РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Русе, 18.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII-ми състав, в публично заседание на двадесет
и първи февруари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор ЕМИЛИЯН ГРЪНЧЯРОВ
като разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно дело № 458 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл.
203 АПК, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Ищецът Г.Ю.О. ***, е предявил иск
срещу Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), със седалище гр. София, за сумата от 14 995,10 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено и подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 13 404,99 лв. и лихва върху него в
размер на 1 590,11 лева по АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, изх.№
01-650/7938#1 от 10.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ и
образувано ИД № 858439/2020 г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, който акт е
отменен, като незаконосъобразен с решение № 8269/07.07.2021 г. по адм.д. №
12154/2020 г. на ВАС, заедно със законната лихва за забава от 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е претърпял вредите, за които
претендира присъждането на обезщетение, в резултат на образувано ИД №
858439/2020 г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, за събиране на установеното
публично държавно вземане с АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, изх.№ 01-650/7938#1
от 10.01.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ. Твърди, че размерът
на вредите е ограничен до размера на заплатеното по изпълнителното дело
публично вземане по акта.
Ответникът – Държавен
фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено
становище по иска вх. № 519/10.02.2022 г., в което релевира възражение за липса
на предпоставки за реализиране на отговорността на фонда. Изложени са
съображения, че в конкретния случай не е налице отмяна на административен акт,
която отмяна е първата предпоставка за търсене на отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ.
Твърди, че при съдебното оспорване на издадения АУПДВ и постановяване на
решението за неговата отмяна, съдът не е разгледал спора по същество, а единствено
е посочил, че редът за установяване и събиране на претендираните от ДФЗ суми е
друг – с решение за налагане на финансова корекция и доколкото такова решение
все още не е издадено е налице висящност на производството. Със същия аргумент
се поддържа и тезата за недоказаност на претеднираните от ищеца вреди.Според
ответника до отмяната на акта с решение по съществото на спора, не може да бъде
заявена претенция по ЗОДОВ.
Независимо от изложените съображения,
касаещи и допустимостта на иска, ответникът моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Направено и възражение за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Представителят на ОП Русе дава становище, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като в настоящия случай не е налице вреда,
която да произтича от процесния административен акт, а дори и да се приеме
наличието на вреда, то липсват доказателства за причинна връзка между нея и
акта.
Административен съд Русе, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, приема за установени следните факти, релеванти за правния спор,
предмет на делото:
По делото не се спори, че ищецът е ползвател
по договор, сключен между него и ответника, за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ по
Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. в размер на 89 366,57
лв., която сума му била изплатена от ДФЗ. Впоследствие бил издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/121/06694/3/01/04/01, с
изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с
който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9
от ДОПК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и
във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП на ищеца било
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 13 404,99
лв.
О. оспорил АУПДВ пред Административен съд –
Русе, който с Решение № 36/08.09.2020 г. по адм.д.№ 282/2020 г. по описа на
същия съд, отхвърлил жалбата му. В последвалото касационно производство било
постановено Решение № 8269/07.07.2021 г. по адм.д.№ 12154/2020 г. по описа на
ВАС, VІІІ отд., с което решението на Административен съд – Русе е отменено и
вместо него е постановена отмяна на оспорения от О. АУПДВ. Според мотивите на
Върховния административен съд при издаването на АУПДВ е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП установяването на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ чрез издаване на АУПДВ е допустимо само ако не са налице
предпоставките на предходната ал. 6 от същия член, предвиждаща дължимостта на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при наличието на
основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от
ЗУСЕСИФ, да се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съдът е посочил, че фактите по спора
(т.е. фактическите основания, въз основа на които е издаден оспорения АУПДВ)
могат да бъдат подведени под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т.
7 от ЗУСЕСИФ.
Междувременно, по време на оспорването на
процесния АУПДВ, с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, според която
обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за
установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им, АУПДВ е
предаден за принудително изпълнение на публичен изпълнител на ТД на НАП –
Варна, офис Русе и въз основа на него било образувано изпълнително дело №
*********/2020г. срещу Г.Ю.О.. В последствие като взискател по това
изпълнително дело била присъединена и НАП за дължими от ищеца данъчни
задължения. На 31.03.2021 г. било издадено Разпореждане №
С210018-125-0074612/31.03.2021г., с което публичният изпълнител извършил
разпределение на плащането в размер на 15 916,28 лв., постъпило на
30.03.2021г. от извършените действия в изпълнителното производство срещу
длъжника (настоящ ищец) по сметката за принудително изпълнение на НАП. При
разпределението за погасяване на задълженията по АУПДВ, издаден от ДФ
„Земеделие“ са отнесени суми от 13 404,99 лв. – главница и 1 590,11
лв. лихви, или общо сума от 14 955,10 лв. С Разпореждане №
С210018-035-0233584/31.03.2021 г. е прекратено производството по принудително
изпълнение на публични вземания но изпълнително дело № *********/2020 г. с
длъжник Г.Ю.О. на основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК – поради заплащане на
всички дължими по изпълнителното дело суми.
По делото липсват данни, но не се и твърди
от страните получената от ответника сума от принудителното изпълнение на АУПДВ
да е възстановявана на ищеца.
Съдът, при така установените факти,
релевантни за правния спор, предмет на делото, прави следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Искът е предявен от лице,
разполагащо с правен интерес, срещу пасивно процесуално легитимиран ответник,
разполагащ с правосубектност като юридическо лице – чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.
По отношение на допустимостта на предявения
иск за обезщетение и лихва върху главницата с оглед разпоредбата на чл. 204, ал.
1 от АПК, ВАС се е произнесъл с определение № 70/07.01.2022 г., постановено по
адм.д.№ 11489/2021 г. на ВАС, ІІІ отд. ВАС е посочил, че в конкретния случай
претендираните от ищеца вреди са от отменения АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01,
изх.№ 01-650/7938#1 от 10.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ
като по този начин е изпълнено изискването за допустимост на иска по чл. 204,
ал. 1 от АПК.
В тази връзка съдът намира, че възраженията
на ответника за липса на отменен административен акт по същество, от който да
възниква право на иск по реда на ЗОДОВ, са неоснователни. С Решение №
8269/07.07.2021 г. по адм.д.№ 12154/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ отд., съдът е
отменил цитирания АУПДВ. Фактът, че основанието за отмяната му е допуснато от
административния орган съществено процесуално нарушение е ирелевантен за
настоящото производство. Не може да бъде споделена и тезата на ответника, че
всъщност е налице висящо производство, тъй като предстои издаване на решение за
налагане на финансова корекция, именно в изпълнение на съдебното решение на
ВАС. С решението, с което АУПДВ е отменен, не е постановено връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне. Напротив, с отмяната
с влязъл в сила съдебен акт на АУПДВ е приключило образуваното административно
производство по установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ. Обстоятелството, че съобразно конкретните факти и причината за
отмяната, за административния орган е налице процесуална възможност да установи
отново дължимото вземане по надлежния ред не формира висящност на първоначално
образуваното по служебен почин административно производство за издаване на
АУПДВ. Производството по издаване на решение за определяне на финансова
корекция е самостоятелно производство и няма отношение към настоящия предявен
иск и претенцията на ищеца за претърпени вреди от отменения АУПДВ.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество по реда на глава XI АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
По основателността на иска:
За да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се
докаже, че е налице отменен административен акт, респективно незаконосъобразно
действие или бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при
или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили
вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за
незаконосъобразно бездействие. При липсата на който и да е от трите елемента на
фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността
на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в
случая не са налице.
В случая ищецът е поставил знак за равенство между две
отделни и самостоятелни производства като е направено "смесване" на
два различни в своята същност правни режима: този на връщане на установеното с
отменения АУПДВ държавно вземане с този на обезвредата на претендирани вреди.
Отговорността на държавата е специална, безвиновна,
обективна отговорност, която възниква, само ако са налице всички предпоставки
на правната норма и е налице имуществена или неимуществена вреда - пряка и
непосредствена последица от увреждането. Противно на поддържаната от ищеца
претенция, настоящият състав на съда намира, че сумата от 14 955,10 лв. не
съставлява вреда, причинена от отменен административен акт, а същата би
следвало да се претендира, респективно изплати в изпълнение на решението за отмяна
на АУПДВ, т. е. на Решение № 8269/07.07.2021 г. по адм.д.№ 12154/2020г. по
описа на ВАС, VІІІ отд. Получената от ДФЗ сума от проведеното принудително
изпълнение на отменения АУПДВ е получена без правно основание (в хипотезата на
отпаднало основание) и като последица от постановената отмяна ДФЗ дължи връщане
на тази сума като недължимо платена. Редът за възстановяване на недължимо
платени публични държавни вземания (каквото е вземането, установено с отменения
АУПДВ) е уреден в ДОПК и не съставлява производство по обезщетяване. Отделно от
това съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, този закон не се прилага, когато
има специален ред за обезщетение в закон или указ.
В този смисъл е и решение № 8290/19.06.2018г. по адм.д.№
6421/2017г. на ВАС, III
отд.
Независимо от изложеното, дори и да се приеме обратната
теза – че се касае за претърпени от ищеца вреди, то следва да се посочи, че в
конкретния случай тези вреди не са пряка и непосрествена последица от отменения
административен акт. Както се посочи по-горе елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между
вредите и административния акт, фактическото действието или бездействие.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено, директно
въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има опосредена връзка между вредата и
отменения административен акт или бездействията и действията на
администрацията. В решение № 1258/2008 г. на ВКС по гр.д. 730/2006 г.на ІV
гр.д. е дадено определение какво следва да се разбира под "преки" и „непосредствени“
вреди. Причинната връзка между вредите и административния акт не се предполага
и трябва да се докаже от ищеца.
В случая заплатеното от ищеца задължение по АУПДВ е свързано
и е последица от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта и
образуваното по този повод изпълнително производство, което по същество
опосредява връзката между претендираните вреди и отменения АУПДВ.
Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че предявеният
иск от Г.Ю.О. срещу Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен.
При този изход на спора досежно главницата по иска (представляваща
заплатената по изпълнителното дело сума за главница по АУПДВ и лихви –
14 955,10 лв.) следва да бъде отхвърлен и иска досежно претенцията за присъждане
на законната лихва за забава от 07.07.2021 г. до окончателното изплащане на
претендираното обезщетение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.Ю.О.
***, срещу Държавен фонд „Земеделие“ със седалище гр.
София, за сумата от 14 995,10 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в
заплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
13 404,99 лв. и лихва върху него в размер на 1590,11 лева по АУПДВ №
18/121/06694/3/01/04/01, изх.№ 01-650/7938#1 от 10.01.2020 г., издаден от
изпълнителния директор на ДФЗ, отменен с решение № 8269/07.07.2021 г. по адм.д.
№ 12154/2020 г. на ВАС, заедно със законната лихва за забава от 07.07.2021 г.
до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: