Номер 4506.10.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечIV състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
Секретар:ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
Прокурор:Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204300600326 по описа за 2020 година
за да се произнесе съобрази:
С Присъда № 9 от 28.05.2020 година, постановено по НОХД № 300 по
описа за 2019 година, Луковитският районен съд е признал въззиваемата Я. С.
Т. , ЕГН **********, за невинна в това, че през периода от м.януари 2016
год. до м.март 2019 год., включително, в гр. Луковит, обл.Ловеч, след като
била осъдена със съдебно решение по гр.д. №81/2015год., по описа на
PC-Луковит, влязло в сила на 18.12.2015год., да издържа своя низходяща —
дъщеря си К.Я.С., родена на 28.10.2001г., живуща в гр. Луковит, чрез нейната
баба С.Б.А., живуща в с.гр., съзнателно не изпълнила задълженията си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 39 месечни вноски по
150.00 лева, или общо 5850.00 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК я
оправдава по обвинението за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест от А.В.М. –
прокурор в РП – Луковит, в който излага, че така постановената присъда е
неправилна и моли съда да я отмени, като я признае за виновна за
извършеното от Т. престъпление по ч. 183, ал.1 отНК, като й наложи
1
предвиденото в закона наказание, така както е поискане в обвинителната реч.
Подадено е писмено възражение от Я. С. Т. против Протеста на РП –
Луковит, като моли съда да приеме, че протеста е неоснователен, а присъдата
правилна и законосъобразна. Счита, че по делото не се доказа
престъплението по чл. 183 ал.1 НК, за което й е повдигнато обвинение. Сочи,
че е установено по безспорен начин, че същата не е била уведомена по
надлежния ред за решението, с което е осъдена да заплаща издръжка на
дъщеря си К.Я.С.. Излага, че от представената покана за доброволно
изпълнение е видно, че тя е връчена на адрес, на който Я.С. не живее, а освен
това през този период тя е била в Испания. Счита, че са събрани писмени
доказателства, от които е видно,че тя е пращала значителни суми на майка си
за издръжка на К.Я.. Твърдиу че е установено, че К.Я. е живяла при майка си
през времето, когато тя е следвало да заплаща издръжка, но не е знаела за
това свое задължение. Сочи, че не се доказа нито от обективна, нито от
субективна страна престъплението, за което е обвинена, поради което счита
произнесената присъда за правилна и законосъобразна и моли протеста
дабъде оставен без уважение.
Постъпили са допълнителни възражения към протеста подаден от
прокурор М. в които излага, че в мотивите си съдът подробно е изложил
установената според него въз основа на доказателствата по делото фактическа
обстановка. Счита, че съдът е достигнал до извода, че подсъдимата Т.
действително за посочения период не плащала издръжката на детето си, тъй
като не е знаела за това решение на съда, че дължи изплащането на
издръжката, т.е. че не е осъществено деянието от субективна страна. Сочи, че
съдът е приел за доказано, че подсъдимата е узнала за съдебното решение по
гр.д. №81/2015 год., по описа на РС-Луковит, влязло в сила на 18.12.2015 год.,
да издържа своята низходяща - дъщеря си К.Я.С. едва през месец май 2018 г.
Излага, че съдът е посочил, че през 2018 г. непълнолетната К. заживяла
съпружески с приятеля си, т.е. не е живеела при баба си, съответно след месец
май 2018 г. не било налице основание подсъдимата да заплаща издръжка на
дъщеря си чрез нейната баба.
Не споделя горните изводи на съда, за това че подсъдимата Т. не е
знаела за това, че е осъдена да изплаща издръжка- видно от разпита на св.
2
К.Я.С./чиито показания съдът изцяло кредитира/ още през 2016г. Счита, че Т.
