РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: А. АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 10144 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание 288, ал. 1, т.
2, б „а“ КЗ (отм.).
Ищцата С.И. твърди, че на 08.01.2014 г. в
землището на с. Долно Белотинци, област Монтана е настъпило ПТП, причинено по
вина на водача на трактор „Кубота“ с прикачено ремарке тип „Микс“, марка
„Секо“, модел „Самурай 5“ с въртящи се шнекове, задвижвано от трактора. Ищцата
посочва, че е започнала да товари фураж за смилане в ремаркето, а през това
време водачът на трактора е включил ремаркето. Докато машината вече работи,
ищцата се е качила върху ремаркето, за да провери дали може да постави още бали
за смилане, при което краката ѝ са захванати от режещите валове. Ищцата
твърди, че процесното събитие е предизвикано от липсата на професионална
квалификация, невниманието на водача на трактора и неправилната преценка на
действията му при управление на процесното МПС. В резултат на посоченото
събитие ищцата е получила телесни увреждания – откъсване на ходилото на левия
крак и тежка фрактура на ходилото на десния крак, които наранявания от своя
страна са довели и до отрицателно отражение върху емоционално ѝ състояние
и върху начина ѝ на живот, както подробно е описано в исковата молба.
Ищцата твърди, че към момента на процесното ПТП за водача на трактора не е
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
поради което е отправила претенция са заплащане на обезщетение до ответника – Г.Ф.,
който е изплатил сумата от 105 000 лв., като е отказал да заплати обезщетение в
пълния претендиран от ищцата размер. Поради това, след отчитане на
съпричиняване на вредата от страна на ищцата в размер на 30%, ищцата иска
ответникът да ѝ заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 42 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2018
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът Г.Ф.оспорва иска. Счита, че искът е
неоснователен, тъй като е заплатил на ищцата обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в пълен размер, при отчетено 50% съпричиняване от страна на
ищцата, чието поведение е допринесло за настъпване на вредоносното събитие.
Счита и че претендираното обезщетение е прекомерно. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно
(включително с оглед на извършеното от ответника частично плащане на
обезщетение), като това се установява и съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413,
ал. 2 и ал. 3 НПК от представеното определение от 24.10.2017 г. на РС – гр. Монтана,
с което е одобрено споразумение в наказателното производство, както и от
отразеното в представения протокол за оглед на местопроизшествие, че на
08.01.2014 г. в землището на с. Долно Белотинци, област Монтана е настъпило произшествие,
причинено от водача на трактор „Кубота“ с рег. № *****с прикачено ремарке тип „Микс“,
марка „Секо“, модел „Самурай 5“ (без рег. номер). При това произшествие е
пострадала ищцата С.И., на която е откъснато ходилото на левия крак и е
получила травма на ходилото на десния крак.
Така с поведението си водачът на
трактора, при работата си с него и с прикаченото към него ремарке, е нарушил
правилата за безопасна работа, изискващи всеки работник да се грижи освен за
своето здраве и безопасност, също и за здравето и безопасността и на другите
лица, пряко засегнати от неговата дейност (чл. 33 ЗЗБУТ), както е посочено и в
одобреното споразумение в наказателното производство. Следователно налице е
противоправно виновно поведение на водача на трактора (като вината му следва от
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а също така е установена в наказателното
производство), от което са произтекли вреди са ищцата, поради което за нея е
възникнало и правото на обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди.
Телесните увреждания, причинени
на ищцата, са значителни, както се установява от заключението на
съдебномедицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото
медицинска документация. Поради получената тежка травма е ампутирано ходилото
на левия ѝ крак, а последващите гнойни усложнения в областта на
ампутационния чукан са наложили на няколко пъти ищцата да се подлага на
допълнителни оперативни интервенции. Операции са извършени и на дясната
глезенна става, като движенията ѝ са останали силно затруднени.
Последиците за ищцата, свързани с лечението ѝ, са продължили през
значителен период от време – около 3 години според медицинската експертиза. Но
неблагоприятните последици за нея имат постоянен характер – ампутираното ходило
е невъзможно да бъде възстановено и освен причинените от това сериозни
затруднения в ходенето на ищцата, също така представлява обезобразяване на
ищцата. Обезобразяващи белези има и по дясната глезенна става, като движението
на десния крак (в глезена и ходилото) продължава да бъде затруднено. Поради
това ищцата се придвижва със силно накуцване, а при продължително ходене трябва
да ползва патерици. Това ѝ състояние е довело и до 75% загуба на
работоспособността на ищцата, видно и от представените решения на ТЕЛК.
Преживяното от ищцата, както и
нейното състояние в резултат на процесното събитие, са довели и до сериозно
отражение на психическото ѝ състояние. Според съдебнопсихиатричната
експертиза по делото тя е развила остра стресова реакция, която е преминала в
посттравматично стресово разстройство, продължило около 1 година след
инцидента. И досега обаче се забелязват остатъчни симптоми на това ѝ
състояние. Във връзка с психичното състояние на ищцата следва да се съобрази и
че тя е на 16 години, когато получава процесните увреждания, които са довели
както до затруднение на придвижването ѝ, така и до обезобразяване, което
ще остане през целия ѝ живот, а това състояние нормално се отразява
твърде негативно, особено на младо момиче, каквото е ищцата към момента на
инцидента.
Като се вземат предвид всички
тези последици за ищцата, следва да бъде определено обезщетение за претърпените
от нея вреди в един по-голям размер. Трябва да се има предвид обаче, че
страните по делото не спорят по естеството и значението на получените от ищцата
увреждания и съответно на техните последици за нея, а също така и относно
размера на справедливото обезщетение, което следва да бъде определено за тези
неимуществени вреди. Според претенцията на ищцата и възражението на ответника
относно размера на дължимото обезщетение, включително и видно от отговора на
ответника от 28.06.2018 г. по извънсъдебната претенцията на ищцата, и двете
страни приемат за справедлив размера от 210 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата Разликата в становищата им относно
окончателния размер на обезщетението се дължи на различните им виждания относно
приноса, който има ищцата за увреждането си – според ищцата той е 30%, а според
ответника възлиза на 50% (именно поради това ответникът е изплатил обезщетение
от 105 000 лв.). Съгласието на страните по този въпрос е виден и от
изявленията им в последното съдено заседание по делото, въз основа на които
съдът е отделил като безспорен размера на обезщетението с оглед на причинените
на ищцата вреди. Макар размерът на обезщетението за неимуществени вреди да се
определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, за този размер страните
са свободни да се споразумеят, т.е. да постигнат съгласие, което съдът следва
да зачете (именно това е смисълът и на уредените в действащия КЗ рекламационни
производства). Поради това, след като страните не спорят по отношение на
сумата, която следва да бъде отправна точка при определяне на окончателния
дължим размер на обезщетението, съдът намира, че не следва да определя различен
размер от този, за който страните по същество се съгласяват, а именно
210 000 лв.
Така спорният по делото въпрос се
свежда до степента, в която ищцата е допринесла за получаване на уврежданията с
оглед възражението на ответника, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението следва да бъде намалено. При това следва да се съобрази, че
ищцата поначало признава обстоятелството, че с поведението си е допринесла с
30% за настъпването на процесното събитие и съответно за претърпените от нея
вреди.
Съгласно заключението на
техническата експертиза по делото, както и видно от включените в заключението
извлечения от инструкциите за безопасна работа с ремаркето, ремаркетата тип „Микс“,
марка „Секо“, модел „Самурай 5“, каквото е и това, с което са причинени
уврежданията на ищцата, се експлоатират само от един оператор – водачът на
трактора, от който се задвижва ремаркето. Водачът на трактора не трябва да
допуска други лица до ремаркето по време на работата на машината. Самата
машина, с която се мели фураж, се зарежда само през задния капак, а не от
горната страна, като поначало не трябва да работи, докато се зарежда, а ако
работи, зареждането трябва да бъде не ръчно, а чрез транспортна лента. По време
на работа на машината операторът се намира в кабината на трактора, като не
трябва да се качва върху машината, докато тя работи, съответно не трябва и
други лица да се намират там, още повече че други лица изобщо не трябва да се
намират в близост до машината по време на работата ѝ.
Според посоченото от ищцата в
уточнителната молба от 10.07.2019 г., както и от протокола за разпит на ищцата като
свидетел по досъдебното производство, се установява, че ищцата се е покачила
върху ремаркето, след като то вече е било заредено с фураж за смилане и след
като е било задействано от водача на трактора. Тогава тя навлиза във вътрешната
част на ремаркето от горната му страна, за да натисне балите със слама, при което
пропада навътре и е захваната от спиралите на шнека. Следователно поведението
на ищцата напълно противоречи на установените правила за безопасна работа с
машината. Поведението на водача на трактора, т.е. на оператора на машината,
също противоречи на правилата за работа с машината (което е установено и от
наказателния съд), тъй като той е допуснал ищцата до машината и е задействал
машината, въпреки че ищцата е била в близост. Изобщо той е оставил ищцата да
работи с машината, въпреки че с нея трябва да работи само водачът на трактора,
съответно не я е изключил, когато е забелязал предприетите от ищцата действия.
При така описаното поведение на
ищцата и на водача на трактора е ясно, че и двамата са допринесли за
настъпването на процесното събитие. Не може да се приеме обаче, че приносът им
е еднакъв. Именно водачът на трактора е разполагал с възможност, освен че е
имал и това задължение, да спре машината веднага, когато е забелязал, че ищцата
се покачва върху ремаркето. Също така трябва да се съобрази, че ищцата е била
на 16 години, която възраст поначало се характеризира с по-голяма самонадеяност
и лекомислие, а липсват и данни ищцата да е била надлежно инструктирана за
работа с машината. Водачът на трактора е трябвало да съобрази тези обстоятелства
и с още по-голямо внимание да изпълнява задълженията си по обезопасяване на
работещата машина. Поради това приносът на водача на трактора за настъпване на
процесното събитие трябва да се определи като по-голям, т.е. неговото поведение
е основната причина за настъпване на събитието.
От друга страна обаче следва да
се има предвид, че опасността, която работещата машина представлява, е
очевидна, включително и поради това, че машината издава силен шум при работа
(видно от инструкциите за употребата ѝ), при което ищцата, намираща се
наблизо не е следвало да приближава машината. Възрастта на ищцата към момента
на събитието, макар и да предполага не толкова задълбочена преценка на
рисковете от поведението ѝ и последиците, които могат да настъпят, е
достатъчна, за да може ищцата да е наясно с опасността, на която се излага.
Въпреки липсата на данни по делото да е била инструктирана за безопасна работа
с машината, трябва да се приеме, че ищцата е имала представа как работи
машината, след като при възникване на инцидента, тя е извършвала дейности,
свързани с работата на машината. Освен това при разпита си на досъдебното
производство ищцата посочва, че и друг път е работила с машината, както и че
собственикът на машината и на фермата, в която е работила (И.И.) ѝ е
казвал да не работи с нея. Следователно ищцата е била наясно с опасността,
която представлява машината, била е предупредена да не работи с нея, но въпреки
това се е покачила върху работещата машина, за да извършва дейности по
обслужването ѝ. Поради това дори и поведението на ищцата да допринася в
по-малка степен за настъпилите вреди, тъй като основната причина е немарливото
изпълнение на дейностите по обезопасяване на машината от водача на трактора,
трябва да се приеме, че нейният принос е значителен. Така с оглед на посоченото
по-горе поведение на ищцата съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение
следва да се намали, като приносът на ищцата за настъпване на причинените ѝ
вреди следва да се определи на 40%.
По делото страните не спорят, че
са налице предпоставките за заплащане на обезщетение от ответника Г.Ф.,
доколкото такова обезщетение частично е било изплатено. Процесното събитие и
съответно вредите за ищцата са причинени при използването на МПС по смисъла на
чл. 264, ал. 1 КЗ (отм.), представляващо ремарке, свързано и задвижвано от
трактор (както разяснява и техническата експертиза по делото). Следователно
налице е риск, който поначало е покрит от застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 257 КЗ (отм.). В случая за
процесното МПС, което пребивава на територията на България, където е настъпило
и събитието, няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (ремаркето дори не е регистрирано, както е посочено и в
протокола за оглед на местопроизшествието), поради което обезщетението следва
да се заплати от ответника съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.). Поради
това, като се съобрази и посоченото съпричиняване на вредите, както и
безспорното обстоятелство, че ответникът е изплатил на ищцата сумата от
105 000 лв., предявеният иск следва да се уважи за сумата 21 000 лв.
Съгласно чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.)
и чл. 31, ал. 7 и ал. 9 от Правилника за устройството и дейността на Г.Ф.
ответникът трябва да се произнесе по претенцията на ищцата в срок от 15 дни от
момента на представяне на необходимите доказателства, но не по-късно от 3
месеца от предявяването ѝ. В случая претенцията е предявена на 04.04.2018
г., като не е ясно в кой момент са представени всички необходими доказателства,
но отговорът на ответника по нея, с който претенцията частично е уважена, е от
28.06.2018 г. Следователно към този момент трябва да се приеме, че са били
представени всички необходими доказателства пред ответника, след като той е
уважил претенцията, макар и частично, както и че е изтекъл срокът за
произнасянето му. Поради това от този момент ответникът дължи и лихва за забава
върху обезщетението, поради което следва да се уважи претенцията на ищцата за
заплащане на тази лихва от 28.06.2018 г.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски по делото (на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК), поради което на нея
разноски не се дължат. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие ищцата не е заплатили на адвоката си по делото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение
в размер на 895 лв., което е съответно на уважената част от иска. На ответника
следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни
на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 525 лв. Тъй като ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо
сумата 1 215 лв., представляваща дължимата от ищцата такса (840 лв.)
и разноски за експертизи (общо 375 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „******* да заплати на С.М.И., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 288, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) сумата 21 000 лв. (двадесет и една хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от произшествие, настъпило на 08.01.2014
г. в землището на с. Долно Белотинци, област Монтана и причинено от водача на
трактор „Кубота“ с рег. № *****с прикачено ремарке тип „Микс“, марка
„Секо“, модел „Самурай 5“ (без рег. номер) при работа с ремаркето, заедно със
законната лихва върху посочената сума от 28.06.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 42 000 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „*********
да заплати на адвокат Ж.В.Т., АК-К.,
ЕГН **********, адрес ***, офис 7а на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 895 лв.
(осемстотин деветдесет и пет лева) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.М.И., ЕГН **********, адрес *** да заплати на Г.Ф., адрес гр. София,
ул. „******** сумата 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Ф., адрес гр. София, ул. „******** да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата 1 215 лв. (хиляда двеста и петнадесет лева) – разноски по
делото за държавна такса (840 лв.) и съдебни експертизи (375 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: