ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 564
гр. Варна, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20243100502430 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 и сл. от ГПК.
Образувано е по възражение вх. № при ВРС 81788/14.10.2024г. и вх. №
81789/14.10.2024 г., депозирано от „СИ КЕНЕДИ“ ЕООД, гр. Варна против
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
5618/21.09.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 12049/2023 г. по
описа на ВРС, в полза на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, гр. Русе
за суми, произтичащи от договор за посредничество от 15.03.2007 г. както
следва: сумата от 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева,
представляваща главница за неизплатено комисионно възнаграждение по
договор за посредничество от 15.03.2007 г. за закупуване на имот в
***********, ведно с къща, плевня и сайвант; сумата от 22 441,04 (двадесет и
две хиляди четиристотин четиридесет и 0.04) лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 10.04.2007 г. до 18.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.09.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 10 598,82 (десет хиляди петстотин деветдесет
и осем и 0.82) лева за сторените по делото разноски, от които 698,82 лв. за
внесена държавна такса и 9900 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
дължими на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ведно с възражението е депозирана и частна жалба вх. № при ВРС
87271/30.10.2024 г. /с първоначален номер 81788/14.10.2024 г./ против
горепосочената заповед в часттта за разноските.
Длъжникът сочи, че е узнал за заповедта за изпълнение на 11.09.2024 г.
от негов близък, който го е уведомил, че в имота на дружеството в *******
има неправомерно влизане. След спешна проверка твърди, че е узнал за
образуваното изпълнително производство, въз основа на издаден ИЛ по
атакуваната заповед за изпълнение.
1
Настоява, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно и за първи
път я е получил след като същата е изискана от ЧСИ М.С. с рег. № 928 с район
на действие ОС София. Заявява, че дружеството „Си Кенеди“ ЕООД е
учредено единствено с цел възможността за закупуване на недвижим имот на
територията на Р България от едноличния собственик и представляващ ЮЛ,
като физическото лице през последните две години е бил в страната два пъти
за по една седмица, т.е. същият не живее в България и страната не е тази по
обичайното му местопребиваване.
Затова ако съдът не приеме доказана хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от
ГПК, моли да се приложи тази по т.2 на същата правна норма, доколкото в
деня на връчване на заповедта представляващият дружеството не е имал
обичайно местопребиваване на територията на България. Счита, че при
възприет от съда извод за неоснователност на възражението и на основание
втората разпоредба, то следва да се приемат за доказани останалите две по т.3
и 4 на правната норма, доколкото именно отсъствието на физическото лице –
управител от страната е препятствало длъжника да узнае своевременно за
връчването при наличие на особени непредвидени обстоятелства, респективно
и не е могъл по същите причини да подаде възражение по чл. 414 от ГПК в
законоустановения срок.
Моли, съдът да уважи възражението като го приеме и по този начин
преустанови добре координирана измама от страна на дружеството заявител,
за който факт излага подробни съображения.
Становището на насрещната по възражението страна е за недопустимост
поради неспазване на срока по чл. 423 от ГПК и в условията на евентуалност -
неоснователност. Настоява се, че заповедта е връчена надлежно като подробно
се проследяват извършените от длъжностното лице по призоваване
посещения на адреса както и действията по залепване на уведомление по чл.
47 от ГПК. Твърди, че част от хипотезите по чл. 423 от ГПК, на които се
позовава възразяващия длъжник са неприложими за юридическо лице. Излагат
се съображения, че след като отсъстват твърдения за промяна на адреса на
управление, то длъжникът е бил задължен да осигури в офиса на дружеството
лица /служители или работници/, на които да бъдат връчени книжата и
заповедта. Поради това намира за законосъобразен извода на заповедния съд
по приложението на чл. 50 ал.4 от ГПК. На твърденията за особени
непредвидени обстоятелства противопоставя такива за поведение на
длъжника, което съставлява „елементарно неглижиране и бездействие“, от
което страната не следва да черпи права.
За събиране на доказателства производството е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, в което длъжникът лично и чрез процесуален
представител, а кредиторът – чрез процесуален представител поддържат
собствените си доводи и по същество на повдигнатия спор по всяка от
хипотезите на чл. 423 от ГПК.
По допустимостта на производството.
Съдът е сезиран с искането по чл. 423 ал.1 от ГПК в законоустановения
срок – едномесечен от узнаване за издадената заповед за изпълнение. Според
длъжника, датата на узнаване е 11.09.2024 г. За проверка спазване на
преклузивния срок за сезиране на въззивния съд са допуснати и събрани
писмени и гласни доказателства.
От материалите по приобщеното в копие изпълнително дело №
2
20249280400005 на ЧСИ М. С., с район на действие ОС София се установява,
че до твърдяната на узнаване дата – 11.09.2024 г. няма данни за предприети от
длъжника действия по изпълнителното производство лично или чрез проц.
представител, така щото да се приеме различен момент на узнаване. От ЧСИ е
извършен един опит за връчване на покана за доброволно изпълнение (ПДИ)
на длъжника по делегация, чрез ЧСИ с район на действие ОС Варна, която е
върната на съдебния изпълнител с изпълнена процедура по чл. 47 от ГПК.
Първото действие на «СИ КЕНЕДИ» ЕООД по изпълнителното дело е чрез
упълномощен процесуален представител, който по имейл, изпратен до ЧСИ на
12.09.2024 г. отправя искане за запознаване с материалите по делото. От
релевантните материали по изисканото изпълнително дело е видно, че на
11.09.2024 г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на «СИ
КЕНЕДИ» ЕООД, находящ се в *****, обективиран в съставен протокол от
същата дата.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свид. К.У. се
установява фактология в съответствие с изложената по-горе. Според У., тя е
разполагала с ключове от гореупоменатия недвижим имот в ****, които са й
предоставени от управителя на дружеството - длъжник във връзка с
необходимостта да осигури лице за контакт по договор за охрана на имота. На
дата 11.09.2024 г., свидетелката получава телефонно обаждане от служители
на охранителната фирма със сведения, че непознати лица са в имота.
Охранителите я уведомяват, че са препятствани на достъпят имота, защото от
присъстващи на място полицаи е заявено, че в двора на къщата е частен
съдебен изпълнител. У. сочи, че по този повод незабавно се е свързала с
управителя К.К., който след това упълномощава адвокат за запознаване с
материалите по изпълнителното дело.
В контекста на изложеното и предвид датата на депозиране на
възражението по чл. 423 ал.1 от ГПК пред заповедния съд – 14.10.2024 г.,
законоустановеният срок е спазен, а твърденията в обратна насока, заявени от
кредитора в отговора по възражението, съдът приема за неоснователни, което
предпоставя и произнасяне по същество по заявените от длъжника основания,
съдържащи се в правната норма на чл. 423 ал.1, в поредността, уредена в
закона.
1. По заявеното основание по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК.
Оспорва се надлежното връчване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 5618/21.09.2023 г., издадена в
производството по ч.гр.д. № 12049/2023 г. по описа на ВРС, в полза на
„ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, гр. Русе за суми, произтичащи от
договор за посредничество от 15.03.2007 г.
По отношение на юридическите лица, съдът съблюдава правилата за
връчване, разписани в разпоредбата на чл. 50 от ГПК, които в конкретния
случай са спазени стриктно от заповедния съд. След издаване на заповедта за
изпълнение, длъжностното лице по призоваване е извършило трикратно
посещение (без да е необходимо) на адреса на управление на длъжника в гр.
Варна, бул. „Княз Борис I“, № 53, ет.2 и е върнало съобщението в цялост с
отбелязване, че дружеството е непознато на адреса и няма обозначителна
табела с неговото наименование. С Разпореждане № 42565/06.11.2023 г.,
заповедният съд е указал повторно посещение на адреса и задължително
изпълнение на процедурата по чл. 50 ал.4 вр. чл. 47 ал.1 от ГПК. Призовкарят
3
е посетил адреса на управление на 07.11.2023 г., констатирал е идентична
фактология – на адреса и етажа не е открит офис с наименование на
дружеството и негови служители, удостоверена е и липса на пощенска кутия,
поради което е залепено уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК на
информационното табло на входа, на същата дата. След връщане на
съобщението в съда, съдията е приел, че длъжникът е надлежно уведомен по
реда на чл. 50 ал.4 от ГПК.
При горното, съдът приема, че изпълнената процедура е изцяло
съответна на дължимата по закон, а аргументите на длъжника –
неоснователни в цялост. Освен, че тези, направени във възражението са
ирелевантни към разглежданата хипотеза, такива са и допълнителните,
отправени в становище по отговора, постъпило в ОС Варна вх. №
31152/04.12.2024 г. Не се споделя аргументът, че не е налице връчване в
хипотезата на чл. 50 ал.4 от ГПК, тъй като липсвал офис на дружеството на
адреса на управление и поставянето на уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК
било безпредметно. Всъщност, заповедният съд, при удостоверените данни от
призовкаря, е могъл да приеме връчване при условията на чл. 50 ал.2 от ГПК,
която хипотеза е по-неблагоприятна за „СИ КЕНЕДИ“ ЕООД, поради което е
изпълнено повече от дължимото за съхраняване правата на юридическото
лице.
2. По заявеното основание по чл. 423 ал.1 т.2 от ГПК.
Разпоредбата касае хипотеза на връчване на физически лица, защото
изисква отсъствие на лично връчване на длъжника, както и изпълнение на
кумулативното условие, в деня на връчването той да няма обичайно
местопребиваване на територията на Р България. Дори и да се разшири
приложението на разпоредбата спрямо юридическите лица, то отново не е
осъществен фактическият й състав.
Формалната или фактическата връзка с територията на Р България при
юридическите лица е седалището, съответно мястото на дейност, поради
което постоянният, настоящият адрес и този по обичайно местопребиваване
на управителя на юридическото лице, са неотносими. След като юридическото
лице има седалище на територията на страната, то е местно лице по см. на чл.
411 ал.2 т.4 от ГПК и спрямо него може да се издаде заповед за изпълнение по
териториален признак. Поради това, проверката за място на дейност на
територията на Р България се извършва само по отношение на
чуждестранните юридически лица, каквото „СИ КЕНЕДИ“ ЕООД, към
момента на връчване на заповедта, не е. Това произтича от възможността, при
наличието на която и да е от двете привръзки (седалище или място на
дейност), принудителното изпълнение въз основа на заповедта за изпълнение
срещу юридическото лице да се проведе на територията на страната от
компетентните за това органи.
3. По приложението на чл. 423 ал.1 т.3 от ГПК.
Според текста на разпоредбата, възражението може да се основава на
твърдения, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването
поради особени непредвидени обстоятелства.
В съдебната практика трайно се застъпва, че "особени непредвидени
обстоятелства" са онези, възникнали внезапно и неочаквано, от изключителен
4
и изненадващ характер, настъпили в течение на срока и довели до обективно
препятствие страната да предприеме конкретно процесуално поведение,
въпреки че е проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на
делата. Наличието на такива обстоятелства се преценява винаги конкретно с
оглед релевантните факти и обстоятелства по делото.
Събраните доказателства сочат на следното:
„СИ КЕНЕДИ“ ЕООД е регистрирано в Регистъра на ЮЛ, воден от
Окръжен съд Варна, с Решение № 3916/14.06.2005 г. постановено по ф.д. №
1985/2005 г. и пререгистрирано в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, на 22.02.2011 г.
От справката на Агенция по вписванията, представена към отговора по
възражението, както и част от преписката, изискана от ЧСИ по
изпълнителното дело се установява, че дружеството - длъжник е придобило
няколко недвижими имота, след учредяването си, в периода 2005 – 2007 г.
От всички, публикувани по партидата на „СИ КЕНЕДИ“ ЕООД, водена в
ТР, годишни финансови отчети (ГФО) за периода 2007 – 2016 г. включително
е видно, че дружеството практически не осъществява търговска дейност, а от
2017 г. декларира това обстоятелство по реда на чл. 38 ал.9 т.2 от Закона за
счетоводството. Затова и съдът приема за доказани твърденията на длъжника,
че единствената цел юридическото лице да бъде учредено, е за преодоляване
на конституционно установената забрана по чл. 22 от КРБ и ограниченията до
01.01.2012 г., запазени съгласно Договора за присъединяване на РБ към ЕС,
респективно забраната по чл. 29 от ЗС в съответната действаща разпоредба, за
придобиване земя на територията на страната от чуждестранни граждани и
юридически лица. Между другото, следва да се приеме за ноторен факта, че
гореупоменатите рестрикции за придобиване на земя са единствена причина
за учредяване на много ЮЛ, чийто капитал е собственост на чужди лица,
особено в периода преди 01.01.2007 г.
От удостоверението на Сектор „Миграция“, издадено от ОД на МВР
Варна, прието като доказателство по делото се установява, че в
интересуващия съда период – 2023 г. - 2024 г. управителят на длъжника е
посетил България двукратно както следва: от 25.01.2023 г. до 01.02.2023 г. и от
05.02.2024 г. до 15.02.2024 г.
В съдебно заседание съдът указа на страните на осн. чл. 155 от ГПК, че
са служебно известни факти по повод други две, висящи пред ОС Варна,
производства по чл. 423 ал.1 от ГПК, между същите страни.
От материалите, съдържащи се във възз.ч.гр.д. № 2601/2024 г. се
установява, че възражението е депозирано отново от „СИ КЕНЕДИ“ ЕООД
против заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена в полза на
кредитора „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, гр. Русе, в
производството по ч.гр.д. № 12035/2023 г. по описа на РС Варна като съдът
има служебен достъп до електронната папка по това дело, през деловодната
система на съдилищата.
Установява се, че по това, първо заведено дело (спрямо настоящото
заповедно, което е под № 12049/2023 г. по описа на РС Варна) е издадена
Заповед за изпълнение № 6726/01.11.2023 г. за вземания, произтичащи от
същото правоотношение, както по ч.гр.д. № 12049/2023 г., чиято заповед се
оспорва в настоящото производство.
На първо място, налице е пълна идентичност на основанието:
5
възнаграждение по договор от 15.03.2007 г. за посредничество за закупуване
на недвижим имот в ******, като от справката за недвижими имоти,
приложена по настоящото дело се установява, че дружеството има само един
закупен имот с дата на вписване на сделката по нотариалния акт в Службата
по вписвания - 10.04.2007г.
Налице е пълна идентичност на сумите за главница в размер на 12500
лева – незаплатено комисионно възнаграждение и за лихва за забава –
22441.04 лева за периода 10.04.2007 г. – 18.09.2023 г. И по двете заявления се
твърди, че падежът на задължението е 10.04.2007 г. Единственото
допълнително доказателство, представено по ч.гр.д. № 12035/2023 г., е
фактура № 14/10.04.2007 г., издадена от кредитора за сумата за главницата от
12 500 лева.
Трябва да се настои, че първоначално в заявлението по ч.гр.д. №
12035/2023 г. е поискано присъждане на различни по размер и произтичащи от
различно правно основание суми, но след оставяне на производството без
движение, при отстраняване на същото (възможно е и поради допусната от
кредитора грешка), в уточняващата молба „Холмууд Баунд Транспорт“ ЕООД
вече се позовава на гореописаното правоотношение и суми. Така, кредиторът
се снабдява с два идентични изпълнителни титула за едно и също вземане.
На следващо място, прави впечатление при преглед на данните по
партидата на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, водена в ТР при
Агенция по вписванията, че с оглед разпоредбата на чл. 67 от ТЗ и
конститутивното действие на вписването, това дружество съществува в
правния мир от 07.05.2007 г., видно от решение на Окръжен съд Русе под №
1184/07.05.2007 г. – т.е. близо два месеца по-късно от твърдяното възникване
на правоотношението по договора за посредничество и близо месец след
издаване на фактура № 14/10.04.2007 г.
Не на последно място, в нито един от публикуваните ГФО от страна на
„СИ КЕНЕДИ“ ЕООД, няма счетоводно отражение на процесното
задължение.
Да, безспорно задължение на ЮЛ е да осигури офис и служители на
вписания адрес на управление, за кореспонденция във връзка с търговската си
дейност. В конкретния случай обаче, такава не се осъществява. Следователно,
вън от обичайните правоотношения, в които встъпва това дружество предвид
притежаваните недвижими имоти (с административни органи за дължими
местни данъци и такси, с ЮЛ, осъществяващи дейности по
електроснабдяване, ВиК услуги и други, свързани с комунални разходи),
резонно е представляващият да не очаква съобщения касателно търговската
си дейност на адреса на управление, още по-малко такива, свързани с
конкретното задължение с оглед датата, твърдяна от кредитора на сключване
на договора за посредничество за закупуване на недвижим имот, заявеният
падеж на плащане и при съобразяване момента на възникване на „Холмууд
баунд транспорт“ ЕООД в правния мир.
При възприетите релевантни факти, анализът на събраните
доказателства в тяхната съвкупност налага извод, че с оглед конкретната цел
на учредяване на дружеството, която не е законодателно запретена, същото е
положило грижа в рамките на дължимата да обезпечи добро водене на делата
си на територията на страната и невъзможността да узнае своевременно за
връчването на заповедта се дължи на особените непредвидени обстоятелства,
обобщени в предходния абзац. В контекста на всичко изложено, съставът на
6
въззивния съд възприема, че хипотезата на чл. 423 ал.1 т.3 от ГПК е
осъществена.
Съдът, при осъществяваната правораздавателна дейност зачита не само
буквата, но и духа на закона. При данни за издадени в полза на кредитора два
изпълнителни титула за едно и също вземане, съдът трябва да гарантира
правна сигурност като обезпечи възможност спорът да се разреши в
състезателен исков процес, предвид рамките на настоящото производство, в
което съдът не може да приложи чл. 126 ал.1 от ГПК и да прекрати по-късно
заведено заповедно производство, нито да се произнесе по възражения,
свързани с валидността на правоотношението, изправността на страните и
релевираните от тях други правоизключващи и правопогасяващи факти.
Поради това, че съдът възприема да е изпълнен фактическият състав на
чл. 423 ал.1 т.3 от ГПК, не дължи анализ на наведените аргументи за
приложимост на чл. 423 ал.1 т.4 от ГПК.
Съдът ще приеме възражението и ще приложи уредената в чл. 423 ал.3
от ГПК последица за спиране изпълнението на заповедта.
По депозираната от длъжника бланкетна частна жалба против заповедта
в частта за разноските, с оглед изхода пред настоящата инстанция, не се дължи
произнасяне към момента съгласно постановките по т.12 на ТР 4/2013 оп
18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото въззивният съд
връща делото на заповедния съд за даване указания към кредитора по чл. 415
ал.1 от ГПК. Ако последният упражни правото си да предяви установителен
иск за вземането по реда на чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането
на частната жалба е обусловено от развитието на спорното исково
производство.
Страната, на която се следват разноски за водене на настоящото дело, не
заявява искане за присъждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № при ВРС 81788/14.10.2024г. и вх. №
81789/14.10.2024 г., депозирано от „СИ КЕНЕДИ“ ЕООД, гр. Варна против
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
5618/21.09.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 12049/2023 г. по
описа на ВРС, в полза на „ХОЛМУУД БАУНД ТРАНСПОРТ“ ЕООД, гр. Русе
за суми, произтичащи от договор за посредничество от 15.03.2007 г. както
следва: сумата от 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) лева,
представляваща главница за неизплатено комисионно възнаграждение по
договор за посредничество от 15.03.2007 г. за закупуване на имот в
***********, ведно с къща, плевня и сайвант; сумата от 22 441,04 лв.
(двадесет и две хиляди четиристотин четиридесет и един 0.04) лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 10.04.2007 г. до
18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 20.09.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 10 598,82 (десет хиляди петстотин
деветдесет и осем и 0.82) лева за сторените по делото разноски, от които
698,82 лв. за внесена държавна такса и 9900 лв. за заплатено адвокатско
7
възнаграждение, дължими на основание чл. 78, ал. 1 ГПК като СПИРА
изпълнението на заповедта по чл. 410 от ГПК, на осн. чл. 423 ал.3 от ГПК.
ИЗПРАЩА делото на ВРС за даване на указания към заявителя по чл.
415 ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8