№ 132
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100608157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. НПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от адв. М. М. –
служебен защитник на подсъдимия С. А. Д. срещу присъда на СРС, НО, 6
състав по НОХД 7213/2022г., с която подсъдимият е признат за виновен по
обвинението за извършено от него на 07.08.2020 г., около 02.30 ч. до бл. 322, в
ж.к. „Света троица“ престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК и е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението на
наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Съдът е отнел в
полза на държавата веществено доказателство по делото – пневматичен
пистолет.
В жалбата се твърди, че обвинението не е доказано поради факта, че не
бил установен и разпитан ключов свидетел очевидец – свидетелят И.Ш..
Навеждат се доводи, че неправилно било проведено задочно производство в
отсъствието на подсъдимия. Защитникът е бил уведомен с препис от мотивите
на 12.11.2024г. (л.4, л. 9, СП), като съобщение за изготвените мотиви не е било
връчено за подсъдимия, а такъв е бил връчен на наследници на св. Г.И. (л.5 –
л.7, СП). Препис от въззивната жалба е връчен на СРП (л.8, СП)
Защитникът на подсъдимия е упражнил правото си да допълни
въззивната жалба, като в допълнението поддържа изложените вече доводи и
посочва, че не са събрани каквито и да преки доказателства за съпричастност
на подсъдимия към факта на извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с
1
ал.1 НК. Защитата изтъква, че нито пострадалият с оглед факта, че след
инкриминираната дата е починал, не е бил разпитан поради обективна
невъзможност за това, нито св. Ш.. Твърди се св. Ш. да е очевидец на деянието
и да не са били изчерпани процесуалните способи за призоваването му и
провеждане на разпит. Предлага се въззивният съд да упражни правомощията
си да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда, с
която да признае подсъдимия за невинен.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и
основанията на чл.327 от НПК, намира, че не се налага събирането на
доказателства чрез разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.
В производството пред въззивния съд защитникът на подсъдимия
заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея. Посочва, че срещу
подсъдимия е било проведено ДП № 1376/20 г. на 03 РУ-СДВР за
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода
до шест години. Защитникът настоява въззивният съд да упражни
правомощията си да постанови нова, оправдателна присъда, тъй като
обвинението не било доказано по несъмнен и безспорен начин. Защитникът
навежда довод, че не са събрани нито косвени, нито преки доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, в т.ч. с разпит на свидетели-очевидци на
инкриминираното деяние. Защитата подчертава факта, че пострадалият Г.Т.И.
е починал и обективно не съществува възможност да бъде разпитан, а за
другия свидетел – очевидец И.Ш. В. се навеждат доводи, че неправилно е бил
заличен от първоинстанционния съд. Защитата изразява становище, че не са
били извършени всички необходими действия за призоваването на св. В., като
излага подробни аргументи по какви съображения счита, че разпитът на св. В.
е от съществено значение за разкриване на обективната истина. Защитата
посочва, че е била лишена от възможността да се позове на показания, които
св. Ш. бил дал в досъдебното производство, че никой не го е заплашил, вкл. и
с пистолет. В хода на съдебните прения защитникът излага аргументи защо е
бил поискан личният разпит на св. Ш., като изтъква, че неговите показания от
досъдебното производство са неинформативни за конкретни действия по
отношение личността на пострадалото лице, посочено в обвинителния акт и
дори, ако бъдат приобщени с прочитане, не биха могли да изяснят случая от
фактическа и правна страна.
Защитата изразява становище, че осъдителната присъда не може да се
основава единствено на единствения разпитан в производството пред първия
съд полицай К. от 03 РУ, който пристигнал с патрула по-късно и не е
очевидец на деянието. Навеждат се доводи, че неговите показания не са били
проверени с показанията на другия участвал в проверката полицай, който не е
бил разпитан. Защитата предлага на съда да не приема безкритично
показанията на св. К. с аргумента, че той не е имал спомени за конкретния
случай, а защитата е упражнила правомощието си да откаже прочитане на
дадени от него показания в досъдебното производство. В заключение
защитникът предлага въззивният съд да приеме за установено от фактическа
страна, че неговият подзащитен не е бил установен на мястото, посочено в
обвинителния акт, че не е било установено участието му в престъпление
2
срещу личността на св. Г.И.. Предлага се въззивният да упражни
правомощието си да отмени присъда № 135 от 13.03.2024 г. на 6-ти
наказателен състав, по НОХД № 7213/22 г. и да постанови изцяло
оправдателна, справедлива и законосъобразна присъда.
