Определение по дело №59/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 73
Дата: 30 януари 2023 г. (в сила от 30 януари 2023 г.)
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20235200500059
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. Пазарджик, 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500059 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. Г. К. от село П., Община П. против решение
№96/20.12.2022г. по гр.д.№765/2022г. на РС – П., постановено в производство по Закон за
защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от страна с правен интерес, поради което е редовна и допустима. В
същата се навеждат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, като е
формулирано искане за неговата отмяна.
С въззивната жалба е направено искане по чл.83 ГПК за освобождаване от такси,
разноски, глоби и др. Приложена е Заповед от ДСП – П. за отпускане на месечна финансова
помощ.
Направено е искане за приемане на приложените към жалбата писмени
доказателства /снимков материал и ксерокопия от разпечатки на мобилен номер за
проведени телефонни разговори/, както и искане за допускане на гласни доказателства -
разпит на свидетел.
В срока по чл.263 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
Настоящият състав на въззивния съд, след като обсъди данните по делото и взе
предвид доводите на страните, приема следното:
По доказателствените искания на жалбоподавателя:
Съобразно чл.266, ал.1 ГПК във въззивното производство страните не могат да
твърдят нови факти и да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и
представят в срок пред първоинстанционния съд.
1
Във въззивното производство могат да се събират само две групи нови доказателства:
1.новооткрити доказателства и доказателства за новооткрити или новонастъпили
обстоятелства, и 2.доказателства,които не са били допуснати пред първата
инстанция,поради нарушаване на съдопроизводствените правила. В случаите на т.1
страната, искаща ангажирането на доказателства във въззивното производство следва да
посочи и докаже причините, поради които тези доказателства се сочат едва пред въззивната
инстанция.
В конкретният случай, жалбоподателят не твърди, че е налице една от двете хипотези
за допустимост на доказателствата пред въззивната инстанция, а обосновава искането си
единствено за по-пълното изясняване на фактическата обстановка по спора.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че представените с въззивната жалба писмени
доказателства – ксерокопия на снимки, разпечатка от мобилен телефон за проведени
разговори и разпечатка от мобилен оператор са недопустими и неотносими към предмета на
спора и не следва да се приемат като доказателства по делото.
Относно искането за допускане до разпит на един свидетел /без да е посочено – с
режим на довеждане или на призоваване/, настоящият състав счита, че следва да се остави
без уважение. За изясняване фактическата обстановка по спора пред първата инстанция са
допуснати и изслушани трима свидетели, поради което искането за разпит на още един
свидетел пред настоящата инстанция за изясняване на факти и обстоятелства по спора на
делото, които не са възникнали след постановяване на първоинстанционното решение и
преди подаване на въззивната жалба, не е допустимо.
По искането по чл.83, ал.2 ГПК:
Съгласно чл.17, ал.1 и 2 от ЗЗДН решението на първоинстанционния съд може да се
обжалва, като при подаване жалбата не се внася държавна такса, поради което молбата за
освобождаване от държавни такси, е неоснователна.
Освен това, дори жалбата да се остави без уважение, дължимата държавна такса,
определена на основание чл.17, ал.2 ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 12,50 лв. Действително,
внасянето на сумата от 12,50лв. би могло да създаде временно затруднение, но не и трайно
такова. Посочената сума е дължима еднократно и е с относително ниска стойност, което
обосновава извод, че не е непосилна за жалбоподателя и същия е във възможност да я
заплати в случай, че жалбата му се приеме за неоснователна.
По отношение искането за освобождаване от заплащането на разноски и глоби,
следва се да има предвид, че в конкретния случай глобата е вид наказание по смисъла на
ЗЗДН, а разноските се присъждат според изхода на спора пред съответната инстанция и това
са въпроси по съществото на спора, по които съдът ще се произнесе със своето решение,
като освобождаване в никакъв случай не е възможно.

Водим от горното и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Пазарджишки окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. К. по чл.83, ал.2 ГПК за
освобождаване от държавни такси, разноски, глоби и др.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. К. за приемане като
доказателства по делото, приложените към въззивната жалба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. К. за допускане на гласни
доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.02.2023г. от 10.15 ч., за която
дата и час страните да се призоват.
Определението да се съобщи на страните по делото.
Определението в ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането по чл.83, ал.2
ГПК за освобождаване от държавни такси, разноски, глоби и др. подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3