Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 980
гр.Русе, 21.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния
Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2210 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД и чл.342 ал.1
вр. чл. 347 от ТЗ.
Ищецът
”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД-София твърдят, че са се снабдили срещу ответницата със
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 350/2019 г. по описа на РРС за сумата от 284,82 лв.-главница,
дължима за доставени далекосъобщителни услуги през периода 15.08.2016
г.-14.01.2017 г. по договор от 06.08.2013 г., за което на 15.01.2017 г. била
съставена крайна фактура № **********. Актът бил връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК.
Твърдят, че на
06.08.2013 г. между дружеството, към него момент с наименование ”Космо България
Мобайл”, и ответницата, бил сключен договор за мобилни услуги за предпочетен от
клиента мобилен номер 0896/214586 с избрана абонаментна програма GLOBUL Universe 10,99лв., с
уговорен срок па действие 24 месеца до 06.08.2015 г., като правоотношението
било новирано с Допълнително споразумение от 29.05.2015 г. за абонаментен план
Резерв Стандарт 19.99лв. за същия мобилен номер, с уговорен срок на действие 24
месеца до 29.05.2017 г.Тогава, при възползване от преференциални условия на
оператора, абонатът получил и мобилно устройство SAMSUNG модел GALAXY S5 mini White на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на по 25,59 лева, съгласно
уговорен погасителен план по лизинговия договор.
Сочат, че въз
основа на посочените контракти ответницата е ползвала предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано на абоната под
клиентски номер № *********.
Според чл.26
от ОУ на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането
на последните се извършва въз основа на
фактура, издавана ежемесечно на името на потребителя.При сключване на контракт,
всеки клиент, страна по него, бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура.Неполучаването на такава не освобождава абоната от задължението за плащане на дължимите суми.
Твърдят, че за
получените от ответницата услуги,
абонаментни такси и лизингови вноски през периода 15.08.-14.11.2016 г.
операторът издал 3 бр. данъчни фактури-№№ **********/15.09.2016 г. за 55,09
лв., платими до 30.09.2016 г., **********/15.10.2016 г. за 40,60лв., с падеж
30.10.2016 г.и № **********/15.11.2016г. за 40,58 лв., платими до 30.11.2016
г., или общо 136,27 лв.
С Кредитно
известие № **********/15.12.2016 г. за извършена корекция по дълга била
сторнирана сумата от 4,99лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонамента такси.Начислена била и дължима лизингова вноска от
25,59 лв.Така общото задължение за посочения период възлязло на 156,87 лв.
Считат, че
неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, ангажира отговорността му по т.11 във връзка с чл.75 и чл.196в от ОУ на
мобилния оператор.В тази връзка ищецът упражнил правото си да прекрати
едностранно договорите.На 15.01.2017 г. била издадена крайна фактура №
********** за дължимите към оператора суми.На 05.12.2016 г. процесния абонамент
бил деактивиран автоматично по вградената електронна система на дружеството.
Твърдят,
че поради виновното прекратяване на
договора за мобилни услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ към лизинговия
договор, дължимите за времето м.януари-м.април 2017 г. месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка SAMSUNG модел GALAXY S5 mini White били обявени
за предсрочно изискуеми.Стойността на това вземане възлиза на 127,95 лв.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи сумата от 156,87
лв., представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № ********* от 15.08.2016 г. до 14.01.2017 г., присъдена им по
ч.гр.дело № 350/2019 г. по описа на РРС, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане.
Искат
ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 127,95 лв., представляваща
дължими вноски по Договор за лизинг от 29.05.2015г. за устройство SAMSUNG модел GALAXY S5 mini White за периода
м.януари-м.април 2017г.
Ответницата А.Х.Д.
оспорва исковете.Счита, че в ОУ се съдържат уговорки, които са неравноправни и
противоречащи на изискванията на ЗЗП.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 350/ 2019 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото
производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за дължима от А.Х.Д. сума от 284,82 лв.-главница, представляваща непогасени задължения по Договор за далекосъобщителни услуги от 06.08.2013 г. за периода 15.08.2015
г.-14.01.2017 г., със законната лихва върху нея от 21.10.2019 г., 55,88
лв.-мораторна лихва за времето 31.01.2017 г.-07.01.2019 г., както и 205 лв.-разноски
за производството. Актът бил връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На заявителя било съобщено да предяви вземането си по общия исков ред. Разпореждането
е връчено на дружеството на 25.03.2019 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело, е постъпила на 18.04.2019 г.Спазен е преклузивният 1-месечен
срок, предвид което производството по чл.422 от ГПК е допустимо.Предмет на
спора по настоящото дело е само главница от 156,87 лв.
С молба от 19.06.2020 г.
ищецът е уточнил, че в тази стойност са включени и 4 бр. лизингови вноски от
общо 102,36 лв., които счита, че следва да се разглеждат като част от
установителната претенция, тъй като представляват ”услуги по договор за лизинг”.Настоящият
състав не споделя това виждане.На първо място, никъде в заявлението по чл.410
от ГПК заявителят не се позовава на договор за лизинг, а говори за вземания по
договор за далекосъобщителни услуги, каквито по естеството си лизинговите вноски
не са.Дори обаче в заявлението да имаше искане по това перо, след като то не е
включено в заповедта почл.410 от ГПК, няма как да бъде и част от предмета на
спора по чл.422 от ГПК.В процесния случай е присъдена само една главница и то
във връзка с договор за далекосъобщителни услуги от 06.08.2013 г.
По делото няма
спор за възникнали договорни отношения между ответницата и ”Космо България
Мобайл” ЕАД. Възражението на първата е , че липсват данни за връзка между това
дружество и ищеца.Съдът намира доводът за неоснователен.Видно е, че ЕИК на
”Космо България Мобайл” ЕАД и ”Теленор България” ЕАД е един и същ, а при
проверка в ТР става ясно, че търговецът е променил наименованието си. В този
смисъл съдът намира, че по делото безспорно се установява, че между страните е бил
сключен договор за мобилни услуги за предпочетен от клиента мобилен номер
0896/214586 с избрана абонаментна програма GLOBUL Universe 10,99лв., с
уговорен срок па действие 24 месеца до 06.08.2015 г.
Ответницата е
направила възражение, че шрифтът на договора е под 12.Съдът намира, че
изискване в този смисъл се съдържа в ЗПК, който нормативен акт не намира
приложение по отношение на договора за дълекосъобщителни услуги.
На 29.05.2015
г. между страните било подписано Допълнително споразумение за абонаментен план
Резерв Стандарт 19.99лв. за същия мобилен номер, с уговорен срок на действие 24
месеца до 29.05.2017 г.Съгласно отразеното по договора и допълнението към него,
клиентът е декларирал, че са му били връчени Общите условия на оператора.
На 29.05.2015
г. между оператора и абоната бил сключен договор за лизинг, по силата на който
на ответницата било предоставено мобилно устройство SAMSUNG модел GALAXY S5 mini White на
изплащане-23 месечни лизингови вноски в размер на по 25,59 лв., съгласно
уговорен погасителен план по лизинговия договор.Ответницата е направила
възражение, че липсва приемо-предавателен протокол, удостоверяващ получаването
на вещта.Доводът е неоснователен.Ответницата не е оспорила подписа си в
договора.В чл.4 от контракта лизингополучателят е декларирал, че операторът му
е предела лизинговата вещ.
Във връзка с
ползваните от клиента услуги, търговецът е издал фактури за дължима цена.Според
чл.26 от ОУ на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор, заплащането на последните се
извършва въз основа на фактура, издавана ежемесечно на името на потребителя.Неполучаването
на такава не освобождава абоната от
задължението за плащане на дължимите суми.Ответницата е направила възражение,
че тази клауза е неравноправна.Съдът счита доводът за неоснователен.В случая ответницата безспорно притежава
качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.Разпоредбата
чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието ”неравноправна клауза” в
договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието ѝ, същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност
уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.В случая
процесния договор е сключен при предварително
определени условия от единия съконтрахент–доставчика на мобилни услуги.Видно е,
че представения договор за мобилни услуги, с
допълнението към него, са бланкови, поради което не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието им.След като обаче страните са уговорили
срок за плащане на цената за предоставената услуга,след изтичането на същия
абонатът трябва да се счита в забава, като обстоятелството, че доставчикът може
и да не издаде фактура, не поставя лицето в
неравноправно положение в това облигационно правоотношение. В процесния
случай кредиторът всъщност има издадени фактури.Дори да се приеме, че клаузата
е неравноправна за потребителя, това не влече нищожност на процесния договор и
не освобождава ответницата от задължението да заплати цена за предоставените й
услуги.
Ищецът се
позовава на виновно неизпълнение на насрещната страна, дало право на търговеца
да деактивира услугата през м.декември 2016 г., като се сочи, че това става
автоматично от вградената електронна система на дружеството.
Според т.12
ал.2 от ОУ към лизинговия договор, дължимите за времето м.януари-м.април 2017
г. месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка SAMSUNG модел GALAXY S5 mini White били обявени
за предсрочно изискуеми.
Назначената в
производството счетоводна експертиза, след запознаване с книжата по делото и
извършена проверка при дружеството, е посочила че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по посочените в исковата молба договори
задължението на ответницата за предоставените й далекосъобщителни услуги
възлиза на 54,51 лв., а по договора за лизинг-на 204,72 лв., като търговецът е
начислил още и 25,59 лв. неустойка.
По делото не
се твърди абонатът да е погасил посочените
вземания на оператора, нито да е върнал лизинговата вещ.
При тази фактическа
обстановка и с оглед гореизложените доводи по възраженията на ответната страна,
съдът намира, че следва да уважи установителния иск до сумата от 54,51 лв., а
осъдителния, предявен на по-ниска стойност от констатирания от вещото лице
дълг-в пълен размер.
В тежест на ответницата са разноските за двете производства, съразмерно с уважената част от исковете.Адвокатът,
представлявал страна по това дело безплатно, е направил искане да му се присъди
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.Д., ЕГН **********,***, че дължи на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г.
***, сумата от 54,51 лв.,
представляваща непогасени задължения по договор за
далекосъобщителни услуги от 06.08.2013 г. за периода 15.08.2016 г.-14.01.2017
г., със законната лихва върху нея от 21.01.2019
г., за което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 205 от 22.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 350/2019 г. по описа на РРС, и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до 158,67 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.Х.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г.
***, по банкова сметка ***: ***, сумата
от 127,96 лв.-лизингови вноски по Договор за лизинг ог 29.05.2015 г. за
устройство SAMSUNG модел GALAXY S5 mini White, както и 278,68 лв.-разноски по
делото и 32,80 лв.-разходи по заповедното производство.
ОСЪЖДА“ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк
София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.П.Г. ***, да заплатят на
адв.Красимира Кьорангелова, сумата от 64,68 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената от нея безплатна правна помощ по гр.дело №
2210/2019 г. по описа на РРС на А.Х.Д..
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/