Прокурорът изразява становище, че присъдата на СРС е обоснована,
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Твърди
се, че атакуваната с жалба присъда е била постановена при изяснена
фактическа обстановка и разпитът на св. Ш. не е необходим. Изтъква се, че по
делото е налична справка от телефон 112 и изследването на аудиозаписа от
постъпил сигнал доказва, че пострадалият действително е сигнализирал за
това, че е заплашен с пистолет. Твърди се, че е доказано подсъдимият да е
притежавал вещ, която отговаря по описание на описаната в сигнала до
система 112, тъй като бил предал въпросния пистолет с протокол за
доброволно предаване на полицейските служители, посетили
местопроизшествието. В тази връзка прокурорът навежда довод, че
пострадалият няма как да е знаел, че подсъдимият има пистолет, ако
последният не го е извадил и не го е показал под някаква форма. Прокурорът
се позовава в хода на съдебните прения и на свидетелските показания на
пострадалия, като предлага на въззивния съд да ги цени като достоверен
източник на доказателства поради факта, че от приложените записи от тел. 112
било установено, че пострадалият е бил уплашен, силно развълнуван и
многократно е твърдял, че непознато лице размахва пистолет, проявява
агресия и го заплашва. В заключение прокурорът предлага въззивният съд да
потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият, нередовно призован, не се явява. От справка за
задгранични пътувания, относима към подсъдимия Д., е установено, че
последното регистрирано за него преминаване през границите на Република
България е „излизане“ на 03.11.2020 г., без данни за завръщането му в
страната. Информация, че подсъдимото лице се е установило в Испания, е
била налична в досъдебното производство скоро след това (на 18.01.2021г. –
л.156, л.157, л.178-л.180, ДП). От разследващия орган е била взета мярка
„Принудително довеждане“ (л.158, л. 219, ДП).
В производството пред въззивния съд е направен опит за призоваването
на подсъдимия чрез неговата майка - М.К. на известния по делото телефонен
номер, ползван от нея. Не са събрани доказателства обаче М.К. да е изпълнила
поетия от нея ангажимент да уведоми подсъдимия за датата и часа на
съдебното заседание, за което е било насрочено за разглеждане делото от
въззивния съд, като е установено, че тя пребивава обичайно поради трудовата
си ангажираност в Кувейт, а подсъдимото лице – на неустановен адрес в
Испания. Не е била установена адресна регистрация на подсъдимия на
територията на Кралство Испания (л. 202 ДП). При направен опит за
призоваване на подсъдимото лице чрез личен мобилен телефон, поддържан от
испански мобилен оператор, който е бил ползван за призоваването му в
производството пред СРС, не е бил осъществен контакт с подсъдимото лице
поради факта на автоматично гласово съобщение от оператор: „телефонът на
абоната е изключен“ (л.27, СП, СГС). Съдът е констатирал, че е била върната
3
в цялост призовка от известния по делото адрес на подс. Д. на територията на
РБ, а именно от адреса в гр. София, ж.к. „Обеля“, бл. 227, ет. 9, ап. 1. По
изложените съображения съдът е приел за установено, че подсъдимият е
нередовно призован, като производството пред въззивния съд е било
проведено при условията на чл. чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК (в негово отсъствие),
тъй като подсъдимият не е намерен на посочен от него адрес и е променил
същия без да уведоми съответния орган за това.
За да постанови осъдителна присъда, СРС е приел от фактическа страна,
че на 07.08.2020г., около 02,30 часа, в гр.София, ж.к.”Света Троица”,
ул.”3айчар”, пострадалият Г.Т.И. паркирал личния си автомобил в близост до
бл.332, където живеел. В мотивите към първоинстанционната присъда е
посочено, че тъй като времето било топло, прозорецът на автомобила откъм
шофьорското място бил отворен. Първият съд е приел за установено, че в
автомобила, управляван от пострадалия, пътувал негов познат - И.Ш. В..
Присъдата се основава и на следните изводи по фактите относно
степента на участие на подс. С. Д. за престъплението, за извършването на
което е придаден на съд. СРС е приел, че след като Г.И. паркирал
управлявания от него автомобил в близост до ** в ж.к. „Света Троица”,
подсъдимият С. А. Д., който бил непознато за пострадалия лице,
заплашително се приближил към него. СРС е приел за установено, че
подсъдимият на висок тон запитал водача на лекия автомобил (Г.И.) защо не
внимава при паркирането. Според първия съд пострадалият ядосано отвърнал
и поискал от подсъдимия да го остави на спокойствие и да си върви. Първата
съдебна инстанция е приела за установено, че репликата на водача на
автомобила още повече ядосала подсъдимия Д. и той извадил притежавания
от него пневматичен пистолет , марка „KWC”, със сериен номер 18603967,
след което го насочил към главата на водача на автомобила с думите „Сега ще
те гръмна и ще решим проблема!”. Съдът е посочил в мотивите си към
присъдата, че пострадалият силно се изплашил и помолил подсъдимия да се
успокои и да прибере оръжието си. От фактическа страна първият съд е приел
за установено, че пострадалият докато се опитвал да убеди подсъдимия да не
извършва нападение, едновременно с това сигнализирал за случилото се по
националния тел. 112. За проверка на сигнала на място били изпратени
дежурните полицаи при 03 РУ-СДВР - свидетелят Н.Д. К. и Г.В.Т., които
установили самоличността на извършителя, задържали го по реда, предвиден
в ЗМВР и го отвели в сградата на 03 РУ при СДВР за изясняване на случая.
Първият основен спорен въпрос, повдигнат от защитата на подсъдимия,
е дали първата съдебна инстанция законосъобразно е преценила условията на
чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“ НПК, за да разгледа делото на това правно основание в
отсъствието на подсъдимия. Вторият основен спорен въпрос е дали СРС се е
произнесъл относно вината на подсъдимото лице съгласно стандарта за
доказване, предвиден в чл.303, ал.2 НПК. Въззивният съд намира, че
отговорът и на двата въпроса е отрицателен. СРС неправилно е приложил
чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“ НПК, като е провел задочно производство в
отсъствието на подсъдимото лице и с това е допуснал съществено
процесуално нарушение, което ограничава процесуалните права на
4
подсъдимия, в частност – правото му да участва лично в производството.
Отрицателният отговор на първия въпрос води до извод, че се касае за
съществено отстранимо процесуално нарушение на съдопроизводствените
правила, допуснато от първия съд, поради което, макар и да е налице
непълнота на доказателствата относно основния факт, който подлежи на
доказване, е безпредметно тази непълнота да се отстранява с провеждането на
въззивно съдебно следствие.
За да приеме за установено, че първата съдебна инстанция е ограничила
съществено правото на подсъдимия да участва лично в производството (едно
от основните му процесуални права, изброени в чл.55, ал.1 НПК), въззивният
съд съобрази следното. СРС е приел за установено, че подсъдимият се намира
извън пределите на Република България и редовно призован (с уведомяването
му чрез мобилен телефон), не е посочил уважителни причини за неявяването
си. Действително по делото е вписан в един от списъците за призоваване
мобилен телефон, който е от номерационното пространство на Кралство
Испания (л.66, стр.2, СП, СРС). От друга страна обаче не е документиран
фактът ползването на този телефон да се свързва именно с подсъдимото лице.
Въз основа на наличните протоколи от проведени съдебни заседания може
само да се предполага, че се касае за информация, предоставена от
упълномощения защитник. Дали и кой е обаче ползваният от Св. Д. телефон,
не е установено с проверена от съда информация, която да гарантира, че са
обезпечени процесуалните права на подсъдимото лице.
Без съмнение, подсъдимият е знаел за образуваното срещу него
наказателно производство, като е узнал за това още в досъдебната фаза на
наказателния процес. Това е така, тъй като в досъдебното производство
подсъдимият С. Д. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем
лично с постановление на водещия разследването от 07.08.2020г. (л.19, ДП).
Извод в тази насока се обосновава и от приложено по делото пълномощно от
08.03.2022г., от съдържанието на което е видно, че подсъдимият е
упълномощил защитник (л.196, ДП). Следващото прецизно привличане към
наказателна отговорност в досъдебното производство е било осъществено с
постановление от 21.01.2021г., като при провеждането на това процесуално-
следствено действие подсъдимият не е взел лично участие, но е участвал
упълномощеният от него защитник (л.100, л.111, ДП). Съгласно разпоредбата
на чл. 206 НПК (доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.), когато
няма да попречи за разкриване на обективната истина, разследването може да
се проведе в отсъствие на обвиняемия при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и
4 НПК. В изброените в чл.206 НПК хипотези на чл. 269 НПК законодателят е
изключил хипотезата по т. 3 на ал.3, която е относима изцяло към въпроса за
дължимите съдопроизводствени действия на друг процесуален етап. И към
момента на последното прецизно привличане на обв. Д. чл. 269, ал.3, т. 3 НПК
предвижда да е изпълнена процедурата по чл.247б, ал.1 НПК, чието
систематично място е сред правомощията на съдията – докладчик, т.е. в
съдебната фаза на процеса. В тази връзка вярна е преценката на първия съд, че
в досъдебното производство не са били допуснати съществени неотстраними
нарушения, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия.
5
Основното задължение да се разясняват последиците от отсъствието на
подсъдимото лице и условията на чл. 269 НПК още повече с оглед принципа
по чл. 7 НПК и отреденото с него централно място на съдебното
производство, е вменено на съдията – докладчик в съдебната фаза (по арг. от
чл.247б, ал.1 НПК - действаща редакция преди изменението от 2020г., в сила
от 30.06.2021г.), който предвижда с връчването на обвинителния акт при
насрочване на разпоредително заседание на подсъдимия да се връчи и
съобщение по конкретно изброени въпроси, свързани с неговите процесуални
права в съдебното производство, едно от които се отнася именно до
процесуалната възможност делото да бъде разгледано и решено в отсъствието
на подсъдимия при условията на чл. 269 НПК. Изпълнението на тази
процедура винаги води до преодоляване на евентуално допуснато в
досъдебното производство нарушение, свързано с пропуск на разследващия
орган да разясни на обвиняемия правната възможност по чл.206 НПК.
Неправилно обаче първият съд е приел, че е налице хипотезата на
чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“ НПК, тъй като, от една страна, не може да се счита, че
подсъдимият е бил редовно призован и на второ място, защото по делото не са
ангажирани доказателства преди това да е изпълнена процедурата по
действащия тогава чл. 247б, ал.1 НПК, чиито аналог е сега действащият чл.
247в, ал. 1 НПК. С връчването на обвинителния акт в съдебното производство
е предвидено на подсъдимия да се съобщава освен за насрочването на
разпоредително заседание, за неговия предмет, за въпроси, относими към
правото му на защита (относно разпоредбата на чл.94, ал.1 НПК), така и
относно процесуалната възможност делото да бъде разгледано и решено в
негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Вярно е, че в текста на чл.
269 НПК обратното препращане към процедурата по чл. 247б, ал.1 НПК е
посочено изрично само в случаите на чл. 269, ал. 3, т.3 НПК. Вярно е, че това
решение на законодателя не е прецизно с оглед диспозицията на чл. 247б, ал.1
НПК (чл. 247в, ал.1 НПК), която самостоятелно не разграничава отделни
хипотези на чл. 269 НПК, т.е. отнася се за всяка една от тях. В конкретния
случай доколкото и двете норми (действащата тогава чл. 247б, ал.1 НПК,
както и чл. 269 НПК) засягат именно процесуални права на подсъдимото лице,
не следва ограниченията на тези права да се тълкуват разширително, като се
приеме, че процедурата по чл. 247б, ал.1 НПК (чл.247в, ал.1 НПК) не се
изисква в случаите на чл. 269, ал.3, т.4 НПК. Отделно от това, за разлика от
случаите по чл.206 НПК, които се отнасят само до ограничен кръг хипотези на
чл. 269 НПК в досъдебното производство и законодателят изрично ги е
изброил, препращането към чл. 269 НПК, предвидено в разпоредбата на чл.
247б, ал.1 НПК (сега действащият чл. 247в, ал.1 НПК), засяга всички
възможни хипотези на чл. 269 НПК, вкл. и тази, която е приложил СРС
(чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“ НПК). Ето защо, дори и да се допусне, че подсъдимият
наистина е бил редовно призован за съдебни заседания, проведени от СРС, въз
основа на мобилен телефон, системното тълкуване на чл. 269 НПК, което се
основава на връзката между тази разпоредба и други правни норми в НПК,
както и на съответни връзки на тази разпоредба с основни принципи в
наказателния процес (чл.15, ал.3 вр. с ал.2 НПК), води до извод, че във всички
6
случаи на задочно производство е следвало преди това на подсъдимия да му е
била разяснена процесуалната възможност делото да бъде разгледано и
решено в негово отсъствие.
На следващо място, нито при предявяването на единственото
постановление, при което било осигурено личното участие на подсъдимото
лице (постановление от 07.08.2020г.), нито при разпит веднага след това (в
протокол за разпит на обвиняем от 07.08.2020г. –л.20, ДП), на подсъдимия са
били разяснени условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т. 4 НПК в случай на
негово отсъствие при провеждане на наказателното производство, каквито
задължения разследващият орган е имал по арг. от чл.206 НПК. Когато е
допуснато това нарушение, то може да бъде отстранено по реда, предвиден в
чл. 247в, ал.1 НПК, което не е сторено в настоящия случай от съдията –
докладчик. Обратното, ако това нарушение не е било допуснато и на
подсъдимия в процедурата по чл. 219 НПК/чл.225 НПК в досъдебната фаза на
процеса е била разяснена разпоредбата на чл.206 НПК, тези действия на
разследващия орган биха обезпечили процесуалните права на подсъдимия и в
случай на евентуално неизпълнение на процедурата по чл.247б, ал.1 НПК
(чл.247в, ал.1 НПК) в съдебното производство. С други думи, за да се развие
законосъобразно производството в отсъствието на подсъдимото лице, е
следвало в който и да е момент след привличането му в процесуалното
качество на обвиняем или едновременно с това (още при предявяването на
постановление от 07.08.2020г.), то да бъде уведомено за възможните правни
последици в случай, че промени известния по делото адрес, без да уведоми
съответния орган за това, както и да бъде уведомено за правните последици,
ако с процесуалното си поведение наруши задължението си да се явява при
призоваване, особено когато не са ангажирани доказателства за уважителна
причина за това. Това изискване за уведомяване произтича и от Директива
2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година
относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на
правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното
производство (Директивата), в която отделните хипотези на чл. 8, т.2, б."а" и
б."б" е предвидено да са осъществени кумулативно и създават гаранции за
обвиняемото/подсъдимото лице, че ще може да присъства на съдебния процес
срещу него. Тези гаранции се изискват и съгласно Решение С-420/20 на Съда
(първи състав) от 15 септември 2022 г., постановено срещу Софийска районна
прокуратура по Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен
съд, което при тълкуване на чл.8 от Директивата приема, че се допуска
национална правна уредба, която предвижда задължение за заподозрените и
обвиняемите в наказателното производство да присъстват на съдебния процес
срещу тях, както и че не допуска правна уредба на държава членка, която
позволява провеждането на съдебен процес в отсъствието на заподозрения
или обвиняемия, при все че това лице се намира извън посочената държава
членка и не може да влезе на нейна територия поради наложена му от
компетентните органи забрана за влизане. Вярно е, че в настоящия случай
по отношение на подсъдимия не е наложена подобна забрана, но е вярно и
това, че само и единствено поради факта, че той не пребивава на територията
7
на РБ, не може да бъде лишен от правото да участва лично в наказателното
производство. Изложеното е изисквало първият съд да установи дали
действително подсъдимият пребивава именно на територията на Кралство
Испания, да установи дали ползваният от подсъдимия телефон за призоваване
е регистриран като активен комуникатор на територията на Кралство Испания
и се обслужва от оператор, който осигурява трафика на данни в тази държава,
като изиска съответна информация за това от ДМОС, както и от
компетентните органи на Кралство Испания чрез European Union Agency for
Criminal Justice Cooperation (Еurojust).
Отделно от изложеното по-горе, определението на първият съд от
22.03.2023г., с което е приел, че е налице хипотезата на чл.269, ал.3, т. 4, б.“в“
НПК, е неправилно и поради липсата на мотиви дали отсъствието на
подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина. В
настоящия случай такива пречки се констатират с оглед необходимостта от
провеждането на личен разпит на св. Ш., както и с оглед необходимостта
подсъдимият да бъде съпоставен на този свидетел, за да бъде изяснено
авторството на престъплението, за което е бил предаден на съд.
На следващо място, допуснато е съществено отстранимо нарушение в
дейността на първия съд при провеждане на разпоредително заседание, което
изостря допълнително въпроса дали е било осигурено личното участие на
подсъдимия в производството пред първия съд. От съдържанието на съдебния
протокол, удостоверяващ проведено разпоредително заседание, не е
еднозначно удостоверено дали подсъдимият се е явил лично при провеждане
на това заседание или то също е било проведено в негово отсъствие. Според
съдържанието на съдебния протокол, удостоверяващ проведено
разпоредително заседание, подсъдимият е участвал лично, редовно призован
след призоваването му с телефонна връзка от Испания, като е направил
съответни изявления и те са вписани в протокола. Според съдържанието на
съдебния протокол подсъдимият е изразил становище по хода на делото,
както и че няма искания и възражения във връзка с въпросите по чл.248, ал.1
НПК (л.69, стр.2, л.70, стр.1, СП). От друга страна, в същия протокол е
отразено, че подсъдимият не се е явил (л.69, стр.1, СП), Противоречията в
съдебния протокол в частта, в която се удостоверява личното участие или
отсъствието на подсъдимото лице, още повече в светлината на изложеното по-
горе и факта, че и в това съдебно заседание не е отбелязано на подсъдимия да
са му били разяснени процесуалните права, свързани с условията на чл.269
НПК и сам лично да е потвърдил кой е ползваният от него мобилен телефон за
нуждите на процедурата по призоваване, е самостоятелно основание за отмяна
на постановената от СРС осъдителна присъда. По изложените по-горе
съображения настоящият съдебен състав споделя доводите на защитата, че по
отношение на подсъдимия е било проведено задочно производство, без да са
налице основанията за това. Касае се за съществено процесуално нарушение,
отстранимо в производството пред първоинстанционния съд, поради което е
напълно безпредметно провеждането на въззивно съдебно следствие.
От друга страна, доколкото въпросът за доказателствената обезпеченост
на обвинението предстои отново да бъде решен самостоятелно от друг състав
8
на първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, същият
следва да бъде обсъден от въззивния съд, за да бъдат дадени съответни
указания по приложението на закона.
Не се спори по фактите, които са установени с експертизите от
досъдебното производство. От заключение на СППЕ (л. 56-л.66, ДП, л.160,
стр.2, СП) е видно, че подсъдимият е бил освидетелстван. Не са установени
данни за психични заболявания, данни за качествено разстройство на
съзнанието или загуба на поведенчески контрол. Тази експертиза е
констатирала вредна употреба на алкохол на битова основа и е било отречено
в период от около пет години преди освидетелстването (20.10.2020г.)
подсъдимият да е употребявал високорискови наркотични вещества. От
заключение на СППЕ, с която е освидетелстван Г.И. (л. 68-л.78, СП), е видно,
че освидетелстваното лице е изпитвало страх за живота си (т. 2 от
заключението). Тази експертиза е била приета в производството пред първия
съд (л.161, стр.1, СП). Въз основа на заключение на техническа експертиза
(л.49-л. 51, ДП) е установено, че е изследвала като обект запис, генериран
автоматично в система 112 (л.161, стр.1, СП). Въз основа на изследвания
аудиозапис е доказан фактът на подаден сигнал за изваден пистолет. Въз
основа на балистична експертиза (л. 43, л.44, ДП, л.161, стр.1, СП) е
установено, че предаденият от подсъдимия доброволно пистолет е изследван
като веществено доказателство, че не е огнестрелно оръжие и е
идентифициран като пневматичен пистолет.
