№ 208
гр. Плевен, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600669 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 24/01.06.21 г., постановена по НОХД № 367/21 г. РС-
Плевен признал подсъдимият Н. Л. Б. за виновен в това, че през месец март
2011 година в гр. Л., при условията на продължавано престъпление- на два
пъти:
-неустановена дата в периода 01.03-27.03.2011 и на 28.03.2011, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у СТ. Н. Б. от гр.Л.,
както следва :
-на неустановена дата в периода 01.03-27.03.2011г.-, че ще предяви
граждански иск за непозволено увреждане пред Районен съд –Т. от името на
Н.С. Б. и Ц.Р. Б.а, и ще ги представлява в качеството си на адвокат по
гражданско дело ;
-на 28.03.2011 година- че ще предяви от негово име граждански иск
пред Районен съд1 Плевен, във връзка с претенции, произтичащи от
неизпълнение на договор за паричен заем, и ще го представлява в качеството
1
си на адвокат по гражданското дело - и с това му причинил имотна вреда в
размер на 950лв. , поради което и на основание чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1
от НК и чл.54 НК го осъдил на 1 година /една година/ лишаване от свобода.
Признал подсъдимия Н. Л. Б. за виновен в това, че на неустановена дата
през първата половина на 2016 година, в Република Австрия, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у СТ. Н. Б. от гр.Л.- че ще
предяви от негово име граждански иск за неоснователно обогатяване пред
Районен съдЛ. и ще го представлява в качеството си на адвокат по гражданско
дело и с това му причинил имотна вреда в размер на 180лева, която настъпила
в гр.Л., поради което и на основание чл.209, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на една
година лишаване от свобода.
Определил на основание чл.23, ал.1 НК общо най-тежко наказание от 1
годна лишаване от свобода.
Отложил на основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването така определеното
общо наказание за изпитателен срок от три години.
Осъдил на основание чл.45 ЗЗД подсъдимият Н. Л. Б. да заплати на
гражданския ищец СТ. Н. Б. сумата от 1 130,00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от 27.03.2011г., върху сумата от 300,00лв., от 28.03.2011г.
върху сумата от 650лв. и от 01.07.2016г. върху сумата от 180,00лв. до
окончателното изплащане на вземането и 2 000,00лв. - обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъдил на основание чл.189,ал.3 НПК подсъдимия Н. Л. Б. да изплати
по сметката на Ловешкия районен съд сумата от 378,52лв. представляваща
разноски, направени на съдебното производство.
Осъдил подсъдимия Н. Л. Б. да заплати по сметка на Плевенски районен
съд сумата от 125,20лв.- държавна такса по уважения иск.
Осъдил на основание 189, ал.3 НПК подсъдимия Н. Л. Б. да заплати на
СТ. Н. Б. сумата от 4372,00лв. направени разноски.
Недоволен от присъдата е останал подс. Н.Б., който я обжалва, като
навежда доводи, че в хода на производството пред РС е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо произнасянето по
2
гражданските искове. Моли ОС да постанови решение, с което отмени
присъдата и да върне делото за ново разглеждане на РС или да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия и да
отхвърли гражданските искове.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище,че въззивната жалба
е неоснователна, а постановената присъда е правилна. Моли ОС да постанови
решение, с което да потвърди присъдата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не само поради
изложените в нея съображения.
Оплакването на въззивния жалбоподател, че в хода на производството
пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила е основателно. Във връзка с него той сочи
противоречие в мотивите и диспозитива на присъдата относно присъдените
обезщетения по предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански искове.
Действително прави впечатление , че с диспозитива на присъдата
подсъдимият е осъден за заплати на гражданския ищец две обезщетения:
-сумата от 1 130,00лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от
27.03.2011г., върху сумата от 300,00лв., от 28.03.2011г. върху сумата от
650лв. и от 01.07.2016г. върху сумата от 180,00лв. до окончателното
изплащане на вземането и
-2 000,00лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 01.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Така формулиран диспозитива на присъдата на първо място е неясен по
следните съображения:
3
1.За сумата 1 130 лв. е посочено, че представлява обезщетение за
претърпени имуществени вреди от престъплението. С обвинителния акт по
повод който е образувано съдебното производство са повдигнато обвинения
за две престъпления, всяко от които поотделно осъществява състава на
чл.209, ал.1 от НК. С присъдата подсъдимият също е признат за виновен в
извършване на две отделни престъпления по чл.209, ал.1 от НК. Доколкото в
диспозитива на съдебния акт, в частта касаеща произнасяне по гражданските
искове се употребява единствено число „…престъплението…“ неясно остава
вредите от кое престъпление подлежат на обезщетяване според
първоинстанционния съд.
2.За сумата 2 000 лв. е посочено, че представлява обезщетение за
имуществени вреди без да е уточнено въобще дали те са резултат от някое от
престъпленията, предмет на настоящето наказателно производство. В
мотивите на съдебния акт тази сума е посочена като обезщетение за
неимуществени вреди.
Всъщност поредицата от грешки свързана с гражданските искове в
наказателния процес започва още с приемането им за съвместно разглеждане.
Както правната теория, така и константната съдебна практика категорично
приемат, че престъплението като юридически факт, поражда правни
последици не само в областта на материалното наказателно право, но и в
областта на материалното гражданско право и води до ангажиране на
деликтната отговорност на извършителя. Настоящият наказателен процес е
образуван и се провежда по повод няколко деяния, част от които
осъществяват състава на продължавано престъпление, а последното по време
осъществява отделно състав на престъпление. Пострадалият от всяко от
престъпленията поотделно има право да претендира обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди от всяко престъпление.
Недопустимо е с един общ иск да се претендират имуществени и
неимуществени вреди от две престъпления-необходимо е да се посочат
вредите претърпени от всяко от престъпленията поотделно. Изначалната
опороченост в действията на съда, който е приел за разглеждане два вместо
четири отделни иска с претенции за обезщетяване на претърпени
имуществени и неимуществени вреди от две различни престъпления е
градирала в произнасянето на присъдата с неясен диспозитив, коментирано
4
по-горе.
Тези пропуски в работата на предходната инстанция не могат да бъдат
отстранени от въззивната чрез изменение на присъдата или чрез отмяна и
постановяване на нова присъда.
Ето защо, въпреки нормативната забрана на чл.335, ал.3 от НПК, ОС
счита, че присъдата на РС следва да бъде отменена, а делото да се върне на
същия съд за ново разглеждане. При неправилно предявените и приети за
разглеждане в наказателното производство граждански искове е невъзможно
изпълнение на задължението за решаване по същество, съдържащо се в
цитираната разпоредба.
Воден от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 24/01.06.21 г., постановена по НОХД № 367/21 г.
по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото на РС-Плевен за ново разглеждане.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5