е знаела за това решение на съда, с което е била осъдена да изплаща издръжка
на дъщеря си, тъй като лично подсъдимата е попитала детето дали то знае за
това дело. Дори и да се приемат за достоверни изложените твърдения на
подсъдимата Т. кредитирани от съда, за това че едва през месец май 2018г. е
разбрала за това решение, съдът следваше да я признае за виновна за част от
периода, за който й е повдигнато обвинение на подсъдимата- а именно, за
това че през периода от м.май 2018 год. до м.март 2019 год., включително, че
не е изпълнила задължението си да заплати издръжка на детето К., чрез
своята баба, а за останалата част от периода да оправдае подсъдимата.
Въпреки, че вече е знаела за това решение на по гр.д. № 81/2015 год., по описа
на PC-Луковит, влязло в сила на 18.12.2015 год., да издържа своя низходяща
подсъдимата Т. продължила да не изпълнява задълженията си за плащане на
издръжка. Без значение е фактът изтъкнат от съда дали детето К. е живяло
или не npи баба си/според съда К. живяла при приятеля си/ - това не
освобождават подсъдимата от задължението да изпълнява съдебното решение
и за изплащане издръжката на детето. Друг е въпросът, че видно от
свидетелските показания на св. К.Я.С. и С.Б.А., макар, че К. на 17 години е
заживяла на семейни начала с А., двамата са живеели докато навърши тя 18
години именно в домът на баба й С.А., тъй като неговите родители били в
чужбина.
Сочи, че съдът в мотивите си не е коментирал противоречията между
показанията на свидетелките К.Я.С. и С.Б.А., от една страна и обясненията на
подсъдимата Т. от друга страна, относно горните факти и не е изложил
съображения защо именно последните приема за достоверни.
Поради тези съображения, счита така постановената присъда, за
неправилна, като моли на основание чл.336, ал.1, т.2, във вр. чл.334, т.2 от
НПК, съда да я отмени и вместо нея постановите такава, с която признае
подсъдимата Я. С. Т. за виновна за извършено от престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
В съдебно заседание зам.окр. прокурор Д.Д. поддържа протеста и
изцяло споделя изложените в него възражения против присъдата на РС -
Луковит. Счита, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото
3
и на база противоречиви доказателства е изградил погрешни изводи, относно
невинността на Т. и моли да се уважи протеста.
Въззиваемата Я. С. Т. в съдебно заседание се явява с адвокат Л.Т. от АК
– Плевен, която моли съда да не уважава протеста. Счита присъдата за
правилна и законосъобразна. Сочи, че деянието от субективна и обективна
страна не е реализирано, тъй като правилно и законосъобразно съдът в
мотивите си е изложил съображения, относно наличието на пряк умисъл,
което обуславя именно престъллението по чл.183, ал. 1 от НК. Излага, че не
са съгласни, че са налице противоречиви доказателства, тъй като
същественото доказателство в случая, относно наличието на пряк умисъл е
писменото доказателство, представено от ЧСИ Р.Д. а именно уведомлението
за наличието на изпълнително дело по съдебно решение, с което
подзащитната й е била осъдена да заплаща издръжка.Приема,че точно то е
потвърдило нейното становище, че тя не е знаела, че е осъдена и това се
доказва от самото дело, което е приложено, тъй като тя е представлявана от
особен представител.
Счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и справедлива, поради
което моли да бъде оставен без уважение протеста.
Въззиваемата Т. в защита заявява, че не е знаела, че е осъдена за тези
неща и няма никаква вина, а като последна дума иска да остане делото така.
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда, съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Въззиваемата Я. С. Т. била родена на 09.02.1985 г. в гр.Луковит, живеела в гр.Долни
Дъбник, обл.Плевен, ул.Христо Янчев № 138. Я. С. Т. е майка на К.Я.С. -родена на
28.10.2001 г., с неустановен произход от баща. Около една година след раждането на детето
е заминала за Испания, като оставила детето на грижите на своята майка - св. С.Б.А.. С
4
решение № 154/04.09.2007 г. по гр. д. № 200/2007 г. на PC - Луковит, влязло в сила на
18.09.2007 г., на основание чл. 28, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за
закрила на детето, К.Я.С. била настанена в семейството на своята баба по майчина линия
С.Б.А. и съжителстващия с нея К.С.А.. През 2009 г. Я. Т. се върнала в България, за да роди
второто си дете -С.Я.С. след около една година отново заминала за Испания, като оставила и
това дете на грижите на майка си. През 2012 г. Я. Т. взела и двете деца при себе си в
Испания, а след около година по нейна покана там отишли и св. С.А. заедно със св. К.А. и
други роднини. Първаначално всички живеели при въззиваемата, но поради проблеми в
отношенията със съжителстващия с нея испанец, св. С.А. и св. К.А. заедно с детето К. С. се
изнесли на квартира. След взникнало скарване и впоследствие влошаване на отношенията
между въззиваемата и нейната майка /св. С.А./ през 2014 г. последната заедно със св. К.А. и
детето К. се прибрали в България. Бабата продължила да полага грижи за детето К., като
живеели в гр. Луковит, ул. "Възраждане" № 117. За определено време след това
въззиваемата и детето не поддържали контакти, като подсъдимата не изпращала и пари.
С Решение № 86 от 03.12.2015 г. по гр.д. № 81/2015 г. на PC - Луковит, образувано по
инициатива на св. С.А., Я. С. Т. била осъдена да заплаща на детето си К.Я.С. чрез нейната
баба С.Б.А. месечна издръжка в размер на 150,00 лева. Съдебното производство по делото за
издръжка протекло в отсъствие и без знанието на въззиваемата, която се намирала в
Испания, с участието на назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител. Съдебното решение било връчено на назначения особен представител и
влязло в сила на 18.12.2015 г.
Св. С.А. се снабдила с изпълнителен лист и инициирала образуване на изпълнително
дело № 20158800400916 при ЧСИ Р.Д. с район на действие ОС - Ловеч. Поканата за
доброволно изпълнение до длъжника Я. С. Т. била връчена чрез залепване на уведомление
по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК на 09.02.2016 г. По изълнителното дело не постъпили
доброволни вноски от дъжника, като считано от м. септември 2016 г. издръжката на детето
К.Я.С. в размер на 80 лева месечно била изплащана от държавата чрез Община Луковит по
реда на Наредба за определяне реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
В началото на 2016 г. въззиваемата Я. Т. се прибрала за кратко време /около месец-
два/ в България, при майка си С.А., К.А. и детето К., като довела и по-малкото дете С.
Въззиваемата отново заминала за Испания заедно със св. И.И.М., за около пет-шест месеца,
като през този период периодично изпращала пари на майка си С.А. чрез Уестърн Юнион.
Видно от справка на л. 52 от делото за периода от 27.04.2016 г. до 10.08.2016 г. на С.А. са
изплатени в офис на ЕТ "Шейтан Комерс -Венцислав Трифонов" в гр. Луковит парични
преводи от Испания с наредител Я. С. Т. в общ размер на 980 евро.
Въззиваемата Я. Т. окончателно се прибрала в България през септември 2016 г. и от
тогава заживяла на съпружески начала със св. И.И.М. в гр. Долни Дъбник, като взела при
себе си и двете деца С.и К.. Децата били записани за учебната година 2016-2017 г. в
5
училища в гр. Долни Дъбник /л.34 и л.35 от делото/. Тя полагала грижи за възпитанието и
издръжката на децата. Поради по-строгия подход от страна на въззиваемата във
възпитанието на непълнолетната К. С. /ограничавала контактите й с приятели, не я пускала
да ходи на заведения и др./ двете не се разбирали добре. След като живяла няколко месеца
при майка си в гр. Долни Дъбник, една нощ непълнолетната К. С. избягала от там и се
прибрала при баба си в гр. Луковит. Не останала да живее при баба си в Луковит, а заминала
със свой интимен приятел за Испания за няколко месеца, след това през 2018 г. за
Португалия с друг приятел, с когото заживяла на съпружески начала и през м. май 2019 г. от
това съжителство непълнолетната К. С. родила дете.