Неоснователен е доводът на защитата, че не е било установено
подсъдимият към инкриминираната дата да е държал пистолет. От наличен по
делото протокол за доброволно предаване и заповед за задържане на
подсъдимия, съпоставена със съдържанието на сигнала, регистриран в
система 112 и заключението на обсъдената по-горе балистична експертиза, е
видно, че подсъдимият е бил установен на местопроизшествието от
полицейски служители и е предал доброволно 1 брой пневматичен пистолет
(л.13, ДП).
Що се отнася до възражението на защитата, че не е доказано участието
на подсъдимия в престъплението, в което е обвинен, съдът намира за
установено следното. Нито с участието на Г. И., нито с участието на св. Ш. е
било проведено разпознаване, на базата на което да се приеме, че задържаното
от полицейските служители лице, е именно това, което се свързва с
инкриминираното деяние. Ето защо е основателен доводът на защитника, че
обвинението не може да бъде обосновано само и единствено въз основа на
показанията, дадени от полицейски служител, който е бил в екип на патрул,
изпратен за проверка на случая след деянието. Отделно от това, въззивният
съд намира, че обвинението не може да бъде обосновано само и единствено
със заключение на техническа експертиза, чрез която е установено
съдържанието на подаден до „Национална система 112“ сигнал, както и въз
основа на показания, дадени от полицейски служител, още повече с оглед
забраната на чл. 118, ал.2 НПК (в редакцията на изменението и допълнението,
обн. в ДВ, бр. ДВ бр.18/2024г.). Въз основа на аудиозаписа на сигнала,
подаден до система 112, изследван с техническа експертиза, не е доказан
9
фактът дали и срещу кого е бил насочван пистолет, не е установено дали Г. И.
или пътникът в неговия автомобил И.Ш. е разговарял с оператор на 112. В
сигнала до система 112 не са били възпроизведени и думите, които
обвинението твърди, че са били изречени от подсъдимия и които думи, като
словесна закана за убийство, са възпроизведени както в диспозитива, така и в
мотивите към присъдата на СРС. Доколкото първият съд е приел за
установено, че инкриминираният словесен израз: „Сега ще те гръмна и ще
решим проблема!“ се свързва именно с подсъдимото лице, както и че се
свързва с инкриминираното деяние, е неясно кой източник на доказателства е
ползвал, за да стигне до този извод. Касае се за съществено процесуално
нарушение на чл.14, ал.1 НПК, което води до липса на мотиви и поради това е
самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционната присъда.
При собствен анализ на доказателствата въззивният съд намира, че
съдържанието на сигнал, за който се твърди, че е подаден от телефона на
посоченото в обвинителния акт пострадало лице, не може да бъде източник на
доказателства нито за това, че телефонът, регистриран от оператор на система
112 на инкриминираната дата, действително е бил ползван от пострадалия,
нито за това, че дори и по принцип да е ползван от пострадалото лице,
разговорът е бил проведен именно от него. Органите на досъдебното
производство са пропуснали своевременно да установят дали телефонът, от
който е регистриран сигналът до оператор на 112, е бил активен в клетка на
съответния мобилен оператор, която е обслужвала трафика на данни в района
на местопроизшествието, а към настоящия момент с оглед срока, предвиден в
разпоредбата на чл.159а, ал.5 НПК, доказателства в тази насока обективно не
могат да бъдат събрани. На следващо място, доколкото по делото от справка в
НБДН е установено, че Г.И. е починал на 14.09.2021г. (л.23, СП) и съдът е бил
информиран за това обстоятелство преди разпоредително заседание, още на
21.11.2022г. (л.51, СП), като дадените от този свидетел показания в
досъдебното производство не са били приобщени по реда, предвиден в чл.281,
ал.5 НПК, посочените по-горе факти и обстоятелства, свързани с
идентификацията на подсъдимия като автор на престъплението, с действията,
извършени от него или с думите, изречени от него, както и идентификацията
на лицето, което е подало сигнал до система 112, е следвало да бъдат изяснени
и проверени с разпит на св. И.Ш. В. (с установена в досъдебното производство
самоличност – л. 34). Ето защо се споделя довода на защитата, че И.Ш.
неправилно е бил заличен от списъка за призоваване на свидетелите, като не
са били извършени необходимите действия, за да бъде осигурен неговият
личен разпит. Такава възможност е съществувала с изследването на въпроса за
сключени актуални трудови договори, договори с мобилни оператори, за
родствени връзки и призоваването на свидетеля съответно по адрес на
месторабота, чрез мобилен телефон или от адреса на близък родственик. СРС
е разполагал и с процесуалната възможност да вземе издирвателна мярка
„Установяване на адрес” по отношение на свидетеля И.Ш. за установяването
на актуален адрес за връчване на съобщение, като е пропуснал да
администрира съответно искане до компетентния орган на МВР в тази насока
съобразно последното известно местоживеене на свидетеля. След като
10
показанията на св. И.Ш. от досъдебното производство не са били приобщени
към доказателствения материал чрез прочитане, е безпредметно съдът да
обсъжда доводите на защитата за тяхното съдържание и фактите, които те
възпроизвеждат. При анализ на доказателствената съвкупност СРС
необосновано е отказал да събере преки източници на доказателства чрез
разпит на св. Ш. и необосновано ги е подменил с косвени източници на
доказателства с показания на полицейски служител, още повече - в нарушение
на забраната на чл.118, ал.2 НПК. Вярно е, че въззивният съд разполага с
правомощия да събира и проверява доказателства по делото, когато това е
пропуснал да стори първият съд, но също така е вярно, че когато са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения от контролираната съдебна
инстанция и те са самостоятелно основание за отмяна на присъдата,
принципът по чл. 22 НПК изисква първо да бъдат отстранени тези
процесуални нарушения, които засягат процесуалните права на подсъдимия и
едва когато бъде обезпечено личното му участие в производството, да бъде
проведена дейност по събирането на доказателства.
С престъплението по чл.144, ал.3 от НК се засяга личната свобода на
личността. Това е така, тъй като с извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от
обективна страна се изисква да се установят думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице. Съгласно ТР №53/18.09.1989г. на ОСНК за
съставомерността на деянието по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК не е необходимо
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. С други думи, обективната
съставомерност на престъплението по чл. 144, ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК изисква
възприетите от пострадалото лице закани с оглед обстоятелствата, при които
са отправени, обективно да са годни да породят у него основателен страх от
осъществяването им. В настоящия случай не са изяснени с годни
доказателствени източници обстоятелствата, при които е възникнал и
ескалирал конфликт, както и дали са били отправени закани за убийство от
подсъдимия, които да са били обективно годни да породят основателен страх
от осъществяването им.
Ето защо при повторното разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да даде отговор на въпроса дали подсъдимият е изваждал пред св.
Г.И. и И.Ш. предадения от него доброволно пневматичен пистолет,
евентуално, ако това е така, при какви обстоятелства е сторил това, дали се
установява и доказва да го е насочвал и ако това е така, срещу кого и по какъв
начин го е насочвал, дали се доказва да е отправял вербални закани за
убийство и дали фактът на изваждането на пневматичен пистолет в
присъствието на други лица, ако не е установено/доказано този пистолет да е
бил насочван срещу което и да е било от тях, е обективно годен да породи
основателен страх от осъществяването на закана за убийство. При разпит на
вещото лице, освидетелствало Г. И., следва да се изясни въз основа на какви
обективни данни е констатирана витална застрашеност на този свидетел и
дали този извод е валиден само ако се кредитират данните, които е съобщил
11
самият освидетелстван, както и ако се кредитират данните в протокол за
разпит от досъдебното производство. При провеждането на съдебно следствие
следва да се провери и фактът дали самият подсъдим е изпитал негативни
емоции на витална застрашеност непосредствено преди деянието, както от
евентуално извършени неправомерни маневри от страна на св. Г. И. с
управлявания от него автомобил, така и с оглед численото превъзходство на Г.
И. и св. Ш. над него. Едва след изчерпването на предвидените в НПК
доказателствени способи, с които могат да бъдат изяснени фактите по делото,
първоинстанционният съд би могъл да стигне до обоснован извод от правна
страна дали е осъществено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 НК от
обективна и субективна страна и ако това е така, по отношение на кое лице с
какви действия/думи подсъдимият се е заканил за убийство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335,
ал.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 13.03.2024г. по НОХД № 7213/2022 г. по описа на
СРС, НО, 6-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав при Софийски
районен съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12