Р
Е Ш Е Н И Е
№ 181
03.04.2018г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На четиринадесети
март двехиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Гергана Докузлиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2901 по описа за 2017г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал.
1 от ГПК и чл. 79 ал.1 I 92 от ЗЗД.
Ищецът
посочва, че с ответника са сключили договор далекосъобщителни услуги №М4167680 от 16.07.2014г., както
и договор за продажба на изплащане
№ ********* от 16.07.2014г. От ответника не били изпълнени
договорни парични задължения за предоставени и ползвани услуги на основание
посочените договори, които задължения били индивидуализирани в 9 бр. Фактури от 19.08.2014г. до 19.03.2015г. Фактурите следвало да бъдат изплатени от ответника в 15- дневен срок от
издаване на съответната данъчна фактура на ползвани далекосъобщителни услуги.
Поради изложеното договорът бил прекратен и на абоната била начислена
неустойка. Подал заявление по чл. 410 от ГПК, но ответникът възразил. Моли да
се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 273,70 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение
за заплащане ползвани далекосъобщителни услуги, и 13,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2017г. до окончателно
изплащане, както и разноски. В съдебно заседание не се представлява.
Ответникът оспорва исковете като заявява, че
няма неплатени фактури и е бил изряден длъжник по договора. Заявява, че все още
ползва същият телефон и никога не му бил спиран телефонът, тъй като при
неплащане се спирал телефонът. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът
е неоснователен.
Страните са сключили договор далекосъобщителни услуги №
*********/16.07.2014г., приложение № 1
към договор № *********/16.07.2014г.,
по силата на които ищецът се е задължил да предоставя услуги чрез своята
обществена мрежа срещу заплащане в зависимост от съответния тарифен план.
Срокът на договора е две години. Страните са сключили и договор
за продажба на изплащане № *********/16.07.2014г., приложение № 3 към договор №
*********/16.07.2014г., анекс към договор № О0105451/26.11.2012г., приложение №
1 към договор № О0105451/26.11.2012г., договор за лизинг №
О0105451/26.11.2012г., погасителен план към договор за лизинг №
О0105451/26.11.2012г. По тези договори се представя фактура
№ **********/16.07.2014г. и сметка № *********/19.08.2014г. към фактура № **********/16.07.2014г. Фактурите бяха оспорени от ответника
в съдебно заседание, като по делото е представена една фактура, която не
съдържат подпис на ответника. При това положение в тежест на ищеца е да докаже
истинността на изложеното в тях. Това обстоятелство му е указано в доклада по
чл. 146 от ГПК. Той не ангажира доказателства в тази насока. Представите
фактури са частни свидетелстващи документи и като такива на основание чл. 180
от ГПК не обвързват страната, която не ги е подписала. Ответникът е оспорил
съдържанието на фактурите. На основание чл. 154 ал.1 от ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да е пълно и главно. След като ответникът оспорва ползвани
услуги, в тежест на ищеца е да докаже това обстоятелство с оглед разпределение
на доказателствената тежест. Той не стори това.
Поради изложеното искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на главния иск, като акцесорен неоснователен се явява и искът за неустойка.
Ответникът не
претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Мобилтел”ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ 1, с ЕИК: *********,
съдебен адрес:***, срещу Я.С.О. *** 2, ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.422 във вр. с чл. 124 ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че по договор
далекосъобщителни услуги №М4167680 от 16.07.2014г., както
и договор за продажба на изплащане
№ ********* от 16.07.2014г. и задължения индивидуализирани в 9 бр. Фактури от 19.08.2014г. до 19.03.2015г., дължи сумата от 273,70 лева, както и на основание чл. 92 от ЗЗД
сумата от 13,48 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите, ведно със законната лихва върху главницата от 17.08.2017г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. платена държавна такса и
180 лв. адвокатско възнаграждение по
заповед № 1079/22.08.2017г. по ч.гр.д. 2064/2017г., като неоснователен и
недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред ХОС.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: В.А.