Определение по дело №606/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 2602020

                                         гр. Пловдив, 16.12.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито  заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесетата година в състав:                    

                        

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ

                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                        ДЕНИЦА СТОЙНОВА                  

                  

след като се запозна  с докладваното  от съдия Рангелова ВЧНД № 606/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

      Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

      Образувано е по частна жалба на осъдения М.Г.И. против определението от 26.11.2020 г., постановено по ЧНД № 2347/2020 г. по описа на СтОС, с което е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

 В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Набляга се на липсата на наказания. Твърди се предстояща операция.

 ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна инстанция, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

 Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на М.И. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му с определение по н.о.х.д. № 1024/20 г. на РС-Стара Загора общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода (остават му два месеца).

  Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице  примерно поведение и честно отношение към труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой.

     От приложеното становище на зам.началника на Затвора – Стара Загора, на зам.началника РНОД, на гл.инспектор НС СДВР, доклада от ИСДВР-Четвърта група и документи от затворническото досие на И. се извличат данни за липса на наказания, за безпроблемна адаптация към пенитенциарната среда, за липса на агресивни нагласи и нисък риск от вреди. Тези данни, които безспорно се интерпретират като положителни, не са достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.

     Въззивният съд счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Осъденият не е пожелал да осъзнае и да поеме отговорност за престъпленията и съответно да развие самокритичност и себевзискателност; в риска от рецидив е констатирана промяна към завишаване, а в заявената мотивация за промяна – неискреност. Освен това жалбоподателят е отрицателно настроен към полагането на труд и към обучението в училище (бил е записан в девети клас на СУ „П.М.К.“), като и в тези области проявява безотговорност. Крайното заключение в посочените становища е, че планът за изпълнение на присъдата не е постигнал своите приоритетни цели – изграждане на реална мотивация за трайно законосъобразно поведение при живот на свобода, подобряване на уменията за мислене и преодоляване на проблемите, свързани с наркотичните злоупотреби.

    Ето защо се оказва коректно виждането на окръжния съд, че корекционната работа с него трябва да продължи за оставащия период. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, като прогнозата за живот на свобода без извършване на престъпления е все още неблагоприятна.

   Жалбоподателят твърди, че му предстои операция, без да уточнява каква. Препраща към медицинска документация с голяма давност – представена от берлинска клиника бележка с характер на епикриза от 2016г., видно от която е третиран негов кожен проблем и е дадено предписание за смяна на превръзките. Така че наведените аргументи от медицинско естество не могат да обосноват решение за предсрочно освобождаване. В приложеното затворническо досие се открива по-скорошен документ – от 08.07.2020г., в който са описани периодични консултации с дерматолог и хирург по повод дългогодишно рецидивиращо заболяване на И.; посочено е също, че се провежда лечение с Фусидин крем и не се налага хирургично лечение.

   С оглед направената и от въззивната инстанция констатация за недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС   

                    

О П Р Е Д Е Л И:

  

     ПОТВЪРЖДАВА определението  № 260186/26.11.2020 г., постановено по ЧНД № 2347/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М.Г.И. за условно предсрочно освобождаване.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                   

          ЧЛЕНОВЕ: