Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 86 09.10.2020г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На шестнадесети юни 2020
година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 274 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
С Решение № 3465 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 990/2016г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност „Атия” - в структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на Д.З.Р. от гр. *** сумата 236 лева допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г., вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба на 23.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 46, 08 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2013г. – 23.02.2016г. С цитираното решение е отхвърлен иска за главница за разликата над присъдената сума от 236 лева до пълния претендиран размер от 16 679, 94 лева и за периода 01.05.2002г. – 23.02.2013г. вкл. като погасен по давност, както и за мораторна лихва за разликата над 46,08 лева до пълния претендиран размер от 17 049, 46 лева.
С цитираното решение са отхвърлени евентуалните искове на Д.З.Р. от гр. *** против Военно формирование 32890 – гр. Бургас за заплащане на сума в общ размер от 32 364, 01 лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за положен от него извънреден труд за периода 01.05.2002 г. – 31.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 469 лева обезщетение за забава върху сумата.
Против постановеното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищцовата страна е депозирана въззивна жалба от Д.З.Р., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени отправените от него претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно в отхвърлителната си част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че решението е постановено при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото от първоинстанционния съд. В жалбата се сочи, че изводите на съда са формални и не почиват на събраните доказателства в хода на съдебното производство, освен това противоречат и на материалния закон, като по този начин е постановен необоснован съдебен акт с формални и при липса на мотиви.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и счита, че следва да лъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – Военно формирование 32890 – Бургас като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България депозира по делото писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като посочва, че изложените съображения са бланкетни, недоказани по размер и неоснователни, поради настъпила преклузвина давност и погрешни. Посочва се, че жалбата в своето съдържание е изпълнена с частични цитати от решения на ВКС, които са извадени от същността на правните изводи, до които са достигнали съдилищата при постановяване на своите решения. Излагат се подробни съображения в отговор на наведените оплаквания във въззивната жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител поддържа депозирания отговор и изразява становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д.З.Р. против Военно формирование 32890 – Бургас като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, с който претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, тоест – фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС за периода от 01.04.2001г. до 31.12.2015г. в размер на общо 354 дни вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно – поделение/военно формирование 22480 - Бургас и 32890 - Бургас общо на стойност от 12 545, 76 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на мораторна лихва в размер от 1 000 лева за всяко закъснение по месеци от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2001г. до 31.12.2015г. вкл. С начален падеж – 01.06.2001г.
Първоинстанционният съд в своето решение е приел, че е безспорно, че ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време и при действащата уредба е приел, че ищецът има право да получи от ответника възнаграждение за извънреден труд за носене на дежурство за времето, превишаващо общата увеличена продължителност на служебното време, което се дължи на основание чл. 203, ал. 3 от ЗОНСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (нов). След като е разгледал и направеното възражение за погасяване по давност на претендираното вземане, съдът е приел, че погасени по давност са вземанията на ищеца за възнаграждения за извънреден труд с падежи отпреди 3.02.2013г. (три години преди предявяване на иска на 23.02.2016г.) – тоест – вземанията за извънреден труд, положен преди 31.12.2012г., чийто падеж е настъпил на последното число на следващия месец, т. е – до 23.02.2013г. и за тези вземания е отхвърлил иска като погасен по давност.
По делото не се спори между страните по делото, че ищецът – Д.З.Р. е бил кадрови военнослужещ от 10.08.1988 г. в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на ответното военно формирование 32890 – Бургас. Със заповед № ЛС-01-100/08.12.2015 г. на командира на военноморските сили ищецът бил освободен от длъжност и от военна служба, а със заповед № ЛС-01-74/30.12.2015г. бил отчислен от списъчния състав на ответното формирование, считано от 01.01.2016г. Страните не спорят, че през процесния период 01.05.2002г. - 31.12.2015г. ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното време.
За
периода в който Д.З.Р. е бил кадрови военнослужащ – тоест – от 2001г. до 2016г.
са действали следните законови разпоредби, уреждащи продължителността на
работното време на военнослужащите и техните отпуски и почивки:
За
периода от 2000г. до 2009г. е действал Правилник за кадрова военна служба
(Обн., ДВ, бр. 2 от 05.01.200г. – отм., ДВ, 44 от 12.06.2009г. – в сила от
12.06.2009г.). На основание чл. 152, ал. 1 от цитирания Правилник за кадрова
военна служба (отм. – в сила до 12.06.2009г.) общата продължителност на
служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде
увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от цитираната разпоредба
месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на
работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното
време.
За
периода от 1996г. до 2009г. е действал Закон за отбраната и въоръжените сили на
Република България (Обн., ДВ, бр. 112/27.12.1995г. – в сила от 27.02.1996г. –
отм., ДВ, бр. 35/12.05.2009г. – в сила от 12.05.2009г.)
За
периода от 2009г. и понастоящем е в сила Закона за отбраната и въоръжените сили
на Република България (Обн., ДВ, бр. 35/2009г. – в сила от 12.05.2009г.). На
основание чл. 194, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2
от цитираната разпоредба общата продължителност на служебното време на
военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора
нормалната дневна продължителност на служебното време. На основание ал. 3 от
цитираната разпоредба в случаите на превишаване общата продължителност на
служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение
по чл. 214, ал. 1, т. 3.
При
това положение и с оглед твърденията на ищцовата страна, настоящата инстанция
намира, че твърденията на ищеца, че е давал дежурства, с което е била превишена
максималната продължителност на служебното време за месеца, за което с
прекратяване на служебното правоотношение се дължи възнаграждение за извънреден
труд, следва да се квалифицират като такива за превишение на нормалното
служебно време, но в рамките на увеличената обща продължителност на служебното
време за месеца. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че искът следва да
се счита предявен на основание чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) във връзка с чл.
154, ал. 2 от ПКВС (отм.) за претенцията, обхващаща периода от 01.04.200г. до
12.05. 2009г. (влизането в сила на новия ЗОВС), както и по чл. 194, ал. 2 от
ЗОВСРБ (нов) за периода от 12.05.2009г. до 31.12.2015г.
С
оглед практиката на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 448 от 13.09.2010г.,
постановено по гр. дело № 699/2009г. по описа на ВКС на РБ за положен труд над
нормалната, но в границата на увеличената продължителност на служебното време
(каквато е службата при дежурство до 24 часа), се дължи компенсация чрез
осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата
продължителност на служебното време за месеца. В тежест на ответното
министерство е да установи положителния факт, че военнослужещият е бил
компенсиран с дължимата почивка. Ако до прекратяване на трудовото
правоотношение с военнослужещия положената от него служба при увеличено работно
време не е била компенсирана, тя следва да му бъде заплатена като извънреден
труд, по аналогия от чл. 136а, ал. 5 от КТ, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА.
Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по
смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), поради което при спор не следва да
се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ
командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и т.н. Некомпенсираното
удължено служебно време с намалено работно време до прекратяването на
правоотношението по договор за кадрова военна служба, което подлежи на
заплащане като извънреден труд може да бъде установявано с всички
доказателствени средства.
При
това положение, съдът приема, че поначало удълженото служебно време при 24
часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ
(отм.) и чл.194, ал. 3 от ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено
служебно време до прекратяване на правоотношението по договор за кадрова военна
служба, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден труд. От
посоченото следва извода, че превишаването на служебното време следва да се
компенсира с почивка, а при липса на възможност за такава компенсация – да се
изплати обезщетение към датата на прекратяване на правоотношението, в размерите
на възнаграждение като за извънреден труд.
По
делото не се спори, че за времето на военна служба ищецът е полагал дежурства
по график, като е било допуснато превишение на установената месечна
продължителност на служебното време над нормалната в рамките на увеличеното
служебното време и за част от фактически отработеното време, превишаващо
увеличената продължителност на служебното време, същият е бил компенсиран с
почивки.
По
делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза от 01.08.2019г., от
неоспореното заключение на която е видно, че за процесния период от време са
налице некомпенсирани часове над нормалната продължителност на служебно време в
размер на 4 584 часа В своето заключение вещото лице отразява и ползваните
компенсации, за които няма посочен конкретен наряд, към положени дежурства от
същия или предходния месец. Посочва и различни варианти относно размерът на
дължимото обезщетение в зависимост от обстоятелството каква основна база за
изчисление следва съдът да приеме. Вещото лице посочва и че за периода от 01.2013г.
– 12.2015 г. ищецът е положил общо 71 24-часови дежурства (42 в делнични дни и
29 в почивни и празнични), от които според вещото лице 24 фактически отработени
часа са останали некомпенсирани с почивки, като посочва, че съобразно
действащите за периода заповед на министъра на отбраната и наредба на
министерство на отбраната, дължимите възнаграждения за този извънреден труд са
в размер на общо 236 лева, а дължимите на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тези вземания са в
размер на 46, 08 лева за периода от първо число на месеца, следващ месеца, в
който е трябвало да се изплати първото дължимо възнаграждение, до предявяването
на иска и именно тези суми е присъдил първоинстанционния съд.
Спорният
по делото въпрос остава от кога започва да тече давността за дължимото
възнаграждение за извънреден труд, тъй като първоинстанционният съд изрично е
приел, че предявените искове са
неоснователни за периода от 01.05.2002г. до 23.02.2013г. вкл. като погасени по
давност, а за периода 24.02.2013 г. – 31.12.2015г. искът за главница е
основателен до размера от 236 лева, а искът за лихва – до размера от 46, 08
лева. Това е и основният довод за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение, изразен във въззивната жалба.
По наведените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, съдът
намира следното:
Както бе отбелязано по-горе, съдът приема, че
фактическата обстановка е правилно и в пълнота установена и възприета от
първоинстанционния съд, като решението на съда е обосновано и съобразено със
събраните по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав споделя задължителната практика, изложена в Решение № 128 от 26.05.2010г., постановено по гр.
дело № 282/2009г по описа на ВКС на РБ, че в ЗОВС /отм./, а и
действащия към прекратяване на служебното правоотношение на ищеца ЗОВС има непълнота, която следва да бъде преодоляна по
реда на чл. 46 ал. 2 от ЗНА и се приложи разпоредбата на чл. 136а, ал.
5 от КТ, съгласно която това превишение се заплаща „като извънреден труд”.
При анализа на разпоредбите на
отменените и действащия закони, както и от вътрешно - ведомствените нормативни
и административни актове, на които се позовават станите следва да се направи
извод, че превишението на служебното време над установеното, но в рамките на
максимално допустимото е следвало да се компенсира с почивка, а при
липса на възможност за такава компенсация – да се изплати обезщетение към
датата на прекратяване на правоотношението, в размерите на възнаграждение за
извънреден труд. Този извод е съобразен с
преобладаващата съдебна практика, постановена по реда на чл. от 290 от ГПК /вж.
решение № 439 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2009 г., III г.о., ГК; решение
№ 127 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1123/2010 г., III г.о., ГК и др./. Следва да се отбележи, че в
случая не се касае до същински извънреден труд по смисъла на специалния закон,
а до приравнен на него труд, чието възмездяване се дължи "като извънреден
труд" в случай на прекратяване на правоотношението преди компенсирането му
с почивка - чл. 136а, ал. 5 от КТ. Изрично този подход е възприет от законодателя едва с
изменението на ЗОВС с ДВ бр. 98/16г., с което в закона е въведена нова ал. 5 на
чл. 194, съгласно която служебното време над нормалната му продължителност се
компенсира с намалено служебно време при услоия и ред, определени с акт на
министъра на отбраната по ал. 8.
С оглед практиката на ВКС на
РБ, изразена и в Решение № 197 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7210/2014 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Диана Хитова - При полагане на труд от кадровите военнослужещи
над нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното
време, се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно
време в рамките на общата продължителност на служебното време за съответния
месец. Задължението на работодателя да осигури компенсация следователно е
изискуемо от месеца следващ месеца, през който е следвало тя да бъде извършена.
В случай, че работодателят не компенсира положения труд с увеличена
продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл.136а КТ,
която поради непълнота в закона намира приложение и за служебни правоотношения,
за военнослужещия възниква правото сам да определи времето на компенсацията. Това негово
преобразуващо право, като свързано с положен труд, също се погасява с тригодишна
давност. Само когато компенсиране не е извършено, при прекратяване на договора
на военнослужащия се дължи заплащане на труда положен в удълженото работно
време като извънреден, т.е. преобразуващото право да се извърши компенсация се
трансформира във вземане, което възниква от прекратяването на договора. Когато
е направено възражение за изтекла погасителна давност, трансформация ще настъпи
само за непогасеното по давност преобразуващо право да се извърши компенсация.
Притезанието за плащане в този случай е в корелация именно с него.
С оглед на така даденото от ВКС разрешение на спорния въпрос, настоящата
инстанция приема, че преобразуващото право на Д.З.Р. да извърши компенсация не
е погасено по давност единствено за период от три години преди прекратяване на
договора, тоест – за времето от месец декември – 2012г. до месец декември –
2015г., като на негово място е възникнало парично вземане като за извънреден
труд, за което е започнал да тече нов давностен срок от датата на прекратяване
на договора. За останалия предходен период от 01.04.2001г. до 31.12.2015г.
преобразуващото право на ищеца е погасено по давност, поради което след
прекратяването на договора му той няма
право да получи възнаграждение като за извънреден труд, поради което предявеният
иск за този период е неоснователен и правилно е отхвърлен
в тази част.
При това положение, настоящата инстанция намира,
че направените фактически и правни изводи на първоинстанционния съд не съвпадат
единствено относно периода, за който се приема, че вземането не е погасено по
давност, тъй като първоинстанционния съд е приел, че вземането е погасено за
период от три години преди предявяването на исковата молба, а настоящата
инстанция приема, че вземането е погасено по давност за период от три години
преди прекратяването на договора, тъй като след прекратяването на договора и
възникване на парично вземане, като за извънреден труд, е започнал да тече нов
давностен срок от датата на прекратяване на договора. Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен за периода от
месец декември – 2012г. до месец декември 2015г. (вкл.) и предвид
обстоятелството, че първоинстанционния съд е приел, че искът е основателен за
периода от месец януари 2013г. до месец декември 2015г. (31.12.2015г.) се
получава разлика само от един месец, за който на ищеца се дължи обезщетение и
това е месец декември 2012г. Видно от заключението на вещото лице ищецът е
положил общо 32 часа, от които единствено 16 часа са останали некомпенсирани с
почивка и след прекратяване на трудовото му правоотношение като обезщетение му
се дължи сума в размер на 110, 33 лева и обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва за процесния период от размер на 34, 38 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и
за месец декември 2012г. и следва да му бъдат присъдени посочените суми.
Мотивиран от изложеното и като
взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен иска на Д.З.Р.
