№
Гр.Провадия, 31.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Провадия, първи състав, на четвърти август
две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар И.В.,
като разгледа докладваното от председателя НАХД № 159 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „АЯ-08“ ЕООД, ЕИК
********* с управител М. Ф. Г., против НП № 03-011971/11.12.2019 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В подадената до съда жалба се излага твърдение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административно-наказателното производство, като се изтъкват обширни доводи в
тази насока.Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да
се намали размерът на наложената административна санкция, доколкото нарушението
е извършено за първи път.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не се
явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща
представител – юк Б. Н., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание
по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството
на свидетели актосъставителя – К.Д.. Приобщени са като писмени доказателства по
делото материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 20.11.2019, около 12. 30 ч., служители на ДИТ извършили проверка в търговски обект – механа
„Войводи“, находяща се в гр.Провадия, обл.Варна на централен площад,
стопанисван от „АЯ-08-ЕООД. В обекта се намирало лицето Б.ка Б. К., облечена с
работно облекло-бяла престилка, която готвела в кухнята. В предоставена за
попълване декларация на основание чл. 403 от КТ, лицето декларирало,
че няма сключен трудов договор и работи срещу възнаграждение от 30,00 лева при
работно време от 8,00 часа до 16,30 часа с почивни дни по график и почивки в
работен ден от 30 минути.
Впоследствие, от управителя на дружеството били изискани
документи, удостоверяващи отношенията с Б.ка К.. Представено било копие на
трудов договор № 10/19.11.2019 г., въз основа на който К. е била назначена на
длъжност готвач и справка за регистрация на договор от следващия ден от 18,37
часа. Извършена е справка в информационния масив на НАП, от която е установено,
че трудовият договор с лицето е регистриран в НАП на 20.11.2019 г., в 18. 37 ч.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз
основа на който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 03-011971/11.12.2019 г. е
издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна, съгласно чл. 15, ал. 3, т. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", както и видно
от Заповед № 0280/03.08.2010 г.
В хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че на
20.11.2019 г. лицето Б.ка Б. К. е престирало работна сила по трудова функция
свързана с длъжността "готвач", при определено работно време и срещу
уговорено трудово възнаграждение, както и при определено работно място, а
именно - в обособен обект стопанисван от дружеството-жалбоподател, въз основа
на сключен трудов договор. За формиране на своите правни и фактически изводи
съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез актосъставителя,
които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото
сведение, трудов договор с К., съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до ТД на НАП.
Доказателственият материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента
на извършване на проверката от служителите на ДИТ – Варна, трудовият договор с
лицето не е бил регистриран в НАП, с оглед на което е било невъзможно К. да е
била снабдена с копие от самото уведомление. Предвид събраните по делото
доказателства, съдът счита за безспорно установено и обстоятелството, че на 20.11.2019
г. Б.ка К. е допусната да извършва трудови функции без да й е връчено копие от
уведомлението до ТД на НАП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита
че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ.
Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
счита, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции,
към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на
НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно
зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят
не се характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с
"маловажност" по смисъла на чл. 415в от КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни
обстоятелства.
По делото са налични единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага
след установяването му, както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в
законоустановения тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на
изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на
жалбоподателя, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията,
съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител
на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,
съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да
бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.
27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-011971/11.12.2019
г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – гр.Варна, с което
на „АЯ-08“ ЕООД, ЕИК ********* с управител М. Ф. Г. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като намалява
размера на санкцията до 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АЯ-08“ ЕООД, ЕИК ********* с управител М. Ф. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр.Варна сумата от 80 /осемдесет/лева
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: