Р Е Ш Е
Н И
Е
№ гр.
Царево, 22.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при участието на секретаря Петранка
Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия
Москова гр.д. № 518/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа
на постъпила искова молба от „***“ ЕАД с ЕИК *** седалище и адрес на
управление: ***, против В.М.Я. с ЕГН ********** ***.
С
исковата молба е предявен иск с правно основание по чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД,
вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение срещу ответника по ч.гр.д.№ ***.
на РС-Царево за сумата в
размер на 717.29 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит с № ***г.; договорна лихва в размер
на 60.63 лева за периода от 02.04.2017г. до 20.05.2018г.; мораторна лихва в
размер на 159.38 лева за периода от 21.05.2018г. до 25.09.2020г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -01.10.2020г. до
изплащане на вземането, които суми са присъдени по ч.гр.д.№***. по описа на РС-Царево.
Претендира разноските по заповедното и исковото
производство. Ангажира писмени доказателства.
Препис
от ИМ, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника В.М.Я., като
в изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските. В срока по чл.131 от ГПК, ответника В.М.Я. не е
депозирала писмен отговор, не е взела становище, не е ангажирала доказателства
и не е оспорила ангажираните от ищцовото дружество такива.
В
първото съдебно заседание, проведено на 20.04.2020 г. ответникът не се е явил,
редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
В
първото заседание по делото ищецът чрез процесуалния си представител ю.к.И.Т. е
направил с нарочна молба искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение, ако предпоставките за това са налице.
Съдът
намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява
в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и
редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са
повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно
връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба
писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно
основателен.
Предвид гореизложеното съдът приема, че са
налице всички изискуеми от закона процесуално-правни и материално-правни
предпоставки на разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, с което се приема за установено, че „***“ ЕАД има изискуемо и непогасено
вземане към ответника В.М.Я. с ЕГН ********** в размер на 717.29 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски
кредит с № ***г.; договорна лихва в размер на 60.63 лева за периода от
02.04.2017г. до 20.05.2018г.; мораторна лихва в размер на 159.38 лева за
периода от 21.05.2018г. до 25.09.2020г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда -01.10.2020г. до изплащане на вземането, които суми са присъдени по ч.гр.д.№***.
по описа на РС-Царево.
По
разноските:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
понесените в исковото производство по делото съдебно-деловодни разноски. В
настоящето производство ищецът е доплатил държавна такса в размер на 50.00
лева, които разноски несъмнено следва да му се присъдят. Що се касае до
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лева, съдът намира, че такива следва да се присъдят до размера от 100
лева, като съображенията за това са следните:
В настоящето производство ищецът е
представляван от ю.к.И.Т., съгласно представеното по делото пълномощно. Редът
за определяне на юрисконсултското
възнаграждение е чл.78, ал.8 от ГПК, който препраща към нормата на чл.37 от
Закона за правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащането на
правната помощ. Приложимият нормативен акт в този случай е Наредбата за
заплащането на правната помощ, а не Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Видно от исковата молба, касае се за
материален интерес в размер на 937.30 лв., от които 717.29 лв. – главница и 220,01
лв. – лихви. Съгласно новелата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ - за защита по дела /граждански/ с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв., а алинея втора от същия допуска
увеличаване на максималния размер с до 50%, в случаите когато е имало повече от
три съдебни заседания или материалният интерес надхвърля 10 000 лв. Условията
за увеличаване на максималния размер безспорно не са налице, тъй като по делото
е проведено само едно заседание и материалният
интерес е близо десет пъти под границата,
допускаща увеличение на възнаграждението.
Делото не е с правна сложност, юрисконсултът не е присъствал лично в
съдебното заседание, самото производството по делото е преминало без усложнения
и по делото е постановено неприсъствено решение, с оглед на което настоящият
състав намира за справедливо да се определи юрисконсултско възнаграждение плътно
по долната граница, а именно: в размер на 100 лв. Що се касае до разноските,
сторени от ищеца в заповедното производство в размер общо на 75.00 лева , от
които държавна такса в размер на 25 лева
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, то безспорно същите следва
да се присъдят в посочения размер.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува изискуемо вземане на ищеца „***“ ЕАД с ЕИК *** седалище и адрес
на управление: ***, против В.М.Я. с ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 717.29 лева,
представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с № ***г.; договорна лихва в размер на 60.63 лева за периода от 02.04.2017г.
до 20.05.2018г.; мораторна лихва в размер на 159.38 лева за периода от 21.05.2018г. до 25.09.2020г. и законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда -01.10.2020г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
ответника В.М.Я. с ЕГН
********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „***“ ЕАД с
ЕИК *** сумата в размер на 75.00 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски, от които държавна такса в размер
на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, както и сумата в размер на 150.00 лева, представляваща направени в исковото производство разноски,
от които държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, като отхвърля исковата претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за размера над уважената част от 100 лева до
претендирания размер от 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Заверен
препис от решението да се предостави на съдия-докладчика по частно гр. дело № ***. на РС-Царево.
Ответникът
разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: