РЕШЕНИЕ№1759
гр. Пловдив, 29.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2996 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “ХЛ - Топмикс” ООД против „Сантяго
Бърд” ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание, чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 18 775,13 лв. – представляваща незаплатено задължение по договори за
покупко-продажба на комбиниран фураж, обективирани във фактура №
*********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС, с падеж на
13.01.2018 г. и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв.
с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2019 г., до окончателното
й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните са възникнали правоотношения на основание неформален
договор за покупко-продажба, сключен на 14.11.2017 г. и на 29.11.2017 г., по
силата на който ищецът – продавач е доставил на ответника комбиниран фураж,
индивидуализиран по вид, количество и единични цени в издадените за това
фактури. Сочи, че за обективиране на осъществените облагаеми доставки е
издадена фактура № *********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС,
с падеж на 13.01.2018 г. Посочените във фактурата стоки били доставени с
експедиционна бележка № Ш000022455/14.11.2017 г. и товарителница №
0004315/14.11.2017 г. Сочи, че е издадена и фактура № **********/29.11.2017 г.
на стойност от 9 900, 22 лв. с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., стоките, чиято
продажба последната обективирала, били доставени с експедиционна бележка №
Ш000022625/29.11.2017 г. и товарителница № 0004136/29.11.2017 г. Поддържа, че
доставените стоки са приети от представител на дружеството – купувач, без възражения
и забележки. Твърди, че възникналите насрещни задължения на купувача по така
сключените договори за покупко-продажба, не са погасени от страна на купувача и
са в общ размер от 18 775, 13 лв. с включен ДДС. Сочи, че поканил ответника да
заплати възникналото задължение, като с представител на последния били
проведени множество разговори, в резултат на които се достигало до изявление от
купувача за заплащане на продажната цена, без неговото реално изпълнение. По така изложените съображения моли за уважаване
на предявените искове, ведно със законните последици и присъждане на сторените
разноски, както в исковото, така и в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 391/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, и тези за образуване на
изпълнително производство.
Ответникът „Сантяго Бърд” ЕООД не е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото
съдебно заседание, ответното дружество, чрез своя процесуален представител,
оспорва предявените искове. Твърди, че приложените към исковата молба фактури,
не носят подписа на представител на ответното дружество, а останалите
доказателства са подписани от лице с фамилия “К.”, което не е представител или управител на ответното
дружество.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представена фактура № *********/14.11.2017 г. на стойност от 8
874, 91 лв. с ДДС, с падеж на 13.01.2018 г., в която е обективирана доставка на
следните стоки: комбиниран фураж за патици “Мюлари” – стратер от 2 500 кг. с
единична цена от 0, 56 лв. и обща стойност от 1 400 лв. и комбиниран фураж за
патици “Мюлари” – финишер от 11 920 кг. с единична цена от 0, 503 лв. и обща
стойност от 5 995, 76 лв. Този частен
свиделстващ документ не носи подписа на посочения получател на стоката “Сантяго
Бърд” ЕООД.
Представена е експедиционна бележка № Ш000022455/14.11.2017 г. с описание
на доставяната стока - патици “Мюлари” – стратер от 2 500 кг. и патици “Мюлари”
– финишер от 11 920 кг. и товарителница № 0004315/14.11.2017 г. за стока с
тегло 14 420 кг. Тези документи са издадени в полза на получател “Сантяго Бърд”
ЕООД, като в полето “получател” носят подпис на лице, посочено с фамилията К..
Представена е и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22
лв. с ДДС, с падеж на 28.01.2018 г., в която е обективирана доставка на
следните стоки: комбиниран фураж за патици “Мюлари” – стратер от 3 900 кг. с
единична цена от 0, 56 лв. и обща стойност от 2 184 лв. и комбиниран фураж за
патици “Мюлари” – финишер от 12 060 кг. с единична цена от 0, 503 лв. и обща
стойност от 6 066, 18 лв. Този частен
свиделстващ документ не носи подписа на посочения получател на стоката “Сантяго
Бърд” ЕООД.
Представена е експедиционна бележка № Ш000022625/29.11.2017 г. с описание
на доставяната стока - патици “Мюлари” – стратер от 3 900 кг. и патици “Мюлари”
– финишер от 12 060 кг. и товарителница № 0004136/29.11.2017 г. за стока с
тегло 15 960 кг. Тези документи са издадени в полза на получател “Сантяго Бърд”
ЕООД, като в полето “получател” носят подпис на лице, посочено с фамилията К..
При осъществена от съда служебна справка в Търговския регистър по партидата
на ответника, съдът установи, че до 27.11.2017 г. управител на ответното
дружество е било лицето В. В.К., а от 28.11.2017 г. – Е. В. П..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, уточнена досежно
допусната явна фактическа грешка от вещото лице в съдебното заседание по
приемане на заключението, се установява, че в счетоводството на ответника
“Сантяго Бърд” ЕООД двете фактури са намерили счетоводно отражение по дебита на
сметка 301 “Материали”, по дебита по сметка 4533 “Доставчици” с контрагент “ХЛ
– Топмикс” ООД. Вещото лице е установило, че материалите са осчетоводени с
предмет на сделката “Фураж” по фактура № *********/14.11.2017 г. за сумата от 8 874, 91
лв. с ДДС и по фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв.
с ДДС. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ответника няма отчетено
плащане по тези две фактури, като кредитното салдо по сметка 400 “Доставчици” с
контрагент “ХЛ – Топмикс” ООД е 18 775, 13 лв., което показвало задължение на
“Сантяго Бърд” ЕООД към “ХЛ – Топмикс” ООД в размер от 18 775, 13 лв. При
осъществената проверка вещото лице е установило, че в счетоводството на
ответника фактура № *********/14.11.2017
г. и фактура № **********/29.11.2017 г. са включени в дневника за покупките и
справка – декларация по ЗДДС в данъчен период м.декември
2017 г., като по фактурите е ползван данъчен кредит на обща стойност 3129,19
лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е работило с постъпилите по
делото, съгласно издадено в полза на вещото лице, съдебно удостоверение,
документи от Националната агенция по приходите, съдържащи дневник на покупките
и справка – декларация по ЗДДС за м. 11.2017 г. и следващите дванадесет данъчни
периода за “Сантяго Бърд” ЕООД.
Съдът намира
заключението по допуснатата и приета без възражения на страните
съдебно-счетоводна експертиза за компетентно и безпристрастно изготвено, дало
пълен и обоснован отговор на всички поставени за разрешаване въпроси, поради
което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
Съдът намира, че така представените фактури, обективират наличие на валидно
възникнали правоотношения по силата на два договора за покупко-продажба на
посочените стоки срещу насрещното задължение на купувача да заплати уговорената
обща продажна цена с включен ДДС на датата на падежа.
Следователно и по силата на обективания във фактура № *********/14.11.2017
г. договор продавачът се е задължил да прехвърли в полза на купувача
собствеността на следните движими вещи: комбиниран фураж за патици “Мюлари” –
стратер от 2 500 кг. и комбиниран фураж за патици “Мюлари” – финишер от 11 920
кг., срещу насрещното задължение на купувача да заплати в срок до 13.01.2018 г.
сумата от 8 874, 91 лв. с ДДС. А по силата на установеното във фактура №
**********/29.11.2017 г. договор продавачът се е задължил да прехвърли в полза
на купувача собствеността на следните движими вещи: комбиниран фураж за патици
“Мюлари” – стратер от 3 900 кг. и комбиниран фураж за патици “Мюлари” – финишер
от 12 060 кг., срещу насрещното задължение на купувача да заплати в срок до
28.01.2018 г. сумата от 9 900, 22 лв. с ДДС
Двата договора, обективирани в така представените фактури, са такива за
търговска продажба. Правното действие на сключените договори попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учредените договорни правоотношения са
възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила,
уредени в ТЗ – арг. чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Според съда след като процесните фактури са постъпили при ответника, той не
само не се е противопоставил на обективираната в тях облагаема доставка
(търговска продажба) веднага след нейното узнаване, но и този първичен
счетоводен документ е бил надлежно осчетоводен и същият е включен в дневника на
покупките. В този смисъл, като е осчетоводил процесната фактура, в която са
обективирани всички съществени елементи на търговската продажба – страни, обект
и цена, ответникът е признал, че е сключен договор за търговска продажба, по
които в изпълнение на задължението на продавача е получил стоките, предмет на
това продажбена правоотношение – арг. чл. 182, изр. 2 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ,
който предписва, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат
да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки.
В този смисъл е констатнтната практика на Върховния касационен съд – напр. Решение № 114/26.07.2013 г. по търг.д. №
255/2012 г., ТК, I т.о., с която се приема, че фактурата може да бъде
приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника – купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване
Нещо повече, вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, е
установило, че купувачът е отразил в кредитното салдо по сметка 400
“Доставчици” с контрагент “ХЛ – Топмикс” ООД сумата от 18 775, 13 лв., т.е.
последната е посочена като налично и непогасено задължение на ответника към
ищеца.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен,
комутативен и неформален договор, по силата на който продавачът се задължава да
предаде на купувача вещите, предмет на договора срещу насрещното задължение на
купувача да приеме последните и да заплати уговорената цена. Съгласно
разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е
уговорено друго. Следователно, за
да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение.
Ответникът, едва в първото по делото съдебно заседание, е възразил, като се
е противопоставил на действията по приемане на стоката от лицето, подписало
представените по делото стокови бележки и товарителници. Според съда в
настоящия му съдебен състав, релевирането на това материалноправно възражение
се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба, и не може да
бъде надлежно заявено след това, извън случаите на чл. 133 ГПК и чл. 147 ГПК. Т.е.
съдът не следва да обсъжда това възражение, а да приеме, че изискуемостта на
насрещната престация на купувача е възникнала с приемане на стоката от негов
представител, положил подпис в полето “получател” от името на дружеството – купувач.
В посочения смисъл е и формираната задължителна практика на ВКС, която
настоящият съдебен състав изцяло споделя, че възраженията на ответника срещу
предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, освен в изрично посочените в процесуалния
закон изключения. Затова и по силата на концентрационното начало страната не
може да поправи пропуските, които поради собствената си процесуална небрежност
е допуснала в първоинстанционното производство.
За пълнота и прецизност на изложението, следва да се посочи, че ответникът
– купувач, не се е противопоставил на извършените без наличие на надлежна представителна
власт, правни действия, непосредствено след тяхното узнаване. Това е сторено
едва в първото по делото съдебно заседание, поради което последният следва да
се счита обвързан от така осъществените действия по силата на презумпцията,
установена в разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Узнаването на осъществените действия
се свързва с момента на осчетоводяване на процесните фактури, обективиращи
облагаемите доставки на стоки. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение № 198/13.05.2016 г. по т.д. № 2741/2014
г., TK, I т.о., в което се приема, че при родово определените вещи, какъвто е
настоящия случай, доколкото касае доставка на фураж, правото на приспадане на
данъчен кредит възниква с индивидуализиране на вещите или с фактическото им
предаване, поради което упражняването на правото на приспадане на данъчен
кредит от купувача при доставката на родово определени вещи има правното значение на признание и за
получаването на вещите.
Следователно и при изпълнението на
насрещната престация за предаване на стоките, предмет на договора, правното
задължение на купувача-ответник за заплащане на цената е станало изискуемо.
Настъпил е и падежът за заплащане на установената продажна цена, посочен в
двете издадени от продавача – ищец фактури.
Обстоятелството, че възникналите от процесните договори за търговска
продажба парични задължения са изпълнени, подлежи на доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил доказателства
установяващи това правнорелевантно обстоятелство, нито е изложил твърдения в
посочения смисъл.
По така изложените съображения, предявените искове като основателни, следва
да бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на правния
спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски, които в настоящото производство са в общ
размер от 2 209, 01 лв., от които сумата от 751, 01 лв. за заплатена държавна
такса, 1 338 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение (по банков път, с
платежно нареждане на л. 49 по делото) и сумата от 120 лв. – депозит за
изслушване на съдебно-счетоводна експертиза.
В настоящото
производство следва да бъдат присъдени и разноските, сторени от ищеца в
производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 391/2019
г. по описа на Районен съд – Сливен, в размер на сумата от общо 1 030 лв.,
от които 40 лв. за държавна такса и 990 лв. за адвокатско възнаграждение, за
които са представени доказателства пред настоящия съдебен състав. За да
достигне до този правен извод съдът съобрази задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Не следва обаче да се присъждат сторените в
изпълнителното производство разноски по за заплатена по сметката на …………..
държавна такса в размер от 84 лв. Съгласно формираната съдебна практика на
ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част - по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, това са разноски по
изпълнителното дело. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по реда
на чл. 78 ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки. В този смисъл е практиката на касационната
инстанция, постановена с Определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 3490/2014 г., I т. о.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сантяго Бърд” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Раковски, ул “Перник” № 8, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да заплати на “ХЛ - Топмикс”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.
“Панайот Хитов” № 14, сумата в размер от 18
775, 13 лв., представляваща незаплатено задължение по договори за
покупко-продажба на комбиниран фураж, обективирани във фактура №
*********/14.11.2017 г. на стойност от 8 874, 91 лв. с ДДС, с падеж на 13.01.2018
г. и фактура № **********/29.11.2017 г. на стойност от 9 900, 22 лв. с ДДС, с
падеж на 28.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Сантяго
Бърд” ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на “ХЛ - Топмикс” ООД сумата
от 2 209, 01 лв. – разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. 2996/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IX граждански състав, и сумата от 1 030 лв. – разноски в обезпечителното производство ч.гр.д. №
391/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП