Решение по дело №150/2023 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 81
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Павел Александров Ханджиев
Дело: 20232001000150
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Бургас, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000150 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260024 от 07.03.2023 г., постановено по т.д. № 86/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете на ищеца “А и Л
търговско представителство” ЕООД, на съищеца “Херон 2004” ООД и на
съищеца А. Й. К. в качеството на синдик на “Контракт инвест” ООД (н)
против “Контракт инвест” ООД (н) и против М. В. Р. за обявяване по
отношение кредиторите на несъстоятелността на недействителност на
договор, сключен между ответниците с нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 21, т. IX, рег. № 10489, н.д. № 1552/2019 г. на нотариус
С. А. – Несебър, на осн. чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Прекратено е със същото
решение производството по иска на конституирания съищец “Виго груп”
ООД (н).
Недоволен от решението е останал съищецът А. К. в качеството му на
синдик на “Контракт инвест” ООД (н), който го е обжалвал с въззивна жалба.
В нея поддържа, че първоинстанционният съд неправилно тълкувал
разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, като приел, че ако реално платената по
сделката сума е само част от уговорената, защитата на продавача следвало да
се осъществи чрез разваляне на договора. Кредиторите не били легитимирани
да предявят такива искове, а длъжникът нямал интерес от влошаване на
отношенията с купувача, с когото е договарял в ущърб на кредиторите.
Незаконосъобразен бил изводът на съда, че реалното плащане на
договорената цена не било от значение за действителността на договора. С
отменителните искове на кредиторите се предоставяли по-лесни и по-бързи
1
възможности да защитят правата си. Действително договорената цена за
имота била в размер на 16 000 евро и това била цената, платена от купувача.
Само това е реално даденото, което е постъпило в масата на
несъстоятелността.
Неправилно съдът приел като база за сравнение дадената експертна
оценка на имота като обременен с вещни тежести. В нотариалния акт нямало
уточнения за съобразяване на цената с вписаната договорна ипотека.
Съществуването било констатирано и заявено от продавача, но уговорената
цена не била обвързана с това. Ето защо преценката за неравностойност на
престациите следвало да се извърши на база пазарна цена 54 500 лв. без ДДС.
В този случай разликата между пазарната цена и уговорената, намалена с 20
% ДДС, била в размер на 14 925 лв. или 38 % несъответствие. Платената
реално сума (16 000 евро), намалена с 20 % ДДС, представлявала само 56 %
от реалната цена на имота.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Не се
правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК не са постъпили отговори на въззивната
жалба от въззиваемите ответници М. Р. и “Контракт инвест” ООД (н).
Служебно конституираните на осн. чл. 265, ал. 2 ГПК въззивници – “А
и Л търговско представителство” ЕООД и “Хирон 2004” ООД – не са
изразили становище.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение от 10.07.2023 г. е
приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “А и Л търговско
представителство” ЕООД против “Контракт инвест” ООД (н) и против М. В.
Р.. Ищецът се легитимирал като кредитор в производството по
несъстоятелност на “Контракт инвест” ООД (н). Изложил твърдения, че
между длъжника “Контракт инвест” ООД (н) и втората ответница е сключен
договор за продажба на недвижим имот с цена 30 000 евро или 458 евро/кв.м.,
при положение че пазарната цена за подобни имоти в същото населено място
през същия период била над 700 евро/кв.м. Тъй като даденото по сделката от
длъжника значително надхвърля по стойност полученото, на осн. чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ ищецът поискал сделката между ответниците да бъде обявена за
недействителна по отношение на кредиторите на “Контракт инвест” ООД (н).
Първоинстанционният съд на осн. чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ конституирал
като съищец синдика на “Контракт инвест” ООД (н).
Синдикът К. изразил становище, че искът е основателен, като въвел
твърдения, че ответницата-купувач не е платила уговорената цена. Била
2
платена само сумата 16 000 евро и то от трето лице.
На осн. чл. 649, ал. 3 ТЗ като съищец встъпил кредиторът “Хирон 2004”
ООД.
Ответникът “Контракт инвест” ООД (н) оспорил иска.
Ответницата Р. оспорила иска. Възразила, че действително платената
цена по сделката е в размер на 37 978 евро, а не 30 000 евро, както е посочено
в нотариалния акт. Между ответниците бил сключен предварителен договор
от 01.08.2009 г. за продажба на същия имот за сумата 35 000 евро, която цена
към онзи момент не била “никак ниска”. Липсвала нееквивалентност на
престациите и искът бил неоснователен.
С обжалваното решение съдът отхвърлил иска изцяло.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е
правилно и на осн. чл. 272 ГПК съставът препраща към мотивите му, които не
е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания
на въззивникът-синдик:
Няма спор, че ищците “А и Л търговско представителство” ЕООД и
“Хирон 2004” ООД са кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност на “Контракт инвест” ООД (н) и в това си качество са
легитимирани да водят исковете по чл. 649 ТЗ, в т.ч. по чл. 647, ал. 1, т. 3
КТЗ. Няма спор, че производството по несъстоятелност на дружеството-
ответник е открито с решение № 509 от 27.02.2020 г. по т.д. № 27/2019 г. на
Окръжен съд – Бургас, а началната дата на неплатежоспособността е
31.12.2014 г. Искът е предявен на 19.02.2021 г., т.е. в срока по чл. 649, ал. 1
ТЗ.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том IХ,
рег. № 10489, д. № 1552 от 06.08.2019 г. на нотариус С. А. – Несебър
“Контракт инвест” ООД продало на М. Р. недвижим имот – апартамент,
представляващ СОС с идентификатор 11538.4.12.2.67, находящ се в гр. Свети
Влас, Община Несебър, комплекс Роял палм, с обща площ 53,93 кв.м., за
сумата 30 000 евро. В акта е удостоверено волеизявление на страните, че
продажната цена “е преведена преди подписването” на акта. Към датата на
сделката данъчната оценка на имота е била 30 509,50 лв. Отбелязано е в акта,
че върху имота е била вписана ипотека в полза на банка, както и възбрана
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от в.л. Ч., чието
заключение не е оспорено от страните и са възприема от съда като пълно,
обосновано и дадено от компетентен и безпристрастен експерт. Вещото лице
дава заключение, че към датата на сключване на сделката пазарната стойност
на имота е била 54 500 лв. без ДДС. При отчитане на наличните вещни
тежести (вписана договорна ипотека) според експерта пазарната стойност на
имота е била 46 325 лв. без ДДС.
3
При тези факти с правно значение искът е неоснователен. За да бъде
прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността сделката между ответниците в хипотезата на чл. 647, ал. 1,
т. 3 ТЗ, е необходимо по сключена възмездна сделка даденото от длъжника да
надхвърля значително по стойност полученото. В случая това означава да има
значително несъответствие между платената цена и действителната стойност
на продадения имот. Преценката за това дали несъответствието е
“значително” следва да се прави към момента на сделката и във всеки
конкретен случай, без да съществува единен критерий за това.
В случая длъжникът-продавач е престирал (прехвърлил е собствеността
върху) недвижим имот, който е бил обременен с ипотека, с пазарна стойност
54 500 лв., респ. 46 325 лв. при отчитане на вещните тежести, без ДДС.
Възраженията на синдика-съищец за липса на всякакво плащане по сделката,
нямат отношение към предмета на спора, тъй като плащането на цената не е
сред предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Хипотетичната липса на плащане би създала за синдика възможност да
упражни потестативното право на едностранно разваляне на договора поради
неизпълнение, но с такъв иск съдът не е сезиран.
При тези данни не може да се приеме, че даденото по сделката от страна
на дружеството значително надхвърля по стойност полученото. Уговорената
цена от 30 000 евро (58 674,90 лв.) надвишава пазарната стойност на имота,
поради което предпоставките за обявяване недействителност на сделката по
чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ не са налице. Крайният извод, че искът е неоснователен,
съвпада с този на първоинстанционния съд, поради което решението следва
да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 27.03.2023 г., постановено по
т.д. № 86/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Контракт инвест” ООД (н), ЕИК *********, на осн. чл. 649,
ал. 6, изр. 2 ТЗ да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на
Апелативен съд – Бургас държавна такса за въззивното производство в размер
на 138,68 лв., която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5