Въззиваемата Я. С. Т. разбрала, че е осъдена да заплаща издръжка на детето К. С.
през месец май 2018 г., след като по изпълнителното дело за издръжката на детето К. при
ЧСИ Р.Д. била запорирана банковата й сметка, по която били превеждани месечните
помощи за отглеждане на третото й дете /родено януари 2018 г./. На 16.05.2018
г.въззивничката депозирала в РП - Луковит жалба с твърдения за неправомерни действия от
страна на държавни институции и С.Б.А. и К.С.А. във връзка с издръжката на детето К. С.,
както и твърдения, че майка й С.А. „продала" внучката си за 3500 лева. Впоследствие
преписката по повод жалбата е изпратена по подсъдност на РП - Луковит. След извършена
проверка с постановление на РП - Луковит е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, предмет на въззивния протест по настоящото дело.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Протеста на РП-Луковит е подаден в законно установения срок в разпоредбата на
чл.319,ал.1 от НПК,поради което и въззивната инстанция приема същия за процесуално
допустим и разгледан по същество, като основателен.
Обосновано РС-Луковит е извел изводи,че изложената фактическа обстановка
кореспондира на събраните по делото доказателствата, по време на проведеното съдебно
следствие,но е допуснал противоречие в мотивите си относно правните изводи въз основа на
така установената фактическа обстановка. По-точно,прието е от страна на РС-Луковит,че в
обясненията си въззиваемата твърди, че не е знаела за съдебното решение, с което е осъдена
да заплаща издръжка на детето К. С. и е узнала за него едва през май 2018 г., когато бил
наложен запор върху банковата й сметка, по която са превеждани помощи за отглеждане на
третото й дете.На л.74 от НОХД е посочено,че съдът кредитира обясненията на
подсъдимата,както и че липсата на знание у подсъдимата се установява и от приложеното
гр.дело № 81/2015 г. по описа на PC - Луковит.
Не е спорно,че въззиваемата не е участвала лично в производството по делото,както
6
и че, съобщенията до нея са били връчени чрез залепване на уведомление и по тази причина
е представлява от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител,както и че
съдебното решение не й е връчвано лично, а на назначения особен представител.
Необосновано РС-Луковит обаче е приел,че липсват доказателства и в един по-късен
момент, след влизане в сила на осъдителното съдебно решение, въззиваемата да е имала
възможност да се запознае с неговото съдържание.Категорично самата въззиваема е
посочила в обясненията си,че „Месец май 2018г.разбрах,че има съдебно решение да
заплащам издръжка“-л.67 НОХД.
На стр.74 от делото ,РС-Луковит е посочил,че от субективна страна неплащането на
издръжка почл. 183, ал.1 от НКсе осъществява само с пряк умисъл,който извод поначало е
съответен на въведеното във фактическия състав на престъплението императивно изискване
деянието да е извършено съзнателно. Прието е ,че от доказателствата по делото не са се
събрали такива, които категорично да сочат, че подсъдимата е знаела, че по гр. д. № 81/2015
г. на PC - Луковит е осъдена да заплаща издръжка на детето си К.. От обясненията на
подсъдимата, които съдът е кредитирал в тази част е приел за установено, че същата
научава за това, че е осъдена по посоченото по-горе гражданско дело едва през месец май
2018 г. Т.е. в конкретния казус,РС-Луковит е допуснал противоречие в мотивите си по
отношение на приетото относно осъществяването на състава на престъплението тъй като е
посочил,че „.. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че осъдителното
съдебно решение е било издадено в нейно отсъствие, за което й е бил назначен особен
представител, като подсъдимата не е участвала в производството пред съда, това
обстоятелство изключва същата да е съзнавала общественоопасния характер на деянието си,
да е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и да е целяла
настъпването им…“.Същевременно на следващ ред посочва „.. От изложеното е видно, че за
периода от началото на инкриминирания период до май 2018 г. деянието на подсъдимата е
несъставомерно от субективна страна…“.л75.При така изложените мотиви,определено не
става ясно дали РС-Луковит приема,че изцяло въззиваемата не е осъществила
престъплението за целия инкриминиран период,или,както е посочено ,че то „…се явява
несъставомерно за периода от началото на инкриминирания период до май 2018 г. деянието
на подсъдимата е несъставомерно от субективна страна…“.л75.
Същевременно е налице и противоречие между мотивите и постановената присъда,в
която съдът е оправдал изцяло въззивничката за целия инкриминиран период от м.януари
2016г.до м.март 2019г.Въпреки,че както вече се посочи и по-горе в една част мотивите си,
на стр.75 съдът е приел,че деянието е несъставомерно от началото на инкриминирания
период до май 2018 г. В тази връзка,въззивната инстанция приема за основателен протеста
на РП-Луковит,че реално при положение ,че се приема,макар и в едната част от мотивите,че
във възприятията на въззивничката не е било формирано знание за постановеното спрямо
нея осъдително решение поначало,то такова е било налично след м.май 2018г.Т.е. от една
страна РС-Луковит приема,че след м.май 2018г.въззивничката,както и самата тя заявява е
7
знаела за това решение,но въпреки това не е изпълнила задължението си,но от друга страна
е оправдана и за останалата част от инкриминирания период м.май 2018г до м.март 2019г.
Посочените съществени процесуални нарушения са неотстраними от въззивната
инстанция,тъй като не е ясна волята на съдът постановил протестираната присъда, поради
тези противоречия и липса на еднозначни мотиви в тази насока.Предвид на това следва да
бъде отменена постановената първоинстанционна присъда и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съдът от фазата на предаване на съд и подготвиттелни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Самите нарушения са отстраними
при новото разглеждане на делото и въз основа на подробен анализ на всички доказателства
по делото и на база на които да се формира крайния извод за виновността или липсата на
такава по предявеното обвинение на въззиваемата Я. С. Т. .Нещо повече,в мотивите на
постановената присъда е прието,че въззиваемата е изпратила на св-ля С.Б.А. сумата от 980
евро,но по отношение на тази сума са налице противоречиви гласни доказателства,тъй като
св-ля С.А. твърди,че не е получавала парични средства от въззиваемата, което твърдение
определено противоречи на заявеното от въззиваемата ,а и на приложения на л.52 отговор за
получени суми.Противоречието следва да бъде отстранено чрез извършване на „очна
ставка“ между тях.Все в тази връзка на л.53 от НОХД от ФК“Кеш Експрес Сървис“ е
посочено,че за пълен отговор относно изпращани суми,каквито твърдения навежда
въззиваемата в обясненията си и поддържа тези възражения в писменото си възражение
срещу подадения протест,следва да бъде отправено и запитване до другите агенти на
пазара,предлагащи услугите на Уестърн Юнион.
Следва да бъде посочено и че законодателя не е въвел като изискване или по-точно
като условие при кого,или с кого живее съответното лице на което се дължи
издръжка,поради което и незаконосъобразен е извода на РС-Луковит,че се установило от
доказателствата, че през 2018 г. непълнолетната К. С. е заживяла на съпружески начала с
приятеля си, от когото впоследствие има и дете и тъй като тя не е живеела при баба си,е
отпаднало основанието въззиваемата да заплаща присъдената издръжка на дъщеря си чрез
нейната баба.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 348,ал.3,т.2 от НПК във вр. с чл.335,ал.2
от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 9/28.05.2020 година, постановена по НОХД № 300/2019 г.
по описа на Районен съд – Луковит и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
съдът, от фазата на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание, при което се отстранят съществените процесуални нарушения, подробно
посочени в обстоятелствената част на решението.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9