Решение по дело №577/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна срещу Решение №131/05.02.2024г. на Районен съд – Варна по НАХД №1819/2023г., с което е отменено НП №03-2201057/16.11.2022г. на Директора на Дирекция „ИТ”-Варна, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. С Решението Дирекция „ИТ“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 600лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

С жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно тълкувал и приложил закона към установените факти и обстоятелства по делото. Поддържа се, че нарушението е точно и ясно описано в НП, поради което неправилно РС достигнал до противоположния извод. Правилно била ангажирана отговорността на дружеството, тъй като нарушението било доказано. Справката в НАП показвала, че трудовия договор между дружеството и работника С. С. Р. бил регистриран след проверката на служителите на инспекцията. Безспорно дружеството се явявало работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на този работник и то извършило нарушение на чл.63, ал.2 от КТ – на забраната да допуска работника до работа преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Оспорва се като незаконосъобразен извода, че в случая е приложим чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Нарушението не било малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, нито маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не е резултатно, поради което за извода, че е осъществен състава му било без значение дали са настъпили в резултат от него вреди. НП било издадено в необходимата форма и съдържание, за да може привлеченото към отговорност лице да разбере обвинението и да организира защитата си. Поради това в него не е необходимо да са описани конкретно всички елементи на трудовото правоотношение, още повече, че то не е обект на изследване в случая. Поради това се претендира отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено решение по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно със съответните последици. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.3 от АПК. В съдебно заседание упълномощения юрисконсулт поддържа жалбата. Акцентира на специалната уредба в Кодекса на труда - на забраната в чл.415в, ал.2 от КТ да се прилага института на маловажност за нарушения на чл.63, ал.2 от КТ. Моли за отмяна на Решението и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна с искане при присъждане на такова да бъде определено в законовоустановения минимум.

Ответникът „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна депозират писмен отговор, в който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита Решението на ВРС за постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с приетите по делото доказателства. Отново се излагат твърденията, че работника не е бил допуснат до работа на 07.10.2022г., а само бил преминал начален инструктаж и с него бил сключен трудов договор, а следвало да започне работа на 10.10.2022г. В условие на евентуалност, ако се приеме, че дружеството е извършило нарушението описано в НП се изтъква регистрацията на трудовия договор в НАП още същият ден, само два часа след проверката, поради което правилно РС преценил случая за малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Оспорват се доводите в касационната жалба за неприложимост в случая на разпоредбите за маловажност на нарушението. Деянието било с явна незначителност на обществената му опасност и липсвали каквито и да било вредни последици от него. Изтъква се липсата на данни дружеството да е било санкционирано за предхозни нарушения, поради което това било първо такова. Всички тези факти и обстоятелства считат за несъобразени от административнонаказващият орган, който ако ги бе отчел е щял да прецени случая за маловажен по чл.9, ал.2 от НК. Поради това считат изводите на РС, с които е отменено НП за правилни и законосъобразни. Молят касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено решението на РС. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същото становище за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна е изразено в постъпилата преди съдебното заседание молба от процесуалният представител на дружеството.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за основателни мотивите в него за непълнота на описанието на фактите свързани с нарушението, с което е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Намира за правилни и изводите за малозначителтност на нарушението и предлага решението на РС да бъде потвърдено.

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно, съгласно чл.218 от АПК. С касационната жалба се твърди наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Въз основа на правилна преценка на доказателствата, въззивния съд установил от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 07.10.2022г. около 13:30 часа от служители на Дирекция „ИТ“-Варна на строителен обект – многофамилна жилищна сграда в УПИ ХVІ-2610,259 в кв.4, в гр.Варна, представляващ ПИ 10135.2555.2678 на „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна установили, че се извършват СМР, като С. С. Р. извършва трудова дейност за дружеството, състояща се в разчистване на строителни отпадъци от изкопа. РС установил, че Р. попълнил декларация, в който посочил, че работи за дружеството като общ работник от 07.10.2022г. С работно време от 13:00-17:00часа, с почивни дни събота и неделя, с месечно трудово възнаграждение от 710лв., като нямал сключен трудов нито граждански договор. РС установил, че работника се подписал под декларацията, в която отразил час на попълване 13:30 часа. По делото е установено, че при допълнителната документална проверка бил представен трудов договор сключен на 06.10.2022г. между „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна и С. С. Р. и уведомление за регистрирането му в НАП на 07.10.2022г. в 15:47:02часа. РС установил, че проверяващият Н. въз основа на установеното от документите и проверката заключил, че дружеството е работодател на Р. и го е допуснало да работи на обекта на 07.10.2022г. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП-Варна, за което нарушение на чл.62, ал.3 от КТ съставил АУАН на 20.10.2022г. срещу дружеството. АУАН бил съставен в присъствието на представляващият дружеството, който го подписал без възражения. Такива не били подадени в законово установения срок и въз основа на материалите в преписката и акта на 16.11.2022г. било издадено НП №03-2201057/16.11.2022г. от директора на Дирекция „ИТ”-Варна, с което за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна наложил имуществена санкция в размер на 5000лв.

РС достигнал до извода, че АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. въпреки това уважил жалбата и отменил НП като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Това е мотивирано с преценката, че в НП е непълно описанието на фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, защото не били посочени всички елементи на трудовото правоотношение на работника. РС заключил, че непълнотата на съдържанието на НП е в такава степен, че е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради липсата на яснота за какво му се налага санкцията. Освен това РС намерил, че конкретното нарушение на чл.62, ал.3 от КТ е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН и за него не е следвало да се издава НП. Предвид отмяната на НП, въззивният съд уважил изцяло искането в жалбата за присъждане на сумата от 600лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационният състав намира за основателно искането за отмяна на така постановеното решение като постановено при неправилно приложение на цитираните законови разпоредби. В случая е налице основание по чл.348 ал.2 от НПК за отмяна - нарушение на закона, тъй като е налице неправилно приложение на чл.9, ал.2 от НК и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и в НП са описани всички съставомерни факти и обстоятелства на конкретното нарушение, поради което неправилно РС преценил, че НП не отговаря на изискавето на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. НП е издадено на основание чл.414 ал.3 от КТ съгласно която административнонаказателна разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв. Правилно в НП е посочено, че на 07.10.2022г. дружеството е нарушило чл.63, ал.2 от КТ като в качеството на работодател допуснало конкретния работник на длъжност „общ работник строителство сгради“ до работа на обекта, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Това описание на нарушението е достатъчно ясно и конкретно и представляващият дружеството, както и упълномощения адвокат са могли да разберат за какво деяние се ангажира отговорността на юридическото лице и да организират защитата му, която се изразява в излагането в жалбата срещу НП на твърдения за осъществяването на други факти и обстоятелства и ангажирането на доказателства за тях. Това право е упражнено от дружеството в пълен обем, предвид направените конкретни оспорвания и твърдения в жалбата срещу НП и в производството пред РС чрез направените доказателствени искания. Поради това не е налице неяснота на обвинението, нито нарушение на правото на защита, нито невъзможност да се осъществи съдебен контрол на НП. В него е посочена като нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, която въвежда забрана за работодателите да допускат до работа работници и/или служители, без преди това да им връчат заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. За съставомерността на това нарушение е от значение само наличието на трудово правоотношение между дружеството-работодател и допуснатия до работа работник, преди да му бъде връчено копие от уведомлението, като е без значение за какво работно време и за какъв размер на възнаграждението те са постигнали съгласие.

В несъответствие с фактическите си установявания за нарушението РС заключил, че то само формално осъществява състава на административно нарушение, а обществената му опасност е явно незначителна и приложил чл.9, ал.2 от НК, по препращане от чл.11 от ЗАНН. РС установил от фактическа страна въз основа на преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата в делото, че проверяващите констатирали в 13:30часа на 07.10.2022г., че работникът вече е престирал труд на строителния обект в полза на дружеството и едва след повече от два часа - в 15:47:02часа сключения с него трудов договор е бил регистриран в НАП. Т.е. дружеството е допуснало до работа на строителния обект работник, чийто трудов договор още не е бил регистриран в НАП и преди да е имало заверено от ТД на НАП уведомление, което да бъде връчено на работника. Обществената опасност на такова нарушение не е явно незначителна, особено предвид факта, че се касае за работник, който е допуснат до работа на строителен обект, с оглед повишената опасност от трудов травматизъм в строителния сектор. Поради това неправилно РС заключил, че в случая е приложим чл.9, ал.2 от НК. Основателни са доводите в касационната жалба за неприложимост на чл.28 от ЗАНН за конкретното нарушение. С оглед установеното от РС за нарушението, то не се характеризира с някакви изключителни факти и обстоятелства, които да го квалифицират като маловажен случай, като отличаващо се с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. По силата на изричната забрана в чл. 415в, ал.2 от КТ, за нарушението по чл.62, ал.3 от КТ е неприложим привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ. Поради това за РС е съществувала само възможността след като е отчел липсата на доказателствата в административнонаказателната преписка за санкционирането на работодателя „Д. Норд - Ийст“ ЕООД за други подобни нарушения на трудовото законодателство, да измени НП като намали наложената имуществена санкция на минимума от 1500лв. предвиден в чл.414 ал.3 от КТ. В случая липсват данни за работника да е настъпила трудова злополука докато е работил на обекта и преди да е регистриран трудовия му договор в НАП и да му е връчено уведомлението. Поради това основателни са тези съображения на ответника по касация, изложени във въззивната жалба и развити пред РС, че няма данни да са произтекли вредни последици за него от допускането му до работа на 07.10.2022г. без връчено уведомление за регистриране на трудовия му договор в НАП. С оглед на това основателно е било направеното в условия на алтернативност искане от процесуалния представител на дружеството пред РС да бъде изменено НП и намален на минимума от 1500лв. размера на имуществената санкция. В този минимален размер от 1500лв. санкцията е съответна на обществената опасност на нарушението и достатъчна за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция, посочени в чл.12 от ЗАНН.

В обобщение се налага извода, че е налице неправилно приложение на цитираните по-горе разпоредби на КТ и на ЗАНН от РС, който вместо да отменя НП е следвало да го измени като намали на размера на наложената санкция на минимума от 1500лв. При този изход на спора пред РС своевременно направеното искане от представителя на дружеството за присъждане на сумата от 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и съгласно чл.64д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН следва да бъде уважено.

Тъй като касационната жалба е основателна и атакуваното с нея Решението на РС се отменя, своевременно направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 вр. с ал.5 от ЗАНН следва „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от това и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК вр. чл. 222 ал.1 АПК, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №131/05.02.2024г. на Районен съд–Варна постановено по НАХД №1819/2023г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-2201057/16.11.2022г., на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като наложената на „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ на основание чл.416 ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 5000лв. се намалява в размер на 1500лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна сумата в размер на 600лв. /шестотин лева/ заплатена за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Д. Норд-Ийст“ЕООД-гр.Варна да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.