№ 11018
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110170340 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „Т.С.,” ЕАД с ЕИК *******, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Р. К. М. с ЕГН **********
за признаване за установено, че дължи на ищеца сумите, за които потребление в имота ап. 3,
находящ се в гр. София, бул. „ГЕН. СК.“ №**, ет. 2, начислени за периода 01.05.2018г. –
01.04.2021г., за които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. д. 22130/2022г. на СРС,
70 състав. Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на
заявлението по чл. 410, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът в законния срок представя отговор, с който излага подробни съображения и
прави възражение за изтекла погасителна давност за периода преди м. 04.2019г., както и
други подробно изложени в отговора аргументи. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния аб. № ***** с обект ап.
3 в гр. София, община Красно село, бул. „ГЕН. СК.“, ет. 2, е осъществявана услуга по
топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно публикувани
във вестник „М“, в сила от 11.07.2016г.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
1
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия са надлежно оповестени.
Относно собствеността на жилището – не се спори, че ответникът е бил ползвател на
жилището, за което е начислена топлоенергията преди даряването му в полза на неговата
дъщеря с Дарение, обективирано в Нотариален акт от 30.12.2019г. Съгласно последния пък
Р. К. М. си запазва пожизнено правото на ползване върху имота.
С приетите по делото писмени доказателства и ССЕ, се установява изпълнение на
задълженията на ищеца за доставка на топлоенергия за посочения период, като няма данни
за извършени плащания за процесния период. По дадената от ответната страна задача
вещото лице посочва сумите, начислени за период 3 години преди подаването на
заявлението : т.е. 01.05.2018г. – 27.04.2019г., които са в размер на – 1141,42 лева главница.
По посоченото в ССЕ съдът счита, че частта от мораторна лихва в размер на 334,70 лева
също се отнася за периода 01.05.2018г. – 27.04.2019г. Останалите заключения вещото лице
формулира както следва: начислената за исковия период главница топлоенергия е 3426,82
лева, а мораторната лихва – 568,42 лева /при претендирани от ищеца 558,53 лева/. Размерите
на главница и мораторна лихва за дялово разпределение съвпадат с претендираните размери.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Имало доставка на топлоенергия, навеждат се общи
аргументи от ответника и възражение за погасяване по давност. Доказано е, че обектът,
собственост на ответната страна, в процесния период е топлоснабден, надлежно е
присъединен към мрежата на услуги на ищеца. Редовни са всички измервателни уреди. Не
са констатирани нарушения на нормативните изисквания нито за начисляване, нито за
отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че сумите са дължими и не са
плащани.
Доказа се и качеството на потребител на ищеца. Той е ползвателят и преди, и след
дарението на имота. Аргументите на ответника, че той не ползвал реално имота, нито са
доказани, нито са релевантни. В случай, че ползвателят Р. М. е отдал имота под наем или
друго, е имал правото на докаже с всички законни средства, че исканото да се заплати
количество е потребено от друг, но до това не се стигна. Ето защо за целия период е
отговорен той.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е доказан по основание.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2018г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2018г. Заявлението по чл.
410 ГПК е подадено на 27.04.2022г. Има период от близо година, за който предявеното от
2
ответника възражение за изтекла погасителна давност е основателно. По размер е доказано
чрез изчисленията в ССЕ. За главницата се доказва, че е погасена по давност частта за
съответния период и се дължи 2285,40 лева, съответно от претендираната мораторна лихва
/която съдът приема, че е 558,53 лева, а не посочените в ССЕ 568,42 лева/ след приспадане
на погасената по давност част, се дължат 223,83 лева. Така исковете за горницата над
посочените размери подлежат на отхвърляне. По отношение на исковете за главница и
мораторна лихва за извършеното дялово разпределение, по началната дата на начисляване,
която е 01.04.2019г., се налага извода, че няма погасена по давност част и същите се дължат
в цялост.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенции страните си дължат разноски по
съразмерност.
Съдът приема, че ищецът е сторил разноски в заповедното: 81,10 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 131,10 лева, от които по съразмерност се
дължат 83,38 лева.
Съдът приема, че в исковото ищецът е сторил разноски общо 511,00 лева /по списъка на л.
106 от делото/, от които по съразмерност се дължат 325,00 лева.
Ответникът е сторил разноски от 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, няма списък по
чл. 80 ГПК. По изхода на делото и отхвърлената част от иска по съразмерност на ответника
се дължат разноски в размер на 218,41 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД искове срещу Р. К. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
бул. „ГЕН. СК.“ №**, ет. 2, ап. 3, че ДЪЛЖИ на „Т.С.,“ ЕАД с ЕИК *******, сумите
2285,40 /две хиляди двеста осемдесет и пет лв. и 40 стотинки/ лева главница, ведно със
законна лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъденото до пълно предявения размер от 3426,82 лева като ПОГАСЕНИ
ПО ДАВНОСТ, сумата 223,83 /двеста двадесет и три лв. и 83 стотинки/ лева мораторна
лихва за периода 01.05.2018г. – 30.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъденото до пълно предявения размер от 558,53 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ,
сумата 58,74 /петдесет и осем лв. и 74 стотинки/ лева ведно със законна лихва от
27.04.2022г. до изплащане на вземането, както и 11,04 /единадесет лв. и 4 стотинки/ лева
мораторна лихва от 31.05.2019г. до 27.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 22130/2022г. на СРС, 70 състав.
3
ОСЪЖДА Р. К. М. ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.,“ ЕАД сумата 83,38 /осемдесет и три лв. и 38
стотинки/ лева разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Р. К. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.,“ ЕАД разноски
325,00 /триста двадесет пет/ лева деловодни разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.,“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. М. сумата
218,41 /двеста и осемнадесет лв. и 41 стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4