против Военно формирование 32890 - гр. Бургас, за разликата над сумата от 236 до 346, 33 лева
(тоест – за сума в размер от 110, 33 лева), представляващи компенсация/обезщетение по чл.136а,
ал. 5 от КТ във връзка с чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 2 от
ЗОВСРБ - за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната
продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време за
месец декември 2012г., както и по
отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане за сумата над 46,
08 леда до 80, 46 лева (тоест – за сума в размер от 34, 38 лева) за периода от
месец декември – 2012г. до датата на предявяване на исковата молба –
23.02.2016г., като вместо него да бъде постановеното ново решение по съществото
на спора, с което претенцията на ищцовата страна бъде уважена и за месец
декември – 2012г. за сума в размер на 110, 33 лева, както и за обезщетение за
забавено плащане в размер на 34, 38 лева. На ищеца следва да бъде присъдено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 23.02.2016г. до окончателното
плащане. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното
решението следва да бъде потвърдено и по отношение на отхвърлителната му част
на евентуално заявената претенция, тъй като неколкократно бе посочено, че в
конкретния случай не се касае за обезщетение за положен извънреден труд, а за
компенсация за отработено служебно време над установената месечна
продължителност на служебното време.
На въззивника – с
оглед уважената част на претенцията следва да бъдат присъдени разноски и за
двете инстанции в размер на още от по 5, 15 лева, а на ответната страна по
въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в
размер на 50 лева като възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси за водене на настоящото производство на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното Военно
формирование 32890 - гр. Бургас следва да заплати държавна такса в размер на 2,
89 лева по сметка на Окръжен съд - Бургас за водене на настоящото въззивно,
дължима съобразно уважената част на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде
уважена претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски
пред настоящата инстанция – възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
3465 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 990/2016г. по описа на Районен
съд - Бургас, в частта, с която
е отхвърлен иска на Д.З.Р. против Военно формирование 32890 - гр.
Бургас, м. „Атия“ за разликата над 236
лева до 346, 33 лева, представляващи компенсация/обезщетение по чл.136а, ал. 5 от КТ във връзка с чл.
203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 2 от ЗОВСРБ - за некомпенсирани с
почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното
време в рамките на удълженото служебно време за месец декември 2012г., както и
в частта за присъденото обезщетение за забавено плащане за сумата над 46, 08
лева до 80, 46 лева, за периода от месец декември 2012г. до датата на
предявяване на исковата молба – 23.02.2016г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас, с адрес – гр. Бургас, п.к. 8000, м.
„Атия“ като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България да заплати на Д.З.Р., ЕГН ********** от гр. ***,
със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 3 – адвокат
Марияна Пушева сумата от още 110, 33 (сто и десет лева и тридесет и три
стотинки) лева, представляваща компенсация/обезщетение
по чл.136а, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 203, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194,
ал. 2 от ЗОВСРБ - за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на
месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно
време за месец декември 2012г., ведно с обезщетение за забавено плащане на
размер на 34, 38 (тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки) лева за периода
от месец декември 2012г. до 23.02.2016г., ведно с обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата от 110, 33 лева от датата
на предявяване на исковата молба – 23.02.2016г. до окончателното плащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3465 от 10.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 990/2016г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му част.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас, с адрес –
гр. Бургас, п.к. 8000, м. „Атия“ като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България да заплати на Д.З.Р., ЕГН ********** от
гр. ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет. 3 –
адвокат Марияна Пушева сумата от 5, 15 (пет лева и петнадесет стотинки) лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция, съразмерно с уважената част на
претенцията и сума в размер на 5, 15 (пет лева и петнадесет стотинки) лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 - гр. Бургас, м.
„Атия“, като част от структурата на Министерство на отбраната на Република
България да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 2, 89 (два
лева и осемдесет и девет стотинки) лева, представляваща дължима държавна такса
за водене на въззивното производство съобразно уважената част на претенцията.
ОСЪЖДА
Д.З.Р., ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Генерал
Гурко“ № 18, ет. 3 – адвокат Марияна Пушева да заплати на Военно формирование 32890 – Бургас, с адрес –
гр. Бургас, п.к. 8000, м. „Атия“ като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България сума в размер на 50 (петдесет) лева,
представляваща направените по делото разноски (възнаграждение за юрисконсулт)
пред настоящата инстанция, съразмерно с отхвърлената част на претенцията.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд
на Република България.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.