РЕШЕНИЕ
№ 65
20.02.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.
дело № 744 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) ), във връзка с чл. 405 и чл. 404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на „Дейзи Нова“ ЕООД, гр.Димитровград, против
принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща задължително
предписание обективирано в точка 1 от Протокол за извършена проверка (ПИП)
изх.№ПР1823496/06.07/2018г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково.
В жалбата се посочва, че на основание чл.6, ал.2 и чл.9 от Наредба №15
за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични
режими на труд и почивка по време на работа,
с наложената ПАМ на дружеството било предписано да
включи времето за почивки, които се използват за отдих и възстановяване на
работниците, в работното време на работещите в стопанисвания мебелен цех в с. Добрич. Срокът за изпълнение на мярката
бил до 25.07.2018г. Счита се, че предписанието противоречи на
материалноправните разпоредби и че същото е постановено при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Предписанието било и необосновано,
неточно, неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не
била извършена преценка на всички необходими, относими и релевантни
обстоятелства. Никъде в констативната част на ПИП не се изтъквало, че
проверката започнала по жалба на Радко Маринов Радев, като се твърди, че
съдържанието на „жалбата“ на лицето и на направено с нея искане останали
недостъпни за дружеството, макар и да било отправено искане в тази насока.
Пояснява се, че проверката започнала на 20.06.2018г., като от Дирекция
„Инспекция по труда“ били изискани документи и по друга проверка, и били
съставени два протокола в независими производства, като в хода на проверката не
всички лица декларирали цитираното от органа в ПИП работно време. Навеждат се
доводи за спазване на трудовото законодателство, касаещо почивките през
работното време, като се посочва, че в предприятието на дружеството работното
време било 8 часа, а периодите на почивка били с обща продължителност 75 минути
(един период от 45 мин и два по 15 мин.). С това било спазено изискването на
чл.151, ал.1 от КТ, относно почивката за хранене. Смята се, че в случай, че
били включени почивките в работното време, то същото щяло да се получи под
законово въведените 8 часа и по този
начин да се получи намалено работно време. Твърди се, че в случая била
спазена и разпоредбата на чл.4 от Директивата, която гласяла, че
държавите-членки взимат необходимите мерки за да осигурят, когато
продължителността на работното време е по-дълга от 6 часа, всеки работник да
има право на почивка. Счита се също, че разпоредбата на чл.151, ал.1 от КТ
предвиждала задължително наличие само на почивка за хранене от минимум половин
час, но не ограничавала работодателя в правото му да въвежда и други почивки,
които обаче не се включвали в работното време. В тази връзка се сочи, че
разпределението на работното време се установявало в Правилника за вътрешния
трудов ред на предприятието, включително и определените от работодателя почивки
през работния ден. В случая било видно, че работодателят, с Правилника за
вътрешния трудов ред, въвел две почивки в рамките на работния ден – от 10.00ч.
до 10.15ч. и от 15.00ч. до 15.15ч. Твърдението на органа, че в конкретния
случай се касаело за физиологични почивки, не кореспондирало със събраните
доказателства. Не било налице и изследване на предпоставките за въвеждане на
физиологични режими на труд и почивка по чл.9 от Наредба №15, в тази връзка
изводът на органа за определянето на двете почивки като физиологични бил
необоснован. Сочи се още, че при липса на доказателства тези почивки да били
разработени и въведени на основание Наредба №15, то същите били подчинени на
режима по чл.151, ал.2 от КТ и не следвало да бъдат включвани в работното
време. На следващо място се изтъква, че издадено предписание било неправилно и
незаконосъобразно, поради неконкретизиране на правното основание, послужило за
издаването на „заповедта“. Посочен бил само чл.404 от КТ, който имал дванадесет
хипотези, но нито една от тях не била отнесена към обективираните в ПИП факти.
Твърди се нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради липса на фактически и
правни основания за издаване на предписанието. Нарушена била и т.5 на чл.59,
ал.2 от АПК, поради неяснота в разпоредителната част на предписанието, досежно
липса на точно и ясно посочване на правата и задълженията и начина и срока на
изпълнението. Не било изпълнено и изискването на чл.170 от АПК, тъй като
органът не установил фактическите основания за издаване на акта си. Нарушение
имало и на чл.34, ал.1 от АПК, тъй като дружество било лишено от възможността
да се запознае с „жалбата“ инициирала производството и да разбере дали
действията на органа били в съответствие със заявеното в нея или излизали извън
обхвата ѝ. Допуснато било и нарушение на чл.35 от АПК, поради
неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Нарушен бил и
чл.36 от АПК. Твърди се също, че е нарушен принципът на служебното начало по
чл.9, ал.2 от АПК, изискващ събиране на всички необходими доказателства. Счита
се, че нарушенията на администартивнопроизводствените правила са се отразили на
съдържанието на крайния акт и по тази причина следвало да бъдат квалифицирани
като съществени и даващи основание за отмяна на атакуваното предписание,
представляващо ПАМ, обективиран в протокол. Претендират се разноски. Подробни
съображения се излагат в писмени бележки, в който се сочи, че ПАМ е незаконосъобразна, издадена в
нарушения на чл.146 от АПК. Счита се и,
че в хода на проверката незаконосъобразно, по реда на чл.45, ал.1 от АПК с призовка бил
определен срок за представяне на документи от страна на административния орган, като това било
самостоятелно основание за отмяна на акта. Нарушено било и правото на достъп,
уредено чл.42 от Хартата на основаните права на Европейския съюз и по този
начин било нарушено правото на защита на дружеството. Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила представлявало и обединяването на две
проверки в една. В хода на административното производство бил нарушен и
принципът на истинност по чл.7 от АПК, тъй като органът не преценил всички
доводи и факти от значение за случая. Не били спазени и сроковете по чл.57 от АПК за издаване на административния акт. Нарушен бил и чл.61, ал.1 от АПК.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, чрез пълномощник,
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Подробни съображения излага в
писмени бележки, в които навежда доводи за законосъобразност на издаденото
предписание.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната пред съда принудителна административна мярка, задължително
предписание обективирано в точка 1 от Протокол за извършена проверка
изх.№ПР1823496/06.07.2018г., била издадена от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Хасково, във връзка с извършена проверка на място на 20.06.2018г. и
по документи на 26.06.2018г. на „Дейзи Нова“ ЕООД. При проверката, контролните
органи констатирали, че физиологичният режим на труд и почивка, установен в
Правилника за вътрешния трудов ред на две почивки от по 15 минути, които се
използват за отдих и възстановяване (от 10.00 до 10.15ч. и 15.00 до 15.15ч.),
не е включено в рамките на работния ден. Констатираното органите определили
като нарушение на чл.6, ал.2, във вр. с чл.9 от Наредба №15 за условията, реда
и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и
почивка по време на работа, издадена на основание чл.15, ал.2 от Закона за
безопасни условия на труд. В предписанието е посочено, че установеното е било
потвърдено от писмени декларации на заварените към момента на проверката заети
лица в мебелния цех в с.Добрич, които писмено декларирали работно време с
начало 08.00ч. и край на работния ден 17.15ч. и почивка за хранене от 12.15ч.
до 13.00ч. Съгласно предписанието е разпоредено, в срок до 25.07.2018г. и на
основание чл.6, ал.2 и чл.9 от Наредба №15 за условията, реда и изискванията за
разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на
работа, дружеството да включи времето за почивка на работещите в мебелен цех,
намиращ се в с.Добрич, които се използват за отдих и възстановяване в рамките
на работния ден.
В декларации, част от административната преписка лицата А. Р.А., Д.
Тр.Л., П. И. П.и Т.Г. П., всички работници на „Дейзи нова“ ЕООД в цех, намиращ
се в с. Добрич, посочили, че работното им време е от 08.00ч. до 17.15ч. Други
двама работници в същия цех посочили, че работното им време е от 08.00ч. до
17.00ч., с почивни дни – събота и неделя. Част от лисата, подписали декларации
посочили, че почивките в работния ден са от 10.00ч. до 10.15ч., от 12.15ч. до
13.00ч. и от 15.00 до 15.15ч., друга част посочили че почивката е 1 час, а
трета, че почивките са три на брой.
В хода на съдебното производство от страна на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково е изпратено писмо до съда, в което се сочи, че проверките за
спазване на трудовото законодателство се извършват служебно, а ако дадена
проверка е инициирана по сигнал на гражданин, то чл.403, ал.1, т.2 от КТ
задължавал контролните органи да пазят в тайна източника на сигнала. Също така
се посочва, че съгласно чл.15, б. „с“ от Конвенция №81 относно инспекцията по
труда, източника на жалбата бил строго поверителен.
По делото са представени доказателства
за компетентността на длъжностните лица за издаване на принудителни
административни мерки, а именно: Заповед №
ЧР-721/21.03.2018 г., ведно с длъжностна характеристика, връчена на Г. А.на
25.02.2014 г.; Заповед № ЧР-518/22.02.2018 г., ведно с длъжностна
характеристика, връчена на К. К.на 25.02.2014 г. В раздел „V“ от длъжностните
характеристики – „Преки задължения“, е посочено: „Извършва на интегриран
контрол по прилагане на трудовото законодателство за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, трудова заетост и осъществяване на
трудовите правоотношения“, както и „съставя актове при констатиране на
административни нарушения от работодатели, длъжностни лица, работници и
служители и предприема принудителни административни мерки за отстраняване на
нарушенията“.
В Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието на „Дейзи нова“
ЕООД – Мебелен цех, с. Добрич, Раздел III – Работно време, почивки и отпуски, работното
време на предприятието е записано от 08.00ч. до 17.15ч. Продължителността на
почивката през работния ден е определена на една почивка от 45 минути и две
почивки от по 15 минути, като времевите интервали са от 12.15ч. до 13.00ч., от
10.00ч. до 10.15ч. и от 15.00ч. до 15.15ч.
По делото са представени и документи касаещи цялостната проверка на
обекта на дружеството в с. Добрич, а именно протоколи за ел. измервания,
измервания на изкуственото осветление, измервания на шума в работната среда, за
контрол на микроклимата и др.
При така установената фактическа обстановка се налагат
средните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
По
см. на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 405, изр. 1 от КТ, при извършената служебна
проверка на оспореното предписание, съдът намира същото за издадено от
компетентен орган по чл. 404, ал. 1 във вр. с чл. 399 от КТ, при спазване на установената
форма и без нарушение на производствените правила.
Проверката е извършена на 20.06.2018 г. в
присъствие на представител на жалбоподателя. Връчена му е призовка за
представяне на документи свързани с проверката, с което същият е надлежно
уведомен за започналото производство и издадения ИАА. В Призовката е посочено,
че представител на „Дейзи Нова“ ЕООД следва да се яви на 26.06.2018 г. в 15,30
часа в ДИТ – Хасково и на основание чл. 402, ал.1, т.2
от КТ при явяването му в ДИТ – Хасково следва да носи документите
описани в призовката. Конкретизирано е времето и мястото на явяване, както и
документите, които следва да се представят, поради което доводът на
жалбоподателя, че призовката не е ясна и с това е нарушено правото му на защита
и принципа за съразмерност е неоснователен.
Протокол № 1823496/06.07.2018 г. е
съставен от длъжностни лица на ДИТ-Хасково, след изтичане на срока за
представяне на изисканите документи. От изложеното следва, че оспорените
предписания са издадени при спазване на процесуалните правила.
Разпределението на работното време и определените от работодателя
почивки през работния ден са утвърдени от управителя на дружеството „Дейзи
Нова“ ЕООД в Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Видно от
Правилника за вътрешния трудов ред, работодателят е въвел две почивки в рамките
на работния ден – от 10.00ч. до 10.15ч. и от 15.00ч. до 15.15ч., както и обедна
от 45 минути от 12,15 до 13,00ч. Съдът, като взе предвид визираното в
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред, а именно:
„работният ден в предприятието е с продължителност 8 работни часа“, приема за
основателно твърдението на ответника в оспореното предписание, че тези почивки
не са включени в рамките на работния ден. Последното се потвърждава от
визираното в чл. 8 от Правилника, че „работното време в предприятието е от
8.00ч. до 17.15ч.“. Видно от изложеното формулировката на работодателя за
„работно време“ и „работен ден“ по своята същност не кореспондира с понятията
визирани в следващите разпоредби на Правилника. Според настоящия състав на съда
при утвърждаване на Правилника тези понятия са смесени, като в разпоредбата на чл.7, ал.1, погрешно е посочено, че
продължителността на работния ден е 8 часа.
Следва да се има предвид, че понятието „работният
ден“ е различно от понятието „ работно време“, каквото разграничение
работодателят не е направил в утвърдения правилник. В работния ден се включва
освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал.1 от КТ - в този смисъл дефинициите в чл. 2, пар.1,
2, 5 и 6 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г.
относно някои аспекти на организацията на работното време.
Работното време по см. на § 1, т. 11 от ДР на КТ е всеки период, през
който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил. От това определение е видно, че се има предвид продължителност от 8
часа на работното време, по см. на чл.136, ал.3 от КТ, а не на работния ден. В чл.8
от Правилника за вътрешния трудов ред, управителят на дружеството е утвърдил
работното време от 08.00ч. - 17.150часа
с почивка за хранене от 45 минути и две почивки от по 15 минути. При този начин
на определяне на работното време, същото е с продължителност повече от 8 часа,
т. к. от 08.00 часа до 17.15 часа продължителността е 9 часа и 15 минути.
Очевидно, при това определяне на работното време се има предвид работния ден,
който е 9 часа и 15 минути. Когато от него се извадят почивките, остава
8-часово работно време. Съгласно нормата на чл. 151, ал. 1 от КТ работното време се прекъсва с една или няколко почивки, като
почивката за хранене не може да бъде по-малко от 30 минути. Съгласно чл. 151, ал. 2 от КТ почивките не се включват в
работното време. Съобразявайки се с тази регламентация, работодателят в
настоящия случай неправилно не е включил предвидените почивки в рамките на
работния ден по см. на 7 от Правилника. Тази грешка се е опитал да коригира с
разпоредбата на чл.9 от Правилника, но разпоредбите са останали неясни. Почивките
с общ сбор от 1 час и 15минути /45+15+15/ са извън установения от работодателя
работен ден от 8 часа, по см. на чл.7 от Правилника. Въпросът е дали почивките
се включват в приложното поле на чл. 151 от КТ.
Това е тезата на работодателя, докато становището на контролните органи в
предписанието е, че тези почивки са физиологични такива, използвани за отдих и
възстановяване и по см. на чл.
6, ал. 2 от Наредба №15/31.05.1999г. за условията, реда и
изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и
почивка по време на работа, същите следва да се включат в рамките на работния
ден.
Съдът намира за правилна тезата на
контролните органи. Между нормата на чл. 151 от КТ
и чл. 6, ал. 2 от Наредба
№15/1999г. няма колизия, т. к. Наредбата е издадена на основание чл. 12, ал. 2 от ЗЗБУТ, който е специален закон
и урежда специфичните условия на труд и почивка, различни от КТ. Специалният
закон допълва общият, какъвто е КТ, като освен това дава правна регламентация
за неуредените в КТ въпроси по предоставяне на работната сила по трудово
правоотношение в областта на осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труда. Следва да се посочи известната непоследователност на законодателя при
боравенето с термините "работен ден" и "работно време" в КТ и Наредбата е довела до объркване на
работодателя при изготвяне и утвърждаване на Правилника за вътрешния трудов ред
в предприятието.
В чл.
6, ал. 2 от Наредбата времето за почивките се включва в работния ден
или работна смяна. Въпросът е дали този работен ден съвпада с работното време
по чл. 136, ал. 3 от КТ. Яснота дава
легалната дефиниция по § 1, т. 2 от ДР на Наредбата,
съгласно която почивките по време на работа са периоди на пълно прекъсване на
дейността по време на работния ден или смяна, които се използват от работещите
за отмора и възстановяване от въздействията на факторите на околната среда и
трудовия процес и са част от работното време. Според тази дефиниция
физиологичните почивки са част от работното време, което е 8-часово и през
което работниците и служителите са длъжни да изпълняват работата, за която са
се уговорили. В този смисъл дефинициите за "работно време" по § 1, т. 11 от ДР на КТ и за "почивки по
време на работа" по § 1, т. 2 от ДР на
Наредба № 15/1999 г. са с идентично съдържание, поради което
смислово нормата на чл.
6, ал. 2 от Наредбата урежда правилото, че физиологичните почивки се
включват в 8-часовото работно време, уредено в чл. 136, ал. 1 от КТ. Регламентирайки почивките при объркване на понятията за работен
ден и работно време, работодателят е нарушил специалната регламентация на
чл. 6, ал. 2 във вр.
с § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 15/1999г.,
поради което предписанието е законосъобразно и оспорването срещу него е
неоснователно.
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за неконкретизираност по правното основание на издадено
предписание. Посочването на общата разпоредба на чл.404, ал.1 от КТ е
достатъчно за установяване правното основание за издаване на оспорения акт и
непосочването на някоя от визираните в нормата дванадесет хипотези не
представлява съществено нарушение на административните правила относно формата
на издадения акт.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което
при отхвърляне на жалбата, такива не му се дължат.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Дейзи Нова“ ЕООД, гр.Димитровград, против
принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща задължително
предписание обективирано в точка 1 от Протокол за извършена проверка (ПИП)
изх.№ПР1823496/06.07/2018г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: