Решение по дело №9/2021 на Окръжен съд - Добрич

 

Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№     260064                                          12.03.2021 год.                                 гр.Добрич                 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На десети февруари                         2021 год.

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

Секретар :Павлина Пенева

Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 9/2021 год. за да се произнесе съобрази следното:

        

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№265355/11.11.2020год.   на Я.Б.М. , ЕГН ********** срещу решение № 260151/16.10.2020 год. по гр.д.№ 3967/2019 год. на  Районен съд Добрич,с което е развален до размер на 5/12 ид.части   сключения на 11.04.1997 год. с нотариален акт № ***. на нотариус при Добрички районен съд между нея и  ***, ЕГН, ********** договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, представляващ: недвижим имот- апартамент № 9,находящсе в град Добрич, бул."Добруджа № 26 вход „Ж”, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на Гр. Добрич, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение със застроена площ от 8.98 кв.м. под номер 9 във същия вход на блока, ведно със 5/6 идеални части от 2 010 процента идеални части от правото на строеж.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон се настоява за отм***та му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора  за отхвърляне на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД.

Посочено е ,че съдът допуснал събиране на доказателства в полза на ищеца след изтичане на определения срок , при липса на основание за това и въпреки противопоставянето на ответника.Нарушен бил принципа за равенство на страните и на ищеца осигурено процесуално предимство,да се запознае с показанията на свидетелите на ответника преди разпита на водените от него.Допуснатото от първоинстанционния съд  процесуално нарушение следвало да бъде поправено от въззивния съд,чрез изключване от доказателствения материал по дело на водените от М.М. свидетели.Процесуалното поведение на ищеца не било добросъвестно  по смисъла на чл. 3 от ГПК.Твърденията в исковата молба били излагани манипулативно,относими по спора факти не били сочени  в исковата молба ,а впоследствие признати от ищеца,респ.позицията му промен*** в хода на производството след запознаване с отговора и доказателствата на ответника. Независимо,че показанията на свидетелите на ищеца били противоречиви,променяни  в хода на  проведена очна ставка и давани не за факти,лично възприети,съдът безкритично ги кредитирал и основал  на тях решението си.Изводът на ДРС за неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане  не бил съответен на събраните по делото писмени и гласни доказателства,анализ на които в голямата им част съдът не направил.Задълженията били изпълнявани пълноценно и адекватно с оглед нуждите на правоимащото лице,обективните възможности на задълженото лице,лично и чрез трети лица,вкл. чрез самия ищец ,на кого заплащала за това месечно възнаграждение в размер на 250 евро.Прехвърлителката била доволна от получаваната издръжка и гледане,от начина по който ответницата била изпълнявала задълженията си,като в нито един момент  приживе не била поставяла въпроса за разваляне на договора.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 02.11.2020 год., жалба рег.№265355/11.11.2020год.  е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Въззиваемата страна М.Б.М. ,счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразил в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№260045/04.11.2021 год.Въз основа на точно установена фактическа обстановка,съдът постановил законосъобразен съдебен акт за уважаване на претенцията му по чл.87 ал.3 от ЗЗД.

С искова молба  рег.№21980/31.10.2019 год. е заявена претенция на наследник на кредитор за задължение за издръжка и гледане по алеаторен договор  срещу приобретателя  на недвижимия имот,предмет на договора.Ищецът М.Б.М. е изложил твърдения ,че с ответницата Я.Б.М. са единствени наследници на покойната им майка ***,починала на дата 04.02.2019 год.С договор от  1997 год.,***прехвърлила  притежаваните от нея 5/6 ид.ч. от недвижим имот-апартамент в гр.Добрич на  дъщеря си Я.М.,срещу задължението  да поеме издръжката и гледането й.Считано от 1990 год.,към момента на сключване на договора и понастоящем ответницата живеела и работела в чужбина,като рядко /веднъж на пет години/ и за кратко време се завръщала в страната.Задълженията си ответницата не изпълнявала постоянно,в пълен обем и през целия период от сключване на договора и до смъртта на прехвърлителката.До  2013 год. прехвърлителката успявала да се грижи сама за себе  си,подпомагана от ищеца и неговата съпруга-медицинско лице.След 2013 год. състоянието й се влошило,през 2015 год. престояла и в болница за 10 дни,като след това отново останала на техните грижи.През 2017 год. и 2018 год. грижи за  прехвърлителката,неподвижна на легло  полагали наети от ответницата болногледачки, но за по-няколко месеца и некачествено.

С оглед на горното е отправено искане,съдът да постанови развалянето на договора поради виновното неизпълнение на задълженията на ответницата и до размера на наследствената част на ищеца.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 4245/21.02.2020 год. Я.Б.М. е оспорила основателността  на иска ,както и наведените в исковата молба твърдения.Договорът бил изпълняван от момента на сключването у и до смъртта на прехвърлителката, като именно това била причината да живее и работи в чужбина-да осигури нужните средства за издръжката на своята майка и на дъщеря си.Всеки месец в продължение на близо 20 години изпращала различна сума в щатски долари и/или евро,но никога по-малко от 130 щатски долара.Уговорките между страните по алеаторния договор не налагали съвместното им живеене,въпреки това се завръщала в страната през значително по-кратък интервал от сочения от ищеца,вкл.  лично да се грижи за своята майка след болничен престой.До 2017 год.,*** не е имала нужда от чужда помощ и сама се грижила за себе си,а след това ответницата предприела адекватни мерки,като й осигурила адекватната грижа на пет болногледачки.Единствена причина за честото им напускане бил психическия тормоз ,на който били подложени от ищеца и неговата съпруга. *** била доволна от полаганите за нея грижи и не се оплаквала от поведението на своята дъщеря и болногледачките.От зимата на 2017 год. ,дъщерята на ответницата посещавала всяка седмица  своята баба,като закупувала храни,лекарства и консумативи със средства на своята майка и по нейно възлагане.От есента на 2017 год. и  след като прогонил поредната болногледачка и до смъртта на прехвърлителката,ищецът поел грижите за нея срещу заплащано от ответницата месечно възнаграждение от 250 евро,от което покривал и нуждите й,вън от горното и в изпълнение на собствените си задълженията  за издръжка и гледане,основани на кръвна връзка  и синовна привързаност. Отправено е искане за отхвърляне на иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства.

Не се спори между страните,относно следните обстоятелства,удостоверени  в писмени документи и за които показания са дали всички свидетели по делото,както следва:

Ищецът М.Б.М. и ответницата Я.Б.М. са брат и сестра-  наследници по закон /низходящи от първа степен/  на починалата на дата  04.02.2019 год.  ***,ЕГН ********** .

С договор за зам*** от дата 02.04.1997 год.,сключен с нотариален акт № ***год.,***и Я.Б.М. са прехвърлили-първата на сина си,а втората на брат си  съответно по 4/6 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от апартамент,находящ се в гр.Добрич,ул.“Добруджа“№ 26 вход „Ж” ап.14,с което М.Б.М. ,собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от същия имот е станал собственик на целия апартамент с площ  от 65.40 кв.м.В зам*** на това М.Б.М. е прехвърлил на майка си ***и сестра си Я.Б.М.,съответно на първата 5/6 ид.ч. , а на втората 1/6 ид.ч. от собствения си имот апартамент № 9, находящ се в град Добрич, бул."Добруджа”, № 26 вход „Ж” ап.9, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м.

С договор от дата 11.04.1997 год.,сключен с нотариален акт № ***на ДРС ,***е продала на дъщеря си Я.Б.М. 5/6 идеални части от съсобствен апартамент № 9,находящ се в град Добрич, бул."Добруджа”, № 26 вход „Ж” ап.9, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение със застроена площ от 8.98 кв.м. под номер 9 във същия вход на блока, ведно със 5/6 идеални части от 2 010 процента идеални части от общите части на сградата и  правото на строеж , срещу задължението да бъдат  поети издръжката и гледането на прехвърлителката докато е жива, лично или чрез трето лице и като й  бъде осигурен спокоен и нормален живот, лично или чрез трето лице, както и да ползва пожизнено и безвъзмездно помещенията на цялото жилище.

Към момента на сключване на договора, ответницата се е била установила да живее и работи в чужбина ,пребивавала в чужбина /Гърция,Кипър,Черна гора,Италия/ и за целия срок на договора .

Ответницата е изпращала   парични суми в различен размер на ***-така  разписки от „WESTERN UNOON“ за получени парични суми  за периода от 12.06.2000 год. до 12.06.2003 год.; разписки за получени парични суми от *** за периода  от 05.04.2017 год. до 29.01.2019 год.; разписки за получени парични суми от М.М. за периода от 19.10.2017 год. до 05.10.2018 год.; справка за парични преводи, извършени от Я.М. чрез „WESTERN UNOON“  за периода 13.03.2015 год. до 22.01.2020 год.

С молба за ползване на социални услуги до директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Добрич от 06.07.2017 год. *** е поискала да се ползва от дългосрочна услуга- настаняване в дом за стари хора гр.Добрич.  Декларирала е  притежание на земеделска земя от 13.330дка  в с.Красен, община Ген.Тошево ,доход от пенсия в размер на 336.72 лв., както и получавана рента от 1 004 лв. Към молбата е приложено Медицинско удостоверение изх.№ 2150/05.07.2017 год. на „Медикус” ЕООД, видно от което г-жа *** е в увредено общо състояние, страда от захарен диабет тип 1, затлъстяване, хипертония, исхемична болест на сърцето. Преглеждащия лекар е установил неподвижност от кръста надолу, декубитална рана по дясно бедро, намалено зрение, намален слух, тремор по крайниците, не контролира тазови резервоари. Направен е извод за невъзможност за самообслужване, тоалет, хранене с помощ.Към молбата е представена и медицинска характеристика № 404/06.07.2017 год. на ЦПЗ „Петър Станчев”гр.Добрич. В снетата от психиатъра анамнеза се съдържат данни, че от 7 месеца освидетелстваното лице се залежава, трудно подвижна вследствие диабетна полиневропатия. С безсъние, раздразнителност, психомоторна цялостна забавена ориентация с добър словесен контакт. Волево- крайно подтисната. Поставена е диагноза „Когнитивно разстройство”.

Спорни между страните са обстоятелствата относно полаганите от приобретателя грижи за прехвърлителя и доколко същите съставляват изпълнение на поетите по договора задължения.

За тези обстоятелства, показания по делото са дали свидетелите на ищеца:***-М. (съпруга на ищеца), ***И. (приятел на ищеца) и ***И. ( приятел на ищеца) и на ответницата   ***-(дъщеря на ответницата), ***(чичо на страните –брат на прехвърлителката), ***(съжителстващ на семейни начала с ***) и ***(съсед на ищеца и прехвърлителката).

Въз основа на  ангажираните  гласни доказателства, Районен  съд Добрич е  заключил,че  не може еднозначно и безпротиворечиво да приеме, че ответницата Я.М. е изпълнявала пълноценно поетите задължения по договора, да осигури издръжката и да полага грижи за прехвърлителката, като й осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водила преди това. Установявало се от разпитаните свидетелите , че принципно приобретателката не се е дезинтересирала от грижите за възрастната си майка, напротив в годините според възможностите си е поддържала връзка с нея, изпращала средства. При част от престоите в болница и в периода на възстановяване лично полагала грижи. След заминаването си в чужбина,ответницата  оставила на грижите на своята майка   детето си , за което приела ангажимент да изпраща парични средства за нуждите на двете, тъй като *** напуснала работа. Така, до 2006 година всъщност г-жа Я.М. изпълнявала задължението си във връзка с отглеждане на дъщеря си, доколкото майка и към този момент била все още добре и нямала специфични нужди.След 2016 год. прехвърлителката е имала специфични потребности, които налагат да се полагат грижи в по-голям обем, като постигане на уговорка през м.октомври 2017 год. ищецът  да получава някакви средства за грижите, не изключва, нито прехвърля задължението върху него. От показанията на свидетелите,  помагали за вдигането на прехвърлителката след падане  ставало ясно, че тя била в тежко състояние , обстановката в дома й запусната, а грижата за болната - непълноценна и неадекватна  .Индиция за безпомощното състояние на възрастната жена било съгласието й и през лятото на 2017 год. да отиде в старчески дом, където за нея да се полагат ежедневни грижи.Въз основа на горното са направени изводи,че длъжникът по договора Я.М. не е полагал ежедневни и постоянни грижи, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо.Доказано било в производството частично изпълнение, доколкото обстоятелството на отсъствие на ответницата от страната е в голяма степен затруднение за нея, което обаче е ирелевантно и не я освобождава от задълженията .Действията по осигуряване на грижите и издръжката били заместими и можело да бъдат извършени от всяко друго лице. След напускането дома на баба си „малката” *** продължила да поддържа връзка с баба си, чували се и общо взето имали близки, доверителни отношения,но престоите в гр.Добрич не можело да  се определят като достатъчни за да се направи извод, че покриват изцяло потребностите на възрастната жена, особено след 2016 година.  От момента, когато здравословното и състояние се влошава дотолкова, че да не може да се самообслужва като тоалет, грижите за баба *** били поети по неволя от семейството на нейния син –ищецът по делото.Неговата съпруга, като жена и медицинска сестра е поела преките грижи по тоалета, см*** на постелки, осигуряване на готвена храна, медицинско обслужване. Установявало се твърдението на ответната страна, че от есента на 2017 год. полагала грижите чрез трето лице М.М.,  поел вече срещу заплащане грижите за своята майка до смъртта й.  Това обстоятелство, обаче не може да заличи липсата на адекватно изпълнение на договорните задължения за предходните години, особено от есента на 2016 година, когато не можела да се самообслужва и започнала ползване на тоалетен стол и най -вече след падането в началото на 2017 година. Периодите на неизпълнение не били малозначителни и кратки. Отсъствието и отдалечеността на приобретателя действително е затруднявало реакциите, координацията, намирането на болногледачки и пр.,но било правноирелевантно и не я освобождавало от последиците на неизпълнението. Що се касае за твърдяното поведение на ищеца по отношение на болногледачките и умишленото им и неоснователно отстраняване съдът го приел за недоказано,тъй като показанията на свидетелите на ищеца и ответницата по този въпрос си противоречали  и въз основа на тях категоричен извод не можело да бъде направен.

Жалбата е основателна:

С въззивната жалба е оспорено, приетата от първоинстанционният съд въз основа на свидетелските показания фактическа установеност относно изпълнението на договора    да  е обоснована и съответна на събраните по делото доказателства,както и произтичащите от същата правни изводи .С оглед на горното,въззивният съд  следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора,както и да  определи силата, с която страните по делото са  доказали фактическите твърдения, на които основават иска си и защитата срещу него.Липсва основание,част от свидетелските показания  да бъдат изключени от доказателствения материал по делото,поради допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение.Мислимо е ,че   поведението  на ищеца по неосигуряване на свидетелите в първото по делото заседание,за което е редовно призован ,респ. отказа му в това заседание да бъде проведен разпита на  свидетел (неговата съпруга),който е в сградата на съда,но само за подкрепа и съответно отложен за следващото съдебно заседание, е  целящо изгодни последици и  осигуряване на  процесуално предимство .Заявеното от него  обаче искане за събиране на гласни доказателства в исковата молба е било нередовно по смисъла на чл.156 ал.2 от ГПК-не са посочени имената на свидетелите,чийто разпит желае,а в определението  по чл.140 от ГПК от дата 26.02.2020 год. и по реда на чл. 101 от ГПК ,съдът не му е указал тази нередовност,поради което е допустимо и събирането на доказателствата в следващо съдебно заседание.

Предявеният иск е с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на договор за издръжка и гледане поради пълно неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора. Задължението на приобретателя по договор за издръжка и гледане има за предмет престирането на непосредствени грижи и осигуряването на издръжка за прехвърлителя, които да му гарантират водене на нормален и спокоен живот. Конкретният обем на дължимите грижи и издръжка се определя от уговореното между страните в договора - от една страна , и от друга - според потребностите и стандарта на живот на прехвърлителя. Разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗЗД изисква точно изпълнение на договора,което предполага изпълнение на дължимата престация по вид ,обем и качество,а по правилото на чл. 63 ал.1 от ЗЗД да е съобразено с правилата на добросъвестността и морала и по начин да не се пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Всяко изпълнение на договора, което не е съобразено с обема и съдържанието на уговорените грижи и издръжка или с изискването за трайност, непосредственост и постоянство в престациите, съставлява неточно изпълнение и ако се дължи на причини, свързани с поведението на приобретателя, е виновно и поражда основание за разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Изводите на Добричкият районен съд за допуснато неизпълнение на   договорните задължения на  ответницата  не са направени категорично, а в известна степен уклончиво  и по причина,че преди това не е даден отговор на въпроса,какво е тяхното съдържание и какъв е уговорения начин за тяхното изпълнение.Съдът се е задоволил единствено с посочване,че от съдържанието на договора между майка и дъщеря се установява,че страните не са ограничили обема на насрещната престация.

Ответницата по делото е предоставяла  по договора  и лични грижи при регулярните си завръщания в страната,както и в случаи,обусловени от конкретни нужди на прехвърлителката по повод  влошено здравословно състояние ,наложило и болничен престой.

***-брат на прехвърлителката е посочил,че Я. се прибирала в България, стояла по месец, по две седмици при майка си,така и  показанията на св.***,че почти всяка година и според възможностите си ответницата се е завръщала в страната и е пребивавала при майка си. Св.***-М. дава показания,че свекърва й е  влизала  в болница четири пъти- два пъти в кардиологично отделение и два пъти във вътрешно отделение. При постъпване през  2012 год.,  есента в кардиологично отделение,ответницата си   си  дошла от Кипър, за да я гледа като придружител. Свидетелката била придружител през първите  три-четири дни през 2014 год., пролетта във вътрешно отделение, за да може ответницата  да се върне от Кипър,която придружавала майка си  за   времето на останалия престой и около месец след това, докато . През пролетта на 2015 год., баба *** отново била приета в кардиологично отделение .Свидетелката  я завела с такси до отделението. Съобщила на ***, но тя вече не желаела да си идва. Свидетелката  всеки ден посещавала баба ***.В тази им част показанията й не следва да бъдат кредитирани,тъй като са в противоречие с изнесеното от св.***.Така  св.  ***е дала показания, че през 2015 год.-месец април ,узнала от майка си, че баба *** е в болница. До няколко дни Я.М. се прибрала и останала около два месеца. ***свидетелствала,че през  2015 година *** си дошла от чужбина и споделила, че майка и е много  зле, в болница е.Ответницата била загрижена,споделила ,че се чуди какво да прави-„навън ли да стоя да работя,за да пращам пари ,тук ли,където нямам доходи“. След това баба *** споделила на свидетелката: „добре, че дойде *** да ме вдигне на крак“. ***също заявява, че 2015 год. баба *** влязла в болница, *** я посетила, а Я. се върнала в България и полагала грижи за майка си. От обаждане на баба си през м.февруари 2017 год. свидетелката *** узнала, че баба *** паднала. Около десет дни пролежала на земята тъй като вуйчото на свидетелката не е можел да я  вдигне сам, наложило се да извика приятели на помощ. Свидетелката *** пристигнала на другия ден и изчакала майка си да дойде след около седмица. Я.М. се прибрала и полагала грижи за майка си  повече  от месец и половина, два. Купила й нови електроуреди, намерила болногледачки.

През годините ,ответницата  е осигурявала грижи за прехвърлителката и чрез трети лица-своята дъщеря св. ***,болногледачки , а след есента на 2017 год. и чрез  ищеца по делото срещу заплащано възнаграждение,в каквото насока са показанията на всички свидетели по делото,с изключение  приятелите на ищеца ***И.  и ***И.  дали показания само за един конкретен случай –падането на прехвърлителката в дома й.Св. ***а  винаги се е грижила за своята баба, а   в последните години  и след влошаване на състоянието й  я е посещавала ежеседмично,по настояване и под контрола на  своята майка ,вкл. е престоявала за по продължително време- месец. При посещенията си свидетелката винаги чистила, пазарувала, обирала прах, пускала прахосмукачка, ходила до аптеката. Съдът намира тези грижи за  съобразени с нуждите на прехвърлителката,чието здравословно състояние се е влошило на късен етап от изпълнение на договора,независимо,че  регулярността и адекватността им се омаловажава от заинтересования по делото св. *** ,поради обстоятелството че и тя е подпомагала възрастната жена в ежедневието.Установява се също така,че ответницата е  наемала и 5  болногледачки,които да се грижат за възрастната жена, след инцидента с падането й и залежаване на легло.Спори се по делото дали честата см*** на болногледачките е по причина изгонването им от ищеца или поради това,че прехвърлителката не е желаела да приеме грижите им.За изхода по спора,отговора на въпроса е ирелевантен.В първия случай,поведението на ищеца би съставлявало обстоятелство по чл.81 от ЗЗД,освобождаващо  ответницата от отговорност.Във втория случай ,би се касаело до неоказано съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи .Трайна е съдебната практика,че то има за последица   погасяване на това задължение, тъй като неговото изпълнение е възможно само в натура.

Безспорно е също така,че през годините ,грижи за прехвърлителката са били полагани  и от семейството на ищеца,основно от съпругата му  св.***-М.-медицински работник-придружаване на прегледи, получавани на пенсия,медицински манипулации.

Пред свидетелите по делото,вкл. на ищеца ,прехвърлителката по договора не е изразявала недоволство от полаганите за нея грижи ,не се е оплаквала от поведението на ответницата във връзка с изпълнение на договора,напротив изразявала е удовлетворението си и не е желала да  й бъде в тежест,което я мотивирало да подаде молба за настаняване в дом за стари хора.Така св.***  дава показания,че сестра му заявила ,че е добре,защото дъщеря й всеки месец й праща 250 евро,защото пенсията й е малка,благодарна й е,че й праща пари и я гледат,както и че идва внучката й.Св.*** сочи,че прехвърлителката не е имала никакви оплаквания,напротив била благодарна.Прехвърлителката не е изразявала недоволство и пред св.*** от начина,по който е гледана,напротив заявявала е ,че не знае ,какво би правила без парите на ***.Св.*** сочи,че *** е липсвала на своята майка,която не е  оплаквала като деликатен човек.Приживе никога  не е повдигала или обсъждала въпроса,договора да бъде развален.

С оглед на горното,въззивният съд намира,че приобретателя по договора  е  установил, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане-така както е уговорено и кредиторът да го е приемал  за съответно. В никакъв момент,считано от 1997 год. и до смъртта си през 2019 год. не изразявал недоволство от грижите и издръжката, която получава по договора. Без значение е, че ищецът също е полагал лично грижи за майка си –лично и с помощта на своята съпруга.Обстоятелството, че  майка му  има право да получи  грижи  и издръжка по силата на договора, не означава, че не трябва да получава грижи и издръжка и от лицето, което има такова задължение по закон . Естествено  и обичайно е син да полага   грижи своята майка,особено при болест и с помощта на своята съпруга медицински работник.Същественото е това, че приживе ***не е дала никакъв повод да се смята, че е недоволна от начина на изпълнение на договора. Когато кредиторът по договор за издръжка и гледане приживе е приел  престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен, наследниците му не могат да искат разваляне- решение № 863 /22.12.2010 год.  по гр. д. № 1534/2009 год. на ВКС, IV г. о. ;решение№494 / 16.11.2011 год.  по гр. д. № 642/2011 год. на ВКС  IV г. о.;решение № 82 /05.04.2011 год.  по гр. д. № 1313/2009 год. на ВКС, IV г. о.

        Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено,поради което на основание чл. 271 ал.1 от ГПК въззивният съд го отменя като решава спора по същество съобразно настоящото изложение.

Относно отговорността за разноски:

         С оглед изхода по спора-неоснователност на предявения от ищеца  иск и основателност на подадената от ответника въззивна жалба ,на Я.Б.М. следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни  разноски за две съдебни инстанции:заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в производството пред ДРС в размер на 1 200 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ДОС-1 000 лв. и заплатена ДТ за въззивното обжалване-45.60 лв. Отправеното от М.Б. Минчевискане по чл. 78 ал.5 от ГПК в с.з. от дата 10.02.2021 год.  е неоснователно.Материалния интерес по делото е в размер на 5/12 ид.ч. от данъчната оценка на имота,т.е. 9 119.88 лв., при което минимума на адвокатското възнаграждение,определен по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. възлиза на сумата от 786 лв.,т.е. заплатеното такова в размер на 1000 лв. не може да бъде счетено за прекомерно в cвeтлинaтa нa cлoжнocттa нa казуса  и oбeмa нa извъpшeнaтa пpaвнa paбoтa.

По изложените съображения,съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 260151/16.10.2020 год. по гр.д.№ 3967/2019 год. на  Районен съд Добрич, като вместо това п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ  предявения от М.Б.М.,ЕГН **********,*** срещу Я.Б.М. , ЕГН **********,***  иск  по чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения  с нотариален акт № ***на ДРС договор  от  11.04.1997 год.,с който***, ЕГН **********, е продала на дъщеря си  Я.Б.М. 5/6 идеални части от съсобствен апартамент № 9, находящ се в град Добрич, бул."Добруджа”, № 26 вход „Ж” ап.9, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 55.40 кв.м., избено помещение № 9 със застроена площ от 8.98 кв.м., ведно със 5/6 идеални части от 2 010 процента идеални части от общите части на сградата и  правото на строеж ,поради виновно неизпълнение  на  поетото задължение да бъде издържана и гледана  продавачката и до размера припадащата се на М.Б.М.,ЕГН ***********/12 ид.ч.  от наследството на починалата на дата 14.02.2019 год.***, ЕГН **********.

ОСЪЖДА М.Б.М.,ЕГН **********,*** срещу Я.Б.М. , ЕГН **********,***   сумата от 2 245.60 лв.,съставляваща сторени съдебно деловодни разноски за две съдебни инстанции,съответно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ДРС-1 200 лв.,адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ДОС-1 000 лв. и ДТ за въззивното обжалване-45.60 лв.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                              2.