. По изложените в решението мотиви моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
След като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала
настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице,
което е адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и
законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в
законоустановения срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, същото е надлежно упражнено,
поради което подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна.
От доказателствата по преписката
и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Обжалваните задължителни
предписания на контролен орган - старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-
Стара Загора с №ЗД-1-23-01296144 от 10.02.2023 год. са постановени по повод извършена
проверка, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и приключила с констативен
протокол, като основание за проверката са били подадените заявления за
отпускане на помощи за обезщетение от Х. Н. К.. Било образувано производство по
извършване на проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя,
като със Заповед №ЗР-5-23-01288225 от 26.01.2023 год., издадена от надлежно
оправомощено съгласно приложена Заповед №89/05.05.2015 год. на Директора на ТП
на НОИ - Стара Загора, длъжностно лице, проверката е възложена на контролен
орган на НОИ – В.П.Т. - старши инспектор по осигуряването. Резултатите от
проверката са обективирани в съставения от проверяващия контролен орган
Констативен протокол №КП-5-23-01296127 от 10.02.2023 год. Въз основа на
констатациите на осигурителя „Мацколона“ЕООД са дадени задължителни
предписания, с които е постановено в срок от 20 дни да бъдат заличени данните
за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация образец 1 по отношение на Х.
Н. К. с ЕГН ********** за периода 29.11.2022 год. – 29.12.2022 год.
Контролният орган при
анализ на събраните писмени доказателства снетите обяснения от лицата е
достигнал до извода, че К. е назначен на работа макар и да няма необходимата
специалност офталмология, какъвто се изисква за работа на лекари в оптики. Не е
спорно, че същият е лекар със специалност вътрешни болести.
При извършената проверка е
установено, че е била подадена молба от Х. К. за назначаване на работа в
оптиката, налице е сключен трудов договор, уведомени е НАП за това, както и за
прекратяването на договора. Установено е също така, че е налице полагането на
подпис срещу получаването на трудовото възнаграждение.
Срещу дадените
задължителни предписания представляващият осигурителя управител З.С., подал жалба
до Директора на ТП на НОИ - Стара Загора по реда на чл.117 от КСО с вх. №1012-23-23/21.02.2023
год., с която изразил несъгласие с обжалваните предписания. С оспореното в настоящото
производство Решение №1040-23-18/14.03.2023 год. Директорът на ТП на НОИ -
Стара Загора отхвърлил жалбата на дружеството и потвърдил атакуваните пред него
задължителни предписания, като изложил подробни мотиви относно невъзможността
за назначаване на доктор със специалност вътрешни болести като работник в
действаща оптика. Съгласно нормативната уредба, като такъв в оптиката би могло
да бъде назначено само лице, лекар със специалност офталмология. Направил е
анализ на събраните доказателства и приложимата материално правна регламентация
на дейността на оптиката като лечебно заведение и възможността за работа в
такава оптика на лице с медицинско образование. В този смисъл и въз основа на
горното обосновал извода си, че подадените от осигурителя данни по отношение на
лицето по реда на чл.5, ал.4 от КСО са некоректни и като такива следва да бъдат
заличени и с оглед на това отхвърлил депозираната от дружеството жалба.
Недоволен от така постановеното решение, осигурителят го обжалвал в законовия
срок с жалба с вх. №1819 от 28.03.2023 год. по описа на Административен съд Стара Загора,
с която инициирал производството по настоящото административно дело.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен
акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на
чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.1 б.„ж“, т.3 от КСО орган, в изискуемата
писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила. Съгласно
разпоредбите на чл.107, ал. 1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с
дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ,
какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните
поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на
чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ.
Съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните
разпоредби, поради следното:
На основание чл.4, ал.1 от КСО работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5,
ал.4, т.1 и т.2 от КСО, осигурителите и работодателите периодично представят в
НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко
лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с
Наредба Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в
разпоредбата на чл.2, ал.1 предвижда задължение на работодателите да подават в
ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1
и т.2 данни. Според разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4,
подавани от осигурителите се използват за изчисляване и отпускане на пенсии,
парични обезщетения и помощи.
За работници и служители
се считат лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение.
Трудовият договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма и
съдържание, съгласно КТ. Но по смисъла на КСО, наличието само на валидно сключено
и не прекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово
правоотношение.
В настоящия случай
безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен
материал е обстоятелството, че между лицето, посочено в задължителните
предписания и дружеството жалбоподател е бил сключен валиден писмен трудов
договор, съдържащ подписите на страните и притежаващ всички необходими
реквизити по чл.66 от КТ. По делото са били събрани и други доказателства - платежни
ведомости, обяснения и др, от които може да се направи изводът, че трудовото
отношение е възникнало и съществувало, поради което изводът на административния
орган, че не е упражнявана трудова дейност е в
разрез с тези доказателства.
На основание чл.74, ал.3
от Кодекса на труда в случаите, когато контролен или друг компетентен орган
сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени
в ал.1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на
трудовия договор. Съгласно ал.2 на чл.74 от КТ недействителността на трудовия
договор се обявява по реда на глава осемнадесета от КТ по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се
произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно
производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на
НОИ– Стара Загора не е изпълнил задължението си по чл.74, ал.3 от КТ и без да
се съобрази с правилото на чл.74, ал.5 от КТ, не е признал действието на
сключените между страните трудови договори, като е дал предписания на
работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на осигурените
лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил недействителност
на всеки сключен и редовен от външна страна трудов договор, издадените
задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са
незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би
било налице основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл.108,
ал.1, т.3 от КСО. В този смисъл е Решение № 4512 от 27.03.2019 год. на ВАС по
адм. дело № 1298/2019 год., VI о. и Решение № 4547 от 27.03.2019 год. на ВАС по
адм. дело № 10938/2018 год.
В случая е налице
заобикаляне на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с доказателствената
сила на трудовия договор за съществуването на трудовото правоотношение и се
извършват констатации за нуждите на контролното производство в НОИ, които в
съдебното производство следва да бъдат проверени с всички допустими
доказателства по реда на процесуалния закон ГПК. Следва да се отбележи още, че
предвидения конститутивен иск по реда на чл.74, ал.3 от КТ се провежда с
участието на работника/служителя, което осигурява пълното му право на защита,
докато настоящото съдебно производство се развива само между осигурителя и
контролния орган, а задължаването на работодателя да подаде нови данни за
осигуряването на цитираните лица, безспорно накърнява техните права на
осигурени лица и има сериозни правни последици. Доколкото по делото няма
твърдения за проведено производство за обявяване на недействителност на
процесните трудови договори, се налага изводът, че при липсата на влязъл в сила
съдебен акт, решението на Директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно.
Подадените от осигурителя данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО в регистъра на
осигурените лица за лица и периоди с Декларация обр. 1 не се явяват некоректни,
поради което неправилно са били издадени Задължителни предписания от контролен
орган на НОИ - Стара Загора за тяхното заличаване.
Предвид изложеното съдът
счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в законоустановената форма, при спазване на
процесуалноправните правила, но в несъответствие с материалния закон и с целта
на закона, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат
извършените разноски по производството. Съобразно представения списък на
разноските и доказателствата за изплащането им, същите са в размер на 550.00
лв., от които държавна такса в размер на 50.00 лв. и възнаграждение за един
адвокат в размер на 500.00 лв., съгласно приложеният договор за правна защита и
съдействие №0203083/28.03.2023 год.
Водим от горните мотиви и
на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Мацколона“ЕООД – гр. Стара Загора Решение №1040-23-18/14.03.2023
год. на Директор на ТП на НОИ- гр. Стара Загора и потвърдените с него задължителни
предписания на контролен орган на НОИ № ЗД-1-23-01296144 от 10.02.2023 год., на
основание чл.108, ал. 1, т.3 от КСО, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт
Стара Загора, представляван от Директора Димитър Щерев да заплати на „Мацколона“
ЕООД, с ЕИК: ********* представлявано от управителя З.Н.С., сумата 550.00 лв. /петстотин
и петдесет/ лева, представляваща направените деловодни разноски по
производството.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: